Номер 136610.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501547 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби” АД – Варна срещу
решение № 1676/23.03.2020г., постановено по гр.д. № 13896/19г. на ВРС, с което е прието за установено по отношение на
въззивното дружество, че В. Т. Ю. , ЕГН **********, не му дължи сумата от 16 006,65лв., стойност на електроенергия,
начислена по фактура № **********/05.07.2019г.- за периода 29.03.2019г. – 17.04.2019г. по партида с кл.№ ********** и
абонатен № *********, с адрес на потребление с.Константиново, м-ст „Черешова градина“ и дружеството е осъдено да
заплати на ищцата сумата от 1845,50лв., представляваща разноски по делото. Въззивникът счита решението за неправилно
и незаконосъобразно, поради което претендира неговата отмяна. Излага, че от доказателствата по делото се установява, че
обектът на ищцата, се води на самоотчет и е с код „без достъп“. Електроенергията се отчита по заявени от абоната
показания, а в случай на отсъствието му от обекта и непредставени данни от СТИ, при ежемесечното отчитане са съставяни
отчети с нулеви показания, съгласно ОУ на дружеството. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да
се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, в който
излага становище за неоснователността й и потвърждаване на решението на Районен съд – Варна. Също се претендират
разноски.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за
него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че ищцата е потребител на електроенергия на посочения адрес. На 17.04.2019г.,
служители на „ЕРП Север“ АД са посетили имота й и извършили подмяна на електромера, отчитащ потреблението в обекта
на потребление, тъй като той бил стар и не отчитал нощна тарифа. При демонтажа бил съставен протокол № М1349699, в
който в графа „дневна тарифа“ били записани показания- 76704. След няколко дни ищцата установила, че показанията не
били записани правилно, т.к. след цифрата „4“ в последното деление имало още една цифра, която била застанала между“
две“ и „три“. След като сверила показанията с последния отчет от 28.03.2019г., установила, че в първото деление била
записана цифра „0“, а не „7“. След подадено възражение срещу протокола, на 24.04.2019г. служители на „ЕРП Север“ АД
отново посетили обекта, иззели електромера, за което е съставен протокол №11270628. Дружеството уведомило ищцата, че
СТИ е демонтиран поради изтекъл срок на валидност и същият ще бъде изпратен за експертиза в БИМ, както и, че
възражението й е неоснователно поради липсата на основания и данни за извършване на корекция на количествата
консумирана електроенергия. Въз основа на протокол от експертиза от БИМ била издадена фактура №
**********/05.07.2019г., на стойност 16007,33лв. за периода 29.03.2019г. – 17.04.2019г. за два подпериода: 29.03.2019г. -
17.04.2019г. с начислени количества електроенергия въз основа на показанията на демонтирания електромер – 76704 квтч
и от 18.04.2019г.-25.04.2019г. с начислени количества, отчетени от новия електромер. Ищцата твърди, че начислената за
периода 29.03.2019г.-17.04.2019г. електроенергия не е реално потребена, поради което и не дължи процесната сума.
Оспорва съставените констативни протоколи, като поддържа, че същите не се ползват с доказателствена сила и се оспорват
обективираните в тях констатации. Оспорва се и становището за начисляване на електроенергия, както и методиката по
която е извършено изчисляването. Твърди, че не е възможно през електрическата мрежа и през електромера да се достави
начислената електроенергия за периода от 19 календарни дни. В евентуалност посочва, че ако е била налице неизправност
1
в точността на измерване на СТИ и съответните инсталации, то те са възникнали по време на демонтажа на СТИ на
17.04.2019г., което не може да се вмени във вина на абоната. Излага също, че СТИ е било с изтекъл срок на метрологична
годност, тъй като, същото е преминало последна проверка през 1977г., поради което е било и негодно средство за
измерване.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че процесната сума се дължи, като цена на потребено в обекта на ищеца
количество електроенергия за периода 29.03.2019г. – 17.04.2019г. Твърди, че процесният електромер е собственост на
клиента, поради обстоятелството, че се намира в сградата, собственост на клиента, без осигурен достъп. Посочва също, че
за обекта са издадени предписания за изнасянето на електромера на табло МЗ, които не са изпълнени от абоната.
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с
ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От представения по делото КП № 1349699 от 17.04.2019 г. се установява, че на посочената дата длъжностни лица
на „Електроразпределение Север“АД са извършили демонтаж на електромер с фабричен № 3645076 в обект на
потребление, находящ се в с..Константиново, местност „Черешова градина“, с кл.№ ********** и аб.№ **********. В
протокола са вписани показания по дневна тарифа – 76704. Протоколът е подписан от ищцата.
Съгласно протокол № 1293/28.05.2019г. от извършена от БИМ РО Варна метрологична експертиза, не е
осъществяван достъп до вътрешността на процесния електромер; същият съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на изискванията за точност при мерене на електроенергия и съответства на техническите изисквания.
Въз основа на констатациите от протокола и метрологичната експертиза, на 05.07.2019г. „Енерго–про продажби”
АД е издало фактура № **********, с която е начислена сумата от 16007,33лв., за електроенергия за периода 29.03.2019г.-
17.04.2019г..
Разпитаният в съдебно заседание свидетел Николай Валентинов Стефанов – служител на „ЕРП Север“АД, заемал
длъжност отчетник в района на с. Константиново през периода 2013г. – 2019г. е заявил в показанията си, че не е сигурен
как точно е ставало отчитането за обекта на ищцата; не е сигурен къде точно се намира обекта. Свидетелят обяснява, че
отчетените показания се въвеждали директно в терминал, а когато нямал достъп до имота въвеждал код „без достъп,
сезонен“ или „ без достъп, необитаем“, съответно показанията били нулеви. Нанасянето на показанията ставало в
терминала за определения обект, ако има изнесен самоотчет, които се въвеждали с код „самоотчет“ и снимка.
От заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, се
изяснява, че процесният електромер тип А1-6 с фабричен № 3645076 е от одобрен тип и е регистриран в ДР под № 704 от
1977г.. Съобразно експертизата на БИМ електромерът отговаря на всички изисквания. Количеството електроенергия от
70024квтч, остойностено във фактура № **********/05.07.2019г. за периода 29.03.2019г. – 17.04.2019г. е снето от
показанията на електромер А1-6 с фабричен № 3645076, а количеството от 3 квтч., остойностено във същата фактура за
периода 18.04.2019г. – 25.04.2019г. е снето от показанията на електромер тип АМS B1B с фабричен № 1127021804027639,
поради което посочените количества са от редовен отчет. В заключението е посочено, че предвид допустимата мощност от
10 квтч, потреблението в процесния обект може да достигне до 3360 квтч за 20 дни; техническите параметри на
присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че
отчетената електроенергия за периода 29.03.2019г. – 27.04.2019г. от 70024 квч е извън рамките на допустимото количество,
т.е. не може да бъде доставена. При посещение в обекта, вещото лице е констатирало, че там няма налични консуматори,
които да консумират начисленото по фактурата количество електроенергия.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума в
полза на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а
именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е
начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца.
Спорното в настоящия казус е наличието на реална доставка на фактурираното количество електроенергия и
неговото потребяване от абоната, както налице ли е основание за заплащане на процесната сума В отговора на исковата
молба ответното дружество сочи, че сумата е дължима въз основа на редовен отчет и потребление, който факт обаче е
останал недоказан.
Ищецът е оспорил дължимостта на начислената сума, с твърденията, че за периода за който същата е начислена за
обекта на потребление не е имало реална доставка на електроенергия в такъв размер.
Електрическата енергия е движима вещ, поради което продажбата на електроенергия се регулира от общите
правила, уреждащи договора за продажба и купувачът дължи заплащане на продажната цена за реално доставена
електроенергия в обекта на потребление. От представените по делото доказателства не се установява, че в процесния
период, СТИ, отчитащо доставяната в обекта на ищцата електроенергия е било неизправно. Ответното дружество не е
ангажирало доказателства, от които да се установява реалното доставяне и потребяване на електроенергията начислена по
процеснта фактура. Представените фактура и справки за консумирана електроенергия не установяват реална доставка и не
представляват основание за плащане. Процесното количество електроенергия, представлява остойностени кВтч
електроенергия по показания на СТИ към момента на неговото демонтиране, но доколкото е установено, че същото
технически не е възможно да бъде доставено и потребено в обекта, не може да се направи безспорен извод, че така
остойностеното количество електроенергия е било реално доставено. От приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на СТЕ се установява, че за 20 календарни дни, потреблението в процесния обект може да достигне до 3360
квтч. Отчетеното количество електроенергия в размер на 700024 квтч е извън рамките на допустимото и възможно за
доставяне количество електроенергия.
2
От ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията на ответното дружество, че електромерът
е отчитан основно по давани от абоната показания, при така наречения „самоотчет“. Дори да се приеме, че за определени
периоди от време отчитането на показанията е ставало по този ред, то предвид установеното от СТЕ обстоятелство, че
начисленото количество електроенергия в размер на 70024 квтч е било технически невъзможно да бъде доставено и да
премине през процесния електромер за посочения период обосновава извода, че същото не е доставено и потребено от
абоната.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 КПК е основателен.
С оглед идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, с тези на първоинстанционния такъв, то
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските: Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане и с оглед изхода на спора, въззивното
дружество следва да бъде осъдено да й заплати направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на
1200/ хиляда и двеста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1676 от 23.03.2020 г., постановено по гр.д. № 13896 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Г, да заплати на В. Т. Ю. ЕГН ********** от град Варна сумата от 1200
/хиляда и двеста / лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството по делото пред въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3