О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.................../…………………………2019
год.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
Мл.с.
ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Кунева
в.гр. дело № 2767/2018 г. по описа на ВОС,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила молба вх. № 12625/22.04.2019 г., подадена от П.Д.,
Г.Л. и Н.К., чрез адв. С.Л., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 341/18.03.2019 г.
по настоящото дело.
В молбата се излага становище за дължимост на разноски в полза на молителите за адвокатско
възнаграждение и неприложимост на правилата на чл. 355 от ГПК по отношение на
тези разноски. Сочи, че правилото на чл. 78 ГПК е приложимо във всички съдебни
инстанции при неоснователно оспорване от ответника по допускане на делба. Моли
се допълване на решението като се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Насрещната страна „ВАЙН СЕЛЕКТ“ ЕООД, чрез адв. П.С., е изразила становище за недопустимост,
евентуално за неоснователност на молбата. Намира, че изявлението на страната,
че договорът за правна и защита и съдействие съставлява списък, е без правно
значение, доколкото същият единствено доказва заплащането на разхода. За
допустимостта на искането страната е следвало да представи списък по чл.80 ГПК,
което не е сторила. Отделно, поддържа се възражението за прекомерност на сторените
разноски, което е заявено в съдебно заседание.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна.
С постановеното по
делото решение, съдът е потвърдил решението на ВРС, с което е допуснат до делба
съсобствен между страните недвижим имот. В мотивите на решението
съдът е изложил съображения, че на основание чл. 355 от ГПК разноски не следва
да се присъждат. Произнасяне по отношение на разноските е налице, поради което
депозираната молба следва да се квалифицира като такава за изменение на
решението в частта за разноските, а не за неговото допълване в тази част.
Съобразно
разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските, най-късно до приключване на
последното заседание на съответната инстанция, като в противен случай няма
право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, страната, която
претендира разноски следва да представи списък по чл. 80 от ГПК, дори когато е
направила само един разход в производството, тъй като това съставлява абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на производството по чл. 248 от ГПК.
По аргумент от т. 9 от същото тълкувателно решение, молбата за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима.
В настоящия случай,
до приключване на последното заседание пред въззивната
инстанция въззиваемите не са представили списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, поради което молбата им за изменение на решението
в частта за разноските е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Изявлението на процесуалния им представител в съдебно заседание от 26.02.2019
г., че договорът за правна защита и съдействие не може да замести задължението
за представяне на списък. Договорът е доказателство за сторени разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение, но както се коментира по-горе съобразно т.
2 от цитираното тълкувателно решение,
страна следва да представи и списък по чл. 80 от ГПК, за да претендира
изменение на решението в частта за разноските.
По изложените съображение молбата се преценява
като недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното,
съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 12625/22.04.2019 г., подадена от П.Д., Г.Л. и Н.К., чрез адв. С.Л., с искане за изменение в частта за разноските на Решение
№ 341/18.03.2019 г., постановено по в. гр. дело № 2767/2018 г. по
описа на ВОС.
Определението
подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, с
частна жалба пред Върховния касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: