№ 9
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Галина Т. Канакиева
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на лишената от свобода А. М. Х. с ЕГН
**********, против Определение № 480/06.12.2022 г., постановено по ЧНД №
571/2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е оставена без уважение
молбата й за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното й наказание лишаване от свобода за срок от
четири години, при първоначален общ режим, наложено й с приведената в
изпълнение с определение № 36/10.07.2020 г. по НЧД № 599/2020 г. на
Окръжен съд Бургас, Присъда/Решение от 12.12.2017 г. по дело №
549/14.8.PAVFX на Централен съд за наказателни дела, Колегия 9, Лисабон,
Република Португалия, с размер на остатъка към 06.12.2022 г. една година
единадесет месеца и пет дни.
В жалбата и в допълнението към нея се твърди неправилност на
обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателката са налице предпоставките
по чл.70 от НК за условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието й лишаване от свобода, т.к. е изтърпяла необходимия
законов минимум за това и е във влошено здравословно състояние – страда от
множество заболявания, които правят престоя й в затвора крайно труден.
Заявява, че не полага труд и не участва в образователен процес в затвора
поради наличните си заболявания. Твърди, че не са й налагани наказания в
затвора и че спазва дисциплината там. Счита, че всичко това дава основание
молбата й за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена. В тази
връзка претендира атакуваното определение да бъде отменено и апелативният
1
съд да постанови ново, с което да бъде условно предсрочно освободена по
реда на чл.70 от НК.
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура частната жалба е
оценена като неоснователна. Предлага се същата да не бъде уважена.
Прокурорът изразява съгласие с първоинстанционния съд, че доказателствата
по делото сочат на липса на настъпили трайни съзнателни положителни
промени в поведението на осъденото лице, от които да се направи извод за
постигнато поправяне на последното. В подкрепа на този извод прокурорът е
изложил подробни аргументи.
В депозирано възражение срещу частната жалба и в свое становище,
Началникът на Затвора гр.Сливен изразява мнение за неоснователност на
депозираната от осъдената Х. частна жалба, както и за правилност и
законосъобразност на определението на ОС Сливен, поради което моли
апелативния съд да го потвърди. Посочва, че първоинстанционният съд е
постановил определението си след като е взел предвид всички налични по
делото доказателства и правилно е приел, че не са налице доказателства за
наличие на законовите основания за уважаване на молбата на Х. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание лишаване от свобода. Намира, че влошеното здравословно
състояние на осъденото лице, не е сред доказателствата за поправянето й и не
е сред предпоставките за условното й предсрочно освобождаване, а е предмет
на друга процесуална процедура. Изтъква, че през периода на поправителното
въздействие не се отчита значителна промяна в осъдената, като стойността на
риска от рецидив се запазва в границите на среден такъв.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се прецени за неоснователна.
Установените по делото факти не са предмет на спор между страните.
Оспорва се правната им оценка от първоинстанционния съд, която въззивната
инстанция намира за обоснована на доказателствата, съобразена с
материалния наказателен закон и като такава - за правилна.
По делото се установява, че осъдената А. Х. е на 63 години, българска
гражданка, с основно образование, разведена, пенсионер по болест, с 50 %
намалена трудоспособност при наличните заболявания – ограничена
2
подвижност в лактите и китките, ХОББ бронхитна форма, глаукома,
катаракта, диабет. От приложените към жалбата епикризи от 14.02.2020 г. от
„Специализирана болница за активно лечение на пнемво-фтизиатрични
заболявания-Бургас“ ЕООД и от 14.01.2019 г. от УМБАЛ-Бургас, отделение
по ревматология, се установява, че през месец февруари 2020 г. и месец
януари 2019 г. осъдената е лекувана от декомпенсирана дихателна
недостатъчност ентезопатия на гръбначен стълб на базата на други
интерстициални болести с фиброза, при придружаващи заболявания –
бактериална пневмония, ревматоиден ревматит, артериална хипертония,
исхемична болест на сърцето, стенокардия, застойна сърдечна дейност,
захарен диабет, неинсулинозависим, диабетна полиневропатия. Изписана е
била с подобрение.
По категоричен начин е установено по делото, че А. М. Х. към момента
търпи ефективно наказание лишаване от свобода за срок от четири години
лишаване от свобода при първоначален общ режим, наложено й с
приведената в изпълнение с определение № 36/10.07.2020 г. по НЧД №
599/2020 г. на Окръжен съд Бургас, Присъда/Решение от 12.12.2017 г. по дело
№ 549/14.8.PAVFX на Централен съд за наказателни дела, Колегия 9,
Лисабон, Република Португалия, с която Х. е осъдена за престъпления по
чл.41, т.1, чл.47, т.1 и вр. чл.203, т.1 и чл.221, т.1 от НК на Р. Португалия,
съответстващи на чл.194, ал.1 и чл.249, ал.1 от НК на Република България,
извършени на 17, 18 и 22.12.2014 г. и на 14.01.2015 г.
В условията на затвора не полага трудова дейност по медицински
индикации. Предложено й е участие в образователния процес, провеждан в
СУ „А. Жечкова“ при затвора за учебната 2021/2022 г., но е отказала поради
здравословни проблеми, въпреки възможността за самостоятелна форма на
обучение и въпреки препоръките от медицинските специалисти за макар и
минимална двигателна активност. В дейностите за осмисляне на свободното
време, провеждани на ниво група, осъдената присъства като зрител и
слушател предимно в клубната дейност, водена от друга лишена от свобода, с
която съжителства.
Изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е
започнало на 13.10.2020 г. През м. 11.2021 г. Х. е придобила формална правна
възможност за замяна на режима, като в проведени заседания на работна
група за разглеждане на правния статус на лишените от свобода са
формирани отрицателни становища за замяна на режима поради липсата на
убедителни доказателства за настъпила положителна промяна в поведенчески
3
и личностов план. На 11.11.2020 г. била разпределена от комисия по чл.35,
ал.1 от ППЗИЗНС за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие
от „открит“ тип Сливен.
С постановление на ОП-Бургас е зачетено предварително задържане от
09.03.2020 г. до 11.03.2020 г. - два дни. Изпълнението на наказанието е
прекъсвано трикратно за общ срок от 30 дни с постановление на ОП-Сливен
на основание чл.447, т.3 от НПК. Според приложената справка от затвора,
неизтърпяната част от наказанието към датата на съдебното заседание пред
ОС-Сливен - 06.12.2022 г., е 1 /една/ година, 11 /единадесет/ месеца и 5 /пет/
дни.
Във връзка с изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до
правилен и законосъобразен правен извод за това, че е налице първата
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на А. Х. по смисъла на
чл.70 от НК, тъй като е изтърпяно фактически повече от ½ от наложеното й
наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, А.
Х. следва да е демонстрирала и поведение, сочещо на поправяне и
превъзпитание, както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да
представлява риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на
доказателства в подкрепа на тази кумулативно изискуема предпоставка е
мотивирало окръжния съд да откаже да уважи молбата на осъденото лице.
Настоящият състав споделя виждането на първостепенния съд. Решаващият
съд е изследвал поправителната възпитателна програма на осъдената и
обосновано е констатирал липсата на значителна промяна в първоначално
идентифицираната стойност на риск от рецидив, който първоначално е в
размер на 61 точки, а понастоящем е занижен едва на 56 точки, като
понижение е констатирано единствено в раздел „Начин на живот и
взаимоотношения“ и то поради реализираната професионална намеса и
поради липсата на рисковано и безразсъдно поведение в условията на
изолирана среда. Отчетена е от съда липсата на промяна в проблемните
области „Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“, имащи пряко
отношение и съществено значение за поправителния процес. Взето е предвид
от съда и отразеното в психологичните заключения, че задържането в
стойността на риска от рецидив е в резултат на вътрешните съпротиви и
резистентност на осъдената към чувствителна промяна в мисловните модели
и в използваните от нея поведенчески стратегии; на това, че същата не умее
да идентифицира проблемите, които има, както и стъпките за разрешаването
4
им. Не без внимание е оставено становището, че осъдената се затруднява в
целеполагането и изграждането на перспективи в дългосрочен аспект,
организира поведението си единствено на база личен интерес и не е готова да
се ангажира с дейности, които не кореспондират с осигуряването на личния й
комфорт. По отношение на нагласите в хода на индивидуално-корекционната
дейност съдът е взел предвид заявеното от осъдената, че не приема личната си
отговорност и личния си принос за деянията, за които е осъдена. Съдът не е
пренебрегнал обстоятелството, че осъдената не разпознава онези фактори в
поведението си, които са благоприятствали криминогенния резултат, че търси
причините за неблагополучията в живота си извън себе си, а именно в други
хора и в обстоятелствата, които я заобикалят и не осъзнава стъпките, които тя
трябва да предприеме за минимизирането им. Правилно първият съд е отчел
като неблагоприятна прогнозата за поведение на свобода на осъдената.
Липсата на промяна за продължителния период на изтърпяване на
наложеното наказание, както за първоинстанционния съд, така и за въззивния
състав е показателно, че не са констатирани доказателства за надхвърлящо
обичайното и изискуемо се добро поведение от осъдената, при изпълнение на
наказанието й лишаване от свобода в затвора. Това обосновава правилността
на извода на окръжния съд, че към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат, индивидуално-корекционният процес спрямо
осъдената не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата.
Въз основа на изложеното по-горе, въззивният съд прецени за
неоснователни възраженията в жалбата за неправилност на контролирания
съдебен акт. ОС-Сливен е достигнал до правилния извод, че на този етап
лишената от свобода все още не е дала категорични доказателства за своето
поправяне. Осъществяваните спрямо нея професионални намеси и
интервенции, свързани с опити за промяна на поведението, вътрешните
убеждения и нагласи на осъдената към настоящия момент са неефективни
поради показваната от нея резистентност и съпротиви да приема нови и
различни способи за справяне. Следва да се отбележи, че законодателят е
посочил като абсолютна предпоставка за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на останала част от наказание лишаване от свобода, не
относително/частично поправяне, а пълно и трайно такова, каквото в
настоящия случай не се открива да е налице. Ето защо коректно се оказва
виждането на окръжния съд, че работата с жалбоподателката трябва да
продължи за оставащия период на изтърпяване на наказанието.
По отношение на доказаното по делото влошено здравословно
5
състояние на осъдената, следва да се посочи изрично, че същото е
ирелевантно към дължимата в настоящото производство преценка относно
наличието на законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание лишаване от свобода,
доколкото същата се прави единствено въз основа на поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. В резултат, като
необоснован съдът прецени довода в жалбата, че предвид влошеното й
здравословно състояние, спрямо осъдената следва да бъде приложен
институтът на условното предсрочно освобождаване. Отделно от това, следва
да се има предвид, че в случаите, когато това се налага, държавата осигурява
медицинско обслужване и лечение на лишените от свобода в местата за
лишаване от свобода, по реда на Глава X, раздел I от ЗИНЗС и че не е
установено такова да е било отказано при нужда на осъдената.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 480/06.12.2022 г., постановено по
ЧНД № 571/2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Определението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6