Решение по дело №1990/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№    1821                                 31.10.2019 година                          гр.Б.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Б.кият административен съд,          XXII-ри административен състав,

на четиринадесети октомври              две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.С.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1990 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118 от КСО вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от СД „Метал- Я.сие“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“Републиканска“ № 131, вх.Е, ап.8 против Решение №10-40-02-83 от 29.07.2019г. на Директор ТП на НОИ-Б., с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-02-00574605 от 05.06.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ-главен инспектор по осигуряването К.Г.Р..

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона. Счита, че вписването на управителя в търговския регистър не е правопораждащ факт за осигурителните правоотношения. Иска се съдът да отмени оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания. Не представя доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представено е допълнително становище, в което поддържа жалбата на сочените в нея основания. Не претендира разноски.

Ответникът – Директор ТП на НОИ-Б., представляван от юрисконсулт, моли да бъде потвърдено обжалваното решение по изложените в него аргументи и събраните в настоящото производство доказателства.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

До директора на ТП на НОИ-Б. е постъпило заявление вх. № 4004-02-353/14.05.2019 г. от И. Я. - Н.за заверка на осигурителен стаж и доход за периода от 1997 г. до 2015 г. Във връзка с постъпилото заявление е разпоредено със Заповед № ЗР-5-02-00573998 от 15.05.2019г. да бъде извършена проверка по разходите на ДОО на И. А. Я.-Н. от К. Р.- главен инспектор по осигуряването.

За извършената проверка е съставен констативен протокол № КП-5-02-00574631 от 05.06.2019 г., в който е посочено че „МЕТАЛ - Я.сие“ СД с ЕИК ********* са подавали данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с код за „вид осигурен” - 10 по декларация обр. 1 за И. Я. - Н.като управител на дружеството по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Както и че след извършена проверка в Търговския регистър, фирменото досие на дружеството и електронната база на „Апис регистър+” И. Я. - Н.никога не е имала статут на вписан управител. Направен е извод, че липсата на вписване на И. Я. - Н.като управител на МЕТАЛ - Я.сие“ СД в съдебно решение или по-късно в Търговския регистър, прави подаваните от дружеството-осигурител данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с код „вид осигурен” - 10 в декларация - обр. 1 некоректни и неоснователно подавани.

Предвид изложените констатации са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-02-00574605 от 05.06.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ-главен инспектор по осигуряването К.Г.Р., с които е предписано дружеството -осигурител „Метал - Я.сие” СД да заличи некоректно подаваните данни за периода от месец февруари 2004 г. до февруари 2010 г. чрез ЕИК ********* за И. Я. - Н.чрез декларация - обр. 1, с код за „вид осигурен” – 10.

„Метал - Я.сие” СД е обжалвало Задължителни предписания № ЗД-1-02-00574605 от 05.06.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ пред Директор на ТП на НОИ-Б., като към жалбата е приложил протокол от Общото събрание на „Метал - Я.сие” СД от 01.02.2004 г. и договор за управление № 4 от същата дата, от които е видно че дружеството възлага управлението на дружеството на И.Я.- Николова. Представени са и последващи протоколи от Общи събрания, анекси, ведомости за договори за управление и контрол, копие от данъчни декларации и др. В жалбата е посочено, че вписването в Търговския регистър има декларативно действие по отношение на третите лица, а по отношение на дружеството, подлежащото на вписване обстоятелство следва да се счита възникнало от момента на постигане на необходимото съгласие, формиращо волята на общото събрание, в случая от 01.04.2004г.

По повод на жалбата Директорът на ТП на НОИ-Б. е постановил Решение №10-40-02-83 от 29.07.2019г., с което потвърдил Задължителни предписания № ЗД-1-02-00574605 от 05.06.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ и е разгледал подробно изложените от жалбоподателя съображения, които не приел за основателни. След анализ на относимата правна регламентация е приел, че за да може управителят да упражнява управленческите и представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, трябва да бъде вписан в търговския регистър. Вписването на името на управителя, съответно заличаването на лицето като такъв има конститутивно действие и е от значение за правоотношенията на дружеството с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Решението е връчено на 30.07.2019г., а жалбата е подадена на 13.08.2019г. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал. 3 от КСО компетентният орган да се произнесе при обжалване на задължителните предписания е ръководителят на териториалното поделение на НОИ. Видно от решението, същото е постановено от Снежана Радева, съгласно заповед №1016-40-765 жт 27.06.2016г. на управителя на НОИ. Цитираната в решението заповед е приложена по делото и от нея е видно, че Снежана Радева е определена да изпълнява правомощията на директора на ТП на НОИ-Б., в случай на отсъствие на титуляра, поради отпуск. Видно от Заповед № 14826 от 04.07.2019г. за периода от 22.07.2019г. до 02.08.2019г. директорът на ТП на НОИ –Б. е бил в отпуск. Предвид посочените заповеди процесното решение се явява издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.59, ал.2 от АПК.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

 

 

 

 

 

 

 

 

Не се спори между страните, че между И. А. Я. - Н.и „МЕТАЛ - Я.сие“ СД е сключен Договор за управление от 01.02.2004г., с който на И.Я.е възложено да управлява и представлява дружеството, след решение на Общото събрание на дружеството от 01.02.2004г. Не се спори, че за периода месец февруари 2004 г. до февруари 2010 г. чрез ЕИК ********* дружеството-жалбоподател е подавало за И. Я. - Н.декларация – Образец № 1, с код за „вид осигурен” – 10.

Спорният момент, е дали И. А. Я.- Н., в качеството си на управител, изпълняваща длъжността си на основание договор за управление и поради не вписването й в Търговския регистър попада в обхвата на нормата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО в приложимата му редакция, осигурени лица за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са изпълнителите по договори за управление. С изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г. е въведена формулировката –„ управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества.“, което обаче касае последващ период, а не процесния.

Предвид посочената редакция на КСО, н 

 

 

 

астоящият състав, не споделя доводите на решаващия орган, че лицата, които не са вписани в Търговския регистър не са „осигурени лица“, тъй като не попадат в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, напротив в т.7 законодателят е формулирал субекта –изпълнител по договор за управление, каквато  безспорно е била И. Я. При тази формулировка на правната норма извън предмета на спора остава вписването в Търговския регистър.

Независимо от изложеното, с оглед направените възражения Съдът намира за необходимо да изложи мотиви и по отношение на действието на вписването в Търговския регистър на управителя. На първо място административният орган е аргументирал становището си с норми, които касаят ООД-чл.140-чл.141 от ТЗ и са неотносими към правноорганизационната форма на настоящия жалбоподател- събирателно дружество. Събирателното дружество е персонално и дейността по неговото управление не се осъществява от органи на управление, както е при капиталовите дружества, а от съдружниците като физически лица. Редът за управление на дружеството се урежда в дружествения договор, а ако договорът не съдържа изрични клаузи относно реда за управление, следва, че всеки съдружник може сам да управлява дружествените работи Събирателното дружество е персонално и дейността по неговото управление се осъществява от съдружниците като физически лица. Съгласно чл.84, ал.1 от ТЗ редът за управление на дружеството се урежда в дружествения договор, където в гл.3, чл.8 е вписано, че всеки съдружник има право да участва в управлението и гл.4, чл.14, ал.1 „Дружеството се управлява съобразно съгласието на съдружниците.“ Събирателното дружество е персонално и дейността по неговото управление не се осъществява от органи на управление, както е при капиталовите дружества, а от съдружниците като физически лица. Редът за управление на дружеството се урежда в дружествения договор, а ако договорът не съдържа изрични клаузи относно реда за управление, следва, че всеки съдружник може сам да управлява дружествените работиСъбирателното дружество е персонално и дейността по неговото управление не се осъществява от органи на управление, както е при капиталовите дружества, а от съдружниците като физически лица. Редът за управление на дружеството се урежда в дружествения договор, а ако договорът не съдържа изрични клаузи относно реда за управление, следва, че всеки съдружник може сам да управлява дружествените работиВ съдебната практика не е спорно, чe отношенията между едно дружество и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от предварително взето решение от общото събрание на съдружниците. Търговските отношения на дружеството с контрахенти и трети добросъвестни лица се различават от отношенията - трудови и осигурителни - между самото дружество и неговия управител.

Както е отбелязал административният орган „Настоящият спор е свързан с това дали невписването на обстоятелството - управител в Търговския регистър е повлияло на съществуването на осигурителното правоотношение между осигурителя „Метал - Я.сие” и лицето И. Я. - Н., съответно дали същото е следвало да бъде осигурявано на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.“ Вписването в Търговския регистър има оповестително действие и не е правопораждащ юридически факт. То има действие по отношение на трети добросъвестни лица, които са външни за дружеството.  Правопораждащият факт е договора за управление, който урежда вътрешни отношения в дружеството и е задължителен за страните по него. В този смисъл съществуването на осигурителното правоотношение между осигурителя „Метал - Я.сие” и лицето И. Я. - Н.се основава на него, поради което, дори когато управителят не е вписан в търговския регистър, дружеството е длъжно да подаде информация по чл. 5, ал. 4 КСО.

 

 

 

 

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че И. Я. - Н.е била изпълнител по договор за управление, за което е получавала и трудово възнаграждение, поради което е осигурено лице по смисъл на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и осигурителят дружеството-жалбоподател съответно е следвало да изпълнява задълженията си да подаде декларация Образец №1. Върху получаваната сума, своевременно са били начислявани, декларирани и привеждани в ТД на НАП дължимите осигурителни вноски, включително и по фонд "Безработица". В този смисъл, обосновано жалбоподателят се е позовал и на трайната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в цитираните в жалбата съдебни актове.

 

 

 

 

Предвид гореизложеното, жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а оспореното решение, с което са потвърдени задължителните предписания, като неправилни и незаконосъобразни, следва да се отменят.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Б.кият административен съд, двадесет и втори състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №10-40-02-83 от 29.07.2019г. на Директор ТП на НОИ-Б., с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-02-00574605 от 05.06.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ-главен инспектор по осигуряването К.Г.Р..

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: