Решение по дело №462/2020 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 02.07.2020                               Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                      трети граждански състав

На втори юли                                                                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Иванов

 

Секретар: Цветана Чакърова 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 462 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.4, ал.1, от ЗЗДН, образувано по молба на О.М.М., ЕГН: ********** ***, действаща лично и като законен представител на малолетното дете М.Ю.М., ЕГН: **********, чрез адв. И.Д., за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против Ю.М.М., ЕГН: ********** ***, комплекс „К.“, бл.***, вх.**, ап.****.

В молбата си О.М.М. твърди, че Ю.М.М. е неин съпруг, баща на детето ѝ М.Ю.М., роден на *** г. Твърди, че по нейна искова молба за развод пред Р. с. – К. е образувано гр. д. №1691/2019 г., като решението за прекратяване на брака все още не е влязло в законна сила, поради обявеното извънредно положение в страната. Твърди, че независимо от това и тъй като имала дълбокото разбиране, че детето им не следва да става заложник на отношенията между родителите си, молителката продължила да поддържа непрекъснати отношения с баща му, като му давала възможност да контактува с малкия по всяко време, по което бащата иска, като понякога осигурявала лични контакти по няколко пъти на ден помежду им.

Твърди, че на 15.05.2020г. от сутринта М. поискал да излязат на разходка и да се вози на кола. Тъй като молителката не разполагала с автомобил, помолила брат си, но той имал работа. Детето обаче настоявало и майката решила да звънне на баща му, за да дойде да го изведе. На въпроса ѝ къде е и може ли да дойде, той отговорил, че е на кафене и пие кафе. В крайна сметка братът на молителката предложил за малко да ги разходи с колата си, за да спре детето да настоява. Приготвили се и излезли пред жилището, но там отпред бил дошъл бащата му Ю.. Детето веднага изтичало при него, а молителката се прибрала вкъщи. Няколко минути по-късно ответникът ѝ се обадил и казал веднага да тръгва с тях, защото детето плачело и не желаело да тръгва никъде без нея. Отишла на посоченото място – заведение „Б.“ и там наистина заварила детето да плаче. Като видяло майка си, то се успокоило и двамата се качили в колата на ответника, на задната седалка и тръгнали. Ответникът още с потеглянето започнал да крещи на молителката и да ѝ вика: „Ти коя си, за каква се мислиш и ми държиш тон, на каква се правиш“, като същевременно блъскал по таблото на колата. Детето се изплашило от виковете, започнало да плаче, вкопчило се в майка си, а тя започнала да умолява баща му да спре колата, за да слязат от нея. Независимо молбите ѝ и състоянието на детето, той продължил да кара и ги закарал до местността „Б. Б.“, където били водили и друг път детето да си играе. Ответникът спрял колата, а молителката побързала да слезе от нея. Докато помагала на детето да слезе, ответникът дошъл при нея, започнал да я блъска, да ѝ стиска ръцете, да я удря по лицето, да я плюе, като не спирал да вика и да я обижда, като я наричал „парцал, боклук“.

Детето се било свило до колата и продължавало да плаче. Молителката избутала ответника, грабнала на ръце детето си и тръгнала по пътя към града, а баща му продължавал да крещи след тях. След малко ги настигнал с колата по пътя в близост до моста, над реката срещу механа „В.“, спрял и излязъл от автомобила, след което започнал да заповядва, отново на висок тон: „веднага се качвай в колата“. Молителката му казала да ги остави на мира, но той ги настигнал, грабнал детето от ръцете ѝ, отново я ударил с шамар по лицето и тръгнал с него към колата. В този момент, молителката се почувствала безпомощна и преценила, че е по-добре да се качи и тя в колата за да не остава детето само с баща му, защото то не спирало да плаче. За няколко минути, вече безмълвно, ги откарал до дома им и молителката, слизайки от колата с детето, като видяла, че наоколо има хора, повечето собственици на магазини от кооперацията в която живеят и които я познават, сбрала смелост и му извикала: „ела сега да ме биеш, като има хора, а не когато сме сами, а той само отговорил: „ти луда ли си, защо лъжеш, кога съм те бил?“ и потеглил. Оттогава и към момента детето било неспокойно, стряскало се насън, искало непрекъснато майка му да е с него, отказвало да контактува с други хора. М. по принцип имал проблем с комуникацията, но сега вече съвсем се затворил и непрекъснато искал майка му да е до него. Не желаел да излизат от дома им, дори да слизат в двора на кооперацията. Стряскал се дори, като звънял телефона на майка му и не ѝ давал да говори. А баща му не спирал да звъни по телефона и молителката като не му вдигала, използвал непознати за нея телефонни номера. Средно на ден правел по над 20 обаждания, на които тя не отговаряла. Нещо повече, позволявал си, под претекст, че иска да види детето, да идва и влиза в двора на дома им и викал оттам името на детето, което не иска да излезе дори да го погледне. Като чувало познатия глас на баща му, затваряло прозорците и се вкопчвало в майка си и започвало да плаче.

Въпреки ясно изразеното от молителката нежелание след случая ответникът да има какъвто и да е контакт с нея и детето, той не само че не се съобразявал с това, а я карал да се чувства несигурна и неспокойна дори в дома си. Притеснявал я фактът, че не можела да осигури и нужното спокойствие за детето си и се страхувала да го изведе от вкъщи, тъй като не знаела кога точно и откъде ще се появи баща му. Включително и на 19.05.2020 г. ответникът най-спокойно се появил в двора на дома им, където майката на молителката имала кафе-сладкарница и където тя ѝ помагала в работата. Въпреки настояването на молителката да си тръгне, ответникът седнал и ѝ казал че не е никоя да му казва да се маха и че можел да прави каквото си иска. Едва при намесата на майка ѝ си тръгнал. Молителката твърди, че не можела да разчита изцяло на подкрепата и на майка си, която живеела в непосредствена близост до тях, тъй като ответникът се саморазправял и с нея и към момента по нейна молба пред Р. с. – К. имало образувано висящо дело също по ЗЗДН. Тя не можела да се справи сама с него и изпитвала страх е несигурност, поради което също потърсила защита от съда.

Предвид гореизложеното О.М.М. моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие и да бъдат взети  мерки по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3, от ЗЗДН, а именно: да се задължи ответникът Ю.М.М. да се въздържа от извършване на  домашно насилие спрямо нея и малолетното дете М.Ю.М.; да се забрани на ответника да приближава до жилището ѝ гр. К., ул. „Г. К.“ №***, ет.***, ап.*** и местата за социални контакти и отдих. Моли съда да наложи поисканите мерки за максимален срок и да ѝ присъди разноските по делото.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът се явява лично. Потвърждава, че е баща на малолетното дете М.Ю.М., роден от брака им с молителката О.М.. Твърди, че с майката на детето се намирали във фактическа раздяла от лятото на 2019 г., но продължавал да поддържа контакти със сина си.

На 15 май 2020 г. сутринта изпратил по „Месинджър“ съобщение на О.М., с което я уведомил, че този ден ще бъде в К. и биха могли да излязат заедно. На това съобщение не получил отговор. Към обяд с колата си пристигнал в гр. К. и отишъл в заведение „Б.“ на ул. „Т. и А. П.“. Там го чакала братовчедка му М. М.. Поръчали си кафе и разговаряли. След около пет минути по телефона му се обадила О.М.. Попитала го къде е и какво прави. Отговорил и че е в „Б.“ и пие кафе. От нея разбрал, че е излизала с детето, но се прибирала. Поканил я да дойде при него, но реакция от нейна страна нямало. След около 15 минути О.М. му се обадила отново, била нервна, държала да разбере защо точно в „Б.“ пие кафе и с кого. Попитала няма ли да дойде да вземе детето. Казал ѝ, че след малко идва. Видимо изнервена, молителката му заявила, че от два часа търси някой да повози детето с кола. Попитал я защо не му е казала по-рано. Обяснил ѝ, че ще дойде да вземе детето, с което разговорът им приключил.

Ответникът твърди, че преди да напусне заведението покрай него преминали О.М. и детето им М.. Детето видяло колата и понечило да тръгне към нея, но О. го дръпнала и продължили по ул. „Т. и А. П.“. Ответникът станал и извикал М. и детето се завтекло към него. Гушнал го и се върнал на сепарето. Платил сметката и заедно с детето влезли в колата. Звъннал на О., но тя не му вдигнала. Тъй като детето било свикнало, когато баща му го вози с колата да е с майка си, ответникът помолил братовчедка си да влезе и тя в колата, но детето не желаело това и искало майка си. Отново звъннал на О. и след продължителни позвънявания тя вдигнала. Казал ѝ, че детето не иска да тръгва без нея, дори и да го откара до дома ѝ. То не искало колата да потегля, ако майка му я няма. Въпреки това О. отказала да дойде. Ответникът останал на място, заедно с него била и М.. Писал на молителката, че детето плаче и иска тя да дойде. След около двадесет минути О.М. дошла пред „Б.“. Казала на детето да си тръгват, но то не пожелало. Ответникът ѝ предложил и да се качи да ги закара до дома ѝ. О. се качила и заедно с детето ги превозил до спирката за гр. С.на ул. „Г.. К.“. Времетраенето на това превозване било не повече от минута. Слизайки от колата, О.М. започнала да крещи и да казва „Ела сега ме удари“. Ответникът бил озадачен от тази нейна постъпка, тъй като нищо преди това не я предвещавало. На спирката имало много хора, които възприели нейното поведение, което тя явно целяла. Ответникът и детето останали в колата, а тя тръгнала по ул. „Г.. К.“ към сладкарницата на майка си. Ответникът оставил колата на място, гушнал детето и се запътил към двора на сладкарницата. На входа бил пресрещната от О. и майка ѝ Ф., които започнали да крещят срещу него. Оставил детето и си тръгнал. Следобед звънял на О.М. да поиска някакво смислено обяснение на постъпката ѝ, но тя не му отговаряла. Звънял и на майка ѝ, но със същия резултат. Ответникът твърди, че след тази дата до 05 юни многократно се срещали с О.М. във връзка с контактите му с детето, но тя не дала смислено обяснение защо на 15 май 2020 г. изиграла тази сценка.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Не е спорно между страните, че О.М.М. и Ю.М.М. са бивши съпрузи (Решение № 56/28.02.2020г. по бракоразводно дело №1691/2020 г. по описа на РС К., влязло в сила на 29.05.2020 г.) и родители на малолетното дете М.М..

По делото е представена като доказателство Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката О.М.М. – лично и като законен представител на малолетното дете М.М., в която е заявено, че на 15.05.2020 г. около обед, в местността „Б. Б.“ в гр. К., ответникът по молбата Ю.М.М. е извършил акт на домашно насилие спрямо нея и детето – нанесъл ѝ удари по лицето, отправил в присъствието на малолетния им син по неин адрес обидни думи на висок глас: „парцал“, боклук“, както и закани за саморазправа.

Представен е амбулаторен лист№105/19.05.2020 г., издаден от д-р Р. Д., в който на пациентката О.М.М. е поставена основна диагноза „П. т. на о. ч. на г.“, а като придружаващи заболявания и усложнения са посочени „Д. п. т. на п.“. Отразено е, че липсват видими наранявания в областта на главата, налични са синкави петна от кръвонасядане в областта на лявата мишница и предмишница, двигателната дейност е в пълен обем.

В качеството на свидетел е разпитана М.М. М. – братовчедка на ответника. Същата потвърждава, че на процесната дата е била в заведението „Б.“ в гр. К., където с ответника пиели кафе. Потвърждава също, че след проведен телефонен разговор, покрай заведението минала молителката, заедно с детето. Ответникът тръгнал след тях и не след дълго се върнал заедно със сина си. Решили да го повозят в колата, но детето отказало да се качи заедно със свидетелката, тъй като искало да дойде майка му. На обаждането от страна на ответника, О.М. отговорила, че няма да дойде. Все пак я изчакали известно време и след около 20-25 минути свидетелката решила да си тръгва, тъй като била уморена. Отишла до своята кола и тръгнала към дома си в с. В.. Минавайки покрай заведението констатирала, че колата на братовчед ѝ вече я нямало. По пътя видяла автомобила му спрян на аварийни светлини на спирката за гр. С., срещу сладкарница „Д. в.“. Видяла и братовчед си, който заедно с детето пресичал улицата. Сладкарницата била на майката на О.М., а последната живеела над нея. В този момент свидетелката не видяла молителката, а само братовчед си и детето. Подминала и се прибрала в дома си в с. В..

Други доказателства по делото не са представени.

С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:

Молбата, видно от събраните по делото гласни доказателства, е подадена от легитимирани по закон лица – по чл.8, т.1 и т.2 от ЗЗДН, срещу друго такова – по чл.3, т.1, т.3 и т.9 от ЗЗДН. Депозирана е в съда на 20.05.2020 г., а твърденият акт на домашно насилие е извършен на 15.05.2020 г. т. е спазен е преклузивният срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен акт на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея и детето ответникът е извършил действия, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.

Разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН дава възможност заповед за защита да се издаде само въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, ако по делото няма събрани други доказателства. В настоящия случай по делото са ангажирани и писмени доказателства – амбулаторен лист №105/19.05.2020 г., издаден от д-р Р. Д., който подкрепя твърденията на пострадалата.

Ответникът от своя страна е ангажирал гласни доказателства, но те по никакъв начин не опровергават твърденията на молителката. Свидетелката М. М. потвърждава факти, които така или иначе не са спорни по делото – че е била на заведение с братовчед си и той е взел при себе си малолетния си син. Впоследствие св. М.си е тръгнала, като не е била очевидец на последващите събития, които се твърдят в молбата по ЗЗДН и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Анализирайки представените от молителката доказателства, както и ангажираните от ответника свидетелски показания, съдебният състав намира, че по делото е установено по несъмнен начин осъществяването на изложения в депозираната молба на О.М.М. акт на домашно насилие под формата на физическо и психическо насилие спрямо нея и психическо и емоционално такова спрямо детето М.М..

Съдът намира за установено, че ответникът е проявил агресивно поведение спрямо молителката и на 15.05.2020 г. около обед, в местността „Б. Б.“ в гр. К. е извършил акт на домашно насилие спрямо нея и детето – нанесъл ѝ удари по лицето, отправил в присъствието на малолетния им син по неин адрес обидни думи на висок глас: „парцал“, боклук“, както и закани за саморазправа.

С оглед изложеното, съдът намира,че поведението на ответника, е подведимо под предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие, поради което е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъщественото от ответника противоправно поведение и насочени към предотвратяване на бъдещо такова.

При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с поисканите от молителите такива, а следва с оглед изложените обстоятелства да прецени кои от тях  в  най - добра степен биха защитили пострадалите от домашно насилие. По делото се установи, че О.М. и Ю.М. поддържат контакти и след развода си, най-вече по повод отношенията на ответника с общото им дете М.М.. Дори и настоящото производство е образувано след като О.М. е потърсила ответника с молба да повози сина им с автомобила си. Ето защо съдът намира за неподходяща поисканата мярка да бъде  забранено на Ю.М. да доближава жилището, в което те живеят, както и местата за социални контакти и отдих. Освен това с бракоразводното решение по гр. д. № 1691/2019 г. по описа на РС К. е уреден режим на лични отношения на бащата с детето, осъществяването на който би станало изключително трудно, ако бъде постановена тази мярка. Самата молителка също заявява, че не желае да прекъсва връзката на бившия си съпруг със сина им. С оглед изложеното съдът намира за подходяща мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях.

Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева, като съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300 лева.

На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в тежест на извършителя на домашното насилие следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв., както и направените от молителите разноски от 400.00 лева за адвокатски хонорар.

На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на основание чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 ЗЗДН.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН по отношение на О.М.М., ЕГН: ********** ***, и малолетното дете М.Ю.М., ЕГН: **********, следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Ю.М.М., ЕГН: ********** ***, комплекс „К.“, бл.****, вх.***, ап.**** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо О.М.М., ЕГН: ********** и М. Ю. М., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА Ю. М. М., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 300.00 лв. (триста лева) по сметка на РС К., в полза на бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА Ю. М. М., ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).

ОСЪЖДА Ю. М. М., ЕГН: ********** да заплати на О. М. М., ЕГН: ********** разноските по делото в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).

ДА СЕ ИЗДАДЕ  заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ  решението и заповедта на страните и на РУ –  К..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – гр. П.в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

            Ц.Ч.                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: