Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,04.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Русе,VІ-ти наказателен състав в публично
заседание на ……..двадесет и девети януари……през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ЧЕНДЖИЕВ
при
секретаря ЕЛКА
ЦИГУЛАРОВА и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 1938/2020г.,
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.С. *** ЕГН
********** против наказателно постановление № 319 - ЗЗ/17.09.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе,с което на
основание чл.209а ал.1 от ЗЗ му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер ТРИСТА лева.
Жалбоподателят и неговият
процесуален представител молят съда да отмени наказателното постановление като необосновано,като
жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението за които е санкциониран .
За РРП - редовно призовани,не се
явява представител и не вземат становище.
Представител на
административно-наказващия моли съда да потвърди постановлението.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е регистриран като
ЕТ „Н. – Н.С.“ Търговецът притежава разрешение от Община Русе за предоставяне
на общински терен в Парк на младежта за движение по
определен маршрут на атракционно влакче. Влакчето се
управлява от собственика на ЕТ.
На 28.04.2020г. около 10.55ч.
жалбоподателят управлява атракционото влакче в Парк
на младежта. На влакчето се возят пътници. По същото
време проверка във връзка с изпълнение на Заповед № РД- 01- 143/20.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед
№ РД- 01- 239/26.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването в парка извършва свид. Д. – ст.
Полицай във Второ РУ Русе. Свидетелят установява, че жалбоподателят пребивава в
парка в нарушение на забраната въведена с двете заповеди и съставя срещу него
акт за установяване на административно нарушение №319 – ЗЗ на разпоредбата на
чл.209а ал.1 от ЗЗ. Жалбоподателят отказва да го подпише, но излага
възраженията си.
Въпреки съставения акт
жалбоподателят продължава дейността си в парка,като 15.30ч. същият свидетел
отново извършва проверка и отново съставя срещу жалбоподателя акт с №320-ЗЗ.
На 17.09.2020г. директорът на
ОДМВР издава въз основа на двата акта две наказателни постановления, като
процесното е № 319-ЗЗ въз основа на акт № 319-ЗЗ,но в него е описана различна фактическа
обстановка от тази в акта, съответстваща на втората проверка. С обжалваното
наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ.
Тук следва да се отбележи, че
преди да издаде наказателното постановление административнонаказващият орган
прекратява административнонаказателното производство и изпраща преписката на
прокурора с данни за престъпление.Прокурорът отказва да образува наказателно
производство. Приема, че има извършено деяние от жалбоподателя, с което
формално е осъществен състав на престъпление, но поради малозначителност
е с ниска степен на обществена опасност и отказва да образува наказателно
производство като отново изпраща преписката в ОДМВР. Наказателното
постановление е издадено не въз основа на постановлението на прокурора, а въз
основа на акта за установяване на административно нарушение.
По така приетата за установена
фактическа обстановка не се спори. Не се спори относно обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал атракционното влакче на територията
на Парк на младежта, както и датата на деянието.
Приетата за установена фактическа
се установява от представените с преписката писмени доказателства – постановления
на РОП и РРП,копие от разрешение на Община Русе, както и от показанията на свид. Д..По така приетите за установени факти не се спори.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,а по същество
е основателна макар и не по изложените в нея съображения.
Обжалваното наказателно
постановление е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Приетото за установено от
фактическа страна налага извода, че жалбоподателят е извършил нарушение. На
28.04.2020г. той е пребивавал на територията на парк в нарушение на т.I п.т. 1 от Заповед № РД- 01- 143/20.03.2020 г., на МЗ без да са налице изключенията на т.1а от Заповед № РД- 01- 239/26.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. Това нарушение не носи белезите на малозначителност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,тъй като
жалбоподателят не просто е пребивавал в парк в нарушение на забраната, но е
извършвал и търговска дейност . Нарушението е точно установено и правилно
квалифицирано от актосъставителя, но при издаване на наказателното
постановление е нарушена процедурата и е объркана фактическата обстановка. В
наказателното постановление е описана фактическата обстановка от последващата проверка в 15.00ч. Този пропуск не може да се
отчете като явна фактическа грешка, тъй като строго формалния характер на
административнонаказателното право не допуска и не борави с института на явна
фактическа грешка.От друга страна констатираната нередовност е допусната в
обстоятелствената част на постановлението и е неотстранима за разлика от нередовностите в акта,които при определени обстоятелства
могат да бъдат игнорирани съобразно разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
На второ място обжалваното
наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Както се установи обжалваното наказателно постановление
е издадено след прекратяване на административнонаказателното производство поради
изискването на чл.33, ал.2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН на
основание чл.54/изм/ от ЗАНН. При това положение
съставеният от свид. Д. акт е изгубил своето правно
значение и последващо административнонаказателно
производство е могло да бъде образувано само на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН,
за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата. От посоченото в
атакуваното наказателно постановление обаче става ясно, че наказващият орган се позовал не на постановлението
на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална възможност му предоставя разпоредбата
на чл.36 ал.2 от ЗАНН а на акта сложил
началото на
административнонаказателно производство, което към този
момент вече било прекратено по силата на
чл.54 /изм/ от ЗАНН. По този начин
съществено била нарушена процедурата по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като едно производство, наказващият орган е приключил с два взаимноизключващи се акта.
По изложените
съображения,съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е
необосновано,тъй като изводите на наказващия орган не съответстват на
изложеното в акта и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което същото следва да се отмени изцяло,а на жалбоподателя да
се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 300лв. в какъвто размер
следва да се редуцират разноските за да съответстват на минимално предвидените
по чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендираните от жалбоподателя
разноски за пътуване до съда и за преписи не следва да се присъждат,тъй като не
представляват разноски по съдопроизводството.
Предвид горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 319 -
ЗЗ/17.09.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе,с което на Н.С. *** ЕГН ********** на основание
чл.209а ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер ТРИСТА
лева
ОСЪЖДА ОД
МВР Русе да заплати на Н.С.С. сумата от 300 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Русе в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: