Решение по дело №470/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  № 234

 

Гр. Кюстендил, 30.08.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на четвърти декември

през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                      Евгения Стамова

 

при секретаря Емилия Стойкова

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева           в. гр. д. №  470

по описа за 2017 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

 

Р.Р.К. с адрес *** чрез процесуалния  й представител по пълномощие адв. З.В.,***, със служебен адрес гр. Дупница, ул. „***” № ***, ет.*** е обжалвала с въззивна жалба решение № 348/12.07.2017 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1657/2016 г. по описа на същия съд.. 

Постановеният от ДнРС съдебен акт се ожалва изцяло и с него въззивницата е осъдена да заплати на Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”***” № *** сумата от 7 484, 73 лева разходи за обучение за период от м. 10, 2007 г. до м. 10, 2011 г., пропорционално на неизпълнена част от договор сключен на 17.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2016 г., както и сумата от 834 лева разноски по водене на делото, а по сметка на ДнРС д. т. в размер на  299, 40 лева.               

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяна и отхвърляне на предявения иск в пълен размер.Заявено е и искане при условията на евентуалност- в случай, че не бъдат възприети доводите за неоснователност на предявения иск, то искът да бъде приет за основателен до размер на сумата от 138, 31 лева. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Акцентира се върху това, че изложените от съда лаконични мотиви са неясни и неразбираеми , както относно фактическите изводи, така и относно правните такива. Сочи се изрично, че съдът не е изложил доклад със съдържание регламентирано от разпоредбата на  чл. 146 от ГПК. Конкретно като порочност на процесуалните действия на съда в тази насока се сочи това, че  съдържанието на доклада относно  докладването на иск по чл. 198, ал. 5 ЗМВР било неправилно, тъй като посочената законова разпоредба не съдържала алинея 5. За неправилен се приема изводът на районния съд за дължимост на сумите като направени разходи за исков период, през който не е установено да е съществувало правоотношение между страните регламентирано от договор за обучение. Процесният договор е сключен на 17.03.2010 г., поради което нямало как да се претендират суми направени  като разходи за обучение за период отпреди сключването му. наведени са и доводи  изложени в отговора по чл. 131 от ГПК относно неяснотата как са формирани претендираните като обезщетение суми по пера, не били разграничени сумите получавани  като стипендии, а едновременно с това се твърди, че част от сумите били получавани от ответницата  като поощрение, респективно стипендии за висок успех и постигнати отлични резултати в обучението.Претендира разноски по водене на делото.

Въззиваемото Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”***” № *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на ДнРС да бъде потвърдено. Претендира разноски по водене на делото.

КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на ДнРС за правилно, в частта, в която искът е уважен до размер на 138, 31 лева за периода от 17.03.2010 г. до м. 10.2011 г., поради което следва да бъде потвърдено, а в частта в която искът е уважен за разликата над този размер до предявения размер от 7 484, 30 лева и за периода от м. 10.2007 г.до 16.03.2010 г., решението като неправилно следва да бъде отменено и искът отхвърлен. Съображенията за това са следните:  .

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства, включително и  отразените въз основа на посочена от в. л. Н.Ш. в изготвеното от нея з допълнително заключение данни се установява, че ответницата през м. 10, 2007 г.  е била зачислена като курсант, редовно обучение в АМВР за придобиване на висше образование, образователно-квалификационна степен  „бакалавър” по специалността  „Противодействие на престъпността  и опазване на обществения ред”.

На 17.03.2019 г. между  страните по делото – МВР и Р.Р.- К. бил сключен договор с рег. № І-11931/13.04.2010 г., по силата на който Академията на МВР била задължена да обучава ответницата като курсант за придобиване от нейна страна  на висше образование по   специалността по специалността  „Противодействие на престъпността  и опазване на обществения ред”, а ответницата поела задължение  да служи в МВР за срок не по-малък от 10 години. Съгласно т. 3 от договора обучаваният следва да възстанови направените разходи за издръжка и обучение при прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание или по дисциплинарен ред  преди да е изслужил срока от 10 години, като съгласно т. 4 размерът  на разходите, които следва да бъдат възстановени се  определя пропорционално  на времето на неизпълнение, съгласно чл. 198, ал. 3 от ЗМВР /отм./

Със заповед № К 10513/27.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи на ответницата  й е била присъдена категория Г-ІІІ, степен „инспектор” и е била назначена на длъжност разузнавач VІ степен в група „Противодействие на тежките престъпления” на сектор „Криминална полиция „ към РУ  „Полиция” – Дупница при ОДМВР – Кюстендил.

 

                                                                        - 2 -

Видно от приетия като доказателство Акт за встъпване в длъжност / л. 8 от първоинстанционното дело/  ответницата е встъпила в длъжностна 01.11.2011 г.

От ответницата било подадено заявление вх.  №  277р-1260/09.02.2016 г., с което е поискала служебното й правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР по собствено желание, считано от 08.03.2016 г.

Със заповед № 8121К-630/23.02.2016 г.  на министъра на вътрешните работи, връчена на ответницата на 17.03.2016  г.,  служебното отношение между страните е прекратено, считано от същата дата на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР.

 В първоинстанционното производство са приети основно и допълнително заключение, а във въззивното производство по назначената допълнителна експертиза – основно заключение  на в. л. Н.Ш., от които се установява, че ответницата е обучавана в АМВР за периода от  м.10, 2007 г. до м. 10.2011 г.. Периодът на обучение въз основа на сключения между страните и посочен по-горе договор, респективно правоотношение между страните  регламентирано с него е от 17.03.2010 г. до м. 10, 2011 г. Ответницата е работила в системата на МВР от 11.11.2011 г.  до 17.03.2016 г. или общо 4 години 4 месеца и 16 дни. Неизслуженият остатък от време в рамките на законоустановенното време  от 10 години, в случая е 5 години  7 месеца и 14 дни. Изразходваните средства за обучението на ответницата за целия период от време е общо 20 696, 79 лева, от които  за издръжка/стипендии – 12 993 лева и разходи за обучение – 7 703, 76 лева, като в заключението са посочени подробни данни за размера на направените разходи  за всяка година. Начислените месечни суми за стипендии са превеждани .по банкова сметка ***. В разходите за обучение са включени: разходи за униформено облекло, за общежитие, за учебен процес, за медицинско обслужане, хонорари на преподаватели, разходи за консумативи – ток, вода и др. Разходите подлежащи на възстановяване  изчислени пропорционално на времето на неизпълнение   са в размер на  11 633, 53 лева , включваща разходи за издръжка/стипендии - 7 305, 30 лева  и 4 328, 23 лева / изчисленията касаят всички направени разходи през целия период на обучение/.

На ответницата при прекратяване на служебното правоотношение й е било начислено обезщетение по чл. 234 от ЗМВР в размер на  4 148, 80 лева Сумата не е изплатена на ответницата, а прилагайки чл. 240 от ЗМВР ищецът е удържал тази сума, т.е. направено е прихвашане и остатъкът  от подлежащите на възстановяване разходи според изчисленията на в. л. е сумата от 7 484, 73 лева   .

Направените разходи за времето от 17.03.2010 г. до  м. 10. 2011 г., през което време  правоотношението е регламентирано от договора са, както следва: за издръжка/стипендии - 5 128, 59 лева и за обучение  2 614, 22 лева. Изчислени пропорционално на времето на неизпълнение подлежащите на възстановяване разходи са: 2 883, 29 лева за издръжка/стипендии и 1 403, 82  лева или общо 4 287, 11 лева..

Разликата между размера на подлежащи на възстановяване разходи - 4 287, 11 лева и начисленото и удържано от  ответницата обезщетение  в размер на  4 148, 80 лева е сумата от 138, 31 лева.

На ответницата не е начислявана стипендия за отличен успех и  не е получавала стипендии с цел поощрения. На всички курсанти редовно обучение са начислявани стипендии  в нормативно определени размери съобразно  успеха им формиран като оценка.

С първоинстанционното решение ДнРС е уважил предявения иск, квалфициран като иск с правно основание чл. 174, ал. 4 от ЗМВР в пълния му предявен размер от 7 464, 73 лева. Решението е обжалвано от ответницата.       

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.                                                                  

         Въззивната инстанция приема, че искът предмет на разглеждане в настоящото производство е с правно основание чл.  198, ал. 3 от ЗМВР/отм./.Същата  като материалноправна норма е приложима в случая, тъй като спорното правоотношение е възникнало при действието й, респективно при действието на ЗМВР /обн., ДВ, бр.17/2006 г./                

            Съгласно тази разпоредба държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 195 и чл. 197, ал. 3, възстановяват разходите по ал. 1 пропорционално на времето на неизпълнение. Подлежащите на възстановяване разходи по чл. 198, ал. 1 от ЗМВР/отм./ са разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани и тези разходи се възстановяват на МВР. Според разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР/отм./ курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР, са длъжни да служат в МВР за срок не по-кратък от 10 години въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице при приемането им за обучение.

             В случая претендираната от ищеца сума за възстановяване на разходите за обучение и издръжка, уговорена между страните с подписания от тях договор, представен по делото, чието съдържание не е спорно има характер на обезщетение за неизпълнение на договора, задължението за заплащането на което възниква при настъпване на предвидените в ЗМВР предпоставки, а именно – служителят да е освободен от длъжност преди изтичане на срок от 10 години от встъпването му в длъжност в системата на МВР и освобождаването да е по негово желание или по дисциплинарен ред. За да възникне за ответника задължение за заплащане на процесната сума, следва да се установи и наличието на валидно сключен договор между него и МВР, по силата на който той е поел задължение да служи в системата на МВР за срок от 10 години и че при прекратяване на правоотношението му с МВР ще дължи възстановяване на определени суми.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че по делото от страна на ищеца е установено при условията на пълно и главно доказване, че страните в настоящото производство са обвързани с валиден договор

                                                        - 3 -

В настоящата хипотеза от доказателствата по делото се установява, че Академията на МВР е изпълнила, в качеството си на трето лице по договора, поетото от МВР задължение да обучава ответницата. Видно от обсъдените по-горе като доказателства по делото  заповед за присъждане на категория и назначаване на длъжност на К. и акт за встъпване в длъжност ,ответницата  е приключила обучението си в АМВР и е получила образователно-квалификационна степен "бакалавър". Предвид това, настоящият състав намира, че сключеният между МВР и ответника договор е валиден и е породил правното си действие между тях, а по него изправна страна е именно ищецът - МВР.

Налице са и другите предпоставки за възникване на задължението на ответницата за заплащане на  обезщетение за неизпълнение на поето от нея по силата на процесния договор задължение. В настоящия случай страните не спорят, че Р.К. е освободен от длъжност преди изтичането на законоустановения 10 годишен срок от встъпването й в длъжност в системата на МВР и че това е станало по нейно желание, като тези обстоятелства се установяват и от приложената по делото заповед за прекратяване на служебно правоотношение.

В обобщение следва да се приеме, че  ответницата  дължи заплащане на обезщетение за неизпълнено задължение по сключения от нея договор да служи в системата на МВР и ищецът е изправна страна по този договор. Обезщетението възстановява  направени от ищеца  разходи във връзка с изпълнение на задължението по договора за обучаване на ответницата.

По отношение на размера на исковата претенция:

За да се установи какъв е размерът на дължимото от ответницата обезщетение за неизпълнение на сключения между страните договор, следва да се докаже и какви са разходите извършени във връзка с обучението й, като се съобрази и отработеното от нея време в системата на МВР.

Съгласно уговореното между страните по договора, същият дължи връщането на разходите за неговата издръжка и обучение.

Спорен между страните е въпросът относно периода на направени разходи за обучение, като ищецът поддържа, че следва да бъдат взети предвид разходите за целия период, в който ответницата е била обучавана, независимо, че договорът е сключен на третата година от започване на обучението й., тъй като се е задължила при наличието на неизпълнение на поетите от нея задължения по договора да върне всички разходи за целия период на обучението й, а не само тези сторени след подписване на договора.

Ответницата поддържа становище, че ако се приеме наличието на задължение за заплащане на обезщетение, то същото произтича от сключения между страните договор, регламентиращ  правото й на обучение редовна форма като курсант в АМВР, предвид което следва да дължи разходите направени за периода, през който е действал договорът между страните.

Настоящата инстанция приема, че правопораждащият ЮФ, на който  именно и ищецът се позовава в исковата молба е сключеният между страните договор, по силата на който именно ответницата е поела задължението да възстанови на ищеца, направени за обучението й като курсант разходи, в случай, че не изпълни задължението си произтичащо и от чл. 195 от ЗМВР/отм./. Следователно ответницата следва да възстанови тази част от разходите, които са направени  след възникване на това й задължение, тъй както беше посочено и по-горе задълженията възникват по силата на процесния договор за напред и същият не преурежда правоотоншението и за минал период от време. ОТ съществено значение в исковия процес е  фактическите основания, на които се основава претендираното, както и в случая материално право от ищеца,  като със заявените от него фактически твърдения се очертават и рамките на правния спор между страните. Илеревантни за правния спор за обстоятелствата свързани с причините, поради които договорът не е сключен преди започване на обучението на ответницата. Неоспорим факт е и това, че същата е била обучавана като курсант в АМВР и за период, преди сключване на договора  и през този период са правени разходи за издръжка и обучение, но същите биха могли да бъдат претендирани на друго основание, а не при позоваване на сключения през 2010 г. договор.

Предвид изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен до размер от 138, 31 лева, която сума се дължи като обезщетение  за възстановяване на разходите за издръжка и обучение  през периода на действие на процесния договор, изчислени пропорционално на неизпълнението на задължението  да служи  в системата на МВР за законоустановения срок от 10 години.        

Неоснователно е  възражението на ответницата,  в разходите подлежащи на възстановяване, да не се включва  получаваната от нея стипендия. На възстановяване подлежат не само разходите във връзка с организацията на учебните занятия и преподаването на учебния материал, но и всички разходи, които са направени във връзка с обучението на курсантите, в това число и разходите за издръжка им, каквито са именно изплащаните на курсантите стипендии. По делото не е доказано твърдението на ответницата, че получаваната от нея стипендия е за   постигнат отличен успех, както и  че в сумата са включвани награди. Установи се, че стипендии са получавали всички курсанти, а размерът на стипендията е бил определен индивидуално за всеки в зависимост от  формирания успех.

От съвкупната преценка на доказателства по делото – приложените към исковата молба справки от ОД МВР – Кюстендил и от АМВР, проверени от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е извършило проверка и в счетоводството на АМВР, се установява, че  са сторени разходи за обучението на ответницата за периода на действие на сключения между страните договор в общ размер на  сторените разходи за обучението на Т. М. през целия период на обучението му са в общ размер на - 4 287, 11 лева, в това число и изплатените й през периода на обучението й стипендии.

От страна на ищеца е направено извънсъдебно прихващане, за осъществяването на което страните не спорят, между дължимата от ответницата сума и сумата, която ищецът е дължал да изплати на като обезщетение за прослужено време в размер на  4 148, 80 лева. Предвид това ответницата е останала задължена единствено за сумата от 138, 31 лева..

            Неоснователно е правопогасяващото възражение на ответницата за изтекла погасителна давност спрямо процесното вземане, поради и което не дължи претендираната от ищеца сума.

        Предвиденото в ЗМВР възстановяване на разходите за издръжка, обучение, униформено облекло и квалификация има характер на обезщетение за неизпълнение на договора, задължение  което възниква и става изискуемо при настъпване на изброените в ЗМВР основания, поради което приложима е кратката тригодишна давност по чл. 111, ал. 1, б. "б" ЗЗД, в който смисъл е и възприетото разрешение на въпроса съобразно з

                                                                                    - 4 -

адължителната съдебна практика установена с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения. Претендираното вземане има характер на обезщетение за неизпълнение на сключения между страните договор и по отношение на него се прилага кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "б" ЗЗД, като в случая съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок е започнал да тече от датата на връчването на заповедта за прекратяването на служебното правоотношение по собствено желание на ответницата  -17.03.2016 г., която се явява и датата на възникването и изискуемостта на вземането на ищеца за възстановяването на направените разходи за обучението на ответницата. Исковата молба по делото е подадена на 02.11.2016 г.,  т.е преди изтичане на давностния срок, поради и което процесното вземане на ищеца не е погасено по давност.

Предвид изложеното решението на ДнРС следва да  бъде потвърдено в частта, в която искът е уважен до размер от 138, 31 лева представляваща сторени общо разходи за обучение и издръжка на ответницата като курсант редовно професионално обучение в Академията на МВР за периода  от 17.03.2010 г. до м. 10. 2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума. доколкото се касае до неизпълнение на парично задължение за вредите от забава ответницата дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 138, 31 лева, считано от 03.11.2016 г. до окончателното й заплащане.Решението следва да се отмени като неправилно в частта, в която искът е уважен а разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 7 484, 73 лева и искът бъде отхвърлен за тази разлика. Неоснователна е и претенцията за акцесорното вземане – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, поради което  същото следва да се отхвърли.

            По разноските:

            С първоинстанционното решение в полза на ищеца са присъдени дължими от ответницата разноски в размер на  834 лева, така както е посочен и претендиран размерът им в приложения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК, от които сумата от 704 лева  - възнаграждение  дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като ищецът е ЮЛ и е представляван от юрисконсулт. Освен това ответницата е осъдена да заплати държавна такса по сметка на ДнРС в размер на 299, 40 лева. Обжалваното решение е неправилно частично и в тази част,  като следва да бъде потвърдено в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 7, 95 лева разноски по водене на делото, а по сметка на ДнРС държавна такса в размер на 5, 53 лева съразмерно с уважената част от иска, а в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца разноски за разликата над 7, 95 лева до 834 лева и д. т. за разликата над 5, 53 лева до 299, 40 лева решението като неправилино следва да бъде отменено.

  Размерът на разноските представляващи присъдено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждение е определен в нарушение на действалата към момента на постановяване на решението процесуална разпоредба, поради което и размерът от 704 лева е неправилно определен, тъй като е приложена – неприложимата в случая  Наредба № 1 / 08.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението предмет на обжалване е постановено на 12.07.2017 г., към който момент е била приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК  в редакцията й съобразно изменението й обн. ДВ, бр.24/ 27.01.2017 г., действаща и понастоящем. Съгласно посочената разпоредба в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Ясното и точно съдържание на този текст води до категоричния извод, че размерът на възнаграждението се определя от съда, като не са визирани ограничения относно минимален размер, а само такива относно максимален размер, до който може да достигне това възнаграждение -  максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, т. .е съобразно размерите определени с Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая максималният размер е 300 лева –определен съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата Предвид това общият размер на  разноските, които ищецът може да претендира е 430 лева. Съобразно с уважената част от иска обаче на ищеца се дължат разноски в размер на 7, 95 лева. за пръвоинстанционното производство.Неправилно е възложено в тежест на ответницата заплащането на сума в размер на 299, 40 лева  държавна такса по сметка на ДнРС. Посоченият размер на държавната такса  е и дължимият такъв  - 4% върху цената  на иска, който е следвало да бъде внесен от ищеца още с подаване на исковата молба. Това не е сторено и поради пропуск на съда нередовностите не са отстранявани. Предвид обаче уважената част на иска с настоящото решение дължимата д. т. от ответницата по сметка на ДнРС е сумата от 5, 59 лева. Съобразно отхвърлената част на иска на ответницата се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 88, 34 лева. Сторените от нея разноски са в размер на 90 лева – възнаграждение за в. л.

Във въззивното производство въззивницата е сторила разноски в размер на 163, 70 лева, от които д. т. – 148, 70 лева и 15 лева възнаграждение за в. л.Съобразно частичната основателност на въззивната жалба на въззивницата се дължат разноски за въззивното производство в размер на   160, 67 лева. Въззиваемата страна е сторила разноски в размер на 215 лева  - възнаграждения за в. л. и претендира възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Предвид изложеното по-горе размерът му е 300 лева и за тази инстанция или общ размер на разноски 515 лева. Съобразно частичната неоснователност на въззивната жалба на въззиваемото МВР се дължат разноски в размер на 9, 52 лева за въззивното производство.

Воден от горното, КнОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

 ОТМЕНЯ  решение № 348/12.07.2017 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1657/2016 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА МУ, в която Р.Р.К. с адрес *** е осъдена да заплати на Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”***” № *** сума за разликата над 138, 31 лева до пълния претендиран размер от 7 484, 73 лева, представляваща сторени общо разходи за обучение и издръжка на ответницата като курсант редовно професионално обучение в Академията на МВР за периода  от м. 10, 2007 г. до 16.03.2010 г. пропорционално на неизпълнена част от договор сключен на 17.03.2010 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2016 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която Р.Р.К. с адрес *** е осъдена да заплати на Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”***” № *** сума за разликата над 7, 95 лева до размер от  834 лева разноски по водене на делото в първоинстанционното производство, а по сметка на ДнРС д. т. за разликата над 5, 59 лева до присъдения размер от  299, 40 лева. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 ПРЕДЯВЕНИЯТ  от  Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”***” № ***   против Р.Р.К. с адрес ***  иск с правно основание чл. 198, ал. 3 от ЗМВР /отм./ за заплащане на сумата от 7 346, 42 лева / разлика  от сумата от 138, 31 лева до предявения размер от 7 484, 73 лева, представляваща сторени общо разходи

                                                                        - 5 -

за обучение и издръжка на ответницата като курсант редовно професионално обучение в Академията на МВР за периода  от м. 10, 2007 г. до 16.03.2010 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2016 г. до окончателното й заплащане, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/12.07.2017 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1657/2016 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА МУ, в която Р.Р.К. с адрес *** е осъдена да заплати на Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”***” № *** на основание чл. 198, ал. 3 от ЗМВР /отм./ сумата от 138, 31 лева представляваща сторени общо разходи за обучение и издръжка на ответницата като курсант редовно професионално обучение в Академията на МВР за периода  от 17.03.2010 г. до м. 10. 2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2016 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 7, 95 лева разноски по водене на делото в първоинстанционното производство, а по сметка на ДнРС д. т. в размер на 5, 59 лева.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”***” № ***  да заплати на Р.Р.К. с адрес ***  сумата от 88, 34 лева, представляваща разноски по водене на делото в първоинстанционното производство и сумата от 160, 67 лева разноски  по водене на делото във въззивното производство.

ОСЪЖДА Р.Р.К. с адрес *** е осъдена да заплати на Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”***” № *** сумата от  9, 52 лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: