М О Т И В И : към Присъда № 203 от 11.06.2010
г., постановена по н.о.х.дело № 1184 по описа на Районен съд- П. за 2010 г.
Районна прокуратура- П. е
повдигнала обвинение против подсъдимия И. Е. Т. *** за престъпление по чл. 343 б
ал.1 от Наказателния кодекс (НК) за това, че на 28.05.2010 г. около 01.40 часа
в град П. е управлявал лек автомобил „***” с ДК № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 69 на хиляда, установено
по надлежния ред- с протокол за химическа експертиза за определяне концентрация
на алкохол в кръвта № 491/ 31.05.2010 г.
на Специализирана химическа лаборатория при МБАЛ „Пловдив”- град Пловдив.
Подсъдимият се признава за виновен по така предявеното му обвинение, дава
подробни обяснения, като признава всички факти, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, изразява съжаление за случилото се и моли за по- леко
наказание. Уточнява единствено обстоятелството, че управлявал различен модел
МПС от посочения в обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание „пробация”
на подсъдимия с първите две задължителни мерки за срок от около 1 година, за
който същият да бъде лишен и от правото да управлява МПС.
Районен
съд- П., като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното :
На 27/ 28.05.2010 г. в град П. С.И.- служител
на РУ „Полиция”- П. бил дежурен на смяна заедно с колегата си К.К.. Около 01.40
часа на 28.05.2010 г. на ул. „А.С.” те спрели за проверка лек автомобил „***” с
ДК № ***, управляван от подсъдимия Т.. Тъй като видимо личало, че водачът на
МПС- то бил употребил алкохол, било потърсено съдействие от „Пътна полиция” при
ОДП- П., като на място пристигнали служителите О. и Ш.. Те изпробвали подсъдимия с техническо средство за
употреба на алкохол- Алкотест Дрегер
7410 + с фабричен № 0085, като уредът отчел 1, 61 промила в издишания
въздух. Подсъдимият си признал, че пил няколко бири, не оспорил проверката и му
бил издаден талон за медицинско изследване на кръв, като била изготвена
химическа експертиза, която отчела 1, 69 промила на хиляда алкохол в кръвта му.
Срещу лицето е било образувано бързо производство .
Тази
фактическа обстановка възприе съдът въз основа на обясненията на подсъдимия Т.,
показанията на свидетеля О. и писмените доказателства по делото- АУАН, протокол
за химическа експертиза, свидетелство за съдимост, характеристична справка, декларация
за имотно състояние.
При
така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна
съдът намира, че подс. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на
чл. 343 б ал. 1 от НК, като на 28.05.2010 г. около 01.40 часа в град П.
е управлявал лек автомобил „***” с ДК № ***, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 69 на хиляда, установено по надлежния ред-
с протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в
кръвта № 491/ 31.05.2010 г. на
Специализирана химическа лаборатория при МБАЛ „Пловдив”- град Пловдив.
Недоказани в процеса останаха
твърденията на подсъдимия, че бил управлявал друг автомобил, а не този, посочен
в обвинителния акт. От една страна в такава насока лицето не представя никакви
конкретни факти или данни, които да подкрепят тази му теза, поради което съдът
намира, че това е само негова защитна версия. Същевременно- разпитаният
свидетел Огнянов, който е съставил на място АУАН, е категоричен в показанията
си за марката и модела на автомобила, както и за обстоятелството, че при
извършване на проверката на съответната дата подсъдимият е бил водач именно на
отразеното в акта МПС. При това положение е безспорно обстоятелството, че подсъдимият
е управлявал посочения в обвинителния акт модел автомобил.
Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си, като е имал представи за всички обективни
елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на обществено
опасните последици- действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда
е самото поведението лицето, който е съзнавал, че пристъпва към управление на МПС след
употреба на алкохол, което го прави опасен за останалите участници в движението
водач на МПС .
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36 от НК относно целите на
наказанието и на чл. 54 от НК относно неговата индивидуализация. Съдът
отчете като относително невисока
степента на обществена опасност на деянието, което е в раздел “Престъпления по
транспорта и съобщенията” на глава XI от НК „Общоопасни
престъпления”. Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия, която също
не е сравнително висока, макар същият да е осъждан и да не се ползва с особено
добри характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред. Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелствa съдът съобрази затрудненотo му материално положение, направеното
самопризнание, оказаното пълно съдействие на разследващите органи, изразеното
разкаяние и съжаление от извършеното, както и липсата на вредни последици от
деянието и отчетената сравнително невисока концентрация на алкохол над
предвидения размер.
При тази данни и като прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които
и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, съдът
приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква ”б” от НК, а именно- замяна на
наказанието „лишаване от свобода” с „пробация”. В
тази връзка съдът определи наказания „пробация” при
двете задължителни мерки по чл. 42 а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК- задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една
година и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година. Именно с оглед предишните осъждания на лицето,
макар и за деяния от различен вид, задължителните пробационни
мерки са определени над минималния и под средния им предвиден размер, като по
този начин е налице възможността да се окаже нужното въздействие върху
подсъдимия чрез своеобразна форма на контрол върху неговото поведение за
съответния период от време, който е достатъчен за постигане на целения ефект.
С оглед необходимостта от
осигуряване на безопасност на движението и предвид широкото разпространение на
деяния от подобен характер, на основание чл. 343 г от НК във връзка с чл.
37 ал. 1 т. 7, предложение второ от НК, подс. Т. следва
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година, което наказание
се явява законна последица от деянието, също е справедливо по размер и е в
състояние да способства за постигане на предвидената превантивна цел, както по
отношение на същия, така спрямо останалите членове на обществото.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, в тежест на подс. Т. бяха присъдени разноските по делото в размер на 25
лева- за изготвената химическа експертиза.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :