РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500546 по описа за 2023 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл.310 ГПК.
С Решение № 4435 от 29.12.2022 г. постановено по гр.д.№ 9804 по описа за 2022
г. на РС - Пловдив, III бр.с., е увеличен размерът на издръжката, която бащата Г. И. Г.,
**********, дължи на сина си И. Г. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител – Е. М. М., ЕГН **********, по силата на съдебно определение от
12.12.2016г. по гр. д. 1013/2016г . на КРС, от 130лв. месечно на 300 лв. месечно,
начиная от 04.07. 2022г. занапред, до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и отхвърля иска в частта му от
уважения размер до претендирания такъв от 350лв. месечно. Осъжда Г. И. Г. ЕГН
**********, да заплати по сметка на ПРС сумата от 244, 80лв.,дължима държавна такса
по производството.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът - бащата Г. И. Г.,
ЕГН ********** от с.И., ул.“*****, който чрез пълномощника си адвокат Г. С. - Ц. е
подал въззивна жалба, с която оспорва решението в частта му, с която е изменена
издръжката за размера над 200 лева до присъдения размер от 300 лева като неправилно
и незаконосъобразно. Поддържа, че районният съд не се е съобразил с конкретните
1
възможностите на лицето, което дължи издръжка и нуждите на детето в съответствие
със събраните по делото доказателства. По отношение на бащата се сочи, че има
задължение за издръжка на друг низходящ - дъщеря му И. на 5 години, което страда от
***** и се налага да посещава ***** и *****, както и излага съображения за
необходимите разходи за издръжката на това дете. По отношение необходимите
разходи за детето И. сочи, че същото посещава народни танци срещу годишна такса от
160 лева и тренировки по футбол срещу месечна такса от 60 лева, както и че майката е
закупила ученически пособия само за 160 лева. Позовава се на социален доклад за
получени помощи от майката. Коментира показанията на св.А. досежно покриване на
разходите за детето от съжителя на майката и от последната, по отношение на която се
сочи, че разполага с достатъчно финансови средства, тъй като получава месечни
доходи от ***** лева. Твърди, че майката притежава собствено жилище, но живее със
съжителя си, от което заключава за възможността й да реализира доходи от отдаването
под наем на жилището й. Намира, че поведението на майката е довело до отдръпването
на бащата да полага грижи за детето.
По отношение на възможностите на бащата се излагат и доводи, че същият
осъществява трудови функции на длъжност „*****“ с основно месечно
възнаграждение от ***** лева и възразява, че решението на съда досежно
възможността на бащата да реализира по - високи доходи се основава на
предположения. Позовава се на информация по делото от ТД на НАП ****, от която
заключава, че месечните средства, с които разполага за издръжката на семейството и
двете му деца е ***** лева. Също така бащата сочи, че страда от увреждане на *****,
за което се налага периодично лечение като един курс е на стойност 900 - 1000 лева с
позоваване на показанията на св.С.. По изложените съображения в жалбата се
поддържа, че месечният размер на издръжката от 300 лева е непосилен за бащата,
който е в състояние да заплаща месечна издръжка от 200 лева. В изложения смисъл
моли съдът да се произнесе като измени първоинстанционното решение и постанови
заплащането на издръжка в размер на 200 лева. Претендира разноски
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Г. Г.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е. М. М., ЕГН
********** с адрес: гр.*****, чрез пълномощника по делото адвокат Т. Е., с който
взема становище за неоснователност на жалбата. Оспорва доводите в жалбата, че
районният съд не се е съобразил с възможностите на бащата да изплаща издръжката.
Посочва, че в първоинстанционното производство не са събрани доказателства
здравословното състояние на ответника да не му позволява да работи и да реализира
доходи, или да налага приемането на медикаменти и разходи за същите. По отношение
задължението на ответника за издръжка на друго дете - И. се сочи, че по делото е
останал неизяснен размерът на средствата, необходими за лечението на детето.
Навежда довода, че бащата живее в собствено жилище, както и че съжителката му
2
работи, поради което ответникът не поема изцяло издръжката за семейството за
разлика от издръжката на детето И., която се поемала единствено от неговата майка и
която обслужвала два банкови кредита. Поддържа, че ответникът има възможност да
реализира доходи, тъй като работи ***** „първа степен“. Излага съображения по
отношение на нуждите на детето И., което е ученик в първи клас и посещава
занималня. Поддържа, че по делото са събрани доказателства за направата на разходи
от майката за учебни пособия и дрехи, тренировки по футбол и народни танци за
детето. Посочва, че майката поема разходите за ежедневните джобни на детето и
организацията на личните му празници, за ваканции на море и планина, както и че
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Оспорва
като недоказано твърдението, че майката живее с партньор, който й помага с
разходите. Сочи, че дори и последното да е така, то това не освобождава бащата от
задължението му за издръжка на детето. Оспорва като недоказано твърдението за
възможността на майката да реализира доходи от отдаването под наем на собствено
жилище с довода, че същото не е готово за обитаване, тъй като наскоро е получило акт
обр.16. Приема първоинстанционното решение за съобразено с актуалната съдебна
практика, инфлационните процеси в страна и сочи, че разходите не следва изцяло да се
поемат от майката, която полага непосредствените грижи за детето. По изложените
съображения намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаването на
решението на районния съд.Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Производството пред РС е образувано по предявен иск с правно
основание чл.150, ал.1 от СК във вр. с чл.143,ал.2 СК от И. Г. Г., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител – Е. М. М., против Г. И. Г., за
изменение на размера на опредЕ.та по гр. д. № 1013/2016г., КРС, месечна издръжка,
която бащата Г. И. Г. дължи на детето И. Г. Г., като увеличи същата от 130 лева на 350
лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ответникът оспорва иска и намира същият за основателен до размера над 177, 50
лева. Оспорва нуждите на детето от претендираната издръжка и възможностите си да я
заплаща по доводите, които поддържа във въззивната инстанция.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че детето И. Г. Г.,
родено на ***** г., е с родители Е. М. М. и Г. И. Г.. По силата на съдебна спогодба,
одобрена с протоколно определение от 12.12.2016 г. по гр.д.№ 1013/2016 г. на КРС,
3
бащата дължи да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 130 лева. По делото се установява, че детето е
посещавало уроци по народни танци срещу заплащането на такса от 136 лева за 2019г.
- 2020г. и 160 лева за 2021г.-2022 г., както и на футбол през 2022 г. срещу месечна
такса от 60 лева - видно от представените приходни квитанции от „К.“ЕООД. От
приложената справка от ТД на НАП **** за изплатени доходи/ трудови и различни от
трудови/ за периода 2021 г. - 2022 г. по отношение на бащата се установява, че е
реализирал облагаем доход от трудово правоотношение от ***** лева, от който
облагаем доход от ***** лева, както и че притежава МПС. По отношение на майката от
представената справка - данни за осигуряване за 01.01.2020 г. до 31.08.2022 г. от ТД на
НАП **** се установя, че има регистриран осигурителен доход между ***** лева и
***** лева, както и че притежава недвижим имот и МПС. През 2015 г. на бащата е
поставена диагноза увреждане на *****, ***** с придружаващо заболяване *****,
видно от епикриза за лечението през периода 19.10.2015 г. - 24.10.2015 г. Във връзка с
последното са представени приходни касови ордери за лечение през м.ноември срещу
заплащане на сумата от общо от 920 лева. По делото се установява, че бащата има още
едно дете И. Г.а Г.а, родена на ***** г. от настоящата му съжителка, по отношение на
което са представени епикризи за лечение през м.октомври 2020 г. с диагноза ***** с
придружаваща диагноза *****, и през м.август 2021 г. с диагзона *****. Представени
са амбулаторни листове за боледуване на детето от **** на горните дихателни пътища,
***** и ***** през м.септември 2020 г., м.октомври 2020 г., м. май и юни 2022 г.,
както и че на детето е поставена диагноза ***** през м.май 2022 г. Приложена е
служебна бележка, че И. Г.а посещава детска градина. Майката е представил два
договора за потребителски и за ипотечен кредит, а бащата за потребителски кредит.
Постъпил е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ - ****, от който се
установява, че детето се отглежда от майката, която полага грижи за детето с помощта
и подкрепата на настоящия си партньор. Майката получила еднократна помощ от 300
лева за първокласник. Бащата изплаща редовно издръжката. Посочено е, че в интерес
на детето е присъдената издръжка да осигурява сигурност в ежедневието.
По почин на страните са събрани гласни доказателства чрез разпит на
допуснатите им свидетели. От показанията на св.А. се установява, че майката
упражнява непосредствените грижи за детето, което е на 7 години, ученик в първи клас
в училище „*****“. Бащата не виждал детето и не упражнявал режима на лични
контакти, заплащал издръжка от 130 лева. Майката живеела в жилището на настоящия
си партньор. Заплащала таксата за футбол и народни танци, за които майката
заплащала 70 - 80 лева на месец. Майката не лишавала детето от нищо, водила го на
почивка два пъти в годината. Подготовката за първия учебен ден изцяло била поета от
майката.Знае, че бащата не се чува с детето дори на празници и не му подарява
подаръци, не го води на почивки. Посочва, че майката изплаща жилище. От
показанията св. С. се установява, че е виждал детето като бебе. Свидетелят е колега на
бащата, двамата били *****, реализирали към ***** лева трудово възнаграждение.
Бащата живеел на семейни начала с друга жена, от която има дете. Посочва, че бащата
живее в собствено жилище в с.И., обл.*****, имал *****. Бащата казвал, че детето
боледувало често, не може да говори, посещавало ***** и *****, посещенията
стрували 30 лева. Свидетелят сочи, че са първа степен *****, която е най-високата
степен на *****. Г. и съжителката му не били ходили на почивка от една - две години.
Във въззивната инстанция се прие представената от въззивника длъжностна
4
характеристика на *****, метални конструкции II - ра проф.кв.степен, утвърдена от
управителя на работодателя „*****“ на 02.10.2018 г. и подписана от
работника/въззивника/ на 26.02.2019 г. Прие се и представената от въззиваемата страна
справка за предлагани възнаграждения за длъжност *****.
При така установените факти от значение за спора настоящият съдебен състав на
ПОС приема следното: Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали същите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата
и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката. Според постановките
в ППВС № 5/16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5/30.11.1981 г. нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот.
Вземат се предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от
значение за случая, като нуждите са винаги конкретни. При определяне размера на
издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на всяко от децата, която
да се разпредели съобразно възможностите на родителите. Следва да се съобрази на
кого от родителите е предоставено упражняването на родителските права, като
усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат
предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи. Съгласно
разпоредбата на чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. В настоящото
производство се претендира увеличение на присъдената издръжка, поради което за
уважаването й следва да се докаже трайно изменение на обстоятелствата, при които е
бил определен предходният размер на издръжка и материалната възможност на
ответника да дава издръжката в претендирания размер.
В разглеждания случай детето И. Г. Г. е на 7 години / почти на 8 години, които
предстои да навърши/, ученик е в първи клас. Съдът намира, че от определяне на
размера на издръжката от 130 лева с определение от 12.12.2016 г. по гр.д.№ 1013/2016
г. на КРС, към момента са изминали 6 години, през който период промяната във
възрастта на детето дефинитивно е довела до увеличаване и на потребностите му от
храна, облекло, обучение и средства за социално-културно развитие, които съдът
намира, че не могат да бъдат задоволявани с предходно определения размер на
издръжката. Съдът намира, че детето се нуждае от присъщите за децата на неговата
възраст средства за отглеждане – храна /която се осигурява както вкъщи, така и за
изхранването на детето в училище под формата на обедно хранене и допълнителни
средства за закуски/, облекло, обувки, които на тази възраст обичайно се подменят
всеки сезон поради израстването на детето, медикаменти за лечение и консумативи, а
също и за обучение – посещение на училище, закупуване на ученическа униформа,
пособия и помагала, доколкото последните се заплащат от родителите, средства за
духовното и интелектуално развитие на детето, както и за физическото му развитие с
практикуването на спортни дейности. В този смисъл по делото се установява, че детето
тренира футбол и посещава уроци по народни танци, за които допълнително се налага
месечно да се заплаща 70-80 лева. От изложеното съдът прави извода за настъпило
съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на
размера на дължимата на детето издръжка. Допълнителен фактор е и изменението на
икономическите условия в страната през последните години - повишаване цените на
стоките и услугите, както и увеличаване размера на минималната работна заплата,
5
която към настоящия момент е в размер на 780 лв. съгласно с ПМС № 497/29.12.2022
г., докато към датата на предходно опредЕ.та издръжка е била 420 лева, съгласно ПМС
№ 375/28.12.2015 г.
По отношение възможностите на родителите се установява, че по официални
данни бащата е реализирал среден месечен трудов доход от ***** лева, а майката -
***** лева. По отношение бащата се установява, че има алиментно задължение към
още едно дете - И., което към момента е на 5 години, както и че през 2015 г. е бащата е
диагностициран със заболяване на *****, ***** с придружаващо заболяване *****.
След преценка на установените по делото факти, съдът намира, че на детето
следва да се определи издръжка в размер на 500 лева месечно, от която бащата следва
да заплаща по 300 лв., а останалата сума да се допълва от майката, ведно с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи, поради което правилно е
определил общата, необходима сума за месечната издръжка на малолетното дете и
правилно е разпределил същата между родителите. По отношение на оплакванията в
жалбата досежно получаваните доходи от майката и еднократната помощ за
първокласни, следва да се посочи, че майката поема не само останалият размер на
издръжката над дължимия от бащата, но и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето И., както и задължението за обезпечаване на жилищните му
нужди и свързаното с тях заплащане на консумативни разходи за отопление,
електричество, вода и др. подобни, чиято стойност е нараснала към момента. Същото
така майката изцяло осигурява почивката на детето на море и посещенията му на
спортни дейности и танци, което благоприятства за неговото физическо и психическо
развитие. Същевременно по делото се установява, че бащата изцяло се е дистанцирал
от отглеждането и възпитанието на детето, поради което майката полага грижи за
детето дори и в дните, които са определени за упражняване на режима на лични
отношения. Неоснователно се настоява за възможността на майката да реализира доход
от отдаването под наем на придобитото от нея жилище, доколкото същото е
единствено такова за майката и макар майката да живее в жилището на съжителя си,
това не означава, че трайно се е установила при него. Следователно поддържаните
обстоятелства по отношение доходите на майката не обосновават извод, че бащата
следва заплаща издръжка в сочения от него минимален размер от 200 лева. Последното
не намира основание в обстоятелството, че бащата има алиментно задължение към
друго дете - И., доколкото задължението за издръжка е общо за двамата родители,
респективно носител на същото е и майката на И.. От представените доказателства не
се установява детето И. да боледува повече от обичайното за децата на нейната
възраст. Не се доказва твърдението, че детето страда от ***** заболяване *****,
доколкото единственият документ в тази насока - епикриза за лечение на детето с
диагноза ***** от 15.10.2020 г. - 18.10.2020 г. сочи, че от няколко дни детето е с *****,
без данни за прогресиране на заболяването и че е с хроничен характер. Вярно е, че
според амбулаторен лист от 03.05.2022 г. детето има разстройство на ***** и посещава
*****, но задължението за същото следва да се поема и от двамата родители на детето,
а не само от ответника.
В аспекта на горното неоснователно се настоява в жалбата, че бащата не може
да осигури месечна издръжка на детето от 300 лева. Независимо, че според официално
декларираните данни бащата получава доходи в приблизителен размер на
минималната работна заплата за страната, от събраните по делото доказателства се
установява, че същият е млад човек, който е в работоспособна възраст. Макар бащата
6
да е диагностициран със заболяване на *****, ***** и ***** през 2015 г., няма данни
същото е прогресирало и да му пречи да работи, нито след 2015 г. да е провеждал
лечение, което да е заплащал. Напротив, воденият от ответника свидетел С.
удостоверява, че двамата работят като ***** с най -високата степен за тази длъжност -
първа степен. При така установените данни от свидетеля за квалификацията на
ответника като *****, както и че същият е бил назначен на длъжността ***** според
споразумение към трудов договор и длъжностна характеристика, съдът намира, че
същите сочат на реалната възможност за ответника да формира доходи, както по
трудово, така и по гражданско правоотношение, които да са над минималните размери
за страната, за да задоволява както своята издръжка, така и необходимата за децата си.
Задължението за издръжка на непълнолетно дете съществува независимо от
работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си /
чл. 143, ал. 2 СК/. Законът задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не
разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. В аспекта на
казаното опредЕ.та от съда издръжка на детето в общ размер на 500 лева, от която
бащата е задължен да заплаща 300 лева не е прекомерна, а съответства на нуждите на
детето и възможностите на бащата за нейното осигуряване. Следва да се посочи, че
участието на бащата в издръжката на детето И. трябва да е такова, че да осигури
оптимални условия за неговото развитие, а от друга страна, следва да е в такъв размер,
какъвто той би предоставял, ако живееше в едно домакинство с това дете. Несъмнено
е, че в последния случай, бащата би предоставял значително повече средства за
нуждите на малолетния И. от така опредЕ.та издръжка.
С оглед на изложеното в обжалваната си част решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, не са налице пороците на
същото, визирани във въззивната жалба, поради което решението ще следва да бъде
потвърдено в обжалваната част. Въззивната жалба следва да се остави без уважение
като неоснователна.
По разноските: С оглед изхода на въззивното производство, право на разноски
има въззиваемия, действащ чрез законния си представител. С представения списък по
чл.80 ГПК претендира присъждането на разноски за първата инстанция от 300 лева по
договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019 г. и 25 лева - държавна такса, и
разноски за въззивната инстанция от 400 лева - по договор за правна защита и
съдействие от 15.02.2023 г. Въззивният съд намира, че от претендираните разноски
следва да се присъдят сторените във въззивното производство от 400 лева за
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането за присъждането на разноските
за първата инстанция. С решението си районният съд е приел за неоснователно
искането на ищеца за присъждането на разноски за първата инстанция. Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. След произнасянето на съда по искането за изменение на решението в
частта за разноските постановеното от него определение може да се обжалва съобразно
разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК. В разглеждания случай ищецът не е сезирал
районния съд с искане за изменение на решението в частта за разноските с
присъждането на сторените такива по реда на чл.248 ГПК. В предвид пропускът на
ищеца да инициира производство пред районния съд по реда на чл.248 ГПК за
разноските си в първата инстанция, същите не подлежат на присъждане от въззивната
инстанция.
7
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4435 от 29.12.2022 г. постановено по гр.д.№ 9804
по описа за 2022 г. на РС - Пловдив, III бр.с., в частта му, в която е увеличен размерът
на издръжката, която бащата Г. И. Г., **********, дължи на сина си И. Г. Г., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител – Е. М. М., ЕГН **********,
по силата на съдебно определение от 12.12.2016г. по гр. д. 1013/2016г . на КРС, за
размера над 200 лева до присъдения размер от 300 лева месечно, начиная от 04.07.
2022г. занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане
на дължимата сума.
В останалата част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. И. Г., **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. М., ЕГН **********, в
качеството й на законен представител на И. Г. Г., ЕГН **********, сумата в размер на
400 лева - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8