Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.В.Търново, 16.07.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 80 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди от престъпление /лека телесна повреда/ с цена на иска от 67,40лв. и частичен иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от две престъпления с цена на иска от 5100лв. от претенция за 15000лв., ведно с акцесорна претенция за мораторна лихва върху главниците по двата иска, считано от датата на увреждането 05.02.2018г. до окончателното изплащане.
Ищецът Т.М.Д. ***, чрез пълномощника си адв.Д.С. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с влязло в сила споразумение по НОХД №187/2018г. по описа на РС - Е. ответникът е признат за виновен в извършване на 05.02.2018г. на две престъпления - едното по чл.131 ал.2 пр.4 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК, изразяващо се в причиняване на ищеца при изпълнение на службата му като полицейски служител в РУ на МВР гр.Е. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /мозъчно сътресение и рана на лявата вежда/ и престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, при което обиждал ищеца като полицейски служител, отправил закани към него, скъсал пагона на форменото облекло на ищеца, носено от него по реда на ЗМВР. Твърди, че в резултат от извършеното от ответника спрямо него престъпление - лека телесна повреда е претърпял имуществени вреди в размер на 67,40лв. /от които 17,40лв. потребителска такса за болнично лечение и 50лв. за съдебно удостоверение с издаване на медицински документ/, за които претендира присъждане на обезщетение по реда на чл.45 ал.1 от ЗЗД, както и че е претърпял от двете извършени от ответника престъпления неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания от получените увреждания, неблагоприятни изменения във физическото и душевното му състояние от травматичните увреждания и съответно в душевното му здраве от обидите на ответника, които оценява в размер на 15000лв., от които в настоящото производство претендира като частичен иск по реда на чл.45 ал.1 от ЗЗД сумата от 5100лв., ведно с мораторна лихва върху главниците по двата иска, считано от датата на престъпленията 05.02.2018г. до датата на окончателното им изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът М.К.К. *** след срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост на предявените искове, като оспорва същите по размер - частичният иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1000лв. до пълният предявен размер от 5100лв. и иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата над 17,40лв. /заплатена такса за болничен престой/ до пълния предявен размер от 67,40лв. В СЗ, чрез пълномощника си адв.Е. Д. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор, като по отношение на иска по чл.45 ал.1 от ЗЗД за имуществени вреди не се противопоставя да бъде уважен в пълният му предявен размер. Претендира съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в законна сила на 10.10.2018г. одобрено от съда постигнато между страните споразумение по НОХД №187/2018г. по описа на РС - Е. ответникът М.К.К. е признат за виновен за това, че:
1.На 05.02.2018 г. около 22.34 часа на площад „Първи май" в гр.З. причинил на Т.М.Д. - полицейски служител в РУ на МВР гр. Е. при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (мозъчно сътресение и рана на лявата вежда), поради което и на осн. чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок три години, считано от влизане на споразумението в сила.
2.На 05.02.2018 г. за времето от 22.00 часа до 23.20 часа на площад „Първи май" в центъра на гр.З., извършил непристойни действия (спрял лек автомобил марка „Фиат", модел „Пунто" с peг. №*, управляван от М. П. Д. от гр.З., удрял по него с крака и ръце, счупил и изтръгнал лявото му странично огледало, огънал лявата му чистачка и направил опит да го обърне), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителна дързост и деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред (демонстративно и упорито не изпълнявал разпорежданията на полицейските служители Й. С. Й. и Т.М.Д., работещи в РУ на МВР гр. Е., Сектор „Охранителна полиция", Група „Охрана на обществения ред", отказал да им представи за проверка документите си за самоличност, обиждал полицейския служител Т.М.Д.: „Много си малък да ми разпореждаш!", „Ей, келеш, не можеш да ме проверяваш ти мен. Знаеш ли ме кой съм аз! Аз съм израснал на улицата. Виж се ти какъв си нещастник!", отправил закани към полицейския служител Т.М.Д.: „Ще ти откъсна врата, бе брат!", скъсал пагона на форменото облекло, носено по реда на ЗМВР от полицейския служител Т.М.Д., скъсал ръкава на якето на Т. И. Т. - началник на РУ на МВР гр. Е.), поради което и на осн. чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на ответника М. К. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му такива, а именно: една година лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила.
Видно от Епикриза И.З.№2215/2018г., изд. от МОБАЛ "**" АД - *, ищецът след осъществените от ответника спрямо него противоправни деяния е постъпил на 06.02.2018г. в 01,20ч. за болнично лечение в неврохирургично отделение на МОБАЛ "**" АД - * с окончателна диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като при снетата анамнеза по данни на болния, през нощта му е бил нанесен побой, за секунди загубил съзнание, оплаква се от главоболие, не е повръщал, неориентиран за време, място и ситуация, ориентиран за личност, приема се в НХО за регулярно наблюдение и лечение. Видно от Епикриза И.З.№2215/2018г., на ищеца са проведени в НХО параклинични изследвания, образни изследвания: КТ на глава, проведена е терапия, налице е плавно отзвучаване на общомозъчната симптоматика, със статус на ищеца при изписване - добро общо състояние, афебрилен, ясно съзнание, адекватен, ориентиран, няма общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. При престоя в НХО на ищеца е извършен очен консултативен преглед, според който не се налага допълнителна терапия. Видно от Епикриза И.З. №2215/2018г., изходът от заболяването е с подобрение, на ищеца е бил издаден болничен лист от 09.02.2018г. за общо 14 дни, от които 4 дни при болничен режим и 10 дни при домашен режим, назначени са му два контролни прегледа в НХ кабинет на МОБАЛ с препоръки към ОПЛ регулярно да проследява състоянието на пациента и при необходимост да го консултира със съответния специалист.
Ищецът се е снабдил със Съдебномедицинско удостоверение №4/06.02.2018г., изд. от д-р Н.Г., чието заключение след преглед и съгласно медицинската документация е, че на Т.М.Д. е причинена охлузна рама на лява вежда, кръвонасядания с оток на лява очница, подочница и скула, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие, обърканост, световъртеж, които описани травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и по начин и време, описан от лицето е възможно да са получени, както и че телесните увреждания са причинили на Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За болничния си престой след противоправните деяния, извършени спрямо него от ответника, ищецът е заплатил такса в размер на 17,40лв., видно от удостоверение от 09.02.2018г., изд. от МОБАЛ "**" АД - * и фискален бон от 09.02.2018г., респ. ищецът е заплатил, съгласно издадена му от МОБАЛ "**" АД - * фактура №**/06.02.2018г. сумата от 50лв. съдебно удостоверение с издаване на медицински документ.
Видно от представените от ищеца в първо СЗ разпечатки от 6бр. статии от национални и местни средства за масова информация, процесните противоправни деяния, извършени от ответника спрямо ищеца, са придобили веднага след деянията обществена известност, като в публикациите не е посочено конкретно името на пострадалия инспектор в РУ на МВР Е. - ищец по делото.
Видно от писменото заключение на ВЛ д-р Г. по допуснатата СМЕ по писмени данни, съобразно приложената медицинска документация, ищецът е получил: охлузна рана в областта на лявата вежда; кръвонасядане на горния ляв клепач; крвонасядане по лицето; мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие, дезориентация и световъртеж. Видно от СМЕ, охлузната рана на лицето и мозъчното сътресение са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 20 дни, респ. кръвонасяданията по лицето са причинили болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване около 10 дни, като получените травматични увреждания не са от естество да оставят видими белези. Видно от СМЕ, с оглед на процеса на лечение и възстановяване, в посочените срокове, болният е бил с намалена трудоспособност по отношение на травмата на лицето и силно ограничена такава по отношение на мозъчното сътресение, за което е било необходимо да спазва хранително - диетичен режим и съответното назначено медикаментозно лечение. Разпитан в СЗ ВЛ. по СМЕ д-р Г. заяви, че в случая не е имало загуба на съзнание, няма данни за остатъчни травми, болките са били първите 1-2 дни по-интензивни, с оглед наличието на рана, като по отношение на главоболието с мозъчно сътресение, болките в първата седмица са били с по-значителен интензитет, постепенно са затихнали и в границите на месец са отшумели. ВЛ по СМЕ заяви, че оплакванията, които са фиксирани в Епикриза №2215/2018, са наложили болничното лечение.
За доказване ищцовото твърдение за претърпени от него в резултат от процесните две противоправни деяния неимуществени вреди по делото е разпитана в качеството на свидетел Р.М., с която ищецът съжителства на съпружески начала, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира, доколкото свидетелят възпроизвежда свои непосредствени възприятия, както и като добросъвестно и обективно дадени, които не се разколебават от други събрани по делото доказателства. Свидетелката М. установи, че, когато видяла ищеца на сутринта след процесните противоправни деяния, имал оток в областта на лявото око, със сериозни притеснения и най-вече обиден от заплахите на човекът, който го е ударил, като след изписването му от НХО на МОБАЛ "**" АД, бил много неспокоен, будел се, отказвал да се храни доста често, като след отпускът, поради временна неработоспособност се върнал отново на работа, най-вече бил обиден от заплахите и скъсания пагон. Свидетелят М. установи, че физическите болки на ищеца от травмата /в областта на лявото око, което било засегнато/ били около месец, през който приемал болкоуспокояващи, постоянно си говорили за това, той споделял и бил разтревожен, което продължило около месец, че ищецът не го е притеснило, че случая има медийно отразяване, че след случая не е настъпила промяна в социалните им контакти, ищецът не е станал по -затворен, не е имало негативен отзвук сред колегите му, ищецът не се е притеснявал да ходи на работа, бил много обиден от случилото се, най-вече от скъсания пагон, като към датата на деянията Д. имал около 1г. трудов стаж като полицай.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди и частичен иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
За да уважи осъдителен иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД, съдът следва да установи кумулативната наличност на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, чието доказване е в тежест на ищеца, а именно, от обективна страна, че е налице противоправно деяние, в причинна връзка с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборимата презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Предвид горното и с оглед одобреното от съда и влязло в сила на 10.10.2018г. споразумение за решаване на делото между страните по НОХД №187/2018г. по описа на ЕРС и по силата на чл.300 от ГПК в случая е безспорно доказано в процеса извършването от ответника на две противоправни деяния по отношение на ищеца, както и вината на ответника, а именно, на 05.02.2018г. на площад "Първи май" в гр.З. около 22,34ч. на престъпление по чл.131 ал.2 пр.4 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК - причиняване на ищеца, в качеството му на полицейски служител в РУ на МВР гр.Е., при изпълнение на службата му, на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота /мозъчно сътресение и рана на лявата вежда/, както и на същата дата и място за времето от 22,00ч. до 23,ч. в извършване и на престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК - хулиганство, отличаващо се с изключителна дързост и съпроводено със съпротива на орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, при което ответникът отправил обиди към ищеца в качеството му на полицейски служител "Много ги малък да ми разпореждаш", "Ей келеш, не можеш да се проверяваш ти мен.З наеш ли ме кой съм аз! Аз съм израснал на улицата. Виж се ти какъв си нещастник!", както и закани: "Ще ти откъсна врата, бе брат!", скъсал пагона на форменото му облекло, носено по реда на ЗМВР.
За претърпените от ищеца в резултат и в пряка причинно - следствена връзка с извършените от ответника спрямо него две противоправни деяния, за които е осъден с влязлото в сила споразумение между страните по НОХД №187/2018г. на ЕРС, вреди - имуществени от първото противоправно деяние - лека телесна повреда и неимуществени вреди от двете престъпления - лека телесна повреда и хулиганство, ответникът - делинквент му дължи обезщетение по реда на чл.45 ал.1 от ЗЗД, с което предявените осъдителни искове за вреди от непозволено увреждане, от които искът за неимуществени вреди, предявен като частичен иск, се явяват доказани по основание.
По иска по чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди от леката телесна повреда:
Съгласно т.11 от Постановление №4/23.12.1968г., Пленум на ВС, при определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Безспорно имуществени вреди от престъплението съставляват извършените от пострадалия необходими разходи за възстановяване на здравето. На пълно обезщетяване подлежат действителните имуществени вреди, резултат на увреждането.
По делото безспорно се установи, че за възстановяване на здравето си от причинената му от ответника лека телесна повреда ищецът след престъплението е бил на 4 дневно болнично лечение в НХО на МОБАЛ "**" АД В.Т., за което е заплатил такса в размер на 17,40лв., който разход следва да му бъде присъден под формата на обезщетение за имуществени вреди от престъплението, с който разход е намаляла имуществената му сфера в пряка причинно-следствена връзка с извършения спрямо него деликт от ответника. В размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди от нанесената му лека телесна повреда следва да се включи и направения от него разход от 50лв. за заплащане на съдебно удостоверение с издаване на медицински документ, с който е намаляла имуществената му сфера и който е предизвикан именно от деликта, с оглед установяване характера и вида на причинените му телесни увреждания и доказването им. Този имуществен разход за ищеца не би настъпил, независимо, че снабдяването със съдебно - медицинско удостоверение е по инициатива на ищеца, ако не бе му причинен деликт от ответника, предвид което делинквентът отговаря за същия по реда на чл.45 ал.1 от ЗЗД, с което искът по чл.45 ал.1 от ЗЗД за имуществени вреди от леката телесна повреда се явява доказан по основание, както и изцяло в предявеният размер от 67,40лв., явяващ се сбор от заплатените разходи от ищеца от 17,40лв. такса болнично лечение и 50лв. за заплащане на съдебно удостоверение с издаване на медицински документ, в който следва да бъде уважен, ведно с аксецорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 05.02.2018г. до окончателното изплащане.
По частичния иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от двете престъпления - лека телесна повреда и хулиганство:
Съгласно т.11 от Постановление №4/23.12.1968г., Пленум на ВС, при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да посочи конкретно обстоятелствата, обуславящи вредите, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Доколкото в случая с частичния иск се претендира обезщетение за неимуществени вреди от две престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, обезщетението следва да се определи глобално, а не поотделно за всяко едно от двете извършени спрямо ищеца противоправни деяния от ответника. /т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС, по т.гр.д. №3/2004г., ОСГК/.
Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в частност СМЕ, се установи, че в резултат и в пряка причинно - следствена връзка с причинената му от ответника на 05.02.2018г. лека телесна повреда, за която е признат за виновен и осъден по НОХД №187/2018г. по описа на ЕРС, изразена в охлузна рана в областта на лявата вежда; кръвонасядане на горния ляв клепач; кръвонасядане по лицето; мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие, дезориентация световъртеж, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, за които следва да му бъде присъдено обезщетение по реда на чл.45 ал.1 от ЗЗД, с което частичният иск е доказан по основание. На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. В тази връзка, при преценка размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от леката телесна повреда съдът съобрази, че телесната повреда е причинена на ищеца от ответника в качеството му на полицейски орган и ответникът е осъден за квалифициран състав на лека телесна повреда, характера на причинените на ищеца телесни увреждания, установени от СМЕ, периода на търпене на болките и страданията от ищеца - за охлузната рана на лицето и мозъчното сътресение, причинили на Т.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота - със срок на лечение и възстановяване около 20 дни, и кръвонасяданията по лицето - причинили му болки и страдания със срок на лечение и възстановяване около 10 дни. Съдът отчете, че нанесената от ответника на ищеца лека телесна повреда е наложила лечение и възстановяване чрез болничен престой на ищеца в НХО на МОБАЛ от 4 дни, който, противно на ответните твърдения е бил наложителен, което се установява от Епикриза И.З.№2215/2018г. и от разпита на ВЛ по СМЕ, и още 10 дни отпуск, поради временна нетрудоспособност при домашен режим на лечение, както и факта, установен от СМЕ, че Т.Д. е бил с намалена трудоспособност по отношение на травмата на лицето в посочените по -горе и от СМЕ срокове и силно ограничена такава по отношение на мозъчното сътресение и необходимостта от спазване на хранително - диетичен режим и съответното назначено медикаментозно лечение, което, според ВЛ по СМЕ, е в резон с показанията на разпитания свидетел. Съдът отчете и времетраенето на претърпените болки от ищеца, съгласно заявеното от ВЛ по СМЕ в СЗ - по - интензивни първите 1-2 дни, с оглед наличието на рана и с по-значителен интензитет първата 1 седмица, с оглед полученото от ищеца главоболие, с мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, както и факта, установен от неоспорената епикриза, че ищецът след деянието е бил неориентиран за време, място и ситуация. Търпенето на болки и страдалия от ищеца от причинената му от ответника лека телесна повреда се установява и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. с период на търпене и прием на болкоуспокояващи около месец. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от леката телесна повреда съдът безспорно отчете факта, че ищецът е изписан от НХО на МОБАЛ в добро общо състояние, без общомозъчна и огнищна нервологична симптоматика, без наложителна допълнителна терапия във връзка с проведения му в НХО очен консултативен преглед, сравнително слаб интензитет на болката в засегнатото ляво око /свид. М./, напълно излекуван е, с проведен един профилактичен преглед и няма влошаване в състоянието на здравето му.
Събраните в процеса гласни доказателства доказват безспорно и факта, че причинените на ищеца от ответника травматични увреждания са предизвикали неблагоприятни изменения, както във физическото, така и в душевното му състояние. Чрез събраните гласни доказателства се установи безспорно и че в пряка причинно - следствена връзка, както с първото противоправно деяние /лека телесна повреда/, така и с второто извършено спрямо ищеца от ответника на 05.02.2018г. противоправно деяние - хулиганство - престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК ищецът е претърпял неимуществени вреди - неблагоприятни изменения в душевното, психическо и емоционалното му състояние, търпени в период от един месец, за които по реда на чл.45 ал.1 от ЗЗД следва да му бъде присъдено обезщетение, с което частичният осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. Безспорно доказано от гласните доказателства е, че в резултат от извършените спрямо него от ответника противоправни деяния е накърнен духовния интегрирет на ищеца, неговите чест, достойнство, авторитетът му на орган на власт - полицейски орган. От свидетелските показания се установи, че извършеното от ответника престъпление - хулиганство е дало най - неблагоприятно изменение в психиката на ищеца, търпяно в период от един месец, а именно в период от един месец Т.Д. е изпитвал сериозни притеснения, неспокойствие, постоянна тревожност, нарушения в съня, доста често отказ да се храни и най - вече е бил много обиден от отправените му от ответника в качеството му на полицейски служител обиди и закани, за които е осъден за хулиганство и от скъсването на пагона на форменото му облекло, което носи по ЗМВР, като последното е пряко посегателство и уронване честта, достойнството и авторитета на ищеца като орган на власт - полицейски служител. За всички изброени по-горе, настъпили в пряка - причинно - следствена връзка от извършените спрямо ищеца от ответника противоправни деяния неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от леката телесна повреда и увреда в психическото и душевното му здраве от деликтите, в частност от хулиганството, на ищеца по реда на чл.45 ал.1 от ЗЗД следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, с което частичният иск е доказан по основание. Недоказано в процеса е ответното твърдение, че противоправните деяния М.К. е осъществил в пияно, неадекватно състояние, поради което, като недоказан този твърдян факт, няма как да намери отражение при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по частичния иск. Съдът съобрази и факта, че двете престъпления, извършени по отношение на ищеца, са намерили широк медиен отзвук, без изрично в публикациите да е посочено името на ищеца, който факт отчита само от гледна точка на тежестта на деянията, наложили такъв отзвук, но не съобразява този факт на медийно отразяване от гледна точка на поражения върху психиката на ищеца, доколкото от свидетелските показания се установи, че медийното отразяване на случая не е оказало въздействие върху психиката на ищеца. Съдът съобрази, че извършените деликти не са дали отражение в посока стесняване на социалните контакти на ищеца и не са се отразили негативно при служебното му общуване, т.е. не са му причинили твърдяния социален дискомфорт.
Съдът, съобразно чл.52 от ЗЗД, изхождайки от критерия за справедливост и след преценка на всички изложени по-горе конкретни обективно съществуващи обстоятелства, възрастта на ищеца /26г./ и при съобразяване, че Т. Д. е претърпял неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от леката телесна повреда и негативно отражение в психиката му от двете престъпления /макар и да не са "тежки" по смисъла на чл.93 т.7 от НК/, най-вече от обидите, заканите и скъсването на пагона на форменото му облекло,носено по ЗМВР, в които се е изразило по отношение на него престъплението хулиганство - притеснения, най - моног обида, неспокойствие, нарушения в съня, поругани чест, достойнство на личността и авторитет като орган на власт - полицейски служител, както и периода им на търпене /установен от СМЕ за физическите болки/ и съвкупно, ведно с негативните психични преживявания, около месец, и при съобразяване, че се касае до два деликта /квалифицирани състави на престъпленията, за които е осъден/, извършени спрямо ищеца, в качеството му орган на власт - полицейски служител по време на изпълнение на службата му и начина на извършването им - на публично място в малък град като гр.З., като престъплението хулиганство е отлигаващо се в изключителна дързост и съпроводено със съпротива на орган на власт, определя глобално за двете престъпления обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди общо в размер на 5500лв., предвид което частичният иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД от 5100лв. за неимуществени вреди от претенция за 15000лв. се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 05.02.2018г. до окончателното изплащане. С оглед изложеното, неоснователно се явява ответното възражение, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди като частичен иск е прекомерно и не съответства на законовия критерий за справедливост, още повече, че присъденото обезщетение следва да е съобразено и със социално - икономическите условия в страната.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в доказан размер от 590лв.
Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдена страна, следва да бъдат възложени дължимата на основание чл.1 от ТДТКССГПК и чл.72 ал.2 от ГПК ДТ върху уважените искове общо в размер на 254лв., както и направените по делото съдебни разноски за ВЛ по СМЕ в размер от 150лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, ведно с по 5лв. в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.К.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Д. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 5100 лв. /пет хиляди и сто лева /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпления по чл.131 ал.2 пр.4, т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК и по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, осъществени на дата 05.02.2018г. на площад "*" в гр.З., за които М.К.К. е признат за виновен и е осъден с одобрено от съда споразумение за решаване на делото, постигнато между страните по НОХД №187/2018г. по описа на РС - Е., влязло в законна сила на 10.10.2018г., свеждащи се до претърпени болки и страдания от причинената му лека телесна повреда, изразена в разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /мозъчно сътресение и рана на лявата вежда/, и негативно отражение на психиката му от двете престъпления, най-вече от обидите, заканите и скъсването на пагона на форменото му облекло, носено по ЗМВР, в които се е изразило по отношение на ищеца престъплението хулиганство - притеснения, най - вече обида, неспокойствие, нарушения в съня, поругани чест, достойнство на личността и авторитет на орган на власт - полицейски служител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 05.02.2018г. до окончателното изплащане, която уважена искова претенция от 5100лв. е частичен иск от претенция за 15 000лв.
ОСЪЖДА М.К.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Д. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 67,40 лв. /шейсет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъпление по чл.131 ал.2
пр.4, т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК, осъществено на дата 05.02.2018г. около 22,34ч.
на площад "*" в гр.З., за което М.К.К. е признат за виновен и е
осъден с одобрено от съда споразумение, постигнато между страните по НОХД
№187/2018г. по описа на РС - Е., влязло в законна сила на 10.10.2018г.,
изразени в заплатени от ищеца 17,40лв. потребителска такса за болнично лечение
и 50лв. за издаване на съдебно удостоверение с издаване на медицински документ,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 05.02.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.К.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Д. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 590 лв. /петстотин и деветдесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.К.К. за присъждане на направени по
делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ОСЪЖДА М.К.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 254 лв. /двеста петдесет и четири лева/, представляваща общо дължима ДТ върху уважените искове, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ОСЪЖДА М.К.К. ***,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща направени по делото съдебни разноски /за ВЛ по СМЕ/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………