РЕШЕНИЕ
№
град София, 28. 07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шести април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : РАЙНА МАРТИНОВА
мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 760/2021 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 21. 10. 2020 год., постановено по гр. д. № 10902/2019
год. на СРС ІІІ ГО 150 състав е признато за установено по чл. 422 ал. 1 ГПК, че
К.Г.Б. дължи на Т.С.ЕАД по искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД съответните
суми и периоди, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В останалата част претенциите са отхвърлени.
Съобразно уважената част ответникът е осъден на разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца Б.ООД.
С въззивна жалба на ответника се атакува решението в неблагоприятната
за него част – уважителната. Сочи се, че исковете не са доказани и са
неоснователни. Не е доказано, че ответникът е собственик на имота за процесния
период. Не са налице облигационни отношения с дружеството. Неправилно е прието,
че третото лице помагач е надлежно оправомощена фирма за дялово разпределение.
Не доказано изпадането в забава. Присъдената сума за дялово разпределение е
неоснователно дадена.
Иска се отмяна в обжалваната част. Не се претендират разноски.
Отговори на жалбата не са депозирани в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК от
ищеца и неговия помагач.
С разпореждане по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл на 25. 03. 2021
год.
С молба от 06. 04. 2022 год. ищецът въззиваем счита жалбата за неоснователна и недоказана и
не съответства на константна съдебна
практика. В съдебното решение подробно е взето от районния съдия предвид,
мотивирано и обосновано, че претенциите частично са основателни. Иска се
оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно с отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна. Претендират се разноски и се прави
възражение за прекомерност.
В съдебно заседание адвокат М. особен представител на ответника
заявява, че няма доказателствени искания и преповтаря изложението на въззивната
жалба.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от
страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са
заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в
срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с
което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Не е доказано, че ответникът е собственик на имота за процесния
период. Не са налице облигационни отношения с дружеството. Неправилно е прието,
че третото лице помагач е надлежно оправомощена фирма за дялово разпределение.
Не доказано изпадането в забава. Присъдената сума за дялово разпределение е
неоснователно дадена.
Това са оплакванията с въззивната на ответника жалба.
В открито съдебно заседание, проведено от районния съдия, на 23. 09.
2020 год., проектът за доклад е обявен за окончателен. Приети са всички
представени от ищеца доказателства без надлежно оспорване от ответната страна.
Също без оспорване от ответника са приети и писмените доказателства на третото
лице помагач. Експертните заключения отново не са оспорени и се приемат от
съда, като добросъвестно и обективно дадени. Страните нямат други
доказателствени искания. Даден е ход на устните състезания. На поставените с
въззивната жалба въпроси изчерпателен отговор е даден с мотивите на решението
на първоинстанционния съдия, поради което преповтарянето им не е необходимо.
Писмените документи не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ал. 1 ГПК,
според императивното правило на който законов текст Оспорване на истинността на
документ - Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на
документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е
представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването
може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Такива хипотези не
стоят пред съда, видно от процесуалното поведение на особения представител.
Трайна е съдебната практика, задължителна и за настоящия въззивен
съдебен състав, че фактическата обстановка е правилно установена и
удостоверена, когато писмените доказателства не са оспорени по чл. 193 ГПК,
експертните заключения не са оспорени по реда на чл. 200 ал. 3 ГПК, поради
което се кредитират като последователни и взаимно корелиращи си. За обратното
ответникът не е ангажирал свои доказателства, предвид процесуалното на особения
му представител поведение. Ето защо оплакванията с жалбата са голословни и съставляват
само твърдения, които са недоказани, откъдето и неоснователни. Видно от
удостоверение за наследници ответникът е наследник по закон на починалата М.К.М.–
вдовица, като с молба-декларация до дружеството ответникът е поискал откриване
на партида на адреса по исковата молба, а по наследство и видно от нотариален
акт от 1977 год. ответникът е собственик на процесното жилище, за което данни
да се е разпоредил впоследствие по делото няма. Също така данни върху
процесното жилище да е учредил вещно право на ползване на неучастващо по делото
лице няма посочени, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Процесният
период е м. 07. 2014 год. – м. 04. 2017 год.От писмо, представено на л. 95 от
делото на СРС, се установява, че по отношение на имота не се установяват
вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01. 01. 1998 год. до 01.
07. 2020 год. Ще рече, че оплакването с въззивната жалба, че не било доказано,
че ответникът е собственик на имота за процесния период, е неоснователно и се
отхвърля.
Дали не са налице облигационни отношения с дружеството, отговор дава
самият закон, според чл. 153 ал. 1 на който всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Тоест няма нужда от писмен договор между дружеството ищец и ответника,
доколкото по делото не се спори, че жилището се намира в топлоснабдена сграда и
е констатирано дялово разпределение.
По делото са представени достатъчно категорични доказателства, от
които е видно, че третото лице помагач е надлежно оправомощена фирма за дялово разпределение, същите удостоверяват
изпадането в забава на ответника.
Видно от заключенията на неоспорените, приети и кредитирани заключения
на вещите лица присъдената сума за дялово разпределение е дадена правилно и в
съответствие с действащата нормативна уредба по такива въпроси.
Сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия от Б.ООД, като сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани от дружеството по изготвяни
отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването.
Други оплаквания с въззивната на ответника жалба няма заявени.
Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от
въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за
спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17.
07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният
съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност,
регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Въззивната жалба в рамките й съдът намира да е изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответника,
чрез особения му представител следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в
неблагоприятната за въззивника ответник част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззивника ответник в първоинстанционното
производство разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, което му се следва с оглед и на процесуалното му поведение,
подаване на молба от 06. 04. 2022 год., като възражение за прекомерност не е
сторено от страна на ответника.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл. 280 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение от 21. 10. 2020 год., постановено по гр. д.
№ 10902/2019 год. на СРС ІІІ ГО 150 състав
ОСЪЖДА К.Г.Б. ЕГН ********** да заплати
на Т.С.ЕАД, ЕИК *******, 100 лева юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б. ООД/Б.Б. ООД –
фирма за дялово разпределение и трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.