Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 7996 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.М.Л. срещу решението по гр.д. № 42085/2019
г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на въззиваемата страна е
уважен за разликата над 140 лева до 200 лева. В жалбата се твърди,
че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени
съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли
предявеният иск за увеличение на месечната издръжка за разликата над 140 лева
до 200 лева. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.А.Л., действащ лично и със съгласието на неговата
майка Е.Л.Х., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение.
Претендира разноски.
Подадена е от А.М.Л. и частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК
от 12.06.2020 г. на СРС, III ГО, 83 състав, постановено по гр.д. № 42085/2019
г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на
постановеното решение в частта му за разноските. В частната жалба са изложени
съображения за неправилност на определението. Моли се обжалваното определение
да бъде отменено и да се уважи искането по чл. 248 от ГПК.
Не е постъпил отговор на частната жалба.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
С решението по гр.д. № 42085/2019 г. СРС, ІІІ ГО, 83 състав, е увеличил
присъдената в полза на непълнолетното дете А. (род. на *** г.) месечна издръжка от 80
лева на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска (19.07.2019 г.), като е отхвърлил предявения иск в останалата му
част до пълния размер от 300 лева, като неоснователен. С решението
първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските, а именно
осъдил е А.М.Л. да заплати на СРС сумата от 172.80 лева, представляваща
държавна такса върху увеличението на издръжката, и е осъдил А.А.Л., действащ лично и със съгласието на неговата майка Е.Л.Х., да
заплати на А.М.Л. разноски от 180 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка
съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности
на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на
едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя
му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 80
лева с решението по гр.д. № 8899/2010 г. на СРС, III ГО, 92 състав, влязло в
сила на 19.10.2010 г., детето А.А.Л. е било на 7 години, а към момента е на почти 18
години. От определянето на месечната издръжка от 80 лева до
настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около единадесет години
ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от
средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, които не
могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са
промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.
Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи
категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства. От друга страна, въззивникът получава месечен
доход в общ размер на 390 лева (от които 170 лева – пенсия, и 220 лева – наемна
цена за идеални части от недвижим имот) и притежава гора (л. 18 от делото на
СРС), два гаража и апартамент (л. 19 и л. 25 от делото на СРС), едноличен
собственик на капитала е на две дружества с ограничена отговорност (л. 26 и л.
27 от делото на СРС), носител е на вземане за наем за ползването на бившото
семейно жилище (негова индивидуална собственост – л. 14-17 от делото на СРС), може
да полага труд, стига да не е тежък физически (л. 58 от делото на СРС) и няма
алиментни задължения към други деца.
При така установените факти изводът на първоинстанционния
съд, че бащата може да заплаща на непълнолетния си син А. месечна издръжка в
размер на 200 лева, съобразно увеличените нужди на детето, е правилен. Имущественото
състояние на въззивника и способността му да полага труд определят и
материалните му възможности да заплаща присъдената от районния съд месечна
издръжка, която се дължи още няколко месеца – до 09.09.2021 г.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване
на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими
към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в
обжалваната му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
Частната жалба срещу определението от 12.06.2020 г. на СРС, III ГО, 83
състав, постановено по гр.д. № 42085/2019 г., е процесуално допустима, но е неоснователна.
Софийският районен съд правилно е намалил размера на адвокатското
възнаграждение на частния жалбоподател, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и по него е проведено едно открито съдебно
заседание. При това първостепенният съд не е намалил адвокатското
възнаграждение до минималния му законоустановен размер, който в случая е 163.64
лева (100:220х360 лв.= 163.64 лв.), съразмерно с отхвърлената част от иска, а
до размера на 180 лева.
Съобразно изложеното, определението от 12.06.2020 г. следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Такива не се
присъждат и на въззиваемата страна, защото договорът за правна защита и
съдействие е сключен от майката Е.Л.Х., а не от детето А.А.Л. – лично и със
съгласието на неговата майка.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 42085/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ
ГО, 83 състав, в обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 12.06.2020 г. по гр.д. № 42085/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83 състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А.М.Л. и А.А.Л., действащ лично и със съгласието на неговата майка Е.Л.Х., за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.