№ 1
гр. Варна, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-
Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600314 по описа за 2021 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на
защитник срещу правилността на присъда №53/25.06.2021 година,
постановена от състав на Окръжен съд – Варна по НОХД №1454/2020 година,
с която АТ. К. АТ. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343а, ал.1, б. б вр. чл.343, ал.1, б. в от НК, наложено му е наказание от една
година лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за същия срок, приложен е чл.66, ал.1 от НК за три години.
Със съдебния акт, подсъдимият е оправдан по обвинението да е нарушил
чл.20, ал.ал.1, 2, изр.1 от ЗДвП, решен е въпросът с разноските по делото.
С жалбата по чл.318, ал.6 от НПК се прави оплакване за
неправилност на присъдата поради необоснованост, незаконосъобразност и
несправедливост. В допълнение по чл.320, ал.4 от НПК, необосноваността се
аргументира с анализ на гласни доказателства и съдебни експертизи,
опровергаващи извода на окръжния съд относно момента на възникване на
опасността за движението на подсъдимия, което пък поставя казуса в
хипотезата на чл.15 от НК. Защитникът поддържа процесуална ситуация на
осъждане на А. при съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, без такова да е предприето по предписания процесуален ред в
1
чл.287, ал.1 от НПК, твърди липса на яснота по условията на пътното
произшествие, основаващо обжалваната присъда на предположения. Развиват
се и алтернативни съображения за компрометиране на принципите на
индивидуализация на наказанието. Въз основа на аргументацията, към тази
инстанция се отправят искания по чл.336, ал.1, т.3 или по чл.337, ал.1, т.1 от
НПК.
По съществото на делото, представителят на прокуратурата намира
атакуваната първоинстанционна присъда за постановена в съзвучие с
доказателствената съвкупност, последната убедително решаваща въпроса
кога пострадалата станала опасност за движението на подсъдимия - в един
по-ранен момент, при индикации, че ще пристъпи към платното за движение.
Пледиращият публичен обвинител е категоричен, че видимостта на
подсъдимия не била ограничена, който извод следва от гласни доказателства
в показанията на св.С. – сам забелязал опасността и я избегнал чрез
заобикаляне. Относно наказанието се заема становище за справедливост, а
приложението на чл.55 от НК се отхвърля с оглед данните за
недисциплинираност на дееца като водач на МПС и при съблюдаване на
негативна характеристика вследствие на предходно осъждане, макар и
реабилитирано.
Повереникът на частните обвинители пледира в съзвучие с позицията на
публичното обвинение за неоснователност на въззивната жалба, т.к.
подсъдимият при видимост повече от шейсет метра не е реагирал на внезапно
възникналата опасност по предписанието на чл.20, ал.2, изр.второ от ЗДвП,
което е и причината за инкриминираното произшествие. Наказанието се
намира за справедливо с допълнение, че подсъдимият във времето на
деянието управлявал в нарушение на ЗДвП нерегистрирано МПС.
Защитните речи на адвокатите М.Р. и Ж.Г. мотивирано атакуват
обосноваността и законосъобразността на присъдата с искане за нейната
отмяна и оправдаване на дееца по повдигнатото му обвинение пред съда
поради наличие на случайно деяние.
Подсъдимият не се ангажира с доводи в лична защита, в последната си
дума изразява съболезнования на близките на починалата, твърди, че ударът
бил непредотвратим и затова желае да бъде оправдан.
Настоящият въззивен състав, след като прецени доводите във
въззивната жалба, в пренията и като провери изцяло правилността на
атакуваната първоинстанционна присъда, прие за установено следното:
Известно е, че обектът на въззивната проверка е по-широк по обхват от
предмета по чл.313 от НПК, като включва и ревизия на цялостната
процесуална дейност в първата инстанция, която предхожда произнасянето на
обжалваната присъда. В предметния казус делото е разгледано от окръжния
съд по реда на глава двадесет и седма от НПК и в условието на чл.371, т.1 от
процесуалния закон, като въззивният съд дължи проверка за наличие на
условията за процедурата.Макар този въпрос да не се поставя от никоя от
2
страните, проверката в този съдебен стадий е изискуема по силата на
служебното начало.
При осъществяване на контролната си дейност, настоящият състав
констатира допуснато съществено процесуално нарушение поради
компрометиране на диференцирания ред по чл.371, т.1 от НПК в първата
инстанция, без възможност за отстраняване на порока с въззивните
правомощия. По-конкретно, протокол от съдебно заседание (л.30 от НОХД)
установява, че първоинстанционният съд е провел процедурата по чл.371, т.1
от НПК без изискуемото участие на подсъдимия в нея. Същият не е заявил
изрично съгласие да не се извършва разпит на свидетели и вещи лица, а при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите и
експертните заключения от досъдебното производство. Набелязва се и още
едно съществено нарушение на процедурата по чл.371, т.1 от НПК -
проведена от проверяваната инстанция преди да конституира частните
обвинители Й.И., Н.С. и М.Б., от които първата участвала лично в
разпоредителното заседание. Подобен подход е в противоречие с
предвидената уредба за съкратеното съдебно следствие, като по смисъла на
препращащия чл.374 от НПК към общите правила, първоинстанционният съд
до започване на съдебното следствие дължи решение на въпроса с
установяването на страните и законосъобразното им предварително
изслушване в случая в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Посочената
процесуална норма изисква като условие за провеждането на съкратеното
съдебно следствие изрично волеизявление от подсъдимия, защитника,
частните обвинители и повереника кои свидетели и вещи лица да не бъдат
разпитвани. При това положение, определението по чл.373, ал.3 от НПК е
постановено при липса на задължителните условия по чл.371, т.1 от НПК,
което мотивира допуснато съществено процесуално нарушение,
неотстранимо в тази инстанция.
При съблюдаване и на съдебната практика (Р 347-2010-3н.о.),
въззивният състав приема, че вследствие на допуснатото нарушение на
процедурата по глава двадесет и седма от НПК, постановеният съдебен акт се
основава на доказателствена маса, неприобщена по надлежния ред, с което се
накърнява правото на подсъдимия на справедлив процес - нарушение по
чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
От горните съображения следва и основанието за въззивна намеса по
чл.335, ал.2 от НПК, което изключва навлизане по съществото на делото. При
новото му разглеждане в първата инстанция да се съблюдава забраната за
влошаване положението на подсъдимия, т.к. инстанционният контрол се
развива само по негова инициатива.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав
РЕШИ:
3
Отменя присъда №53/25.06.2021 година, постановена по НОХД
№1454/2020 година по описа на Окръжен съд-Варна и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на окръжния съд от разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4