МОТИВИ
ПО НЧХД № 1545/15 г. НА **РС
Частният
тъжител И.П.Ж. е повдигнал и поддържа обвинение срещу подсъдимата Н.А.Е. за
извършено от нея престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК.
По
делото е предявен от частния тъжител И.П.Ж. срещу подсъдимата Н.А.Е. и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
престъплението, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. В задочно съдебно производство частният
тъжител И.П.Ж. поддържа обвинението. Счита същото за доказано и моли съда
подсъдимата да бъде призната за виновна и наказана по този текст от закона като
й се наложи наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства. По
отношение на гражданския иск заема становище за уважаването му в пълния претендиран размер.
В
задочно съдебно производство служебният защитник на подсъдимата моли съда
същата да бъде призната за невинна и оправдана по претендираното
обвинение. По отношение на гражданския иск заема становище за отхвърлянето му
изцяло като неоснователен и недоказан.
Съдът,
след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и
доказано по безспорен начин от фактическа страна следното :
Частният
тъжител И.П.Ж. и подсъдимата Н.А.Е. ***, съседи са и са с влошени взаимоотношения
помежду си по повод различни правни спорове.
На
18.02.2014 г., в гр. ****, се провеждало
съдебно заседание по НЧХД №98/13 г. на РС – **** за престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК със страни – частен тъжител И.П.Ж. и подсъдима – Н.А.Е.. В
хода на съдебното заседание, преди приключването му, частният тъжител
коментирал показанията на разпитаната свидетелка Н.М.. Искал допускане до
разпит на неговата съпруга. Споделил, че по делото са изминали три или четири
съдебни заседания. Заявил, че по дело № 192/08г., където госпожа Е. била
свидетелка били 15 съдебни заседания срещу него на първа инстанция. След
отправена реплика от защитника на подсъдимата да не се обсъждат други дела,
последната – Н.А.Е. казала думата „лъже“, отправена към частния тъжител.
Подсъдимата имала предвид, че делата между тях са от 2012 г., а й било обяснено,
че тя няма отношение към дела в периода 2008 – 2010 г., като считала, че
срещу нея няма дело от 2008 г.,
визирайки посоченото от частния тъжител НЧХД № 192/08 г. на РС – ***. Чувайки
думата „лъже“, адресирана към него, частния тъжител се обърнал към председателя
на състава. Заявил му, че току-що казала думата „лъже“, че има свидетели, че ще
я съди пак и че не може в съдебната зала тя да го обижда. Заявеното било
вписано в съдебния протокол. По време на изричането на думата „лъже“ в залата
не присъствала вече свидетелката Н.М.. Присъствал свидетелят Л.И.Ц. и две
неустановени лица – мъж и жена, познати на подсъдимата.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Гореизложеното
не може да мотивира съда да приеме, от обективна и субективна страна
подсъдимата Н. А. Е. да е осъществила състава на престъпление по чл. 148, ал.
1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. От обективна страна на 18.02.2014 г. в гр. ****,
в съдебно заседание по НЧХД № 98/13 г. на РС – **** подсъдимата Н. А. Е. изрекла думата „лъже“ по повод твърдения на
частния тъжител по друг правен въпрос – че по НЧХД №192/08г. на РС – *** същата
е свидетел и имало срещу него 15 съдебни
заседания на първа инстанция. Думата „лъже“ била отразена в съдебния протокол и
била възприета от присъстващия свидетел Л. И. Ц., от председателя на съдебния
състав и от съдебния секретар. Тоест налице е от обективна страна елементът
публичност с оглед възприемането на изреченото от две или повече лица. Думата
„лъже“ била изречена в присъствието на частния тъжител и той я възприел,
чувайки я и акцентирайки на нея. Подсъдимата имала предвид, че горецитираното дело на РС – *** не е срещу нея. Считала, че
делата между тях са от 2012 г.,
че дела в периода 2008 – 2010
г. не се отнасят до нея. От събраните по делото
доказателства се установява, че подсъдимата е имала качеството на свидетел по
НЧХД №192/08 г. на РС – ***. Но, изричайки думата „лъже“ – глаголна форма,
подсъдимата не е извършила нещо унизително за честта и/или достойнството на
частния тъжител. Не е казала нещо унизително за честта и/или достойнството на
частния тъжител. С думата „лъже“ подсъдимата е изразила несъгласие с казаното
от частния тъжител по друг правен казус. Това несъгласие е било изказано в
процесуалното качество „подсъдима“ по друго дело за престъпление по чл. 146,
ал. 1 от НК и е представлявало част от защитната й позиция. Глаголната форма
„лъже“, в конкретния случай, имаща значение на изричане на неистина, не следва
да се отъжествява и синонимизира
с думата „лъжец“, която би имала унизително съдържание. За разлика от
последната, глаголната форма „лъже“ не представлява унизителни епитет,
квалификация, сравнение, ругателен израз, унизително съждение за морални
качества на адресата, с нея не се накърнява себеоценката
на частния тъжител. В разглеждания казус с тази дума е изразено противоположно мнение
и оценка за доказателствен материал и за процесуално качество по друго съдебно
производство не между същите страни. Интерпретирането на доказателствения
материал и процесуалното качество „свидетел“ чрез използването на думата „лъже“
илюстрира начинът на мисленето на подсъдимата, нейното отношение и възприятие
към друг правен казус, по обективни факти, подлежащи на установяване по съдебен
ред чрез приобщаване на доказателства. Езиковият й стил на изразяване не е с
инкриминирано съдържание. От субективна
страна при липса на обективирано съставомерно
поведение не е налице и субективно отношение към него. Подсъдимата не е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, не
е предвиждала неговите общественоопасни последици, не
е искала или допускала настъпването им.
С
оглед на гореизложеното съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимата за
невинна и я оправда по обвинението по чл. 148, ал.1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК.
По
делото е предявен от частния тъжител И.П.Ж. срещу подсъдимата Н.А.Е. и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
престъплението, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Предвид приетото за установено и доказано,
липса на обективирано съставомерно
поведение и на субективно отношение към него от страна на подсъдимата
гражданският иск бе отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител И. П. Ж.
бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 640 лева, от
които 190 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на **РС и 450
лева в полза на подсъдимата Н. А. Е..
Водим
от горното съдът постанови приложената присъда.
Районен съдия
: