Р Е Ш Е Н И Е
№ 160/05.12.2018 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Ю. К.
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 454 по описа за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
"Ученически отдих и спорт" ЕАД, ЕИК ********* против решение №
674/16.04.2018г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 1396/2017г., с
което е отхвърлен предявения от дружеството против С.И.А., ЕГН ********** и Е.
К. А., ЕГН ********** иск за признаване за установено, че въззивникът е
собственик на ПИ с идентификатор 10135.2569.79 по КК на гр.Варна, с площ от
7959 кв.м., находящ се в гр.Варна, КК "Св.св. Константин и Е." и
осъждане на ответниците да предадат владението върху така описания имот.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът
не е обсъдил в цялост фактическата обстановка между страните, в резултат на
което е достигнал до неправилни правни изводи, противоречащи както на
установеното от доказателствата, така и на материалния закон. В тази връзка се
оспорват изводите на съда относно изтекла в полза на ответниците придобивна
давност с присъединяване владението на праводателите им. Навеждат се и
оплаквания за допуснати процесуални нарушения вр. недопускане на поискани от
тях гласни доказателства. Изложени са доводи по съществото на спора. Иска се от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него
постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
В с.з., чрез процесуален представител жалбата
се поддържа. Претендират се и направените съдебни разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемите С.А. и Е.А., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърдението за
добросъвестност на осъществяваното от въззиваемите и техните праводатели
владение, както и че е изтекъл изискуемият се за придобиване спорното право
давностен срок. По същество, чрез процесуален представител се пледира за
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане
на разноски за въззивното производство.
При
извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
В исковата си молба въззивникът
"Ученически отдих и спорт" ЕАД е навел твърдения, че на основание
извършена апортна вноска в капитала на дружеството, съгласно Решение №
1005/20.12.2004г. на МС на РБ е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, кк "Св.св. Константин и Е.", съставляващ УПИ VІ-113 в кв.16,
заснет в одобрената кадастрална карта като поземлен имот с идентификатор
10135.2569.79, ведно с построената в него сграда. Твърди, че към настоящия
момент имотът се владее от въззиваемите, без наличието каквото и да било правно
основание. С оглед на това е предявил и иска си за признаване твърдяното право
на собственост върху ПИ /без сградата, съгласно уточнителна молба от
27.06.2017г./ и предаване владението върху процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен като
неоснователен. Не се отрича, че въззиваемите владеят имота, но заявяват
собствени права на собственост, основани на реализирана публична продан от ЧСИ
и издадено в полза на С.А. влязло в сила и вписано в СВ постановление за
възлагане. Оспорват претендираното от въззивното дружество право на
собственост, като счита, че поради невписване на искова молба и съдебно решение
по предходен спор, ищецът не притежава противопоставими на тях права. В тази
връзка се позовава на решение по чл.436 ГПК, с което е била оставена без
уважение жалба на въззивника срещу действия на съдебен изпълнител по
принудителното изпълнение срещу процесния имот. В условията на евентуалност,
заявяват права на собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, вкл. с присъединяване владението на праводателите им.
Съдът,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите пред първоинстанционния съд
писмени доказателства е, че въз основа на Решение № 1005/20.12.2004г. на МС на
РБ процесният имот, описан в декларация по чл.73 ал.5 ТЗ като почивна база „Св.
Константин и Е. – Габрово“, състояща се от сграда и земя с обща площ от
8 500 кв.м. е включен в капитала на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД.
С влязло в сила на 21.12.2011г. решение на ОС
– Варна, постановено по гр.д. № 865/2008г. по реда на ГПК /отм./ е прието за
установено по отношение на Габровска популярна кооперация, че „Ученически отдих
и спорт“ ЕАД е собственик на УПИ VІ-113 в кв.16 по плана на гр.Варна, с площ от
7960 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна сграда, на основание
извършена непарична вноска в капитала на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД,
впоследствие преобразувано в ЕАД, от страна на едноличния собственик на
капитала – Държавата, в изпълнение на т.1 и 4 от Решение № 1005/20.12.2004г. на
МС на РБ. Така коментираното решение е постановено при участието на „Артьом“
ООД, трето лице-помагач на страната на ответника, встъпило в процеса на
основание чл.174 ГПК /отм./.
Съгласно представените нот.актове №
126/18.12.2006г. и 168/10.09.2008г. „Артьом“ ООД е закупило имота, предмет на
съдебния спор от Габровска популярна кооперация в хода на процеса.
Към настоящия момент, съобразно влязлата в
сила кадастрална карта УПИ VІ-113 е заснет като ПИ с идентификатор
10135.2569.79, с площ от 7959 кв.м.
Не е спорно, а това се установява и от
доказателствата по делото /справка за вписванията по партидата на имота – л.96/,
че с влязло в сила на 14.02.2013г. и вписано на 20.02.2013г. решение по чл.19
ал.3 ЗЗД на ОС – Варна е обявен за окончателен сключен на 01.02.2008г.
предварителен договор, по силата на който „Артьом“ ООД продава на М.В.Ж. процесния
ПИ 10135.2569.79.
Купувачът по предварителния договор е бил длъжник
на въззиваемия С.А. във връзка с което е образувано изп.д. № 20138080402035 на
ЧСИ Д.. Принудителното изпълнение е насочено срещу процесния имот, по отношение
на който ЧСИ е наложил възбрана, вписана на 13.11.2013г. След реализирана
публична продан, с Постановление за възлагане от 18.11.2014г. имотът е възложен
на взискателя С.А.. Това постановление е вписано в СВ при ВРС на 01.12.2014г.
Не е спорно, че към датата на издаване и
влизане в сила на постановлението за възлагане въззиваемите са били в брак.
Макар и по делото да не е представен протокол
за извършен от ЧСИ въвод във владение на купувача, няма спор, че последният,
заедно със съпругата си владеят имота към настоящия момент. А от ангажираните
гласни доказателства /показанията на свидетелите Б.Г.и
В.Г./ се установява, че от
2006г. до предаване на владението на въззиваемите, такова е осъществявано от
праводателите „Артьом“ ООД, впоследствие от М.Ж.
Въззивникът
не оспорва, че постановеното решение по в.гр.д. № 865/2008г. на ОС – Варна не е
било отбелязано в срока по чл.115 ал.2 ЗС. Същото е вписано едва на 05.02.2016г.,
съгласно коментираната по-горе справка. От нея обаче е видно, че исковата молба
по този спор е била вписана на дата 21.11.2006г. Това се потвърждава и от положения
щемпел върху приетия като доказателство препис от исковата молба по този спор.
Ето защо, съдът намира, че удостовереното в представеното от въззиваемите
удостоверение от 18.12.2006г., сочещо липса на вписани тежести и права върху
имота е опровергано.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
и извода на съда, че на основание чл.220 ГПК /отм./ вр. чл.121 ГПК /отм./
въззиваемите, като приобретатели на имота, предмет на иска на въззивното
дружество против Габровска популярна кооперация са обвързани от силата на
пресъдено нещо на постановеното по в.гр.д. № 865/2008г. решение относно
принадлежността на правото на собственост. Ирелевантно за тази обвързаност е
обстоятелството дали исковата молба е била вписана към 18.12.2006г., когато е
първата разпоредителна сделка в полза на „Артьом“ ООД, както и обстоятелството
дали постановеното решение е отбелязано в срока по чл.115 ал.2 ЗС.
Вписването на исковите молби по спорове за
собственост има само оповестително действие – да се даде гласност на спора за
собственост /арг. чл.114 б.“а“, изр. последно вр. чл.112 ЗС/. Поради това и лицето,
придобило права от ответника по такъв иск в хода на процеса винаги ще е
обвързан от СНП, на основание изричната разпоредба на чл.121 ал.3 ГПК /отм./, аналогична на сегашната норма на
чл.226 ал.3 ГПК. Още повече, че в настоящия случай приобретателят „Артьом“ ООД
е встъпил в процеса, на основание чл.174 ГПК /отм./, поради което и на още едно
основание е обвързан от установителното действие на решението /чл.179 ГПК
/отм./. Като правоприемници на страна в процеса, обвързана от СПН обвързани ще
са и последващите приобретатели – М.Ж.
и С.А..
Следователно, въпросът относно соченото от
въззивника /ищец/ придобивно основание в настоящия процес го легитимира като
собственик на процесния имот е разрешен със СПН, обвързваща страните в
настоящия спор, поради което и не е необходимо да се формират мотиви по
същество на заявеното придобивно основание – непарична апортна вноска в
капитала на дружеството. И тъй като извършените в хода на процеса и след това
разпоредителни сделки, в това число и издаденото в полза на въззиваемия С.А.
постановление за възлагане съставляват деривативно основание за придобиване
право на собственост, то следва и извода, че същите не са породили
вещно-прехвърлителното си действие. „Артьом“ ООД не е придобил права от
Габровска популярна кооперация, съответно не е придобил такива и М.Ж.
въз основа на обявения за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД предварителен
договор, поради което и продаденият на публична продан недвижим имот не е бил
собственост на длъжника, респ. не е станал такъв и купувача С.А.. Позоваването
от последния на нормата на чл.453 т.2 ГПК /нов/, съгласно която на взискателя
не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на
вписване, които не са били вписани преди възбраната е неоснователно. На първо
място, съобразно приетото по-горе исковата молба срещу Габровска популярна
банка е била вписана на 21.11.2006г., т.е. много преди налагането на
изпълнителната възбрана. А дори и да се приеме, че с пропускането на срока по чл.115
ал.2 ГПК действието на вписването е отпаднало, то предвид само оповестителната
му функция, нормата на чл.453 т.2 ГПК ще е неприложима /в т.см. Решение №
41/05.03.2015г. по гр.д. № 5464/2014г. на ВКС, І г.о./.
Даденото разрешение в представеното от въззиваемите
решение по в.гр.д. № 219/2014г. на ОС – Варна, постановено по жалба на
въззивника „Ученически отдих и спорт“ ЕАД с правно основание чл.435 ГПК не
обвързва настоящия състав, доколкото същото не отрича със СПН претендираното от
жалбоподателя право на собственост върху имота, предмет на принудителното
изпълнение.
Следователно въззиваемите не притежават
противопоставими на въззивника права на собственост, произтичащи от
реализираната публична продан и издаденото в полза на купувача С.А. влязло в
сила постановление за възлагане.
Това налага изследване и на заявеното в
условията на евентуалност придобивно основание – давностно владение, включващо
и присъединеното владение на праводателите им – М.Ж.
и „Артьом“ ООД.
За да е осъществен фактическия състав на
института на придобивната давност е необходимо да бъде доказано непрекъсната и
явна фактическа власт в изискуемия се от закона срок съобразно вида на
владението и през който период да не са съществували основания за спиране или
прекъсване на давността. Когато се претендира присъединяване на владения е
необходимо същите да са еднородни. Когато позоваващия се на придобивна давност
е добросъвестен той ще може да присъедини владението на праводателя си само ако
и последният е добросвестен. Когато праводателят е недобросъвестен, за да
присъедини срока на това владение, позоваващият се няма да може да се ползва от
своята кратка давност, а ще се изходи от по-дългия придобивен срок на
недобросъвестното владение.
На първо място, в настоящия казус следва да
бъде съобразено, че на основание чл.115 б.“ж“ ЗЗД вр. чл.116 б.“б“ ЗЗД вр.
чл.87 ЗС в полза на „Артьом“ ООД е започнала да тече придобивна давност едва
след влизане в сила на решението, с което искът на въззивното дружество е бил
уважен, т.е. от 21.12.2011г. Този приобретател е обвързан от процесуалните
последици на прекъсването и спирането на давността по време на висящноста на
процеса, защото като приобретател на имота в хода на процеса, има същото правно
положение спрямо ищеца, както своя праводател. Към момента на придобивните
сделки исковата молба по този спор е била вписана, приобретателят е встъпил в
процеса като трето лице-помагач, поради което и осъществяваното от него
владение след уважаване на иска е недобросъвестно и спрямо неговата придобивна
давност намира приложение разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС.
Безспорно е в случая, че постановлението за
възлагане съставлява основание по см. на чл.70 ЗС, определящо владелеца като
добросъвестен, доколкото не е оборена презумцията на чл.70 ал.2 ЗС. Възражението
на въззивното дружество, че въззиваемият А. е знаел, че придобива от
несобственик предвид обстоятелството, че е съдружник в „Артьом“ ООД от самото
му създаване се явява преклудирано, тъй като е заявено едва във въззивната
жалба. Публичността на вписванията в Търговския регистър не прави посоченото
обстоятелство служебно известно на съда и не освобождава ответника по иска от
задължението му да го въведе в предмета на спора чрез направено в срока по
чл.131 ГПК възражение.
С оглед на това и предвид отпадналото
действие на вписването на исковата молба по спора между „Ученически отдих и
спорт“ ЕАД и Габровска популярна кооперация, на основание чл.115 ал.2 ЗС следва
да се приеме, че към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане
купувачът С.А. презумцията на чл.70 ал.2 не е оборена. Същият се явява
добросъвестен владелец на процесния имот.
Що се отнася до неговия праводател – М.Ж.,
съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи началния
момент, от който същият е установил владение върху имота. С оглед на това и
изхождайки от свидетелските показания за упражнявано от него владение като
последваш купувач от „Артьом“ ООД, следва да се приеме, че такова е установено
въз основа на влязлото в сила на 14.02.2013г. решение по чл.19 ал.3 ЗЗД. Това
съдебно решение също е юридическо основание за придобиване право на собственост
и сред основанията по чл.70 ал.1 ЗЗД. Независимо от обстоятелството обаче, че
към датата на вписване на исковата молба на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, респ.
влизане в сила на решението по този иск действието на вписването по иска за
собственост на въззивника да е отпаднало, следва да се приеме, че този
приобретател е знаел, че придобива от несобственик, т.е. че е недобросъвестен.
Аргумент за това е факта, че предварителният договор, който е обявен за
окончателен е сключен на 01.02.2008г., което е по време на висящността на
процеса по в.гр.д. № 865/2008г., след надлежно вписана искова молба по този
спор и към момент, когато продавачът по предварителния договор все още не е бил
собственик на целия процесен имот, /към 01.02.2008г. „Артьом“ ООД се
легитимирал като собственик само на 6435 ид.ч., а останалите са придобити
съгласно нот.акт № 168/10.09.2008г./. Тези две обстоятелства са достатъчни да
оборят презумцията на чл.70 ал.2 ЗС.
Дори този извод да не бъде споделен и
праводателят М.Ж. да има качеството на
добросъвестен владелец, при което неговото владение да се прибави към това на
въззиваемия, то от датата на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД
/14.02.2013г./ до датата на предявяване а настоящия иск /05.04.2017г./ не е
изтекъл изискуемият се по чл.79 ал.2 ЗС 5-годишен давностен срок.
Към 05.04.2017г. не е изтекъл и 10-годишния
давностен срок, сумирайки общия период на осъществяваното владение от
въззиваемия и предходните двама приобретатели, предвид изложените по-горе
мотиви за началния срок, от който е започнала да тече придобивната давност в
полза на „Артьом“ ООД /21.12.2011г./ и характера на осъществяваното от него
владение.
Следователно въззиваемите С.А.
и Е.А. не са собственици на имота и на основание изтекла придобивна давност, в
това число и с присъединяване владението на праводателите им. Осъществяваното
от тях владение е без противопоставимо на въззивника правно основание.
Ето защо предявеният ревандикационен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради различните правни изводи относно
изхода от спора на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в
изложения по-горе смисъл.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане в
полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски само
за настоящата инстанция, включващи 999,36 лева заплатена държавна такса и
претендиран заплатен адвокатски хонорар в размер на 5 511,36 лева.
Представената фактура и банков превод, установяват извършеното плащане на
уговореното в т.6 от договора за правна защита и съдействие възнаграждение,
независимо от разминаването в платените суми и претендираното адвокатско
възнаграждение /посоченото основание за плащането визира повече от една
фактура, а не само процесната/.
Разноски за производството пред ОС – Варна не
се присъждат, независимо от изхода от спора, доколкото такова искане не е
направено до приключване на съдебното дирене в тази инстанция /арг. т.11 от ТР
№ 6/2013г. на ОСГТК/.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
674/16.04.2018г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 1396/2017г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на С.И.А., ЕГН ********** и Е. К.А.,
ЕГН **********, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, ЕИК ********* е собственик,
на основание извършена непарична вноска в капитала на дружеството на поземлен
имот, находящ се в гр.Варна, КК "Св.св. Константин и Е.", заснет като
имот с идентификатор 10135.2569.79 по КК
на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.208г., с площ от 7959 кв.м.
и граници: имоти 10135.2568.122, 10135.2569.112, 10135.2569.80, 10135.2569.242,
10135.2569.271 и 10135.2569.272, съставляващ УПИ VІ-113 в кв.16 И ОСЪЖДА ответниците С.И.А., ЕГН **********
и Е. К.А., ЕГН ********** да му предадат владението върху така
описания недвижим имот, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********
и Е. К.А., ЕГН **********, двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ученически отдих и
спорт“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 6 506.79 лева /шест хиляди петстотин и
шест лв. 79 ст./, представляваща направени разноски за въззивното производство,
на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на
чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.