Р Е Ш Е Н И Е
№ 598 28.04.2017 г. гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. МУТАФЧИЕВ
Секретар: М.М.,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело
№ 4155 по описа на БРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Ф.А.,
действащ със съгласието на своята майка З. А.П., против „Застрахователна
компания Олимпик – клон България”, ЕИК - *********. Ищецът иска да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 24 000 лева, представляваща
неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 21.06.2014 г., по вина на
водач на МПС, застрахован срещу риск „Гражданска отговорност” при ответника,
ведно със законната лихва, считано от 21.06.2014 г. до окончателното изплащане
на сумата.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на
исковата молба от ответното дружество, в който се твърди, че в нея няма точни данни за
мястото на настъпване на ПТП, какво е противоправното поведение на водача на
автомобила и как са нанесени вредите на ищеца. Дружеството оспорва механизма на настъпване на ПТП,
както и че то е причинено по вина на водача Н. П.. Оспорва се, че и описаните в
исковата молба увреждания на ищеца са причинени от транспортното произшествие,
както и продължителността на оздравителния процес. Застрахователят твърди, че изключителна вина за
настъпване на произшествието има водачът на другия автомобил, участвал в
сблъсъка, а именно А. К., алтернативно, че е налице независимо съпричиняване
при превес на вината на К.. Оспорва и претенцията по
размер като твърде завишена.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа претенциите, като моли съда да ги уважи, като присъди на страната
сторените от нея разноски.
Процесуален представител на ответника не се явява в
съдебно заседание.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
С решение № ***/07.07.2004 г. по гр. дело № 2497/2003 г.
по описа на БРС, в сила от 30.07.2004 г., бракът между З. А. А. и Ф. М. А. е прекратен, като упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете М.Ф.А., роден на ***
г., е предоставено на майката З. А. А., която по силата на решението
възстановява предбрачното си фамилно име П.. Към настоящия момент ищецът М.А. е
пълнолетен.
Ищецът страда от „детска церебрална
парализа – спастична квадрипареза – тежка” с придружаващо заболяване
„епилепсия”. Това е причината през 2012 г. и през 2013 г. на няколко пъти да
провежда лечение във филиал „Момин проход” към „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОЛНИЦИ ЗА
РЕХАБИЛИТАЦИЯ – НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД.
На
21.06.2014 г. свидетелят Н. М. П., правоспособен водач категория „В”, управлява
лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, собственост на Г. М. Г.. Автомобилът е с две врати, а водачът му
е застрахован срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” по силата
на сключен застрахователен договор с ответното дружество, обективиран в застрахователна
полица № ***.
Договорът е валиден за периода от 20.11.2013 г. до 19.11.2014 г.
В този автомобил по същото време са
ищецът, който седи на предна дясна седалка с предпазен колан, зад него на задна
дясна седалка седи неговата майка З. А.П., а до нея на задна лява седалка стои
Н., който е брат на
водача. Н.,
Н. и М. са братовчеди.
Около 20.00 часа, все още в светлата част на денонощието, автомобилът се движи
по път 6009 в отсечката от гр. Ахелой към гр. Каблешково. На километър преди
гр. Каблешково край пътното платно има чешма. Там то е широко 7,50 м. и
разделено на две ленти с единична прекъсната линия М3. Вдясно от пътя има дълга
отбивка за чешмата, а вляво – банкет с ширина 5,30 м. Н. управлява автомобила в
дясната лента. Когато наближава чешмата, той вижда, че там в отбивката има
спрян л.а. марка „В.”, модел „ХС90” с рег. № ***. Този автомобил потегля, като целта на
водача му, латвийският гражданин А. К., е да се включи в движението по посока
гр. Ахелой, т.е. да прекоси лентата, в която се движи автомобилът, управляван
от Н.. Водачът на л.а. „В.” се движи с около 23 км/ч, косо на автомобила,
управляван от Н.. Последният се колебае около 2-3 секунди каква маневра да предприеме,
след което натиска крачната спирачка, но тъй като разстоянието за безопасно
спиране не е достатъчно и ударът е неизбежен, за да избегне челен такъв, Н.
завърта волана наляво и последва удар между двата автомобила – в предната лява
част на автомобил „***” и в лявата част на автомобил „В.”, като са засегнати
предна лява врата на водача, откачена е задната броня вляво и е отворена лявата
въздушна възглавница на водача. Ударът настъпва в средата на пътното платно. След
удара автомобил „***” се завърта наляво около вертикалната си ос и спира косо в
левия банкет на около 23 метра. След удара лек автомобил „В.” се завърта наляво
и спира върху левия банкет на пътя. Произшествието настъпва поради: неправилна маневра
„завиване наляво” и включване в път от крайпътна територия от водача на лек
автомобил марка „В.”, който е пресякъл косо (под ъгъл 40 градуса) пътното
платно; късно предприето аварийно спиране от водача на л.а. автомобил „***”.
Ако още в началния момент на възприемане и възникване на опасността Н. П. е
намалил скоростта и е предприел заобикаляне на автомобил „В.” отзад, е имал
възможност да избегне удара с частично навлизане в лявата отбивка. След удара Н.
е с подут десен глезен. На място пристига екип на „Спешна помощ”, който откарва
ищеца в „УМБАЛ-БУРГАС” АД, където е приет в „Отделение по ортопедия и
травматология”. На 22.06.2014 г. му е направена операция, като му е поставена в
глезена метална остеосинтеза (условно „метален имплант”). Окончателната
диагноза е „фрактура бималеоларис крурис декстри”. Травмата е в резултат на
рязко движение на скочната кост нагоре или надолу, при което последователно се
счупват двата малеола и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. А. е изписан
от болницата в добро общо състояние на 27.06.2014 г.
На 13.01.2015 г. ищецът постъпва в
„МБАЛ – ЛАЙФ ХОСПИТАЛ” ЕООД, където след операция е изваден металния имплант,
като е изписан на 16.01.2015 г. със стабилна хемодинамика.
За периода от 15.02.2015 г. до
25.02.2015 г. ищецът е отново на лечение във филиал „Момин проход” към
„СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОЛНИЦИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД, като при
изписването му е дадена препоръка за консултация с психиатър. В резултат на
произшествието А. получава и кръвонасядане по гърдите, което отговаря да е
получено от предпазния колан. След катастрофата той изпитва страх да пътува с
автомобил, като често се пробужда нощем поради спомен от произшествието. Към
настоящия момент ищецът още щади крака си.
По делото са налице данни, че А. е
постигнал споразумение със застрахователя, който покрива риска „гражданска
отговорност” на водача на лек автомобил „В.”, за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, при отчитане на 50 % съпричиняване и от двамата водачи.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства (разпита на свидетелите З.
А.П. и Н. М. П.) и на заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, които съдът кредитира.
По делото е налице достатъчен доказателствен материал, от който ясно се
установява, че произшествието е настъпило на 21.06.2014 г. и експертът по
съдебно-техническата експертиза изследва именно механизма на настъпването му,
поради което очевидно се касае за техническа грешка при изписване на датата на
инцидента в заключението му.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Претенцията
на ищеца е с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Съгласно
разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Ищецът
носи доказателствената тежест за настъпването на твърдените от него вреди,
обстоятелството, че вредите са причинени от застрахованото при ответника лице,
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност” между причинителя на вредите и ответника – застраховател.
Застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” са собственикът на МПС, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание. В КЗ (отм.) няма
легална дефиниция за „законно основание”. Тълкуването на това понятие се
извежда от разпоредбата на чл. 267, ал. 2 КЗ (отм.), съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
и отговорността за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването
на МПС от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за това, и при
условие, че не е придобило владението на МПС чрез кражба, грабеж или
престъпление по чл. 346 НК. При липса
на престъпление с оглед на притежаването и използването на МПС следва да се
приеме, че е налице ползване на
законно
основание.
По реда на чл. 290 ГПК е формирана задължителна за
съдилищата съдебна практика, съгласно която водачът се ползва от застрахователна
закрила, без да е нужно да бъде собственик или ползвател на автомобила. За
упълномощаването му не се изисква писмена форма за действителност и то може да
бъде извършено както пряко, така и чрез конклудентни действия, изразяващи се в
предоставяне на фактическата власт на талон, ключове и съответния автомобил –
ППВС № 7/1977 г., т. 10, Решение № 13/01.03.2010 г. по т. д. № 481/2009 г. на
ВКС, I TO, Решение № 161/13.10.2009 г. по т. д. № 198/2009 г. на ВКС, II TO,
Решение № 137/03.11.2009 г. по т. д. № 350/2009 г. на ВКС, I TO, Решение №
148/24.11.2009 г. по т. д. № 167/2009 г. на ВКС, I TO, Решение № 139/07.10.2009
г. по т. д. № 405/2009 г. на ВКС, II TO, Решение № 22/01.04.2009 г. по т. д. №
328/2008 г. на ВКС, II TO, Решение № 122/25.10.2010 г. по т. д. № 1057/2009 г.
на ВКС, I TO и много
други. Ето защо макар и в застрахователния
договор с ответното дружество, обективиран в застрахователна полица № ***, да е отбелязано единствено, че
застрахован е собственикът на автомобила (Г. М. Г.), то водачът Н. П. се ползва от
застрахователна закрила.
Мястото
на настъпване на произшествието е ясно индивидуализирано (път 6009 в участъка
между гр. Каблешково и гр. Ахелой, до отбивка за крайпътна чешма за вода на
километър от гр. Каблешково).
Установи
се по делото и какви телесни увреждания са причинени на ищеца (бималеоларно
счупване на дясна подбедрица и лентовидно кръвонасядане по гърдите).
Бималеоларното счупване се квалифицира като трайно затруднение движението на
крака за срок от около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Доказа се, че тези наранявания са пряка и непосредствена последица от настъпилото
ПТП, за което обаче еднакво отговарят и двамата водачи, като мотивите за това
са следните:
Водачът
на автомобил марка „В.” е длъжен да пропусне автомобилите, движещи се и в двете
ленти, защото маневрата, която иска да изпълни (завиване наляво и включване в
път от крайпътна територия), го изисква – аргумент от чл. 37, ал.3 от ЗДвП. На
следващо място, след като е преценил (макар и погрешно), че може безопасно да
извърши маневрата, водачът е следвало да навлезе по възможно най-краткия път в
дясната част на платното за движение (аргумент от чл.36, ал.2 от ЗДвП) –
задължение, което не е изпълнил.
От
своя страна, водачът на автомобил марка „***”, след като е възприел ясно, че в
лентата, в която се движи, има препятствие (друг автомобил), е следвало да
намали скоростта и да спре, защото очевидно е възникнала опасност за движението
– аргумент от чл.20, ал.2 от ЗДвП. Н. е имал времевата възможност за това („имах 2-3 секунди да
помисля какво да правя” по негови думи), но нито е намалил скоростта, нито е
спрял, поради което задействането на спирачната система след „колебанието”, е
било недостатъчно за предотвратяване на удара.
Следователно
и двамата водачи са допринесли в еднаква степен за настъпването на вредоносния
резултат.
Неимуществените вреди се обезщетяват
съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства – характер и
степен на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на
постравматични заболявания, намаляване на работоспособността, възраст на
пострадалия, икономическа конюнктура.
Неимуществените
вреди могат да се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; болките и страданията върху целостта на организма и здравето на увредения.
Установи се по делото, че ищецът
изпитва болки след катастрофата (в гърдите и в крака), претърпява операция, в
хода на която му е поставен имплант в крака, който е отстранен оперативно почти
7 месеца след инцидента, като през този период и след това медикаментозното
лечение продължава. Следва да се отбележи, че и след първата, и след втората
оперативни намеси се налага сваляне на конци, което също е свързано с неприятно
усещане и задължително посещаване на лечебно заведение. Установи се, че ищецът
щади десния си крак от натоварване, което неминуемо оказва влияние върху
способността и начина му на придвижване. Установи се също така, че А. изпитва
страх от пътуване с автомобил, което е пряка последица от преживяната
катастрофа, а и психическото му здраве е разстроено.
Към настоящия момент той също изпитва болки от фрактурата, макар и рядко и в нисък интензитет.
Имайки предвид всички гореописани обстоятелства, настъпили в живота на ищеца от претърпените телесни увреждания, съдът счита, че справедливо е обезщетение в размер на 20 000 лева и тъй като е налице съпричиняване
в равна степен между двама делинквенти, то присъденото обезщетение следва да
бъде в размер на 10 000 лева, в който искът е основателен, а над тази сума до
пълния претендиран такъв от 24 000 лева като неоснователен следва да се
отхвърли.
Лихвата при деликт има компенсаторен, а не
мораторен характер и се дължи като допълнение към размера на определеното
обезщетение от момента на деликта. По отношение на третото
увредено лице (в случая ишецът) застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” дължи законната лихва от деня на непозволеното
увреждане, тъй като
делинквентът дължи законна лихва при непозволено увреждане от момента на
деликта. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КЗ (отм.), приложим закон за процесния
случай, която урежда отговорността на застрахователя пред третото лице,
изключва възможността
застрахователят да прави възражение на увреденото лице по прекия иск (какъвто е
предявен по делото) за недължимост на лихвата до датата на съобщаване.
Последицата от неизпълнението
на задължението на застрахования да уведоми застрахователя (увреденият няма
задължение да уведомява застрахователя) е застрахователят с регресен иск да
иска от застрахования заплатените от него лихви за забава – Решение №
6/28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009, ВКС, ТК, II т. о.
По разноските:
При частично уважаване на исковата претенция на ищеца
се присъжда частта от разноските, съответна на уважената част (чл.78, ал. 1 ГПК). Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съответно с отхвърлената част
от
иска (чл. 78, ал. 3 ГПК), но искане за присъждането им не е направено нито с
отговора на исковата молба, нито в по-късен момент. Извън горното, по делото липсват доказателства ответното
дружество да е направило разноски (няма представен и списък с разноските по
чл.80 от ГПК). Ето защо на ответното дружество разноски не следва да се
присъждат, като изричен диспозитив за това в съдебното решение не следва да се
постановява, защото съдът се произнася с такъв, само когато присъжда разноски.
На
основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.2 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на БРС сумата от 400 лева, държавна такса за
уважения размер на иска, тъй като ищецът е освободен от заплащане на такава с
определение № 4776/20.07.2016 г.
Ответното
дружество следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1133,33
лева съобразно уважената част от иска.
Мотивиран
от горното ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Олимпик – клон България”, ЕИК - *********, да заплати на М.Ф.А., ЕГН – **********,
сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от бималеоларно счупване на дясна подбедрица и лентовидно кръвонасядане
по гърдите,
вследствие на настъпило на 21.06.2014 г. на път 6009 в участъка между гр. Каблешково и гр. Ахелой,
до отбивка за крайпътна чешма на километър от гр. Каблешково, пътнотранспортно произшествие, за
което принос в равна степен имат водачите на лек автомобил марка „В.”, модел „ХС90” с рег. № *** и лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, като гражданската отговорност на водача на
автомобил марка „***” е предмет на застрахователен договор с ответното
дружество, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на деликта 21.06.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница над присъдената сума от 10 000 (десет
хиляди) лева до пълния претендиран размер от 24 000 (двадесет и четири хиляди)
лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Олимпик – клон България”, ЕИК - *********, да заплати на М.Ф.А., ЕГН – **********,
сумата от 1133,33 лева (хиляда сто тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки) лева разноски по делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Олимпик – клон България”, ЕИК – *********, да заплати по сметка на БРС
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно
с оригинала!
ММ