№ 219
гр. Бургас, 18.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Св.Б., защитник на лишената от
свобода А. А. Х. - И., против Определение № 409/27.10.2022 год. постановено
по ЧНД №486/2022 год. по описа на ОС - Сливен, с което е оставена без
уважение молбата на осъдената И. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от
свобода в размер на 5 месеца и 24 дни по присъда №138811/02.07.2020г. по
НОХД№ 7267/2018г. на РС – София, с която й е било наложено наказание за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК в размер на една година
лишаване от свобода. Претендира отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което да се уважи молбата на лишената от свобода
за УПО, тъй като осъдената е изтърпяла повече от половината от наложеното
й наказание и с поведението си е дала категорични доказателства за своето
поправяне. Навежда довод, че при осъдената е налице положителна промяна,
същата е с добра степен на образованост и има степен на инвалидност, както
и снижаване на стойностите на риска от рецидив.
Постъпило е възражение от началника на затвора – Сливен против
частната жалба на осъденото лице, с което се претендира отхвърляне на
частната жалба, тъй като в поведението на лишената от свобода И. не се
отчита промяна, като стойността на риска от рецидив се запазва непроменена
спрямо първоначалната оценка и остава във високи стойности на среден -
1
87т.. Намира, че добрата степен на образованост не следва да се отчита като
доказателство за поправянето на осъдената, тъй като не е придобита по време
на престоя в затвора. Сочи, че здравословното състояние няма отношение и
не е условие към института на УПО.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено
становище, че депозираната жалба е неоснователна. Сочи, че не са налице
основанията за постановяване на искания съдебен акт. Твърди, че не са
изпълнени целите, свързани с необходимата личностова и поведенческа
промяна. Стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди се задържат в
рамките на стойностите установени при постъпване на осъденото лице в
затвора - 87 т.. Сочи, че не е констатирано дори незначително намаление,
като високи остават стойностите в разделите „мисловни умения и поведение“
и „нагласи“, което определя като възможна вероятността от подновяване на
престъпната дейност в условията на свобода. Твърди, че доказателствата по
делото сочат на корекционно въздействие върху осъдената в незначителна
степен, неприключил процес на поправяне и необходимост от продължаване
на поправителното въздействие върху лишената от свобода И.. В заключение
сочи, че е налице фактическият, формалният критерий, свързан със срока на
изтърпяване на наказанието, но не е изпълнен другия, кумулативен елемент -
„доказателства за поправяне“. Навежда довод, че липсата на трайно и
необратимо поправяне на осъдения е пречка за постановяване на УПО, а
критериите здравословно състояние и образованост не са условия за
постановяването му.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в
жалбата оплаквания, становището на началника на Затвора - Сливен, на
представителя на Бургаска апелативна прокуратура и материалите по
приложеното ВЧНД, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по молба
на лишената от свобода А. А. Х. – И.. Същата е реабилитирана, след което
има две осъждания. За първи път търпи наказание в Затвора – Сливен, като е
постъпила на 26.01.2022 г. за изтърпяване на наказание една година
„лишаване от свобода“, определено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по
НОХД № 7267/2018г. на Районен съд - София. Осъжданията са за управление
на лек автомобил след употреба на алкохол в кръвта й над 1.2 на хиляда, след
2
употреба на марихуана и грабеж.
Видно от приобщените доказателства към 27.10.2022 г. осъдената е
изтърпяла фактически 6 месеца и 3 дни, арест 1ден, от работа – 2 дни или
общо 6 месеца и 6 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 5 месеца и 24
дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото се установява, че при настоящия си
престой в Затвора - Сливен осъдената поради завършено средно образование
в условията на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ не
подлежи на включване в общообразователния процес. По време на
фактическото изтърпяване на наказанието не е вземала участие в
провежданите квалификационни курсове. Същата е пенсионер по болест.
Въпреки декларираната нагласа за трудова дейност не е подала заявление за
устройване на работа. От 23.02.2022г. търпи наказанието си в затворническо
общежитие от открит тип. Няма наложени дисциплинарни наказания, няма
награди, демонстрира претенциозност, с очакване за съобразяване с искания,
които поставя. В справката за помилване находяща се в затворническото
досие е посочено, че не може да се направи категоричен извод за
съзнателност и мотивирана дисциплинарност. Посочена е първоначална
оценка на риска от последващо осъждане 87 точки, което е в горните граници
на среден риск от рецидив. Установено е, че лишената от свобода е с
устойчиви криминални нагласи за нарушаване на законовия ред в страната. В
условията на живот на свобода същата не работи от 1999г., поради
пенсиониране по болест. Съгласно данните в затворническото досие
понастоящем получава пенсия в размер на 250лв. Въпреки, че е осъдена да
заплати разноски по наказателните дела, както и глоби по девет наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП, не изразявала нагласи за
издължаването им.
В становището на Началника на Затвора се сочи, че в условията на
затворническото общежитие лишената от свобода се опитва да поддържа
социално желателно поведение, но среща затруднения при постигане на
добри взаимоотношения по местоживеене. В основата им е нагласата й за
претенциозност, с очаквания да се съобразяват с нейните искания. Според
затворническата администрация поведението й не дава основания да се
3
направи извод за нейното морално оздравяване. По време на престоя й в
затвора са констатирани редица дисциплинарни нарушения. В заключение в
становището е посочено, че е налице необходимост от продължаващо
поправително въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и
редуциране на профила на нуждите.
Въз основа на така обсъдените фактически обстоятелства, решаващият
съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, че искането на
осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Правилна е преценката, че след 23.10.2022г. е налице първата от
кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т.2 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената А. А. Х. –И., а
именно към настоящия момент осъдената да е изтърпяла фактически повече
от една втора от наложеното наказание от една година „лишаване от
свобода“, определено по НОХД № 7267/2018г. на Районен съд - София.
Обоснован и законосъобразен е и изводът, че към настоящия момент
не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, изискуема от
чл.70, ал.1 от НК, а именно - със своето поведение осъденото лице да е дало
доказателства за своето поправяне.
С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Критериите за поправяне на
осъденото лице се извеждат от оценката – чл.155 от ЗИНЗС и индивидуалния
план – чл.156 от ЗИНЗС изготвени при изпълнение на присъдата, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието. Законосъобразно съдът е приел, че
цитираният законов текст изисква цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение.
Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
УПО.
Правилна е преценката на решаващия съд, че от приобщените
4
доказателства - затворническото досие, становището на началника на затвора,
не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент
престой в затвора, осъдената е дала убедителни доказателства за своето
поправяне, поради което съдът с основание е приел, че не е налице втората
предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Обосновано
съдът е посочил, че липсват категорични доказателства за констатиран
напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. Факт е пасивното
отношение към участие в дейности за осмисляне на свободното време в
условията на затвора. Следва да се отчете нежеланието на осъдената за
трудова дейност. Макар дисциплинарните прояви да не са значими и да се
решават чрез педагогически мерки на въздействие без налагане на наказания,
факт е, че осъдената не спазва стриктно установените в затвора правила.
Осъдената не е награждавана. Липсата на активност в различните
дейности в затвора, особено предвид наличния потенциал – завършено средно
образование в живота на свобода, очевидно сочи недостатъчност на
поправителния ефект на наказанието към настоящия момент, доколкото не са
мобилизирани всички ресурси и поведението не бележи необходимата
промяна.
Правилно съдът е заключил, че приобщеният доказателствен материал
не дава основание да се приеме, че е налице трайна положителна промяна, от
която да се заключи за последователно и законосъобразно поведение в
живота на свобода. Текущи са все още заложените цели съгласно
индивидуалния план за изпълнение на присъдата свързани с формиране на
адекватни умения за идентифициране и преценка на проблемните зони в
живота, повишаване уменията за зачитане вижданията на другите, осмисляне
на причините, довели до извършване на престъпните деяния и допуснатите
грешки, което обсновава извод за непостигнати в пълен обем цели на
наказанието. Правилна е преценката, че липсата на убедителни доказателства
за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на
този етап осъдената се е поправила. Цялостното поведение на осъдената,
рискът от рецидив, който е в границите на среден, не сочат за постигнат
поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Предвид изложеното налице е необходимост от продължаване на
поправителното въздействие върху осъденото лице и постигане на
5
заложените в индивидуалната програма цели.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че Сливенският
окръжен съд е анализирал обстойно и задълбочено приложените по делото
доказателства и е направил обосновани и законосъобразни изводи, че в казуса
не са налице всички основания за УПО на И..
Апелативният съд споделя становището на решаващия съд, че за
осъдената И. е налице само едната от формалните юридически предпоставки
за прилагането на института на УПО - фактическото изтърпяване на повече от
половината от наложеното наказание. При извършване на преценката за
наличието на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК - дали
осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало
доказателства за своето поправяне, решаващият съд е направил обоснован и
законосъобразен извод, че не са настъпили трайни положителни промени в
нейното поведение. Стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди се
задържат в рамките на стойностите, установени при постъпването на
осъденото лице в затвора – 87 т., като не е констатирано дори незначително
намаление на същите. Високи остават стойностите в разделите „мисловни
умения и поведение“ и „нагласи“. Последното дава основание да се направи
извод, че в условията на свобода е възможна вероятността от подновяване на
престъпната дейност.
Съгласно установената съдебна практика – ПВС№7/75 год., изм. С
ПВС№8/87 год., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес. В тази връзка
представителят на Затвора- Сливен е дал становище, че молбата на осъдената
И. е неоснователна. Настоящата инстанция споделя доводите на
представителя на затвора, че са налице обстоятелства сочещи на
необходимост от продължаване на поправителното въздействие с цел
снижаване на риска и редуциране профила на нуждите.
Доказателствата по делото сочат на неприключил процес на поправяне
и необходимост от продължаване на поправителното въздействие върху
6
лишената от свобода И.. Обосновават извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в
нейното съзнание, характер и поведение, които да сочат, че същата се е
превъзпитала и поправила, не са постигнати целите визирани в чл.36 от НК с
изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората
кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. По
изложените съображения въззивната инстанция намира, че към настоящия
момент осъдената на лишаване от свобода И. не следва да бъде условно
предсрочно освободена, тъй като е необходимо по отношение на нея да
продължи работата в условията на затвора за трайна положителна промяна и
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано, поради
което същото следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №409/27.10.2022 год. постановено по
ЧНД №486/2022 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7