Решение по дело №607/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 256 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4б ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искане от А. Х. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Бургас. Предмет на оспорване е твърдяно от жалбоподателя бездействие на министъра на правосъдието по задължение на последния, произтичащо от нормата на чл. 78 от ППЗИНЗС, а именно – да предостави на жалбоподателя на хартиен носител отговор на жалба № 853/05.10.2019 г.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа становище, че доколкото жалба № 853/05.10.2019 г. е подадена до Министерство на правосъдието, то компетентен да отговори по същата е министъра на правосъдието. Счита, че е налице бездействие, изразяващо се в отказ на министъра на правосъдието да предостави на жалбоподателя на хартиен носител отговор на жалба № 853/05.10.2019 г.

Ответната страна министъра на правосъдието, редовно уведомен, се представлява от ст. юрк. Ч., който оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че ГД „ИН“, в качеството си на специализиран орган, е компетентна да се произнесе по подадената от А. жалба, което в случая е било сторено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2019 г. лишеният от свобода А. подал жалба № 853/03.10.2019 г. до министерство на правосъдието с оплакване срещу затворническата администрация в Затвора Бургас, че му бил извършван без законово основание обиск в края на престоя на открито (л. 9).

Жалбата била препратена от министъра на правосъдието по компетентност на главния директор на ГДИН, като по нея е изготвен отговор с рег. № 9839/21.10.2019 г. (л. 82), като А. е бил запознат със същия на 24.10.2019 г., видно от направеното отбелязване.

С молба рег. № 505/02.01.2023г. (л. 4) А. поискал от министъра на правосъдието да му бъде предоставен препис от жалба № 853/03.10.2019г. и отговора по нея на хартиен носител.

В тази връзка от ГДИН, началник отдел СДВРП, е било изпратено до началника на затвор Бургас писмо рег. № 1847/14.02.2023 г. (л. 5), с което се указва лишения от свобода А. да бъде уведомен, че посочената от него жалба е препратена по компетентност на ГДИН и не може да бъде уважено искането му. Цитирано е правилото на чл.78 от ППЗИНЗС. Това писмо е предявено за запознаване на А. на 16.02.2022г. срещу подпис.

С молба рег. № 921/28.02.2023 г. (л. 7), адресирана отново до министъра на правосъдието, А. отново е поискал да му бъде предоставен на хартиен носител отговора по жалба № 853/03.10.2019 г. Отново молбата е препратена по компетентност на ГДИН, откъдето е постъпило писмо-отговор, адресирано до началника на Затвора Бургас № ИЗ-3037/16.03.2023 г. (л. 8). Писмото е с аналогично съдържание като предходното, но допълнително е посочено, че по подадената жалба рег. № 921/28.02.2023г., препратена по компетентност до ГДИН, е бил изготвен отговор с рег. № 9839/21.10.2019г., но препис от него не може да бъде изготвен, тъй като към момента администрацията на Затвора Бургас е предоставила делото на осъдения А. на Окръжен съд - Бургас по повод разглеждането на правния му статус. Това писмо е предявено за запознаване на А. на 21.03.2022г. срещу подпис.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Делото се разглежда пред настоящия съд, след като с Определение № 2620 от 18.10.2023 г., постановено по частно касационно адм. дело № 1872/2023 г., тричленен състав на Административен съд - Бургас е отменил Определение № 2189 от 16.08.2023 г., постановено по адм. дело № 607/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане сезиращата съда жалба на А. и е прекратено производството по делото, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия с дадени указания, които са задължителни, по силата на чл.224 АПК.

По отношение допустимостта на искането, следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от сочените в жалбата правни основания, а е длъжен спрямо фактическите обстоятелства изложени в нея да определи естеството на правния спор, респ. приложимият процесуален ред.

В конкретния случай разпоредба на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС не предвижда защита на лишените от свобода във всички случаи, когато спрямо тях се осъществяват от затворническата администрация незаконосъобразни действия или бездействия. Приложението на предвидената в посочената разпоредба защита има за своя изрично посочена от законодателя предпоставка нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, т. е. съдебна защита по този ред може да се търси в случаите, когато нарушението на закона е с обект и интензитет, обосноваващи извод, че лишеният от свобода е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС законодателят е уточнил, че нарушението по ал. 1 (съответно основанието за защита по чл. 276, ал. 1) от ЗИНЗС се изразява в неблагоприятни битови, санитарно-медицински, социални и др. условия, в които лишеният от свобода е поставен в следствие действия, бездействия или други зависещи от администрацията обстоятелства, когато тези условия уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност у лишения от свобода. Съобразявайки посочените правила, съдът приема, че изложените в искането обстоятелства не сочат нарушение (бездействие) на ответника, чийто интензитет засяга ценностите по чл. 3 от ЗИНЗС. Затова оспорените с искането твърдяни бездействия са извън кръга на тези по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС. Квалифицирането на такива бездействия и разглеждането им при оспорване от засегнатото лице се извършва, съгласно § 4б ал. 4 от ДР на ЗИНЗС.

Съгласно посочената разпоредба производствата за защита срещу неоснователни бездействия на органите по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276 – 283, се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието по реда на глава петнадесета, раздел II от Административнопроцесуалния кодекс. Актовете на съда, постановени в това производство, може да се обжалват пред тричленен състав на същия съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбата е допустима. Предмет на настоящото производство е отказът на министъра на правосъдието да предостави на л.[населено място] препис от жалба № 853/03.10.2019г. и отговора по нея на хартиен носител. Отказът от предоставяне на преписи по своята правна природа представлява фактическо бездействие, предвид това, че подобно искане не изисква издаването на индивидуален административен акт, а извършването на определени фактически действия, поради което и неговото оспорване е безсрочно, в който смисъл е чл. 256, ал. 1 от АПК.

Фактическият състав на чл. 256, ал. 1 от АПК включва наличие на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието представлява липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт.

За да е налице бездействие, в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши нещо, то да му е вменено като правомощие - задължения и компетентност. Това бездействие настъпва само в случаите, когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в съответната разпоредба, административният орган, вместо да изпълни правомощието си, бездейства.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че е изпълнено задължението по чл. 78 ППЗИНЗС да се запознае жалбоподателя с отговора на ГД „ИН“ рег. № 9839/21.10.2019 г. срещу подпис, а впоследствие е предоставено и копие от посоченото писмо т. е. не е налице бездействие на административен орган или неизвършване на фактическо действие, които да обусловят основателност на оспорване в предвидените за това хипотези, още повече, че същият не подлежи на предоставяне, тъй като е адресиран до началника на затвора, а не до осъденото лице.

Законодателят не е предвидил нормативно установено задължение на административния орган да изготвя и предоставя на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, писмена кореспонденция от Главния директор на ГД "ИН" до началник на затвор. Специалните норми на ЗИНЗС и ППЗИНЗС регламентират изрично случаите, в които на лишените от свобода се предоставят документи, но настоящият случай не попада между тях. Тези законодателни рамки не могат да бъдат преодолени чрез "заявление за достъп до обществена информация", тъй като редът по ЗДОИ не е приложим, с оглед естеството и характера на търсената информация. А. е получил отговор на направеното от него искане. Писмото до Началника на Затвора Бургас информира лишения от свобода за подадената от него жалба и изпратения отговор от Главния директор на ГД "ИН" – София.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че доколкото жалба № 853/03.10.2019 г. е подадена до Министерство на правосъдието, то компетентен да отговори по същата е министъра на правосъдието. Съгласно разпоредбата на чл. 7, т.1, б. „е“ от ППЗИНЗС сред изричните правомощия на ГДИН е да разглежда молби, жалби, сигнали и предложения на лишените от свобода и на гражданите. В този смисъл са и мотивите на касационната инстанция, която приема, че подадената от А. първоначална жалба № 853/03.10.2019г., законосъобразно е била препратена по компетентност от министъра на правосъдието към ГДИН.

С оглед изложеното, по делото не се констатира твърдяното от А. бездействие по смисъла на чл. 256, ал.1 от АПК от стана на специализираните органи по изпълнение на наказанието. До извод различен от вече изложения не може да доведе и факта, че жалбата му е била разгледана от главния директор на ГДИН, а не от министъра на правосъдието, доколкото както вече бе посочено, това е нормативно регламентирания ред за разглеждане на жалби, който не може да бъде заобиколен в зависимост от предпочитанията на подаващия съответната жалба.

При този изход на спора, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като такива не се дължат в това производство.

Мотивиран от горното, Административен съд- [населено място], XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. Х. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Бургас да бъде отменен отказ на министъра на правосъдието по задължение на последния, произтичащо от нормата на чл. 78 от ППЗИНЗС, а именно – да предостави на хартиен носител отговор на жалба № 853/05.10.2019 г.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.