№ 1031
гр. Благоевград, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500948 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 18905/25.07.2025 г., подадена от
адв.М. Ш., преупълномощена от адв.А.В., назначена за особен представител в
производството по отношение на М. П. Л. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: град **, против решение № 485 от 07.06.2025 г., постановено по гр.д.№
1892/2024 г. по описа на РС-Благоевград, допълнено с решение №
662/24.07.2025 г. и поправено с ршение № 749/16.09.2025 г., с което е признато
за установено по отношение на М. П. Л., ЕГН **********, че дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *********,
следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
с № 435 от 11.04.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 831/2024 г. на Районен съд - гр.
Благоевград, а именно сумата от 1288,40 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 27 юли 2021 г., сключен
между „Ти Би Ай Банк“ АД и М. П. Л., вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с Приложение № 1/22.08.2023г. към договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2024 г. до
окончателното погасяване, като М. Л. е осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че въззивникът М. П. Л., не е открит на
установените му постоянен и настоящ адрес, поради което същият се
представлява в производството от назначения му особен представител, а
последният има ограничен кръг права за целите на процеса. Поддържа се, че
особеният представител не може да приема материалноправни волеизявления,
каквото е съобщаването на цесията. Според въззивника, получаването на
съобщение за сключен договор за прехвърляне на вземане представлява
1
разпореждане с право, за което действие се изисква изрично пълномощно по
смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК. Цитира се разпоредбата на чл.29, ал.5 от ГПК,
съгласно която особеният представител може да извършва действия, за които
се изисква изрично пълномощно само с одобрението на съда, пред който се
води делото.
Обяснява се, че връчването на особен представител не може да се
приравни на връчване на ответника или на упълномощен от него адвокат
поради невъзможността този особен представител да доведе до знанието на
длъжника узнатите факти и обстоятелства, релевантни за спорното право.
Обръща се внимание, че представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна произтича от акта на съда, с който той е назначен,
като приложение намират общите правила на чл.47, ал.6 ГПК, която се
свързва с общото правило на чл.29, ал.З ГПК - ТР 6/2012 г. на ОСГТК, т.6.
Аргументира се, че тази представителна власт е ограничена по арг. от чл.29,
ал.5 ГПК, от което следва, че особеният представител не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение. Поради това се сочи, че връчването на
уведомлението за извършената цесия на особен представител не е надлежно
връчване, поради което цесията не е надлежно съобщена.
По тези съображения се иска да се приеме, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД не е носител на вземания срещу М. П. Л., и
предявените искове срещу последния следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
В отговора се изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение.
Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до
извода, че ищцовото дружество притежава активна процеусална легитимация.
Обяснява се, че уведомяването за извършената цесия от стария кредитор има
за цел единствено да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на същия,
като липсата на уведомяване, не прави цесията недействителна, а не поражда
действие спрямо длъжника, за когото все още съществува възможността да
изпълни на стария кредитор и при научаването за прехвърленото му
задължение, да отправи своите възражения за погасяване на същото. В случая
се поддържа, че в първоинстанционното производство е установено както
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
2
договор за заем, така и липсата на изпълнение на поетите задължения от
страна на заемателя.
Въззиваемият подчертава изрично правото на стария кредитор да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията като негов
пълномощник. В тази насока се цитира практика на ВКС - решение №
156/30.11.2015 г., т.д.№ 2639/2014 г. на II т.о., решение № 137 от 02.06.2015 г.
на ВКС по г.д.№ 5759/2014 г. на III г.о.
Според въззиваемия, особеният представител осъществява процесуално
представителство и защитава правата на представлявания, като това
представлява една своеобразна гаранция, предоставена от закона, за защитата
на правата на гражданите и участието им в процеса. В тази връзка
въззиваемият се позовава на чл.45, изр.2 ГПК, съгласно която връчването на
представител се смята за лично връчване при липсата на разграничение между
договорен и особен представител, както и на решение № 198 от 18.01.2019 г.
на ВКС по т.д.№ 193/2018 г.. I т.о.. ТК. в което ВКС е възприел, че .връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
Подчертава се, че по делото е представено пълномощно, с което на
„Агенция за контрол на просрочени задължения'' АД са вменени правомощия,
като в изпълнение на разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД е представено и
потвърждение за сключването на договора за цесия. Поради това, настъпилото
правоприемство и изричното упълномощаване на цесионера да уведоми
длъжника за прехвърлянето на дълга, което е съобщено с връчване с препис от
исковата молба, се иска да се приеме, че въззиваемият притежава материална
легитимация по исковете.
Според въззиваемия, по несъмнен начин той се е легитимирал като
кредитор на ответника, поради което се иска въззивната жалба да се остави
без уважение и да бъде потвърдено решението на РС-Благоевград.
Претендира се присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
И двете страни в производството не правят доказателствени искания.
Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че
същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК,
намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в
3
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 948 по описа за 2025 г. в открито съдебно
заседание за 25.11.2025 г. от 11:00 ч., за която дата и час да се уведомят
страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4