Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 163
Гр.ДОБРИЧ 03.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ НОЕМВРИ 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова -
Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 376/2018г.по описа на ДОС
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от Е.И.Ю.,ЕГН:**********,лично и чрез своята майка и законен представител
С.Н.И.,ЕГН:**********,с адрес:г***,чрез адв.Н.Д.,със служебен адрес:г***,четвърти
полуетаж,офис № 4,против ЗД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,бул. „Д. Б.“ № *,искова
молба,с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 26 000.00 лв.,като ЧАСТ
от претенция в общ размер от 90 000.00 лв.,представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в
болки и страдания вследствие претърпяно ПТП и настъпилите в пряка
причинно-следствена връзка с него телесни увреждания,ведно със законна лихва въ**у
тази сума,считано от изтичане на 15-дневния срок по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ.
Прави се искане за присъждане и на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗА,във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Обстоятелствата,на които се основават
исковите претенции:
На 20.06.2017г. около 16.00ч.на пътната
отсечка от гр.Добрич към с.П.,на около 1 км.преди с.П.,водачът на лек автомобил
марка „ ***“,модел “***“,с ДК № ** *** **-А.Д.А.,ЕГН:**********,при движение с
несъобразена скорост и липса на достатъчно дистанция,реализира ПТП с попътно
движещия се лек автомобил марка „ ***“,модел “***“,с ДК № Р *** ВС,управляван
от Ж. Ц.У.,ЕГН:**********.
В пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП ищецът,явяващ се пасажер в лек автомобил марка „ ***“,модел “***“,с
ДК № ** *** ** претърпява множество на
брой телесни повреди,изразяващи се в компресионно счупване на пети поясен L5
прешлен,счупване на лъчевата кост на дясната ръка,контузия на главата и сътресение
на мозъка. Ищецът е престоял в болница 9 дни,след което е изписан за домашно
лечение,което продължава и
понастоящем,тъй като се налага да посещава и рехабилитации.През оздравителния
период Е. се нуждае от чужда помощ в своето ежедневие,което допълнително
утежнява болките и страданията му,предвид факта,че се налага да бъде зависим от
други хора.Процесното ПТП се отразява крайно негативно на ищеца и по отношение
на неговите нормални социални контакти,с оглед на все още крехката му детска психика.
Отговорността за процесното ПТП е на водача на лек автомобил марка „***“,модел “***“,с ДК № ** *** ** - А.Д.А..С
неправомерното си поведение,изразяващо се в неспазване на законовото задължение
за спазване на достатъчно дистанция с движещото се пред него друго превозно
средство,за да може да избегне удар в него,когато то намали скоростта си на
движение,представляващо нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП,посоченият водач
виновно причинява настъпването на процесното ПТП,в пряка причинно-следствена
връзка с което са и последвалите
увреждания на Е.И.Ю..
Към датата на настъпване на произшествието е
било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност„ на
автомобилистите,учредено с полица № BG/**от
24.04.2017г.,с начална дата на покритие 24.04.2017г. и крайна дата 08.08.2017г.
и представляващо покритие по чл.493 от КЗ.
Ищецът,в качеството си на пострадало лице по
смисъла на чл.478,ал.1 от КЗ,има право на основание чл.432 от КЗ да
претендира пряко от ответника,в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите
на виновния водач,изплащане на обезщетение за всички претърпени от последния
болки и страдания,които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП,както и законна лихва въ**у това обезщетение,с оглед на което е депозирана
настоящата искова молба.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№1037/12.02.2019г.,ответникът,чрез
пълномощника си – адв.В.А.,САК,прави възражение за нередовност на исковата
молба,тъй като същата не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.4 и 5 и ал.4
от ГПК,и искане за оставянето й без движение.По отношение на предявените искове
ответникът изразява становище,че същите са процесуално недопустими,а по
същество ги оспорва като неоснователни,недоказани и прекомерно завишени по
размер.От своя страна претендира
присъждане на сторените по делото разноски,в т.ч. и адвокатски хонорар.Ищецът
прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на претендирания от
пълномощника на ответната страна адвокатски хонорар.
Ответникът оспорва твърдяния в исковата молба
механизъм на ПТП.Изрично оспорва и твърдението,че А.Д.А.,водач на лек автомобил
марка „***“,модел “***“,с ДК № ** *** **,застрахован
при ответното дружество,е причинил транспортния инцидент.От представените с
исковата молба документи не се доказва безспорно и категорично
деяние,неговата
противоправност,виновността на дееца,причинна връзка и настъпилите
вреди.Представените АУАН и Наказателно постановление нямат действието на влязла
в сила присъда и не са задължителни за гражданския съд.Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **. е
издаден в нарушение на материалния закон,като ответникът оспорва верността му
по отношение съдържанието,касаещо описания механизъм за настъпване на
ПТП,сочените в него обстоятелства и причини за ПТП,както и посоченото в
графа-пострадали лица.Не са налице данни и доказателства процесното ПТП да е
станало в присъствието на съставителя на констативния протокол и затова
обстоятелствата в него не следва да се имат предвид.
Според ответната страна,застрахованият при
нея автомобил не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка с движещия се
пред него автомобил.Ответникът твърди,че вина за настъпилия пътен инцидент има водачът на другия
автомобил- марка „ ***“,модел “***“,с ДК № Р *** ВС,управляван от Ж. Ц.У..Същият
се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост,като е предприел
действия за намаляване на скоростта,без да се съобрази с движещите се след него
автомобили.У. е намалил рязко скоростта си на движение,без да има основание за
това,с което е нарушил разпоредбата на чл.24,ал.1 от ЗДвП.
Дори
намаляването на скоростта да не е било рязко,то действията му не са съобразени
с нормата на чл.24,ал.2 от ЗДвП.
Дори да се докаже в процеса противоправното
поведение на водача на застрахования при ответното дружество автомобил,ответникът
твърди наличие на т.н. независимо съизвършителство от водача на другия
автомобил марка „ ***“,модел “***“,с ДК № Р *** ВС,управляван от Ж. Ц.У.,който
с действията си виновно е нарушил чл.5,ал.1,т.1;чл.20,ал.1 и ал.2;чл.21,ал.1 и чл.24
от ЗДвП.С оглед изложеното,ответникът оспорва и твърдението за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди,като според него травмите на ищеца са
настъпили в резултат от виновното поведение на Ж. Ц.У.,осъществено в нарушение
на посочените императивни правни норми.
В условията на евентуалност ответникът твърди
наличие на т.н. независимо съизвършителство или независимо съпричинителство от
водачите и на двата автомобила,участвали в процесното ПТП,като счита,че следва
да бъде преценен процента на съпричиняване на всеки от водачите и той да бъде
отчетен при определяне размера на евентуално дължимото обезщетение.
Твърди се наличието на изключителен принос на
пострадалия за настъпване на процесното ПТП,тъй като лицето е било без поставен
предпазен колан.Ако такъв беше поставен,то не би се стигнало до настъпване на
вредоносния резултат,или дори да беше настъпила вреда,тя нямаше да е в същия
обем.Според ответника,е налице безспорно самоувреждане на лицето,което изключва
вината и прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на
застрахования водач и настъпване на събитието.
Дори да се приеме,че вредите са настъпили
вследствие на твърдяното ПТП,то според ответника те не са резултат на деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД,а на случайно деяние според дадената в чл.15 от НК
дефиниция.
Ищецът не е депозирал допълнителна искова
молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните,съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Исковата молба е редовна,отговаря на
изискванията на чл.127,ал.1 и чл.128,вр. с чл.377 от ГПК.С нея е предявен
главен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,който
черпи правното си основание от разпоредбата на чл.432,ал.1,във вр. с
чл.477,ал.1 от КЗ/ в сила от 01.01.2016г./,във вр. с чл.45 и чл.51,ал.1 и чл.52
от ЗЗД,и акцесорен иск за обезщетение за
забавено плащане,който черпи правното си основание от разпоредбата на чл.497,ал.1,т.1
от КЗ.
Неоснователно е възражението на ответника в
писмения му отговор,че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.4 и 5 от ГПК.
Същата съдържа изложение на
обстоятелствата,на които се основават претенциите и в какво се състоят
те.Налице е описание на механизма на настъпилото ПТП.Твърди се,че с
неправомерното си поведение,изразяващо се в неспазване на законовото задължение
за спазване на достатъчно дистанция с движещото се пред него друго превозно
средство,за да може да избегне удар в него,когато то намали скоростта си на
движение,представляващо нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП,водачът на лек
автомобил марка „***“,модел “***“,с ДК №
** *** ** - А.Д.А. виновно е причинил пътния инцидент,в пряка причинно-следствена
връзка с който инцидент са и последвалите увреждания на Е.И.Ю..При така
описания механизъм на процесното ПТП,липсата на други подробности,като
изисканите с отговора на ответника,а
именно- за скоростта на движение на двете участващи в инцидента
МПС,маневрите,които са предприели преди и по време на твърдяното ПТП,пътната
обстановка и знаци,причината за намаляване скоростта на автомобила,който е
застигнат и блъснат отзад,не прави исковата молба нередовна,доколкото не става
дума за обстоятелства,на които ищецът се позовава като причина за настъпване на
пътния инцидент,а за такива,на които,видно от съдържанието на депозирания
отговор на исковата молба,ответникът основава възраженията си.В такъв случай,в
тежест на ответната страна е изясняването и доказването на тези допълнителни
обстоятелства.
Неоснователно е и възражението за нередовност
на исковата молба,тъй като не била съобразена с разпоредбата на чл.127,ал.4 от ГПК.
Изискването по осъдителен иск за парично
вземане ищецът да посочи в исковата молба банкова сметка ***ата на чл.127,ал.4
от ГПК(Нова-ДВ,бр.86/27.10.2017г.),в сила към датата на подаване на настоящата искова
молба.Неизпълнението на това процесуално задължение обаче не е скрепено със санкция
– съдът е адресат на задължение да извърши
проверка само на съдържанието на исковата молба,посочено в чл.127,ал.1
от ГПК,и на приложенията на исковата молба по чл.128 от ГПК(чл.129,ал.2 от ГПК).Ето защо и като се изхожда от правомощията на съда,се
налага заключението,че ищецът може да посочи банкова сметка *** изпълнението на
претендираното от него парично вземане,но няма основание да бъде задължен да
стори това,т.е в закона не е предвидена неизгодна правна последица в случай на
непосочване на банкова сметка.***ва сметка бъде посочена и съдът уважи иска,то
той ще я посочи и в решението си(чл.236,ал.1,т.7
от ГПК).Непосочването обаче не прави исковата молба нередовна,съответно не е
основание за даване срок за отстраняване подобна нередовност.
Предявените по настоящото дело искови претенции са за осъждане на ответника да
заплати застрахователно обезщетение на ищеца като увредено лице,ведно със
законна лихва въ**у обезщетението.Спорът е търговски,поради което и с оглед
разпоредбата на чл.104,т.4 от ГПК и цената на главния иск е родово подсъден на
окръжния съд.В случая общото правило на
местната подсъдност се дерогира от особеното правило на чл.115,ал.2 от ГПК/ДВ,бр.86/27.10.2017г./Съгласно тази разпоредба,действаща към датата на
подаване на исковата молба,въз основа на която е образувано производството по
настоящото дело- 03.12.2018г.,прекият иск на увредено лице,спрямо което
застрахователят е отговорен,се предявява и по постоянния адрес или седалище на
ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.В случая са налице и
двете алтернативно дадени предпоставки,тъй като както постоянният адрес на
ищеца,така и местонастъпването на застрахователното събитие са в района на
действие на Добрички окръжен съд.
Предявените искове са допустими съгласно
разпоредбите на чл.432,ал.1 и чл.498,ал.1 и ал.З от К3,тъй като към исковата
молба са представени доказателства относно изпълнението на задълженията на
ищеца по чл.380 от КЗ/стр.58-62,стр.66/.
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя съобразно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК,като всяка страна носи
тежестта да докаже положителните твърдения за фактите,от които извлича
благоприятните за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Съобразно характера на предявените искове и
извършените от ответника оспорвания,в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на отговорността на ответника:валиден
застрахователен договор;настъпило по време на действие на застрахователния
договор застрахователно събитие,представляващо
покрит от застраховката риск;противоправност на поведението на застрахования
водач на МПС,в резултат на което е причинено ПТП;Обстоятелството,че вследствие
извършеното ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди,както и размерът
им;Причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и претърпените
вреди.
Ответникът следва да докаже релевираните от
него възражения.
По делото не се спори възникването на 20.06.2017г.
на ПТП.
Всички останали релевантни за спора
обстоятелства са спорни.
Поради липса на произнасяне на наказателен
съд и на влязла в сила присъда,задължителна за гражданския съд относно
изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства,тези обстоятелства следва
да бъдат установени в настоящото производство.
Във
връзка с установяване механизма на настъпилото ПТП ищецът представя с исковата
си молба и по делото са приети като доказателства:Констативен протокол за ТПТ с
пострадали лица № **./стр.12,13/;Акт за установяване на административно
нарушение № **/25.06.2017г./стр.46/;Наказателно постановление № **г./стр.47/;Протокол
за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта №
782/22.06.2017г./стр.48/; Снимков материал/стр.50-57/.
В Констативния протокол за ПТП,АУАН и НП е
посочено,че:„На 20.06.2017г. около 16.00 ч. в община Добричка,в посока с.П.,на
около 1 км.преди селото,водачът на лек автомобил „ ***“,модел “***“,с ДК № ** ***
**-А.Д.А.,***,не е осигурил достатъчно разстояния между неговия и движещия се
пред него лек автомобил „ ***“,модел “***“,с ДК № Р *** ВС,управляван от Ж. Ц.У.,ЕГН:**********,който
намаля скоростта си на движение,вследствие на което го застига и блъска
отзад.След удара автомобилът се отклонява наляво и се блъска челно в крайпътно
дърво,като допуска ПТП с ранен и материални щети.“
Представените АУАН и Наказателно
постановление нямат действието на влязла в сила присъда и не са задължителни за
гражданския съд.
Ответникът оспорва верността на
констативния протокол за ПТП досежно описания
в него механизъм за настъпване на ПТП,сочените обстоятелства и причини за
ПТП,както и посочените като пострадали лица.
В трайната практика на ВКС се приема,че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като
такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно
удостоверените в него,непосредствено възприети от длъжностното лице
факти,относими към механизма на ПТП.
В случая,констативният
протокол за ПТП е съставен от полицейски служител на 25.06.2017г.,т.е след деня
на инцидента,поради което доколкото удостоверените факти не са възприети лично
от съставителя, протоколът не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила.
Когато ПТП не е достатъчен
за установяването на механизма на ПТП,както е в случая,ищецът,претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането,носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства,вкл. и чрез
назначаване на вещи лица,ако преценката на фактите,от значение за механизма на
ПТП,изисква специални познания,които съдът не притежава.
Във връзка с
установяване механизма на произшествието,по искане на ищеца по делото беше назначена
САТЕ,а в полза на ответника беше разпитан като
свидетел участника в станалото на 20.06.2017г.ПТП-А.Д.А..
Според показанията
му/стр.155-159/,на 20.06.2017г. около 15:30-16.00 часа е шофирал лек автомобил
„*** ***“,като е пътувал за К..С него в
автомобила са пътували още две лица- момче на около 14,15 години,на име Е.,което
е стояло на предната дясна седалка,и неговата баба,която е седяла на задната
седалка.А. и момчето били с колани,а бабата-без колан.Пътят бил сух,пътните
условия-нормални.Свидетелят пътувал с около 70 км./ч,а пред него със
75,най-много 80 км./ч се е движил лек автомобил „ ***“.Разстоянието между двата
автомобила било около 30-35 метра.Автомобилът,който пътувал пред свидетеля,без
да дава никакви сигнали,да намали скоростта или да отбие встрани от пътя,внезапно
спрял на самия път,защото шофьорът му решил да си купи краставици от намираща
се на главния път сергия.Според А.,неговата
грешка може би била,че не забелязал кога ще спре лекия автомобил „ ***“.За да
избегне челен удар,свидетелят ударил движещият се пред него лек автомобил в
лявата страна,след което колата му се ударила в дърво.След инцидента всеки от
пътниците се оплаквал,като били откарани с линейка заедно в
болницата.Състоянието на Е. не било тежко.Момчето не е изпадало в
безсъзнание,споделило,че го боли ръката и останало под наблюдение в
болницата.Слез излизането от болница свидетелят видял,че Е. има гипс на ръката.Към
момента ищецът се качвал на кола,карал мотор и не се притеснявал от автомобили.
От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно
заключение на съдебно - автотехническата експертиза/стр.204-226/, както и от
обясненията на вещото лице в съдебно заседание/стр.244-246/се установява
следното:
Наближавайки мястото на произшествието,двата
леки автомобила са се движили със скорост около 70 км./ч.,при максимално
допустима скорост на движение в пътния участък,където е настъпила
катастрофата,от 90 км./ч.Скоростта на движение на двата автомобила преди
произшествието е била съобразена със състоянието на платното за
движение,конкретната пътна обстановка и условията за видимост.Към момента на настъпване
на произшествието,наближавайки мястото на удара,лекият
автомобил „*** ***“ с рег.№ ** *** ** се е движел на разстояние около 30-35
метра зад движещия се пред него лек автомобил марка „ ***“,модел “***“,с рег. №
Р *** ВС.Тази дистанция не е била съобразена с пътната обстановка и скоростта
на двата автомобила.Минималната безопасна дистанция между лекия автомобил „*** ***“ и движещия се пред него автомобил
„ *** ***“ е следвало да бъде около 38.65 м.Непосредствено преди
произшествието,водачът на автомобила „ ***
***“ е предприел спиране въ**у платното за движение и това е причина той да
бъде застигнат от движещия се зад него автомобил.Спирането на „ *** ***“ е било
съобразено с пътната обстановка и възможностите на движещия се за него
автомобил,тъй като е било осъществено при закъснение в рамките под 4.00-4.50
м/сек.,а максималното закъснение при
спиране е било 7.00 м/сек.От това следва,че ако лекият автомобил„*** ***“
се е движил на разстояние не по-малко от 38.65м. зад движещия се пред
него автомобил „ *** ***“ и водачът му е реагирал своевременно,като е предприел
спиране,в момента,в който лекия автомобил „ *** ***“ е започнал да спира,то той
е имал техническа възможност да предотврати удара между двата автомобила и настъпването на произшествието.Водачът на
лекия автомобил„*** ***“ обаче е закъснял в
реакцията си,поради което не е имал възможност да избегне удара,а единствено е
отклонил посоката на движение на управлявания от него автомобил в ляво.Причината
за настъпването на удара между двата автомобила от технически характер според
вещото лице е движението на лекия автомобил „***
***“ зад движещия се пред него автомобил „ *** ***“ на дистанция по-малка от
необходимата минимална безопасна дистанция между двата автомобила с оглед
скоростта на движение,състоянието на платното за движение и закъснялата реакция
на водача му А..
Предвид тези констатации на вещото лице,съдът
приема,че причина за настъпването на процесното ПТП е неправомерното поведение
на водача на лекия автомобил „*** ***“ А.Д.А.,изразяващо
се в нарушаване на законовото задължение по чл.23,ал.1 от ЗДвП за спазване на
достатъчно дистанция с движещото се пред него друго превозно средство,за да
може да избегне удар в него,когато то намали скоростта си на движение,съответно
за недоказано възражението на ответника,че първопричина и основна вина за
настъпилия инцидент имат действията на водача на лек автомобил „ *** ***“,с ДК
№ Р *** ВС,Ж. Ц.У..Следва да се отбележи,че при преценка основателността на това
възражение е допустимо съдът да обсъжда единствено наведените от ответника в
срока по чл.367,ал.1 от ГПК твърдения,но не и тези в писмените бележки на
пълномощника му,заявени след приключване на устните състезания.Не се събраха
доказателства,удостоверяващи,с действията си Ж. Ц.У. виновно е нарушил
чл.5,ал.1,т.1;чл.20,ал.1 и ал.2;чл.21,ал.1 и чл.24 от ЗДвП.Напротив,заключението
на САТЕ установи,че У. се е движил със съобразена със състоянието на платното
за движение,конкретната пътна обстановка и условията за видимост скорост/ в
този смисъл са и показанията на св.А./,както и че предприетото от него
значително намаляване на скоростта на движение,последвано от спиране на
автомобила,е било съобразено с пътната обстановка и възможностите на движещия
се за него автомобил.Твърдяното от ответника рязко спиране на У.,без да има
основание за това/за да си закупи краставици от крайпътен обект/ се подкрепя
единствено от дадените в този смисъл показания на свидетеля на ответната страна
А.А.,които съдът в тази им част предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК не
кредитира,както поради заинтересоваността на свидетеля,като причинител на ПТП-то,от
изхода на настоящия спор,така и поради това,че те не кореспондират с никакви
други данни по делото,вкл.със заключението на САТЕ.По тези съображения,липсва
опора за извод,че е налице и твърдяното от ответната страна в условията на
евентуалност т.н. независимо съизвършителство от страна на водача на лек
автомобил „ *** ***“ Ж. Ц.У. .
Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД,вината се
предполага до доказване на противното.В случая тази законова презумпция не е
опровергана,поради което съдът намира настъпилото деяние,неговата
противоправност и виновността на дееца “ А.Д.А. за безспорно доказани,а оттук и
за доказано наличието на гражданска отговорност,попадаща в покритието по
чл.493,ал.1,във вр.с чл.477,ал.1 от КЗ.
По делото е безспорно,че към момента на
настъпване на процесното ПТП -20.06.2017г. е била налице задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите,учредена при ответника
за лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ** *** **,обективирана
в застрахователна полица № BG/**от
24.04.2017г.,с начална дата на покритие 24.04.2017г.и крайна дата –
08.08.2017г.
Предвид гореизложеното,съдът приема,че е
налице непозволено увреждане,чийто състав е осъществен от водач на автомобил,застрахован
при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“.По силата
на застрахователното правоотношение и на основание чл.493,ал.1,във вр.с
чл.477,ал.1 от КЗ ответникът е поел задължение да обезщети вредите,причинени на
увредените лица от водача на застрахованото превозно средство.
Обстоятелството,че ищецът е увредено лице,се
доказва освен от приетите по делото писмени доказателства,и от гласните
такива-показанията на свидетеля на ответната страна А..В този смисъл
неоснователно е и оспорването от ответника на протокола за ПТП в частта му
относно пострадалите лица.
Ищецът твърди,че вследствие описаното ПТП е
получил множество на брой телесни повреди,изразяващи се в компресионно счупване
на пети поясен L5 прешлен,счупване на лъчевата кост на дясната ръка,контузия на главата
и сътресение на мозъка,и е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в болки
и страдания.Във връзка с това към исковата си молба представя и по делото са
приети като доказателства медицински документи/стр.14-44/.Истинността им не е
оспорена от ответника,той не е навел възражение,че същите са с невярно
съдържание и удостоверените в тях факти не отговарят на осъщественото в
обективната действителност.След като доказателствената сила на представената от
ищеца медицинска документация не е оспорена от ответника,последната следва да
се цени с оглед разпоредбата на чл.179 от ГПК,тъй като по своята правна същност
представените медицински документи представляват официални свидетелстващи такива.Те
материализират волеизявление на длъжностно лице в това му качество,в рамките на
неговата компетентност и по установения ред и форма и като такива се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата,удостоверени
в тях.В този смисъл,несъстоятелно е възражението на ответника,че заключението
на съдебно-медицинската експертиза не било годно доказателство,удостоверяващо
получените от Е.И.Ю. травми,тъй като вещото лице приело за осъществени факти от
действителността само въз основа на представените от ищеца медицински
документи,без да извърши преглед на медицинските изследвания,послужили за
издаването на тези документи.
Извън горното,при назначаване на експертизата/стр.162/,съдът
е задължил вещото лице да отговори на поставените му въпроси след като извърши
преглед на събраните по делото писмени доказателства.Ответникът е поискал и
съдът е уважил искането му за допълване задачите на експертизата,но искане от
ответната страна експертът да изследва всички налични в АД „ МБАЛ-Добрич
медицински изследвания,за да провери съответстват ли на написаното в приетите
по делото медицински документи,не е правено.При това положение,страната не може
да оспорва констатациите на експертизата под предлог,че експертът не бил
проверил и други документи,каквото задължение не е вменено на вещото лице.
Съгласно епикриза,изх.№ 8531,издадена от НХО
при АД „ МБАЛ-Добрич“,на 20.06.2017г. ищецът е пострадал при ПТП като пътник в
автомобил.Същият ден е приет на лечение в АД „ МБАЛ-Добрич“ с главоболие,болки
в лумбален сегмент на гръбначния стълби,изтръпване на долни
крайници.Консултиран е с неврохирург,направени са съответни изследвания и е приет
в НХО по спешност за лечение.По време на престоя в отделението по Неврохирургия
при извършените изследвания е установено отток и кръвонасядане на меките
тъкани,счупване на пети поясен прешлен и на лъчевата кост на дясната ръка.Изписан
е на 29.06.2017г. с окончателна диагноза:Контузия на главата.Мозъчно
сътресение.Фрактура на L5 прешлен.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза,установените увреждания на пострадалия Ю. са в резултат на удари със
или въ**у твърди,тъпи предмети,отговарят на травми в купето на автомобила и са
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.Счупването на пети поясен
прешлен е обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от 3-4
месеца.Счупването на лъчевата кост на дясната ръка е довело до трайно
затруднение в движението й за период около 2-3 месеца.Установеното мозъчно
сътресение не е довело до отклонения в неврологичния статус.Получените
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,неопасно за
живота.Те са били съпроводени със значителни болки и страдания за период от 1-2
месеца,през който ищецът е имал затруднения в обслужването си с дясната ръка,както
и ограничаване на движенията в поясната област.Приложените към делото
медицински документи не сочат за настъпили усложнения или за по продължително
по време от обичайното възстановяване на пострадалото лице,като към момента на
изготвяне на експертизата ищецът би следвало да е напълно здрав.Вещото лице
констатира,че по тялото на ищеца не са установени външни белези или
следи,характерни за поставен предпазен колан.При поставен такъв биха останали
следи от него,в смисъл кръвонасядания и ожулвания,въ**у корема и гръдния кош на
Е.Ю..В подкрепа на извода на вещото лице,че ищецът не е бил с поставен
предпазен колан при настъпване на ПТП е и вида и характера на получените от Ю.
травми.Така оттокът и кръвонасядането на меките тъкани теменно тилно в окосмената
част на главата са получени от удар на главата във вътрешната част на тавана на
купето на автомобила,тъй като при липса на предпазен колан,който да фиксира
тялото към седалката и облегалката и да намали инерционните сили,тялото не
полита само напред,а и нагоре.Компресионното счупване на пети поясен прешлен
и посоката му-отдолу нагоре,също е аргумент,че предпазен колен е липсвал.Вещото
лице е категорично,че установените наранявания не биха могли да се получат при
поставен предпазен колан,поради което приема,че ищецът е пътувал без поставен
такъв.
Съдът кредитира изцяло заключението на медицинската
експертиза като обективно и компетентно дадено,с оглед на което и на приетата
по делото медицинска документация,въз основа на която то е изготвено,приема за
безспорно доказано,че ищецът е претърпял описаните телесни повреди,че същите са
получени в резултат на процесното ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с
него,че травмите са били съпроводени със значителни болки и страдания за период
от 1-2 месеца,през който ищецът е имал затруднения в обслужването си с дясната
ръка,както и ограничаване на движенията в поясната област,че Ю. е лекуван в
болнични условия в продължение на 9 дни,както и че при настъпване на
произшествието ищецът не е бил с предпазен колан.
Не се
събраха доказателства в подкрепа на ищцовото твърдение,че след изписването на
ищеца от болница,лечението му е продължило,вкл. и понастоящем,като се налага
той да посещава и рехабилитации,че продължава да се нуждае от чужда помощ в
своето ежедневие,което допълнително утежнява болките и страданията му,че
процесното ПТП се е отразило крайно негативно и на нормалните социални контакти
на ищеца с оглед на неговата все още крехка детска психика.
По възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат:
Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,ал.2
от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия,дори и когато то не съответства на
предписаното от закона,а само това,чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена последица за произлезлите вреди.Съгласно съдебната
практика,обективирана в редица решения на ВКС,като напр.Решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г.,II
т.о.;Решение 206/12.03.2010г.по т.д.№ 35/2009г.,II т.о.;Решение № 159/24.11.2010г.по т.д.№ 1117/2009г.,II т.о.;Решение № 58/29.04.2011г.по т.д.№ 623/2010г.,II т.о.,;Решение № 169/28.02.2012г.по т.д.№ 762/2010г.на
ВКС,II т.о.,при преценката за съпричиняване на настъпилите в
резултат на ПТП вреди,следва да се отчита не само факта на извършеното от
страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата,но и дали
нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия,без който не би се стигнало,наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,до вредоносния
резултат.
В процесния случай съпричиняването е
доказано,тъй като със заключението на
СМЕ е несъмнено установено,че по време на настъпване на произшествието пострадалият
Е.Ю. е бил без предпазен колан,както и че ако е бил с предпазен колан,не би се
стигнало до получените травми.С оглед това,съдът приема,че въпреки несъмнената вина на водача
на лекия автомобил „*** ***“ А.Д.А.,за предизвикване на процесното ПТП,е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД от пострадалото лице,като
степента на това съпричиняване е 50%.С този размер следва да се редуцира
дължимото обезщетение за неимуществени вреди,определено от съда по чл.52 от ЗЗД.
Преценката
за размера на дължимото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
извършва от съда за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно
убеждение,като понятието справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от
анализ на всички специфични за конкретното дело обстоятелства и
доказателства.Необходимо е да се отчете действителният размер на моралните
вреди,като се съобразят вида,характера и тежестта на
уврежданията,интензитетът,степента,продължителността на болките и
страданията,дали същите продължават или са
приключили,възрастта на пострадалия,социалното му положение,икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането,както и нивата на минималните
застрахователни лимити.
При определяне справедливия размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази следното:
Към момента на настъпване на процесното ПТП
ищецът е дете,на 13 години,без данни за заболявания.Вследствие на настъпилия на
20.06.2017г.пътен инцидент получава увреждания,обусловили временно разстройство
на здравето му,неопасно за живота.Ищецът е престоял в болница 9 дни.Счупването
на пети поясен прешлен е обусловило трайно затруднение в движението на тялото му
за период от 3-4 месеца.Счупването на лъчевата кост на дясната ръка е довело до
трайно затруднение в движението на лявата му ръка за период около 2-3
месеца.През това време Е.Ю. се е нуждаел от чужда помощ в своето ежедневие и е
претърпял значителни болки и страдания.Липсват данни за настъпили усложнения или
за по продължително по време от обичайното възстановяване на пострадалото лице,поради
което и с оглед възрастта му и общото му добро здравословно състояние,следва,че
към момента ищецът е напълно здрав.Твърденията в исковата молба за продължаващи
рехабилитации и нужда от чужда помощ в ежедневието,както и затова,че процесното
ПТП се е отразило крайно негативно на нормалните социални контакти на ищеца,са
неподкрепени от доказателства,поради което съдът приема,че към момента Е. Ю. е напълно възстановен здравословно и не
търпи болки и страдания,подлежащи на обезщетяване.Нивата на застрахователното
покритие за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане за процесния
период съгласно чл.492,т.1 от КЗ/ред.
2017г./са в размер на 10 000 000 лв.за всяко събитие,независимо от
броя на пострадалите лица.
Гореизложеното дава основание на съда да
приеме,че справедливият размер на обезщетение е 12 000 лв.При отчитане на
съпричиняването от 50% искът за неимуществени вреди следва да се уважи до
размера на сумата от 6 000 лв.,като за разликата до пълния размер от
26 000 лв. на предявения частичен
иск да се о**върли.
Относно акцесорната претенция за присъждане
на законната лихва въ**у дължимата като обезщетение за неимуществени вреди
сума,считано от изтичане на 15-дневния срок по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ:
В случая,видно от приложеното към исковата
молба/стр.60/ известие за доставяне и от входящия номер при ЗД „***“АД,гр.София,на
представената към отговора извънсъдебна застрахователна претенция/стр.91/,застрахователят
е сезиран по реда на чл. 380 КЗ
на 09.11.2018г.С писмо,изх.№
НЩ-8542/28.11.2018г./66/,получено от пълномощника на ищеца - адв.Н.Д. на
29.11.2018г.застрахователят е изискал представяне по реда на чл.106 от КЗ на
допълнителни документи с цел произнасяне по заведената щета №
**********.Исковата молба,въз основа на която е образувано настоящото дело,е
депозирана по пощата,видно от пощенското клеймо на плика/стр.67/,на 03.12.2018г.,т.е
преди изтичане на 15-дневния срок по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ,поради което въ**у
дължимото обезщетение се дължи и следва да бъде присъдена единствено законна
лихва,считано от 03.12.2018г.,до
окончателното му изплащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноски по
чл.80 от ГПК/стр.202/ ищеца претендира присъждане на заплатената държавна такса
за образуване на делото,в размер на 1040.00 лв.,както и на заплатените депозити
на вещите лица за изготвените по делото САТЕ и СМЕ,в размер от 550.00 лв.,или
общо сумата от 1590 лв.
Съразмерно с уважената част от иска на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца
разноски в размер на сумата от 366.92 лв.
Пълномощникът на ищцовата страна –адв.Н.Д.
претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата,ведно с 20% ДДС,като
представя доказателства/стр.203/,че е регистриран по ЗДДС.Видно от
представените договор за правна защита и съдействие/стр.256/,декларации по
чл.83,ал.2 от ГПК/стр.258-260/ и справки от ТД на НАП/ стр.261-264/ адв. Н.Д. е предоставил на ищеца безплатна
адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата.В този случай и на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Д. възнаграждение съгласно
чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №
1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,при
съобразяване уважения размер на предявения иск,в размер на 370.00 лв,ведно с
дължимия по закон 20 %ДДС-74.00 лв.,или
възнаграждение в общ размер с ДДС от 444.00 лв.
Ответникът също прави искане за присъждане на
разноски.Съобразно представен списък по чл.80 от ГПК/стр.237/,същите възлизат
на общата сума от 2 127.00 лв.,от която:заплатени депозити на вещите лица
за изготвените по делото САТЕ и СМЕ,в общ размер от 550.00 лв.;5.00 лв.-заплатена
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение;1572.00 лв.с ДДС-заплатено адвокатско
възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответната страна е неоснователно.Минимално
дължимото такова,определено по реда на чл. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 1310.00 лв.,или с ДДС –
1572.00 лв.,колкото се претендира.
Съобразно
о**върлената част от иска и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи и
следва да заплати на ответника разноски в размер на сумата от 1636.15 лв.
Воден от гореизложените мотиви,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.**,район Л.,бул.
„Д. Б.“ № *, представлявано от С. С. П. и К.Д. К. заедно,на основание
чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1 от КЗ,във вр. с чл.45 и чл.51,ал.1 и чл.52 от ЗЗД,ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Ю.,ЕГН:**********,чрез
неговата майка и законен представител С.Н.И.,ЕГН:**********,с адрес:г***,сумата
от 6 000.00 лв./шест хиляди
лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания вследствие настъпило на 20.06.2017г. ПТП,причинено от А.Д.А.,ЕГН:**********,като водач на лек
автомобил марка „***“,модел “***“,с ДК №
** *** **,застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ при
ответното дружество,ведно със законната лихва въ**у главницата,считано от 03.12.2018г.,до
окончателното изплащане на задължението.
О**ВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за РАЗЛИКАТА над сумата от 6 000.00 лв.,до пълно
предявения размер от 26 000.00 лв.,предявен като частичен иск от иск в общ
размер от 90 000.00 лв.
О**ВЪРЛЯ предявения от Е.И.Ю.,ЕГН:**********,лично
и чрез своята майка и законен представител С.Н.И.,ЕГН:**********,с адрес:г***,чрез
адв.Н.Д.,със служебен адрес:г***,четвърти полуетаж,офис № 4,против ЗД „ ***“,ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:гр.**,район Л.,бул. „Д. Б.“ № *,иск за
присъждане на законна лихва въ**у дължимата като обезщетение за неимуществени
вреди сума,считано от изтичане на 15-дневния срок по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА
ЗД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.**,район Л.,бул.
„Д. Б.“ № *, представлявано от С. С. П. и К.Д. К. заедно,на основание чл.78,ал.1
от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Ю.,ЕГН:**********,чрез
неговата майка и законен представител С.Н.И.,ЕГН:**********,с адрес:г***,сумата
от 366.92 лв./триста шестдесет и шест лева деветдесет и две
стотинки/,представляваща сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.**,район Л.,бул.
„Д. Б.“ № *, представлявано от С. С. П. и К.Д. К. заедно,ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38,ал.2,вр. с
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н.Д.,със служебен адрес:г***,четвърти
полуетаж,офис № 4, сумата от общо 444.00
лв./четиристотин четиридесет и четири лева/ с ДДС,представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца,определено съобразно
уважения размер на предявения иск по реда на чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №
1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА
Е.И.Ю.,ЕГН:**********,чрез неговата майка и законен представител С.Н.И.,ЕГН:**********,с
адрес:г***,ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ЗД „ ***“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.**,район Л.,бул. „Д. Б.“ № *, представлявано
от С. С. П. и К.Д. К. заедно,сумата от 1636.15
лв./ хиляда шестстотин тридесет и шест лева и петнадесет стотинки/,представляваща
дължими разноски съобразно о**върлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
пълномощниците на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: