№ 538
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000068 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕВРОТУР
ТТ“-ООД чрез управителя му О. Л. Т. – ищец в първата инстанция против
решение №260702 от 29.04.2021 год., поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение №260771 от 17.05.2021 г. на Софийски градски съд, ТО,VI-17 с-в,
постановено по т.д.№ 3140/2017 год.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „ЕВРОТУР-
ТТ“-ООД против Ж. О. Т. искове с правно основание чл.145 от ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на дружеството сума в размер на 102 500
лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава в
размер на 500 000 лв. - обезщетение за претърпени от „ЕВРОТУР ТТ“-ООД
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи , равняващи се на
сумата, с която „ЕВРОТУР ТТ“-ООД е пропуснало да увеличи своето
имущество и представляваща разликата между покупната цена, на която са
продадени притежавани от него имоти по силата на сключен на 20.01.2014 г.
Договор за продажба и пазарната стойност на тези имоти към датата на
сключване на сделката, които вреди са причинени в резултат от
неизпълнението от Ж. О. Т. на задълженията му като управител на
„ЕВРОТУР ТТ“-ООД, както и сума в размер на 205 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от „ЕВРОТУР ТТ“-ООД
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, което се равнява
на стойността на изтеглените от управителя Ж. О. Т. на 20.01.2014 г. и на
27.01.2014 г. парични средства от сметката и от касата на дружеството, които
1
не са отчетени и/или върнати, които вреди са причинени в резултат от
неизпълнението от Ж. О. Т. на задълженията му като управител на
дружеството, което неизпълнение се изразява в изтегляне без основание за
това и превеждане по своя лична сметка на паричните суми, постъпили по
сметка на дружеството като насрещна престация по сключения на 20.01.2014
г. Договор за продажба, както и като насрещна престация по сключен на
28.01.2014 г. Договор за продажба.
С решение №260771 от 17.05.2021 г. на основание чл.247 ГПК
съдът е допуснал поправка на ОФГ в горното решение, като е добавил и нов
диспозитив, с който е отхвърлен като неоснователен предявения при
условията на евентуалност от „ЕВРОТУР ТТ“-ООД против Ж. О. Т. иск с
правно основание чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на дружеството сума в размер на 205 000 лева, получена от
ответника без основание, която подлежи на връщане.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на двете решения
поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивната жалба
е подробно аргументирана, като са изложени подробни доводи във връзка с
твърдените от ищеца и неправилно възприети от съда факти и направените от
него правни изводи. Моли съда да отмени решението като неправилно и
противоречащо на закона и уважи предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в
първата инстанция Ж. О. Т. чрез пълномощника му адв.С.С., с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Подробни доводи против
твърденията на жалбоподателя са наведени в отговора. Моли за
потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.
Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства,
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно –
законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са подробно и
правилно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с
относимите законови разпоредби, поради което настоящата инстанция
напълно споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата намира следното:
От събраните в първата инстанция писмени доказателства се
установява от фактическа страна следното:
2
Ищецът „ЕВРОТУР ТТ“-ООД е предявил срещу Ж. О. Т. иск с
правно основание чл.145 от ТЗ за осъждане на ответника да възстанови на
дружеството сумата от 102 500 лева – частично заявена претенция от
общата такава в размер на 500 000 лв. - обезщетение за претърпени от
„ЕВРОТУР ТТ“-ООД имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи, равняващи се на сумата, с която „ЕВРОТУР ТТ“-ООД е пропуснало да
увеличи своето имущество и представляваща разликата между покупната
цена, на която са продадени притежавани от него имоти по силата на сключен
на 20.01.2014 г. Договор за продажба и пазарната стойност на тези имоти към
датата на сключване на сделката, които вреди са настъпили в резултат от
неизпълнението от Ж. О. Т. на задълженията му като управител на
дружеството, както и сума в размер на 205 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от „ЕВРОТУР ТТ“-ООД имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби, равняващи се на стойността на
неправомерно изтеглените от управителя на 20.01.2014 г. и на 27.01.2014 г.
парични средства от сметката и от касата на дружеството и превеждане по
негова лична сметка, като тези парични средства са постъпили по сметка на
дружеството като насрещни престации по сключените на 20.01.2014 г. и
28.01.2014 г. договори за продажба на недвижими имоти.
При условията на евентуалност е предявен и иск по
чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата 205 000 лева, получена от
ответника без основание и представляваща стойността на изтеглените от него
парични средства от сметката и от касата на дружеството и преведени по
негова лична сметка, които не са отчетени и/или върнати,които средства са
постъпили като заплатена продажна цена по двата договора за покупко-
продажба от 20.01.2014 г. и 28.01.2014 г.
Ответникът Ж. О. Т. е противопоставил възражения за
неоснователност на претенцията. Не е оспорил твърденията, че е сключил
като управител на дружеството твърдените два договора за покупко-продажба
на посочената в тях цена и след това се е разпоредил с паричните средства,
постъпили като продажна цена, като е превел сумите по личната си сметка.
Твърди, че същите съставляват служебен аванс; че получаването от
управителя на служебен аванс за целите на управление на дружеството и
неговото разходване за покриване на задължения на дружеството, са
правомерни действия, не и такива, увреждащи дружеството. Заявява, че през
2014 г. е върнал по банкова сметка на дружеството всички суми, които е
получил като служебни аванси. Посочва, че недвижимите имоти на
дружеството са продадени на цени, които отговарят на пазарните цени към
момента на водене на преговорите за сключване на сделките за това, както и
са съобразени с факта, че продадените имоти в с. М. са били обременени с
тежести - налице е вписана възбрана върху тях.
Оспорва валидността на общото събрание на съдружниците в
„Евротур -ТТ“ ООД за търсене на отговорност на управителя за причинени на
дружеството вреди. Заявява, че решението от 20.07.2017 г. от проведено общо
3
събрание е нищожно, тъй като този протокол е документ с невярно
съдържание, в който не е отразено вярно кои лица са присъствали на
заседанието на върховния орган на дружеството. Освен това твърди, че не
носи отговорност за посочените в ИМ действия, тъй като с решение на
едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, което към този
момент е било ЕООД, е освободен от отговорност за дейността си през 2014 г.
Съдът е приел, че е налице валидно взето решение на ОС на
съдружниците на ищцовото дружество /протокол от 20.07.2017г./ за
предявяване на иск срещу ответника по чл.145 ТЗ. Изложил е подробни
съображения, позовавайки се на ТР № 1 от 06.12.2002 г., постановено по
тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, защо това решение не е нищожно, като е
отхвърлили доводите на ответника, изложени в тази насока. Съдът е приел, че
наличието на решение на върховния орган на дружеството за предявяване на
специалния иск срещу неговия управител съставлява специална абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на по чл. 145 ТЗ, за която
съдът следи служебно.И след като същата е налице, то иска е допустим.
Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че с
решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от
30.03.2015г. е освободен от отговорността си като управител за 2014г. Към
30.03.2015 г. дружеството е било с правно организационна форма ЕООД и
съгласно чл.147, ал.2 ТЗ негов върховен орган е едноличният му собственик.
За да направи този извод, от една страна е съобразил последователната
съдебна практика, че последиците на решението за освобождаване на
управителя от отговорност настъпват само по отношение на тези негови
действия, които са били известни на дружеството към момента на приемане
на решението. А такива са действията, които още към момента на тяхното
извършване са били надлежно отразени в счетоводството на дружеството,
както и в останалите водени от него дружествени книги и по този начин са
станали известни на съдружниците в него. От друга страна е приел, че когато
дружеството е ЕООД и едноличният собственик на капитала е и негов
управител, т.е.едно лице изпълнява функцията на върховен орган на
дружеството и на управител - в случая, когато следва да вземе решение по
чл.137, ал.1, т.5 ТЗ -да оценява своята собствена дейност в качеството си
на управител и да вземе решение дали да носи отговорност за това или не, в
тази хипотеза решението на едноличния собственик на капитала по чл.137,
ал.1, т.5 ТЗ не може да породи последици по погасяване на отговорността на
управителя по чл. 145 ТЗ. При тези разсъждения е приел, че отговорността на
ответника като управител на дружеството не е погасена.
За да отхвърли иска, съдът е приел за установени и безспорно
доказани възраженията на ответника, че изтеглените суми съставляват
служебен аванс и управителят е разходвал сумите във връзка с вменените му
по закон задължения да организира и ръководи търговската дейност на
дружеството като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на
спекулативната цел, е оглед която то е създадено и съществува. Освен това,
4
от ССЕ се установило, че от ответника в периода от 11.03.2014 г. до
25.07.2014 г. са извършени няколко превода на парични суми по сметка на
дружеството в общ размер на 218 050 лв./в по-висок размер от изтеглените/.
Като основание за извършените преводи в съставените платежни документи
било посочено „връщане на служебен аванс“. Приел е, че е налице решение
на едноличния собственик на капитала на дружеството към момента на
извършване на двете сделки по покупко-продажба на недвижими имоти, в
което решение е определена цената, на която трябва да се осъществи сделката
– 100 000 лева и управителят е обвързан в действията си от това решение.
Поради това е приел, че ответникът е изпълнил точно задълженията си на
управител и не е допуснал неизпълнение, което да представлява
противоправно поведение и да е основание за ангажиране на отговорността
му по чл. 145 ТЗ.По тези съображения е отхвърлил изцяло иска.
С оглед изхода по главно заявения иск, е разгледал и евентуално
заявения по чл.55,пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 205 000 лв., неправомерно изтеглена от сметката на дружеството.
Съобразявайки представените по делото преводни нареждания и основното
заключение на вещото лице, е приел за установено, че ответникът Ж.Т. е
върнал така получените парични средства на ищцовото дружество чрез
извършени в периода от 11.03.2014 г. до 25.07.2014г. няколко превода на сума
в общ размер на 218 050 лв., която сума е по-голяма от претендираната. След
като ответникът, получил процесната сума от 205 000 лв., я е върнал обратно
в патримониума на ищца, то това означава, че всъщност не е налице
неоснователно разместване на блага между патримониума на ищеца и
ответника.Затова е отхвърлил иска като неоснователен.
Въззивният съд изцяло споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд. Тъй като същите не са отделно и последователно
изложени, въззивният съд намира, че следва да стори това.
Не се спори между страните и се установява от справката в ТР по
партидата на дружеството, че ответникът Ж. О. Т. е съдружник в търговско
дружество „Евротур ТТ“ ООД от момента на неговото учредяване през
1991г., като за периода 01.02.2012г. до 18.01.2017г. той е вписан като
едноличен собственик на капитала и управител.
Не е спорно, че с НА № 6 от 20.01.2014 г. между „Евротур -ТТ“
ЕООД и „Линде инвест“ ЕООД е сключен договор за продажба, с който
„Евротур -ТТ“ ЕООД прехвърлил на „Линде инвест“ ЕООД правото на
собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 49206.2660.1001 по ККР на с.М., с площ от 12 740
кв.м., заедно с построените в имота двуетажна административна сграда с
мазутно с идентификатор 49206.2660.1001.1 и едноетажна сграда с
идентификатор 49206.2660.1001.2, срещу получаване на покупна цена в
размер на 100 000 лв. Тази цена е по-ниска от данъчна оценка, която възлиза
на сумата от 137 597,60 лв. и много по-ниска от действителната пазарна цена
5
на имтите, която е в размер на 600 000 лв. При сделката продавачът „Евротур
-ТТ“ ЕООД е представляван от управителя Ж. О. Т.. Затова съдът приема за
доказан факта, че именно ответникът в качеството му на управител е лицето,
което е изразило воля при сключване на описаната сделка от името и за
сметка на дружеството, както се твърди в исковата молба.
С НА №31 от 28.01.2014г. ответникът, отново в качеството си на
управител на „Евротур - ТТ“ ООД, сключил с дружеството „Линде инвест“
ЕООД втори договор за покупко-продажба на недвижим имот ,
представляващ дворно място с площ от 6 954 кв.м., находящ се в гр. ***, ул.
„***“ № ***, съставляващо УПИ III от кв. 41 по плана на район „Север“, гр.
Горна Оряховица, ведно с построеното в него хале със застроена плот от
422 кв.м. и съоръжения. Уговорената с този договор покупна цена на
имота е в размер на 105 000 лв., която купувачът заплатил по сметка на
„Евротур - ГТ“ ООД на 27.01.2014 г.
Не е спорно, че продажната цена на имотите е постъпила по
сметка на дружеството на датата на нотариално изповядване на двете
сделки. Не се спори и по факта, че на датата на първата сделка ответникът
превел част от продажната цена в размер на 95 000 лв. по своя лична сметка, а
останалата част от 5 000 лв. изтеглил в брой на касата. Същото се случило и с
парите от продажната цена при втората сделка в размер на 105 000 лева – на
същата дата ответникът ги превел по своя лична сметка. Като основание за
получаване на сумите посочил, че те представляват служебен аванс.
Установява се също, че на 08.01.2014 г ., от едноличния собственик
на капитала на „Евротур -ТТ“ ЕООД е прието решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ
/л.116 от делото на СГС/ дружеството да продаде на „Линде Инвест“
ЕООД поземлен имот и построената в него административна сграда,
намиращи се в с.М., които недвижими имоти, видно от посочените в
решението индивидуализиращи белези, съвпадат с тези, които са предмет на
договора за продажба. В това решение е посочена конкретно и покупната
цена, при която трябва да бъде сключена сделката за продажба, която е 100
000 лв.
Установява се от представените преводни нареждания /л.104-109/,
както и от изводите на ВЛ в основната ССЕ, че от ответника Ж.Т. в периода
от 11.03.2014 г. до 04.04.2014г. са извършени няколко превода на парични
суми по сметка на дружеството „Евротур ТТ“ ООД, които са в общ размер на
218 050 лв. Като основание за извършените преводи е посочено „връщане
на служебен аванс“. Сборът на върнатите на ищцовото дружество парични
средства е по-голям от сбора на сумите, получени от него в резултат на
сключените две сделки за продажба на недвижими имоти и изтеглени от
ответника в качеството му на управител като служебен аванс.
Установява се също, че с протоколно решение от 20.07.2017 г. на
ОС на съдружниците на „Евротур -ТТ“ ООД е взето решение по т.2 от
6
дневния ред да бъде предявен иск срещу управителя Ж. О. Т. за ангажиране на
отговорността му за претърпени от дружеството имуществени вреди, които са
в резултат от извършени от него действия в периода от 01.02.2012 г. до
18.01.2017 г., в това число и извършване на действия по сключване от името
на дружеството на неизгодни и увреждащи разпоредителни сделки със
собствените му недвижими имоти.
Ответникът е направил възражение за нищожност на това решение
поради това, че този протокол е документ с невярно съдържание, в който не е
отразено вярно кои лица са присъствали на заседанието на върховния орган
на дружеството.
Установява се, че на 30.03.2015г. едноличният собственик на
капитала на дружеството /към 30.03.2015г. дружеството е било ЕООД/, е взел
решение по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ – т.3 от същото, с което е освободил
управителя от отговорност за дейността му през 2014 г., през която година
са осъществени всички действия, от които ищецът твърди, че са причинени
вредите, чието обезщетяване се иска.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.145 от Търговския закон, управителят и
контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. В
тежест на ответника е да докаже, че за разходваните средства дружеството е
получило насрещна престация, съответно, че е имало основание за тегленето
на сумите от сметките му.
В настоящия случай такива разходо-оправдателни документи са
представени – 6 бр. преводни нареждания за сумата 218 050 лева за периода
от 11.03.2014г. до 04.04.2014г. с основание за извършените преводи
„връщане на служебен аванс“. Видно е, че сборът на върнатите на
ищцовото дружество парични средства е по-голям от сбора на сумите,
получени от него в резултат на сключените две сделки за продажба на
недвижими имоти и изтеглени от ответника в качеството му на управител
като служебен аванс. Следователно вреда на дружеството не е причинена.
Отговорността на управителя на търговско дружество по чл.145 ТЗ е
известна в съдебната практика като управленски деликт. За ангажирането й
следва да са налице елементите от фактическия състав на деликта - а/
противоправно деяние /действие или бездействие/, б/вреда, в/причинна
връзка между деянието и вредата и г/вина. В този смисъл, за успешното
провеждане на този иск, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи кумулативното осъществяване на елементите от
фактическия състав на деликта. Съдът намира, че в случая това не е сторено.
С продажбата на имотите за посочената в нотариалните актове цена
/по първия НА № 6 от 20.01.2014 г. продажната цена е под данъчната оценка/,
7
управителят на дружеството не е извършил противоправно деяние, тъй като е
налице решение на едноличния собственик на капитала, определящо
параметрите на предстоящите продажби. При сключване на разпоредителната
сделка от 20.01.2014 г. управителят Ж.Т. се е съобразил точно с формираната
в решение от 08.01.2014 г. от върховния орган на „Евротур -ТТ“ ЕООД воля
за това при какви условия да бъде извършена тя и следователно не е налице
неизпълнение на негово задължение по създаденото между него и
дружеството органно и мандатно правоотношения.
Управителят не е извършил противоправно действие и с изтеглянето
на сумата от 205 000 лева от сметката на дружеството с основание „служебен
аванс“. Както е приел и първоинстанционният съд, за да може управителят да
изпълни точно и с дължимата грижа задължението си да организира и
ръководи търговската дейност на дружеството, е необходимо същият да
разполага с парични средства, които да са предоставени на негово
разпореждане. Това е така, тъй като парични средства са нужни, за да могат
да бъдат изпълнявани паричните задължения, които възникват за търговското
дружество от сключваните във връзка с упражняваното от него занятие
различни по вид и характер сделки. Ето защо авансовото получаване от
управителя на определени парични суми, които се предоставят, за да му
послужат за изпълнение на задължението му по управление на дейността на
дружеството, само по себе си не е действие, което да е противоправно. С
оглед на това и когато управителят взема парични средства от имуществото
на дружеството, за да осигури изпълнение на задълженията си по
организиране и управление на неговата търговска дейност, той не допуска
неизпълнение на неговите задължения, което да е основание за ангажиране на
отговорността му по чл. 145 ТЗ. Такова неизпълнение би било налице, ако той
не отчете разходите, за изплащане на които е употребил взетия аванс чрез
представяне на съответните разходо-оправдателни документи в
счетоводството на търговеца, или ако не върне получените авансово парични
средства тогава, когато те не са били необходими за дейността на търговското
дружество.Както бе посочено, взетия аванс е върнат своевременно по сметка
на дружеството. От тук следва изводът, че той е изпълнил точно
задълженията си на управител и не е допуснал неизпълнение, което да
представлява противоправно поведение и да е основание за ангажиране на
отговорността му по чл. 145 ТЗ. Затова доводите във въззивната жалба,
свързани с твърдения за противоправно поведение на управителя са
неоснователни и се опровергават от събраните по делото доказателства.
Тъй като получения аванс е върнат от управителя по сметка на
дружеството, а за сделката с недвижимия имот по НА №6 от 20.01.2014 г. е
налице изрично овластяващо решение на едноличния собственик на капитала,
то за дружеството не е налице вреда, т.е. липсва и втория елемент от
фактическия състав за ангажиране отговорността на управителя по чл.145 ТЗ.
Тъй като всички елементи от фактическия състав следва да са кумулативно
налице,при наличие на първите два е безпредметно съдът да изследва
8
причинна връзка и вина. Такива би имало само тогава, когато е установено
противоправно деяние, извършено от управителя, каквото в случая не е
налице.
В хода на производството ищецът се позовава и на други действия
на ответника, които са извършени в качеството му на управител по
нареждане на още няколко превода на парични суми от сметки на
дружеството, които се установява да са направени в периода от 11.03.2014 г.
до 20.11.2014 г., в полза на Ж. О. Т. и на „Стет трейд“ ЕООД, в изпълнение на
възникнали в тежест на „Евротур ТТ“ ЕООД задължения към неговия
управител и едноличен собственик Ж. О. Т., както и към две други
юридически лица - „Стет трейд“ ЕООД и „Стет комерс“ ЕООД /задължението
към това дружество се твърди, че е погасено чрез извършено плащане на сума
в полза на Ж.Т./.
Тези действия обаче не са описани в исковата молба като
правопораждащи претенцията за получаване на обезщетение факти. Никъде в
исковата молба ищецът не се позовава на осъществени от управителя
действия по превеждане на суми за погасяване на задължения към определени
правни субекти, които задължения не са съществували към момента на
извършване на преводите на парични средства. В исковата молба ищецът
последоватлно описва кои действия на управителя Ж.Т. са причинили вреди
на „Евротур ТТ“ ООД, представляващи претърпени загуби в размер на 205
000 лв. и това са само тези по превеждане от сметка на дружеството по лична
сметка на управителя на постъпилите от продажбите на недвижими имоти
суми, с което те са присвоени без основание. Ищецът индивидуализира
действията на управителя, от които твърди, че са причинени вреди, и с дата
на извършването им - той сочи, че те са осъществени на 20.01.2014 г. и на
27.01.2014 г., а не в периода от 11.03.2014 г. до 20.11.2014 г, когато са
извършени последващите парични преводи на суми в полза на „Стет трейд“
ЕООД и на Ж. О. Т., които са установени в хода на настоящото съдебно
производство.
Предметът на делото се определя от твърденията на ищеца, които са
направени при предявяване на иска относно правопораждащия спорното
вземане факт и заявения от него петитум. Съдът не може да се произнася по
нещо различно от предмета на предявения иск, т.е. по нещо различно от
основанието и петитума, заявени от ищеца.
В настоящия случай ищецът не е изменил основанието на
предявения иск в хода на процеса по реда на чл.214 ГПК, поради което и
осъществяването на тези действия и последиците от тях не са част от
предмета на делото, от който, с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, съдът е обвързан и ограничен при произнасянето си по същество на
спора. Затова доводите в тази насока, поддържани във въззивната жалба, не
могат да бъдат взети предвид.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че ищецът не е провел
9
пълно и главно доказване за противоправни действия на управителя, довели
до вреди за дружеството, поради което същият не следва да носи отговорност
по чл.145 ТЗ, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционният съд.
По отношение възраженията на ответника за нищожност на
решението на общото събрание на дружеството за предявяване на иск срещу
него на основание чл.145 ТЗ съдът е изложил убедителни съображения за
липсата на такава, квалифицирайки искането му на основание чл.42 ЗЗД, а не
по чл.26 ЗЗД, които настоящата инстанция напълно споделя и към които на
основание чл.272 ГПК препраща. Напълно споделя и препраща към мотивите
и досежно неоснователното възражение на ответника, че с решение на
едноличния собственик на капитала на дружеството от 30.03.2015г. е
освободен от отговорността си като управител за 2014г. Правилно и в
съответствие с константната съдебна практика на ВКС е приел, че когато
дружеството е ЕООД и едноличният собственик на капитала е и негов
управител, т.е.едно лице изпълнява функцията на върховен орган на
дружеството и на управител - в случая, когато следва да вземе решение по
чл.137, ал.1, т.5 ТЗ -да оценява своята собствена дейност в качеството си
на управител и да вземе решение дали да носи отговорност за това или не, в
тази хипотеза решението на едноличния собственик на капитала по чл.137,
ал.1, т.5 ТЗ не може да породи последици по погасяване на отговорността на
управителя по чл. 145 ТЗ. При тези разсъждения е приел, че отговорността на
ответника като управител на дружеството не е погасена.
При сбъдване на процесуалното условие - отхвърляне на главния
иск, е разгледан и евентуалния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Този иск също е
неоснователен и правилно отхвърлен поради факта, че с връщането от
управителя на сумите, получени като служебен аванс, по сметка на
дружеството, не е налице неоснователно разместване на блага между
патримониума на ищеца и ответника. Следователно по делото не се
доказва да е осъществена първата предпоставка, при която съгласно чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД възниква вземане за неоснователно обогатяване -
получаване на нещо от обогатилото се лице - ответника, което му се дава от
обеднялото лице-ищеца, което прави предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск неоснователен.
По тези съображения въззивният съд намира решението за правилно
и съобразено със закона.Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Изцяло неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че с двете
покупко-продажби на недвижими имоти било увредено дружеството и
ответникът като управител носи отговорност за това. В практиката на ВКС е
застъпено становището, че отговорността по чл.145 от ТЗ на управителя на
дружеството е договорна, (Решение № 56 от 08.10.2010 г. по т.д. №
472/2009 г., II т.о.). За да бъде подведен под отговорност по чл.145 от ТЗ,
управителят трябва на първо място да е в неизпълнение на задълженията си,
произтичащи от договора за управление и от разпоредбите на Търговския
10
закон, като от това негово поведение да са настъпили вреди за дружеството.
В тази връзка са неоснователни и опровергани от събраните
доказателства твърденията на въззивника, че за времето, докато е бил
единствен управител, отвтникът е извършил поредица от неизгодни и
увреждащи дружественото имущество разпоредителни сделки с дружествени
имоти, а с получените средства по неправомерен начин се облагодетелствал
лично. Видно от представените и приети по делото две решения на
едноличния собственик на капитала за сключване на процесиите сделки с
недвижимите имоти, управителят на дружеството е действал изцяло в
изпълнение на решенията и указанията, предоставени му от едноличния
собственик на капитала. Липсва първият и най-съществен елемент от
фактическия състав на договорната имуществена отговорност - неизпълнение
на задълженията на управителя към дружеството, произтичащи от
мандатното му правоотношение с последното.
Неоснователни са възраженията на въззивника за претърпени загуби
за дружеството в размер на 205 000 лева – изтеглените от сметката на
дружеството парични средства, тъй като по несъмнен начин се установи, че
същите са върнати изцяло. Неоснователни са и възраженията за вреди под
формата на пропуснати ползи от продажбата на имота в с.М. поради занижена
цена, тъй като по делото не са събрани убедителни доказателства в тази
насока. Пропуснатите ползи се обезщетяват само когато по делото ищецът
докаже, че реално е могло и е щяло този имот да се продаде на твърдяната от
него цена от 600 000 лева. В тази връзка общите твърдения, че сходни имоти
се продавали на такива цени са без значение по делото. Общоприето е, че
пазарната цена се определя въз основа на действително сключени сделки със
сходни недвижими имоти, а не въз основа на направени, но нереализирани
оферти, за каквито възивника твърди, че има, но не представя никакви
доказателства за това.
Неоснователно и недоказано е твърдението на въззивника, че
изплатените на едноличния собственик на капитала дивиденти били
несъществуващи и неследващи му се, и че с тяхното изплащане се целяло „да
бъде придобита незаконосъобразна финансова облага” от ответника. Същият
е ответник по делото в качеството му на управител, а не на едноличен
собственик на капитала в дружеството, което е негово различно качество,
изключващо подобни претенции. Освен това, незаконосъобразно
разпределяне на дивидент не е предмет на делото и правопораждащ
отговорността по чл.145 ТЗ факт.
Решението от 08.01.2014 г. на едноличния собственик на ищцовото
дружество за параметрите, при които да се продадат двата имота, са
действителни и не противоречат на закона и добрите нрави, каквито
твърдения са изложени в жалбата. От една страна, въззивникът не е оспорил
пред първата инстанция валидността на процесните решения, нито са
наведени доводи в тази посока. От друга страна, при постановяване на
11
решението, съдът импицитно е разгледал и се е произнесъл по валидността на
взетите решения от едноличния собственик на капитал, вкл. и това от
08.01,2014г., обективиращо волята на върховния орган за продажбата на
процесиите имоти, респ. при какви условия и цена да бъде извършена тя.
Съдът изрично е посочил, че при осъществяване на дейността си управителят
е обвързан от формираната от върховния орган на дружеството воля за
сключване на конкретна разпоредителна сделка с недвижим имот,
включително относно параметрите на сделката, посочени в приетото по реда
на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ решение, а именно кой е имотът, с който дружеството
се разпорежда, в полза на кой правен субект трябва да се отчужди и при
какви условия - безвъзмездно или възмездно и ако е възмездно, при каква
покупна цена. Както бе посочено по-горе в мотивите,видно от нотариалните
актове, решението на едноличния собственик е изпълнено точно.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено
със закона. Поддържаните в жалбата оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост и допуснати процесуални нарушения са неоснователни и
следва да се оставят без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на
въззиваемия Ж. О. Т. се дължат разноски за тази инстанция съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. Претендирано е единствено адвокатско
възнаграждение в полза на адв.С. в размер на 6 756 лева. Към списъка е
представен Договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че
сумата е платима по банков път.Представена е фактура за сумата и платежно
нареждане, от които е видно, че сумата е заплатена по сметка на
процесуалния представител. Възражение за прекомерност от другата страна
не е направено. Затова искането за присъждането му в претендирания размер
следва да бъде уважено изцяло.
Така мотивиран и н основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260702 от 29.04.2021 год., поправено
по реда на чл.247 ГПК с решение №260771 от 17.05.2021 г. на Софийски
градски съд, ТО,VI-17 с-в, постановено по т.д.№ 3140/2017 год.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ЕВРОТУР ТТ“-ООД,
ЕИК-********* да заплати на Ж. О. Т., ЕГН-********** сумата 6 756 лева
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13