РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Смолян , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500494 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 60569/21.10.2020 г. по гр.дело № 384/2019 г.
Смолянският районен съд изнася на публична продан недвижимия имот,
допуснат до делба между Л. Г. Д. и Д.Г.Д. при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от
тях, а именно: АПАРТАМЕНТ № 9/4/ със застроена площ от 61,36 кв.м.,
състоящ се от една стая, кухня и сервизно помещение, находящ се на втория
етаж на жилищната сграда в блок „Рудоуправление Възход", вх."Б", построен
върху държавна земя в кв.* по плана на гр.Смолян, кв.Смолян, ведно с
принадлежащото му избено помещение № * с полезна площ 15.24 кв.м.,
таванско помещение № 10 с полезна площ 11.93 кв.м. и 4.47 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
представляващ по КККР на гр. Смолян, одобрени със Заповед № РД018-
14/10.05.2005 г., самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
разположен в ПИ с идентификатор ** с предназначение на самостоятелния
обект: жилище-апартамент, при описани граници, като е постановено, че
1
страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
Със същото решение е отхвърлена предявената от
Л.Г.Д. срещу Д. Г. Д. претенция по сметки за заплащане на сумата от 418,37
лв., представляваща припадащата се на Д.Д. част от задълженията му за
заплащане на данък сгради и такса битови отпадъци за процесния имот за
периода 2014 г. – 2019 г. вкл., ведно със законната лихва от предявяване на
претенцията по сметки – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане.
Отхвърлена е и предявената от Д. Д. против Л.Д. претенция по сметки за
заплащане на сумата от 750 лв., представляваща припадащата се на Д. Д. част
от получен от Л.Д. наем от процесния недвижим имот за периода 2014 г. –
2018 г. вкл., ведно със законната лихва от предявяване на претенцията по
сметки – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане.
Също така, Л.и Д.Д. са
осъдени, всеки от тях, да заплати по сметка на Смолянския районен съд
държавна такса върху стойността на дела им от изнесения на публична
продан имот в размер на 835,80 лв., както и държавна такса върху
предявената от всеки един от тях претенция по сметки в размер на 50 лв.
Срещу това решение в частите, с които: е изнесен
на публична продан делбеният апартамент с избеното и таванското
помещения; е отхвърлена претенцията му по сметки срещу Л. Д. за заплащане
на припадащата му се част от получения от апартамента наем за периода 2014
г. – 2018 г., е постъпила допустима въззивна жалба от Д. Г.Д., чрез
пълномощника му адв.Б.М.. Д. Д. иска отмяна в
обжалваните части; обособяване по възможност на две жилища от делбения
имот, респ.възлагането на целия апартамент; както и уважаване на неговата
претенция по сметки.
Въззиваемият Л. Г. Д., чрез пълномощника си адв.Н.М.,
оспорва жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Д., редовно
призован, не се явява. За него пълномощникът адв.Б.М. поддържа жалбата.
2
Въззиваемият Л.Д., редовно призован, не се явява.
Пълномощникът му адв.Н.М.продължава да оспорва жалбата.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части
е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-
Смолян мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата настоящият
състав съобразява следното:
Вещото лице по назначената техническа експертиза
инж.Р.К. дава заключение, че спорният апартамент, намиращ се в блок на
„Рудоуправление Възход“, не може да се подели съобразно квотите на
съделителите. Това е така, защото архитектурното разпределение на
апартамента, състоящ се от една стая, кухня, сервизно помещение, с
принадлежащи към него избено и таванско помещения, отговаря на
минималните изисквания на чл.40, ал.1 ЗУТ за жилище. Заключението не е
оспорено нито от жалбоподателя нито от другия съделител, и е прието от
съда. Т.е., на вниманието на експерта е бил поставен въпросът и той е
получил недвусмислен и обоснован отговор, че жилището не може да се
раздели на два или повече дялове.
При това положение е безпредметно делото да се изпраща за
становище на главния архитект на общината. Той може да одобри
или да откаже да одобри конкретно представен инвестиционен
проект съгласно чл.203, ал.1, изр.второ ЗУТ. След като не може
жилището да се подели, не би могъл да се изготви и
инвестиционен проект за разделянето му, който да се изпрати за
одобрение на гл.архитект. В тази връзка жалбоподателят Д.Д.
прави голословно оплакване в жалбата, като нито представя
подобен инвестиционен проект, нито иска назначаване от
въззивния съд на експертиза, вещото лице по която да изготви
такъв, с изразяване на готовност да заплати възнаграждение за
СТЕ. В обжалваното решение е прието, че имотът не
може да бъде поставен в дял на един от съделителите, тъй като,
макар съсобствеността да е възникнала от наследяване, никой от
съделителите не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 ГПК.
Въпреки, че не е подробно изложено в мотивите защо съдът
3
намира, че никой то съделителите не отговаря на тези изисквания,
изводът като краен резултат е правилен. Не се установява от
събраните доказателства някой от двамата братя да е живял в него
при откриване на наследството, нито да не притежава друго
жилище. Жалбоподателят не твърди, че изобщо няма жилище в
страната, а че няма такова в Смолян и областта. Законът не
определя къде да бъде това друго жилище, т.е., достатъчно е
лицето да притежава такова в страната/Решение № 110 от
25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 432/2016 г., I г. о./, без да има
значението точното му местонахождение. Безспорно е също така,
че съделителите не са
живели в апартамента при откриване на наследството, а посочената
разпоредба се прилага, ако и двете условия са едновременно налице, какъвто
не е случаят. Приетото от РС отговаря на разрешенията, приети по т.8 и т.9 от
ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г. ОСГК, като оплакването
на пълномощника на жалбоподателя адв.М. на съдебното заседание от
18.12.2020 г. не е конкретизирано – той не сочи по какъв начин решението на
РС противоречи на това тълкувателно решение. Направеното в същото
съдебно заседание оплакване за неприемане на относими доказателства-
документи, не е въведено с въззивната жалба, като въззивният съд е
ограничен от посоченото в нея по отношение правилността на решението
съгл.чл.269 ГПК. Наред с това, от жалбоподателя не се представят отново и
не се иска приемане на писмени доказателства от въззивния съд, а
намиращите в кориците на делото са представени от другата страна.
Както е посочено и в самото решение, страните имат право
да участват в наддаването на публичната продан на апартамента, което
означава, че жалбоподателят Д. Д. може да го придобие изцяло, ако предложи
най-висока цена. Така жилището ще остане при член от семейството на
покойните родители на страните А.и Г.Д..
Относно претенцията по сметки, в жалбата се изтъква, че за
процесния период 2014-2018 г. Л.Д. е предоставял жилището под наем и е
получавал доходи от него; ползвал го е изцяло и дължи като обезщетение
средномесечната пазарна наемна цена. В тази връзка, според жалбоподателя,
4
следвало да бъде назначена и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице
по която да даде заключение относно средномесечната пазарна наемна цена,
след като въззиваемият Л.Д. не уточнявал конкретната наемна цена, която е
получавал.
Първото твърдение се опровергава от доказателствата по
делото. Свидетелят И. Х., разпитан на съдебното заседание от 17.06.2020 г.,
дава показания, че живее в апартамент над процесния. В него е живяла
наемателка с детето и, но от две и половина-три години в жилището няма
наематели. Преди години живеещите във входа подготвят документи за
саниране на блока, тогава идва Л. Д. и дава съдействие за документите.
Свидетелят не знае кой е получавал наема от апартамента и в какъв размер е
бил. За да отхвърли претенцията на Д.Д., РС-Смолян приема, че показанията
на св.Х. са общи и не установяват нито периода, нито размера на наема, нито
който го е получавал, при което не е необходимо и да се излагат съображения
във връзка с възраженията за погасяване на част от тях по давност.
Правилно е прието, че претенцията по сметки на Д.Д. е
останала недоказана. Дори да се приеме, че би могъл да се установи чрез
експертиза размерът на получавания наем, не е доказано той е получаван само
и единствено от Л.Д. за да следва той да плати на брат си половината от
евентуално получен доход от наем. Не ответникът по тази претенция по
сметки, а ищецът по нея-Д. Д. следва да докаже размера на наема, който
твърди, че другият съделител е получавал само за себе си.
Жалбоподателят основава претенцията си по сметки на
чл.93 ЗС, тъй като твърди, че Л.Д. е получил граждански плод-наем от
жилището, половината от който му се дължи според дела му в имота.
Претенцията не се основава на твърдение, че
жилището е ползвано лично само от другия съделител, т.е., не почива на
чл.31, ал.2 ЗС. Ето защо е недопустимо да се разглежда доводът във
въззивната жалба, че Л.Д. е ползвал изцяло жилището и затова дължи като
обезщетение средномесечната пазарна наемна цена, за чието установяване
трябвало да се назначи СИЕ относно средномесечната пазарна наемна цена.
Такава претенция не е заявена своевременно пред РС-Смолян в срока по
5
чл.346 ГПК – в първото заседание след допускане на делбата, по него не са
събирани доказателства и съдът не е излагал мотиви. Не може за първи път
пред въззивната инстация да се разглежда съвсем нов иск – по чл.31, ал.2 ЗС,
за чието уважаване се изисква наличието на съвсем различни предпоставки,
вкл. писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик, съгласно ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012
г., ОСГК.
На осн.чл.78, ал.1 и 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по
делото в размер на 1 150 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60569/21.10.2020 г.
по гр.дело № 384/2019 г. на Смолянския районен съд в обжалваните части, с
които с които: е изнесен на публична продан допуснатият до делба между
Д.Г.Д. и Л.Г.Д. апартамент с идентификатор *** с избеното и таванското
помещения към него, намиращ се втория етаж на блок „Рудоуправление
Възход“, вх.Б, в гр.Смолян; е отхвърлена претенцията по сметки на Д.Д. за
осъждане на Л.Д. да му заплати 750 лв., представляващи припадащата се на
Д.Д. част от получен от Л.Д. наем от процесния недвижим имот за периода
2014 г. – 2018 г. вкл., ведно със законната лихва от предявяване на
претенцията по сметки – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, да заплати на Л. Г.Д.,
ЕГН **********, деловодни разноски за въззивното производство в размер на
1 150 лв./хиляда сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните чрез
6
техните пълномощници.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7