РЕШЕНИЕ №260040
гр. Пазарджик, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и шести февруари
през две хиляди двайсет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
106/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са евентуално обективно
съединени искове от „ЕКО - ТИТАН“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Яворов“ № 1, ет. 2, чрез
адв. П.А. ***, Булстат *****, с адрес: гр. В., бул. ***, от които главен иск за заплащане на сумата от 140 991.08 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане на обществена
поръчка от 16.02.2009 г. за извършени услуги за май 2016
г. по част „Чистота“ на стойност 107 657.75 лева с ДДС и по част
„Озеленяване“ на стойност 33 333.33 лева с ДДС, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба – 30.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и акцесорен
иск за заплащане на сумата от 41 122.40 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за май 2016 г.
в размер на законната лихва за периода от 14.07.2016 г. до датата на
предявяване на иска, на основание чл. 86 от ЗЗД, а при условие на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния
иск, като приеме, че между страните не съществува договор, се предявява иск
за заплащане на сумата в размер на 106 920.31
лева, представяваща разноски, направени през месец май 2016 г. по водената от ищеца чужда работа без пълномощие,
изрвазяваща се в сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на
територията на Община В., поддържане на чистотата на всички територии за
обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища, поддържане на зелените
площи и озеленяване, почистване на тротоари и улици, които не са от
четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и
лугиране, конкретизирани по вид и размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл.
61 от ЗЗД, и акцесорен иск за заплащане на сумата от 31 185.10 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 17.06.2016 г. до датата на
предявяване на иска, на осн. чл. 86 ЗЗД. Претендират се направените разноски.
Ищецът основава
предявените искове на следните фактически твърдения, релевирани в исковата и уточнителната молба към нея от 08.10.2019
г.:
На 16.02.2009 г. между страните по делото е бил
сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите за възлагане на
обществена поръчка, по който срещу възнаграждение ищецът е поел задължението
ежемесечно да извършва сметосъбиране, сметоизвозване на твърди
битови отпадъци на територията на Община В., поддържане на чистотата на всички
територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища, поддържане
на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и улици, които не са от
четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и
лугиране. Срокът на договора е до 01.03.2019 г. Месечното възнаграждение е
определено на 140 991.08 лева с ДДС и е платимо в 30-дневен срок след
представяне на двустранноподписан протокол за извършената работа и фактура.
Сочи се, че цената се индексира всяка календарна година според чл. 9, ал. 2.
Твърди се, че ищецът е извършил през месец май 2016 г. предвидените
в част „Чистота“ на стойност
107 657.75 лева с ДДС и по част „Озеленяване“ на стойност 33 333.33
лева с ДДС дейности, като е издал 2 проформа фактури. Твърди се, че ответникът
отказал след декември 2015 г. да подписва съставените протоколи за отчетената
дейност. Въпреки отправени покани за плащане, същият не е заплатил дължимото по
договора.
При условие на евентуалност,
в случай, че съдът приеме, че не съществува договор между страните по някаква
причина, се излага, че ищецът е извършил работата за месец май
2016 г. без
натоварване при условията на чл. 60 и сл. от ЗЗД, същата е била предприета в
интерес на ответника, тъй като е изпълнено негово задължение, водена е добре,
поради което му се дължат разноските по воденето на чуждата работа – за работни
заплати, разходи за посадъчен материал, за ремонтни и резервни части и т. н.
Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК се сочи банкова
сметка.
***. 367
от ГПК е подаден отговор на исковата молба от Община В.,
чрез адв. С. ***. Прави се възражение за нищожност на договора от 16.02.2009
г., тъй като 1/ е сключен с неправосубектно лице – „ЕКО-ТИТАН“ ЕООД, клон София
(вероятно се има предвид липса на съгласие на принципала), както и 2/ поради
това, че с влязло в сила решение на Върховния административен съд от 2010 г. са
обявени за нищожни решението за откриване на процедура по възлагане на
обществена поръчка и заповедта за избор на изпълнител, въз основа на които е
сключен договорът за възлагането й, поради което липсва елемент от сложния
фактически състав на процедурата по възлагане. Отделно от това се излага, че
претендираните суми са недължими, тъй като ищецът не е извършил твърдяната работа
– липсвал протокол за действително извършени видове и количества работи. Твърди
се, че ищецът е фактурирал извършена дейност, която надхвърля предложеното от
него, респ. прието от възложителя, ценово предложение по договора. Излага се,
че с влязло в сила решение по т. д. № 180/2012 г. на ОС – Пазарджик са обявени
за нищожни клаузите по чл. 9, ал. 2-4 от договора от 16.02.2009 г. По
евентуалния иск се навеждат възражения, че същият е недопустим поради липса на
пасивна процесулна легитимация на ответника. Да се приеме противното означавало
да се заобиколи ЗОП. Наред с това се твърди, че искът е неоснователен и поради
неизвършване на работата. Ответникът се е противопоставил на извършваните от
изпълнителя дейности. Поддържат се и останалите възражения по главния иск.
Отделно от изложеното, по евентуалния иск се навеждат възражения за липса на
необходимост от направените разноски в претендираните размери.
В срока по чл.
372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се отговаря на
възраженията на ответника. Аргументира се разбирането, че ответникът няма право
на иск за прогласяване нищожността на процесния договор от 16.02.2009 г., от
което следва, че няма право и на релевираното с отговора правоизключващо
възражение. Наред с това между страните били налице три влезли в сила съдебни
решения, в които се приемало, че договорът не е нищожен. Навежда се довод, че
опорочената процедура по възлагане на обществена поръчка не следва да се
приравнява на липса на процедура, само в който случай би било налице основание
за нищожност и на договора с изпълнителя. За неоснователно се приема и
възражението за нищожност на договора поради това, че е сключен с клона на
търговското дружество, доколкото съдебната практика допускала сключването на
договори от управителя на клона – по арг. от чл. 20 от ТЗ, допускащ преки
отношения с клон, при което се задължава принципала. Липсата на възможност на
клона да участва в процеса не означава, че управителят на клона няма
представителна власт да сключва договори. От друга страна управителят на клона
и на принципала е едно и също лице. Твърди се, че работата е била извършване
през май 2016 г., като ответникът не може да се позовава на собственото
си недобросъвестно поведение, отказвайки да подписва протоколите за
действителното й извършване. Другите възражения на ответника също се приемат за
неоснователни като се излагат подробни съображения. Навеждат се аргументи за доказаност на работата по аргумент от липсата на
предприета административна отговорност по ЗУО.
В писмената си защита ищецът излага довод, че
възнаграждението по договора не е уговорено по единични цени по чл. 266, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД, а е отнапред уговорено като глобална годишна, респ. месечна
сума. Офертата към него само демонстрира кои задължителни компоненти и на каква
стойност участват в него. Наред с това се излага, че макар от териториалния
предмет на процесния договор да е отпаднала община С., респ. по договора не е
имало изпълнение на територията на тази община, след като договорът не е
изменян, съответното месечно възнаграждение по него е дължимо в пълен размер.
В срока по чл.
373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, в който се поддържат
възраженията и доводите в отговора на исковата молба. Излага се, че
представените заповеди за незабавно изпълнение са неотносими към сумите,
предмет на спора. Сочи се, че липсата
на административна отговорност по ЗУО не води нито косвено, нито пряко до
доказване на работата от ищеца. Излага се, че
представеният с допълнителната искова молба протокол от 09.08.2016 г. е
подписан от неоправомощено от кмета лице, както и че не отговаря обективно на
действителната фактическа обстановка досежно отразените в него количества
депонирани отпадъци.
В писмената си защита ответникът акцентира, че предвиденото
възнаграждение не е абонаментно месечно възнаграждение, а се дължи за
действително извършеното по видове и количество работи и то ако са спазени
всички изисквания на договора.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран
е родовокомпетентният
съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
По
направеното от ответника правоизключващо възражение
за нищожност на договора от 16.02.2009 г. съдът приема следното:
Страните не спорят, но и с оглед приетите по делото
писмени доказателства – изискани преписи от заповедни производства, съдът
установи, че в полза на ищеца срещу ответника има влезли в сила заповеди за незабавно изпълнение (ЗНИ) по чл. 417, т.
3 от ГПК, издадени на основание процесния Договор № 31 от 16.02.2009 г. за възлагане
на обществена поръчка с нотариална заверка на подписите, в хипотезата на
неподадено от ответника в срок възражение по чл. 414 от ГПК – чл. 416, пр. 1 от ГПК (напр. ЗНИ № 252/29.05.2013 г. по ч. гр. д. № 527/2013 г. на РС – В. – на
л. 818, а от л. 748, том ІІІ цялото заповедно дело; ЗНИ № 654/19.12.2013 г. по
ч. гр. д. № 1273/2013 г. на РС – В. – на л. 928, а от л. 869, том ІІІ цялото
заповедно дело и т. н.).
По аргумент от чл. 424 от ГПК, според който длъжникът може да
оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли
да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок, съдът приема, че при неподадено възражение
по чл. 414 от ГПК и влизане в сила на заповедта съгласно чл. 416, пр. 1 от ГПК,
длъжникът не може по-късно да оспорва нито вземането по съответната заповед, нито
валидността на основанието/правоотношението на което тя е издадена.
В този смисъл е и съдебната практика,
формирана от състави на ВКС:
Защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена заповед за изпълнение, вкл. и с възражение за недействителност на договора, на който кредиторът основава
вземането си по заповедта, е предвидено да се осъществи по реда на подаване на
възражение на осн. чл. 414 ГПК, след което най-късно в срока
по чл. 133 от ГПК с отговора на исковата молба, ако не ги е обективирал във
възражението по чл. 414 от ГПК, длъжникът следва да направи горепосочените
оспорвания. При неподаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или
невъвеждането на тези възражения в предмета на спора с отговора на исковата
молба в производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК, се преклудира възможността на длъжника
да защити правата си в отделно, самостоятелно исково производство. Само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства длъжникът може да
оспори вземането по исков ред, съгласно изричната и ясна норма на чл. 424, ал.
1 от ГПК (така Определение № 120 от
9.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2018 г., I т. о., Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1528/2018 г., IV г. о.).
С Решение №
781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., допуснато до
касация по въпроса: допустим ли е иск за установяване нищожността на договор,
респ. договорна клауза, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, е прието, че
неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането
в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните
хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. При така изразеното становище,
съставът на ВКС е приел, че предявените искове се основават на факти, които са били известни на
ищците и
които са могли да ги посочат в срока за възражение по чл. 414 от ГПК, респ. не са от
категорията на предвидените в чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като нямат
качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили
/настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти, поради което е оставил в сила
решението на въззивния съд, с което е обезсилено решението на първа инстанция и
е прекратено производството по делото.
В настоящия случай, за да
обоснове възражението си за нищожност на договора от 16.02.2009 г., ответникът
се позовава на решение на Върховния административен съд от 2010 г., което оставя в сила решение на
Комисия за защита на конкуренцията, докато първата заповед за незабавно
изпълнение, срещу която не е възразено (а е можело) е от 2013 г., следователно също не се касае до новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 от ГПК.
С Решение № 202 от
27.02.2015 г. на ВКС по т. д. №
4123/2013 г., ІІ т. о. е прието, че при иск за присъждане на възнаграждение за изпълнени СМР по договор за
извършване на СМР, сключен по реда на ЗОП, съдът не е длъжен да следи служебно
за нищожност на договора или договорни клаузи поради противоречие със закона на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а
се произнася по възражение, направено от ответника в срока за отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК или по предявен инцидентен установителен иск, а
както се посочи вече настоящият състав приема, че направеното от ответника
възражение за нищожност е преклудирано и не следва да се разгледа.
Ето защо, съдът приема, че процесният договор от
16.02.2009 г. е валиден и надлежно обвързва страните по него.
От фактическа страна съдът приема следното:
Между ищеца „ЕКО - ТИТАН“ ЕООД, като
изпълнител, и ответника Община В., като възложител, е сключен валиден Договор за възлагане
на обществена поръчка № 31 от 16.02.2009 г., с който възложителят възлага на
изпълнителя извършването със собствена техника, на свой риск и отговорност, при
спазване на цялата нормативна уредба, касаеща опазването на околната среда и
управление на отпадъците на „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови
отпадъци на територията на Община В., поддържане чистотата на всички територии
за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища, поддържане на зелените
площи и озеленяване, почистване на тротоари и улици, които не са от
четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и
лугиране“, срещу уговорено в чл. 9, ал. 1 възнаграждение за една година в
размер на 1 409 910.88 лева без ДДС, разделено на 12 равни части, или
по 140 991.08 лева с ДДС месечно, съобразно „Ценовата оферта“ на
изпълнителя за обществената поръчка, приета за неразделна част от договора
съгласно раздел Х, § 5 от договора, в която са описани елементите за всяка една
от дейностите по част „Чистота“ и част „Озеленяване“ (напр. събиране и
извозване на ТБО от кофи „М.“ за гр. В. – 0.68 лева, събиране на окосена трева
с гребло – 17.89 лева/дка, санитарна резитба на дървета без помощта на
автовишка – 12.35 лева/1 бр., финно подравняване на цветни лехи – 3.48 лева/10
кв. м. и т. н.).
Подробните
изисквания при изпълнение на поръчката са заложени както в „Технически условия
и спецификации за изпълнение на поръчката“, част от документацията по
обществената поръчка, включващи описание на начина на поддържане на съдовете за
ТБО, допустимите технологични операции по събирането и транспортирането им и
др. (л. 91), така и в „Задание за обществената поръчка и технически условия“,
също част от документацията по обществената поръчка, включващо честотата на
обслужване на съдовете за смет, маршрутите за движение на сметоизвозните
автомобили и т. н. (л. 94).
Дейностите е
предвидено да се осъществяват на територията на общината в обхвата, определен
със заповед на кмета № 1545 от 03.10.2008 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Срокът
на договора е 10 годишен, считано от 16.03.2009 г.
Заплащането се извършва ежемесечно, в 30-дневен срок от представяне на
съставения от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършени видове и
количества работи, и фактура от изпълнителя за съответния месец. За подлежащи
на разплащане е договорено да се считат само тези, които са отразени в
протокола за действително извършени
през месеца видове и количества работи, съставен въз основа на моментни
констативни протоколи за качество, подписани от двете страни – чл. 10, ал. 1 и
2 и чл. 16 от договора. В чл. 24 са поставени изисквания за качество при
изпълнение на дейностите за незагрозяване на селищната среда, за
предотвратяване разнасянето на отпадъци при вятър, от животни, при
транспортиране, използваните съдове за ТБО да се поддържат в изправност и в
добър естетичен вид, и др. Дейностите по сметосъбирани и сметоизвозване се
извършват съгласно маршрутни графици на специализираните автомобили, утвърдени
от възложителя, като работата на изпълнителя трябва да бъде така организирана,
че да не се допуска да има препълнени съдове за ТБО в края на работния ден. В
чл. 10, ал. 4 и 5 от договора са посочени месечни коефициенти за качество.
Установява се,
че през 2015 г. между страните редовно са подписвани двустранни месечни
протоколи за установяване на изпълнените работи по поддръжка и озеленяване на
квартални зелени площи в гр. В., като видно от същите общата сума на актуваните
манипулации за съответния месец не съвпада с посочената „сума за получаване по
договора“, която винаги е константна величина (л. 482 – 492).
По делото е
приета нотариална покана, изпратена от ищеца и връчена на ответника на 10.06.2016
г., с която възложителят е поканен да направи в 14-дневен срок от получаването
евентуални забележки относно качеството на извършената от изпълнителя дейност
за месец май 2016 г. в писмен вид, като е указано, че при липса на отговор ще
се счита, че възложителят няма забележки и дължи месечната сума в пълен размер.
В предвидения
срок ответникът не е отговорил на тази нотариална покана, както и не е направил
възражение срещу предложеното от изпълнителя изпълнение на работата, видно от
Констативен протокол от 14.07.2016 г. на нотариус, рег. № 029 от НК.
В тази връзка
изпълнителят издава, приети са по делото, 2 бр. проформа фактури № ****** г. за
сумата от 107 657.75 лева с ДДС по част „Чистота“ и № ******* г. за сумата
от 33 333.33 лева с ДДС по част „Озеленяване“, и двете за дейностите за
месец май 2016 г.
Видно от
писмо-отговор на нотариална покана изх. № 53-00/112 от 05.07.2016 г. ответникът
връща изпратените му от ищеца фактури (две от които са процесните фактури № 7 и
8), като заявява, че Община В. няма основание за осчетоводяването им.
От събраните по
делото гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят А. П.
М., бивш управител на „ЕКО - ТИТАН“ ЕООД – клон В., на тази длъжност през цялата ***
г., твърди, че са извършвали почистване на твърди битови отпадъци и озеленяване.
През май *** г. извършвали пролетно зацветяване. Почистването включвало метене
на булеварди, на странични улици и вдигане на контейнерите и кофите за смет.
Във връзка с озеленяването се е извършвала оборка на алеите, а ако има счупени
клони по дърветата, същите се изрязвали. Дейността косене са я описвали в
отчетните протоколи. Сочи, че понякога е имало проблем, например колите вдигат
всичко по график, но след няколко часа контейнерите отново са препълнени с
боклук. Като им се укаже къде е препълнено, те минавали отново. Излага, че във
връзка с работата е контактувал с М.Т. – началник-отдел. Споделя, че кметът
също много пъти им се е обаждал, защото на него граждани са му се обаждали, че
има проблем с боклука. Всеке ден улиците се метат. Отношенията между страните
се влошават, когато встъпва новият кмет – края на *** г. Тогава от общината
преброили контейнерите и кофите за смет. Твърди, че са почиствали и Община С.,
но по друг договор. До 2015 г., когато С.е била към Община В., договорът бил
общ. След отделянето се сключва нов договор с Община С.. Изготвените ежедневни
отчети се завеждали в администрацията на Общината, като получавали входящ
номер.
Свидетелят М.П.
Т., е работила в Община В. от ****** г., вкл. през процесния период и в
момента, в отдел „********“. Запозната е, че общината е имала договор с
ищцовото дружество от 2009 г. Твърди, че ЕКО-ТИТАН през цялата 2016 г. нито са сметопочиствали,
нито сметосъбирали, нито са озеленявали. Градът бил много мръсен. Започвал
летен сезон, а контейнерите били пълни, непочистени, неизмити. Свидетелката
твърди, че от община В. със собствени средства са наемали други работници и
така са почиствали непочистените райони. Живее в гр. В., но
никога не е виждала контейнерите да се обезпаразитяват. В центърът на кв. „Ч.“
на площад „М.“ никога не е имало съдове за смет през ***
г. Не е контактувала с представители на ищеца. Познава А.М.(предния свидетел),
от един град са, контактували са, но не служебно. Май * г. не е
имало засаждане на цветя по площадите в града. През *** г. твърди, че е имало
сметопочистване и сметоизвозване, но след като новия кмет встъпил, нещата се
влошават. Имало е много оплаквания от граждани.
По делото са
приети входирани в община В. информационни протоколи, съставени от ищеца за
извършена работа 04.05.2016 г., 09.05.2016 г., 10.05.2016 г. и т. н., в които
посоченото сметопочистване и сметоизвозване не е индивидуализирано чрез
описание (освен на маршрута) на количество, единична цена и брой на вдигнатите
контейнери. Ответникът е върнала протоколите с довода, че „няма основание да
предприема действия по тях“.
Представен е и
месечен двустранен протокол, също входиран в Община В., неподписан от
възложителя, за установяване на извършените задължения за поддръжка и
озеленяване на квартални зелени площи в гр. В. за май 2016 г., в който е
посочено, че общата сума на актуваните (действително извършени) манипулации е в
размер на 20 769.89 лева с ДДС, а се претендира „сума за получаване по
договора“ в размер на 33 333.33 лева с ДДС (л. 710).
От приетото по
делото заключение на вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза,
се установява, че в счетоводните регистри на ищеца няма обособена аналитична
отчетност за извършваните услуги в Община В., тъй като не е налице законово
основание за това. Ето защо експертът е изследвал преките и непреки разходи на
дружеството през май 2016 г. Посочени
са разходите по отделните пера: през месец май 2016 г. са били назначени 97
работници и служители; ищецът е разполагал с 9 товарни автомобила, общо
осчетоводените разходи за гориво, ремонт и други консумативи са в размер на 93 046.80
лева без ДДС. Установено е също така, че за м. май 2016 г. са депонирани 976
тона отпадъци. Вещото лице е установило, че за периода 2015 – 2017 г. община В.
не е изпълнявала задълженията си за внасяне на дължимите отчисления, изискани
за депониране на отпадъци, в
размерите и сроковете, определени в Наредба № 7/2013 г. за реда и начина на
изчисляване и определяне на обезпеченията и отчисленията, изискани при
депониране на отпадъци.
От приетите по
делото основно и допълнително заключения на вещото лице по назначената от съда
съдебнотехническа експертиза, неоспорени от страните, и от обясненията на
вещото лице в съдебно заседание, се установява, че от ищеца са водени две книги
за депониране на отпадъци. Първата е до месец юни 2016 г. вкл., а втората е от
юли до декември 2016 г. и същата е заверена от директора на РИОСВ на 25.07.2016
г. за разлика от първата. Вещото лице напомня, че когато книгата не е заверена
от директора на РИОСВ, на основание чл. 9, ал. 5 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г.
за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, липсата на заверка се
счита за невярна отчетност. От август месец включително оператор на депото за
отпадъци е друго дружество – „Ц.“ ЕООД. Законът изисква и книга за
сметосъбиране, но такава в случая не е представена. Срокът за съхранение и на
двете книги е 5 годишен. Същите се държат от изпълнителя на работа, а след
преустановяване дейността се предават на общинската администрация. В
Изпълнителна агенция по околна среда е постъпил годишен отчет вх. № **** г. за
депониране на отпадъци за ***** г., а за периода август-декември ***** г. такъв
годишен отчет за депониране на отпадъци е постъпил от „Ц.“ ЕООД. След
съответните справки, вещото лице е установило, че във връзка с процесния
договор № ***** г. няма съставени на ищеца предписания и АУАН, наказателни
постановления за налагане на санкции или принудителни админитративни мерки през
целия период на действие на договора нито от ИАОСВ, нито от общинската
администрация.
Следва да се има
предвид и дадения от РИОСВ – Пазарджик отговор в писмо от 15.05.2020 г., в
който се сочи, че през 2016 г. ищцовото дружество изобщо не е проверявано, вкл.
за водене на отчетната книга с хронологична информация за количеството,
естеството и произхода на отпадъците.
От приет по
делото протокол от открито съдебно заседание от 21.09.2020 г. по т. д. №
281/2019 г. на ОС – Пазарджик, видно от обясненията на кмета на Община В. К.К.,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се признава, че във връзка с изпълнението на
процесния договор от 16.02.2009 г. в определена територия на Община В. е имало
в известна степен сметосъбиране, но същото било много лошо, тъй като около
кофите за извозване е имало много несъбран боклук, същите били задръстени,
което налагало събиране на боклука със средства и хора на общината.
По делото са
приети като писмено доказателство Договор № 41 от 04.09.2015 г. за събиране и
транспортиране на битови отпадъци на територията на населените места на Община С.и
Договор № 001 от 01.04.2016 г. за събиране и транспортиране на битови отпадъци
на територията на населените места на Община С..
По делото не е
спорно, че през процесния месец май 2016 г. Община С.не е била част от Община В.,
тъй като с Решение на Министерски съвет на Република България № 285 от
09.05.2014 г. се създава нова Община с административен център гр. С., включваща
и населените места с. Медени поляни и с. Побит камък, респ. от Община В. се
отделят тези населени места.
Правни изводи:
Предявени са
главни искове по чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и евентуални по чл. 61 и чл. 86 от ЗЗД.
Повдигнатият
правен спор възлага в тежест на ищеца доказването
на предпоставките от нормата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД: 1/
валидно възникнало облигационно правоотношение; 2/ надлежно изпълнение на
работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и
времево отношение; 3/ приемане на изработеното от възложителя, респ.
необоснования отказ на възложителя от приемане.
На първо място,
както вече беше изложено, съдът приема, че сключеният между страните договор
№
31 от 16.02.2009 г. за възлагане на обществена поръчка е валиден и надлежно
обвързва страните по него, а с оглед неговото съдържание, права и
задължения, които са уговорени, общата воля на страните и
преследвани цели, същият има характеристиката на договор
за изработка, чиято регламентация е предвидена в разпоредбите на чл. 258 и сл.
от ЗЗД.
С договора от 16.02.2009 г. възложителят е поръчал на изпълнителя осъществяването на трудов резултат – ежемесечно извършване, със собствена техника, на свой риск и отговорност,
при спазване на цялата нормативна уредба, касаеща опазването на околната среда
и управление на отпадъците, на сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови
отпадъци на територията на Община В., поддържане чистотата на всички територии
за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища,
поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и улици,
които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия,
опесъчаване и лугиране.
Посоченото в чл.
9, ал. 1 от договора възнаграждение за изпълнителя в размер на 140 991.08
лева с ДДС на месец, следва да се възприеме като максимално
възможното/допустимото, доколкото подлежащото на разплащане възнаграждение
зависи от действително извършените от изпълнителя видове и количества работи,
изчислени по единична цена, съгласно елементите за всяка една от дейностите,
отразени в ценовата оферта, неразделна част от договора. Или, съдът приема,
че възнаграждението е уговорено по
единични цени по смисъла на чл. 266, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и размерът му се
установява при приемане на работата, но не повече от определеното в чл. 9, ал.
1.
Не може да се
приеме становището на ищеца, че договорът предвижда константно (абонаментно)
месечно възнаграждение, което не зависи от изпълнената работа, тъй като това
обезмисля индивидуализираните в ценовата оферта единични цени на елементите за
всяка една от предвижданите дейности, а и противоречи на чл. 10, ал. 1 и 2 и
чл. 16 от договора. В тази връзка, необяснимо е на какво основание общата сума на актуваните
манипулации за съответния месец в съставяните през 2015 г. двустранни
протоколи,
описващи конкретните изпълнени манипулации, не съвпада с посочената
„сума за получаване по договора“, която е винаги константна величина – в размер
на 33 533.33 лева.
Основните задължения на изпълнителя, предвидени в чл. 258 и чл. 261 от ЗЗД, включват извършване на възложената му работа точно, съгласно дадената поръчка,
качествено, в уговореното количество и в срок, и предаване на изработеното на възложителя.
Съгласно
задължителната за съдилищата практика, формирана с решение № 233/02.12.2015 г.
по гр. д. № 2036/2015 г. на ВКС, III г. о.,
ответникът има право да противопостави насрещно възражение за неточно и пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, но в тежест на ищеца, предявил иска си за
реално изпълнение на договорно задължение е да установи при условията на пълно
и главно доказване факта на точно
изпълнение на своите задължения по договора (Решение № 99 от
11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2483/2016
г., I т. о.). Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство
(Решение № 226/12.07.2011 г. на ВКС по
гр. дело № 921/2010 г., ІV г. о.).
На първо място,
ищецът не представи отчетна книга за сметосъбиране и транспортиране или за
събиране и съхраняване на отпадъците съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗУО,
представляваща Приложение № 2 от Наредба № 1 от 04 юни 2014 г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене на публични регистри, която се съхранява за срок от 5 години,
видно от чл. 44, ал. 3 и ал. 4 от ЗУО, считано от преустановяване на дейността.
Същият представи две отчетни книги, но за депа за отпадъци (Приложение № 3 от
цитираната наредба), втората от които заверена по надлежния ред. След като се
твърди от ищеца, че е извършвал дейност по сметосъбиране и транспортиране на
отпадъците през месец май 2016 г., отчетната книга за тази дейност следва да се
съхранява поне до май 2021 г. Няма и доказателства за предаването на книгата в
общинската администрация. С оглед на това, възниква съществено съмнение, че
ищецът изобщо е изпълнявал дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване,
най-малкото дори и да ги е изпълнявал, същите са били при незачитане поръчката
на възложителя, а именно да се изпълняват „при спазване на цялата нормативна
уредба, касаеща опазването на околната среда и управление на отпадъците“.
Входираните в
Община В. информационни протоколи, като частни свидетелстващи документи, не
притежават обвързваща съда материална доказателствена сила
за отразените в тях факти и следва да бъдат
преценявани от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства
по делото, тъй като са съставени от ищеца за изгодни нему обстоятелства.
Отделно от това,
същите не удостоверяват конкретно извършена работа. В частта „сметосъбиране“
единствено посочването на маршрута на автомобила не доказва каква точно работа
реално е извършена, след като не е посочено количеството (броя) на вдигнатите
контейнери и кофи за смет, т. е. след като възнаграждението е уговорено по
единични цени по чл. 266, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, не е без значение какво реално
е изработено.
Липсата на
съставени на ищеца АУАН и наказателни постановления от ИАОС не доказва
изпълнението на процесния договор, касае евентуална административнонаказателна
отговорност на изпълнителя, а и се дължи на факта, че през 2016 г. ищцовото
дружество изобщо не е било проверявано, т. е. след като не е проверявано, няма
как да се открият нарушения и да се съставят актове.
Описаните в
съдебноикономическата експертиза разходи за заплати на работници и служители,
за гориво, ремонт и т. н. на товарните автомобили също не доказват изпълнение
на процесния договор. Още повече, няма спор между страните, а и се установява
от приетите по делото писмени доказателства, че ищцовото дружество е обслужвало
Община В. и по Договор от 01.07.2015 г. за депониране
на отпадъци, а и Община С.по друг договор за сметопочистване, т. е. разходите
за работна сила и материална база не е доказано да е свързано единствено с
процесния договор от 16.02.2009 г.
Единственото
доказателство за точно изпълнение,
ангажирано от ищеца, са показанията на свидетеля Александър Мицинов, който е
служител в ищцовото дружество. Макар и да се основават на преките му
впечатления от обстоятелствата, за които свидетелства, тези показания разкриват
субективната преценка на свидетеля за съответствие на изработеното с договора и
указанията на възложителя. Като се има предвид, че на заплащане подлежат само
действително извършените работи (по единични цени, съобразно ценовата оферта
към договора), свидетелските показания не са достатъчно детайлни, за да
удостоверят какво точно е реално изпълнено. От друга страна, от показанията на
свидетеля на ответника – св. Тошева се установи, че ищецът изобщо не е
изпълнявал работата си, което е наложило общината да осигури допълнителен
човешки и материален ресурс, за да може да осигури крайният необходим резултат,
а именно поддържане на чистотата на територията на община В..
Несъобразяване
на всички обстоятелства, свързани с общата пригодност на възложената работа, с
оглед естеството ѝ,
съставлява лошо изпълнение на договора или може да обуслови извод, че той
изобщо не е изпълнен (така Решение № 9
от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 150/2009 г., II т. о.).
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението
на поръчващия да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия –
реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат
и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на
поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на
възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме.
Възнаграждение се дължи само за приета работа – чл. 266, ал.
1 от ЗЗД.
Съгласно
приетото в Решение № 9 от 5.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2690/2015 г., II т.
о., релевантно за приемането по см. на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД
е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване
на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или
конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното,
от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение. Самото разместване на фактическата власт върху
работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на
поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява
приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, както
не съставлява приемане в разглежданата хипотеза и възражението, че същата е
неточно изпълнена в количествено или в качествено отношение.
Като обобщение,
съдът прави извод, че ищецът не доказа при условията на пълно и
главно доказване, че е изпълнил поръчката съобразно възложената му работа и
указанията на възложителя. Ето защо, поръчващият се е възползвал от правото си да
откаже да приеме работата, тъй като тя не
отговаря на възложеното, респ. изпълнителят така се е отклонил от поръчката, че изработеното
е негодно за договореното предназначение –
поддържане на чистотата с нужното качество. В този случай поръчващият не дължи заплащане на
възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за
претърпените от него вреди.
Както се изложи вече, поръчващият
е длъжен да приеме работата, но само ако тя е извършена от изпълнителя съобразно поръчката. Не може да се приеме, че тъй като ответникът не е направил изрични
възражения в предоставения му от ищеца 14-дневен срок, то работата следва да се
счита за приета от него без забележки и той дължи пълният размер на
възнаграждението на изпълнителя, при положение, че изпълнителят не е изработил
възложеното, респ. го е изработил, но толкова лошо, че е негодно за договореното предназначение.
Вярно е, че недостатъците на престирания резултат
- предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане
на уговореното възнаграждение, но това правило е приложимо само в случаите на неточно
изпълнение, а не и при пълно неизпълнение.
Съдът приема
главният иск за неоснователен, а на това основание неоснователен се явява и
акцесорният иск за мораторна лихва. Доколкото съдът разгледа исковете на
договорно основание, но прие, че същите са неоснователни, не следва да разгледа
евентуалните – на извъндоговорно основание, тъй като не е възникнало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им.
По
разноските:
Ответникът е претендирал
разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 6 306 лева,
от които 6 206 лева адвокатско възнаграждение - платено видно от
представена вносна бележка и 100 лева депозит за вещо лице.
Направено
е възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответника, същото е и
основателно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение е 5 140.17
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове
от „ЕКО -
ТИТАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.
„Яворов“ № 1, ет. 2, чрез адв. П.А. ***, Булстат ****, с адрес: гр. В., бул. ***, от които
главен иск за заплащане
на сумата от 140 991.08 лева (сто и
четиресет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и осем стотинки) с
ДДС, представляваща
възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане на обществена
поръчка от 16.02.2009 г. за извършени услуги за май
2016 г. по
част „*****“ на стойност 107 657.75 лева с ДДС и по част
„Озеленяване“ на стойност 33 333.33 лева с ДДС, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба – 30.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и акцесорен
иск за заплащане на сумата от 41 122.40 лева (четиресет и една хиляди сто двайсет и два лева и
четиресет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за май 2016 г. в размер на законната лихва за
периода от 14.07.2016 г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86
от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЕКО - ТИТАН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.
„Яворов“ № 1, ет. 2, да заплати на Община В., Булстат *******,
с адрес: гр. В., бул. ***, сумата от 5 240.17 лева (пет хиляди двеста и четиресет лева и
седемнайсет стотинки), разноски за първа инстанция, от които 5 140.17 лева
адвокатско възнаграждение и 100 лева депозит за вещо лице.
Решението може да бъде
обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: