№ 68
гр. Раднево, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100875 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Байо Ърт“ ЕООД,
подадена чрез пълномощника адв. М., срещу П.Г.Т., в качеството му на ЕТ
„Радомир – ПТ - Пеньо Тодоров“, с която се предявява иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД. Ищецът твърди, че е ползвател на
земеделски земи в землището на с. Б., община Раднево, с обща площ от 462
дка и ги е обработвал като е отглеждал оризови насаждения сорт „камео“, в
това число парцели с № 17960-67-2-1 с площ 11,59 хка, № 17960-80-1-1 с
площ 10,9 хка, № 17960-84-1-1 с площ 5,44 хка, № 17960-85-1-1 с площ 8,81
хка и № 17960-86-1-1 с площ 8,91 хка. Твърди, че стопанисваните от него
парцели се намират стопанисвани от ответника парцели с оризови
насаждения. Твърди, че в периода 17.07.2020 г. до 30.07.2020 г. е проведено
пръскане на насажденията на ответника с хеликоптер на „КМК“ ООД, като са
засегнати от пръскането и насажденията с ориз сорт „камео“ на ищеца, които
се намират непосредствено до тези на ответника. Твърди, че ответникът
отглежда оризовите насаждения по технология clearfield, а ищецът по
конвенционална технология. Твърди, че доколкото използваната от ответника
технология предвижда пръскане с препарати, тази на ищеца не допуска, даже
за използвания сорт било противопоказно. Твърди, че при пръскането били
1
засегнати два от стопанисваните имоти, видимо в площ от около 50 дка, в
парцели № 17960-67-2-1 площ от 22 дка и № 17960-80-1-1 площ 28 дка,
вследствие на което се наблюдавало неинфекциозно, нетипично за сорта
изсветляване и изсъхване на листната маса, силно редуциране на броя
класове, вследствие третирането с несъвместимия със сорта хербицид.
Твърди, че пръскането било осъществено от „КМК“ ООД по възлагане от
ответника, което било видно от писмо до кмета на с. Б. и разрешително от
ОДБХ. Твърди, че поканили ответника с нотариална покана да уредят
отношенията си чрез съставяне на констативен протокол за щетите, като се
състояла среща на 23.09.2020 г., на която се разбрали да направят нова среща
с представител на ответника, но на няколко покани до ответника и неговата
съпруга, представител не е бил изпратен, а на 23.10.2020 г. започнала жътва.
Твърди, че извършената жътва на 23 и 24.10.2020 г. бил изготвен протокол от
25.10.2020 г. за състоянието на насажденията и ожънатото количество.
Твърди, че комисията констатирала, че средния добив от незасегнатите
площи била в размер на 884 кг на декар, като от засегнатите площи били
добити едва по 200 кг на декар, тоест с по 684 кг на декар по-малко. Твърди,
че от ожънатите 462 дка добил общо 374,440 тона ориз, а от засегнатите 50
дка едва 10 тона. Твърди, че поради това от тези засегнати 50 дка не
реализирал общо 34200 кг оризова арпа, с което бил ощетен от ответника.
Твърди, че средната пазарна цена на оризова арпа през 2020 г. е в размер 0,88
лв. за кг, поради което претърпяната за него вреда била в размер на 30096 лв.
Твърди, че процедура по ЗОСИ не е задължителна и не изключва правната
възможност на ищеца да претендира вреди по общия исков ред. Поради това
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 18000 лв., представляваща частично претендирано обезщетение в
общ размер на 27231,40 лв. /допуснато изменение на иска по реда на чл. 214
ГПК с протоколно определение от 15.03.2022 г./, представляваща нанесени
вреди, чрез пръскане в периода 17.07.2020 г. до 30.07.2020 г. с хеликоптер от
„КМК“ ООД по възлагане от ответника върху оризови насаждения на площ от
50 дка, в парцели № 17960-67-2-1 площ от 22 дка и № 17960-80-1-1 площ 28
дка, вследствие на което се наблюдавало неинфекциозно, нетипично за сорта
изсветляване и изсъхване на листната маса, силно редуциране на броя
класове, вследствие третирането с несъвместимия със сорта хербицид, довело
до по-нисък добив с 34200 кг оризова арпа, ведно със законната лихва от
2
датата на увреждането. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П.Г.Т., в
качеството му на ЕТ „Радомир – ПТ - Пеньо Тодоров“, в който оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че оспорва изцяло твърдяната от ищеца
фактическа обстановка в исковата молба. Твърди, че пръскането на оризовите
насаждения е осъществено на 17.07.2020 г., за което третиране със самолет
били уведомени ОДБХ-Стара Загора и кмета на с. Б., при спазване на чл. 110,
ал. 4 от Закона за защита на растенията. Твърди, че ОДБХ е издала
разрешение № 240153 от 13.07.2020 г., с което на ищеца било разрешено
осъществяване на въздушно пръскане с препарати за растителна защита в
землището на с. Б., с препарат Листего 40 и Деш ХЦ, срещу плевели, за
пръскане в периода от 15.07.2020 г. до 19.07.2020 г. Твърди, че пръскането
било осъществено от фирма „КМК“ ООД. Твърди, че в протоколите за жътва
от 25.10.2020 г. във втория парцел, който уж бил увреден според ищеца, било
реализирано най-висок добив оризова арпа в размер на 1082 кг на дка, а
първият парцел, който също уж бил засегнат, имал добив от 769 кг на дка,
което било много малко по добива от другите три парцела, които варирали
около 800 кг на дка, поради което счита, че вреда реално не е имало. Твърди,
че никой от ищцовото предприятие не е подал оплакване след пръскането,
нито по-късно пред компетентните власти, за констатиран проблем поради
пръскането, в това число не е имало жалба по чл. 18 ЗОСИ. Твърди, че по
никакъв начин не се установя, че точно 50 дка били засегнати, като няма
никакви доказателства за това и как въобще е било констатирано. Твърди, че
сега вече като е ожънато ищецът може да твърди всякакви обстоятелства
досежно засегнати площи, дори да ги увеличи двойно, но това нямало как да
се установи, след като не е осъществено по реда на ЗОСИ. Твърди, че
изпълнителят е известен с високото качество на предоставяната услуга, като
няма как да е объркал и да е напръскал такава голяма площ от 50 дка поради
грешка. Твърди, че е водена цялата нужна документация и е осъществено
пръскане по всички законови изисквания, поради което не е налице
противоправно поведение. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна на основание чл. 78, ал. 5
3
ГПК. Представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявеният иск има правна квалификация по чл. 49 ЗЗД, като
аргументите за това са извлечени от твърденията в исковата молба. Тук обаче
съдът ще се позове и на практиката на ВКС в О-1073-09, ІІІ г.о. и Р-367-10, ІІІ
г.о. По правната си същност отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-
обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на
изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на
пострадалия. Следователно предпоставките за ангажиране на отговорността
по чл. 49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите
да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е
възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението
на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да има вина
за причинените вреди (Р-1088-08, ІV г.о.; Р-871-08, ІІІ г.о.). Поначало не е
нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на увреждането е
конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и тогава,
когато не може да се установи кой конкретно от работниците или
служителите е причинил вредата (т.7 на ППВС № 7/1959 г.).
Предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват изпълнение на самата работа или които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. В този
случай вредите се явяват причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа /т.1, б.„б“ на ППВС № 9/1966 г./. Затова следва да се
установи наличието на възлагане на работа от ответника; деяние на
изпълнителя; вреда за ищеца по иска; причинна връзка между деянието и
вредата; деянието е при или по повод изпълнението на възложената работа;
вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага, а останалите
условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване от ищеца
при условията на пълно и главно доказване.
С протоколно определение от 15.03.2022 г. съдът е обявил за
4
окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по
чл. 140 ГПК от 12.01.2022 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да
докаже, че стопанисвал процесните парцели, в които е отглеждал ориз сорт
„камео“, като в периода от 17.07.2020 г. до 30.07.2020 г. по възлагане на
работа от ответника, третото за делото лице „КМК“ ООД като изпълнител,
чрез свои служители при или по повод изпълнение на работата са напръскали
чрез хеликоптер с хербициди оризовите насаждения на ищеца на площ от 50
дка, в парцели № 17960-67-2-1 площ от 22 дка и № 17960-80-1-1 площ 28 дка,
вследствие на което се наблюдавало неинфекциозно, нетипично за сорта
изсветляване и изсъхване на листната маса, силно редуциране на броя
класове, вследствие третирането с несъвместимия със сорта хербицид, което
да е довело до по-нисък добив с 34200 кг оризова арпа, както и стойността на
количеството загубена реколта по средни пазарни цени за 2020 г.
От приетите по делото писмени доказателства и приетите заключения
на комплексната съдебна икономическа и агротехническа експертиза
/накратко СИАТЕ/, които съдът кредитира като безпристрастни и
компетентни, се установява, че ищецът и ответникът са отглеждали ориз в
съседни обработваеми земеделски земи в землището на с. Б., община Раднево.
Ищецът е отглеждал през 2020 г. в пет парцела с номера 17960-67-2-1 с площ
от 11,59 ха /115,9 дка/, 17960-80-1-1 с площ 10,9 ха /109 дка/, 17960-84-1-1 с
площ 5,44 ха /54,4 дка/, 17960-85-1-1 с площ 8,81 ха /88,1 дка/ и 17960-86-1-1
с площ 8,91 ха /89,1 дка/, засети с ориз от сорта „Камео“ по конвенционалната
технология за отглеждане на ориз /така писмените доказателства, отговора на
вещото лице П.-П. и показанията на св. В.Ц./. От заключението на СИАТЕ е
видно, че ищецът е използвал при отглеждане на ориза хербициди Агроксон и
Базагран. От тук следва, че ищецът установява първата предпоставка за
реализиране на правото му, а именно да е стопанисвал процесните парцели с
номера 17960-67-2-1 с площ от 11,59 ха /115,9 дка/ и 17960-80-1-1 с площ
10,9 ха /109 дка/, в които е отглеждал ориз сорт „камео“.
От същите доказателствени източници /писмени доказателства,
заключенията на СИАТЕ и гласните доказателства/ е видно, че ответникът
пък е отглеждал през 2020 г., в непосредствено съседни на ищцовите засети с
ориз земеделски земи, засети парцели с ориз от сорта „Луна“ по технологията
5
clearfield, като е използвал на 17.07.2020 г. хербицид Листего 40 с прилепител
Деш ХЦ във фаза листа разтворени до забележими 2 братя. За отглеждания от
ответника сорт ориз „Луна“ в полета в землището на с. Б. и използваните
препарати за растителна защита виж и приложените към исковата молба
документи за проведени химични обработки на л.61-65 от делото на РС-Стара
Загора. От същите доказателствени източници, от приетите писмени
доказателства, представени от „КМК“ ООД и от разпита на свидетелите Кр.
Вл. П. и Н. Й. Ал., е видно, че пръскането с хербицида Листего 40 в засетите с
ориз площи на ответника е извършено чрез хеликоптер КА-26 от страна на
дружеството „КМК“ ООД на 17.07.2020 г., след издадено разрешително от
ОДБХ-Стара Загора /л.59 на РС-Стара Загора/ и уведомително писмо до кмета
на с. Б., община Раднево /л.60 на РС-Стара Загора/. За извършената услуга
„КМК“ ООД е издало на ответника фактура № 2015 от 31.07.2020 г. /л.67 на
РС-Стара Загора/. От това е видно, че на дата 17.07.2020 г. действително
третото за процеса лице „КМК“ ООД е пръскало по поръчка на ответника
неговите площи, засети с ориз в землището на с. Б., с препарат Листего 40.
От показанията на св. К.П., собственик на фирма „КМК“ ООД, и св.
Н.А., работещ в „КМК“ ООД и извършил като летец въпросния полет с
пръскането с препарат на 17.07.2020 г., е видно, че във въпросния ден на
17.07.2020 г. климатичните условия са били добри за пръскане, вятърът е бил
в границите на допустимото, били са им предоставени нужните документи за
пръскането. Били са предоставени схеми на площите за пръскане и е бил
направен полет за обход на площите и да се видят евентуални препятствия.
Св. А. посочва, че вятърът е бил около 1-2 метра в секунда, като самото
пръскане се осъществява от височина от 2 до 5 метра, а процесното пръскане
било от височина 2 метра. Св. А. посочва, че с агронома на възложителя
уточнявали къде имало в съседство чувствителни на препарата култури, за да
се пазят те, като винаги се оставяло защитна ивица. В случая св. А. посочва,
че агрономът му казал, че имало в съседство ориз на друг арендатор, като
пазенето на площите го вършили те, без да им е нужно да се казва от някой.
Принципно при пръскането с препарат чрез въздухоплавателно средство
препаратът се вижда къде пада, но в случая не е имало човек, който пряко да
наблюдава от някоя страна. На пилота св. А. не му е било известно да е
напръскал чужди площи, в това число на ищеца, но летейки напред е
технологично трудно същият да гледа отзад зад хеликоптера къде се
6
разпръсква препарата. От това е видно, че няма преки доказателства чрез
свидетели очевидци, при въпросното пръскане да е засегнат някой от засетите
с ориз парцели на ищеца, поради което доказването остава на плоскостта на
косвеното доказването. В тази връзка е видно, че св. К.П., собственик на
„КМК“ ООД, посочва, че около 2-3 седмици след третирането му се обадил
по телефона г-н А.Д., че имал съмнение, че е засегнат техен ориз при
пръскането на 17.07.2020 г., на което св. П. му казал, че ако има съмнения, се
сформирала комисия чрез общинската служба, в която участвали всички и да
се удостовери дали има такова нарушение, като те от тяхна страна канили
застрахователите си, тъй като дейността им била рискова и имали сключени
застраховки за тези рискове. Видно е също, че ищецът не е сигнализирал
общинската служба, не е сформирана никаква комисия да констатира
евентуално нарушение при пръскането. Св. К.П. посочва, че многократно е
викан от такива комисии, тъй като се е случвало при пръскане да има
увредени култури, много пъти се е случвало това да има увреждане.
По делото е разпитан св. С.Т., който работи в „Д.“ ЕООД, но пък се е
грижил именно за полетата с ориз на ищеца, поради което е налице
обусловена свързаност между фирмите и на лицата, което евентуално би
могло да направи свидетеля заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК. От
показанията на св. Т. е видно, че ежедневно обхождал полетата с ориз, като в
средата на юли месец забелязали, че имало проблем с 2 клетки с ориз,
засегнати в различна степен, като растенията почнали да пожълтяват и
потъмняват, мислили даже, че ще загинат, но изведнъж се съживили и
изкласили, но не могли да изпълнят класа и по време на жътвата видели
резултата. Св. Т. посочва, че засегнатите масиви били в гранични на
обработваните от ответника клетки с ориз, тъй като от двете страни
граничили с него. От показанията на св. Т. е видно, че разхождайки се в ориза
се виждало, че същият не е със зелена и хубава листна маса. При жътвата св.
Т. бил комбайнерът и видели заедно с други лица на ищеца, че в процесните
засегнати площи моментният добив спадал на 400 кг/декар, а иначе бил около
1300-1350 кг/дка. От показанията на св. Т. е видно, че при засегнатите площи
комбайнът ходил по 2-3 дължини, за да се напълни бункерът, а иначе от 1
дължина на клетката се пълнил бункерът с ориз и трябвало да се изпразни. От
св. Т. е видно, че преди жътва мерили на око засегнатите площи, а след
жътвата ги замервали, но не посочва по какъв начин са замервани, но посочва
7
да е неточно замерването и че в единия парцел да са засегнати 28 дка, а в
другия 22 дка. Имало приложение за измерване, в което грешката била до 1
дка, както и че комбайнът измервал площите, но не посочва с тях да е правено
конкретно замерване на засегнатите площи.
По делото е разпитан като свидетел лицето И.Р.И., който помагал на г-н
Д. и за оризовите насаждения на ищеца „Байо ърт“ ЕООД през 2020 г., без да
има сключен договор за тази услуга. Посочва, че с ищеца си помагали и
правили консултации един друг, поради което неговите показания също бяха
преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК с оглед евентуална негова
заинтересованост. Свидетелят И. посочва, че правили обходи редовно и при
един обход забелязали в една клетка от 109 дка, че имало видими поражения
по ориза, тъй като оризът в цялата клетка бил маслено зелен, а от лявата
страна на клетката почвал да жълтее и след няколко дена влезли в клетката и
видели, че оризът започва да умира. Посочва, че и в другата клетка покрай
пътя си личало, че нещо се случва с ориза, не върви както трябва. Свидетелят
не успя в съдебно заседание да посочи датите, на които са се случили тези
събития, но посочва дати преди 17.07.2020 г. Посочва, че вероятно
проблемните площи в масивите се дължи на пръскане с несъвместим
препарат, като нямало каква друга причина да има за това. Посочва, че на
масива от 109 дка комбайната посочвала моментен добив от 1300 кг/дка в
незасегната част и 400 кг/дка в засегната част, а в другия масив от 110-115 дка
около 880 кг/дка в незасегната част и 250 кг/дка в засегнатата част. Посочва
също, че се занимава с ориз от 2000 г., като сорт „Камео“ е възможно при
най-добрия добив да се добие около 1200-1150 кг/дка, което противостои на
посоченото от него да е имало добив от 1300 кг/дка, както и посоченото от св.
С.Т. да са добивали около 1300-1350 кг/дка.
По делото е разпитан като св. А.Д., работи в „Д.“ ЕООД, но е пряко
свързан с полетата с ориз на ищеца, поради което е налице обусловена
свързаност между фирмите и на лицата, което евентуално би могло да
направи свидетеля заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК. Св. Д. посочва,
че е напълно запознат с оризищата на ищеца и е получавал информация от
служителите за оризищата, което потвърждава посоченото в предходното
изречение. Св. Д. посочва, че получил информация от колеги, че в една от
техните оризови клетки /самият факт на посочване от свидетеля на клетките
8
като „нашите оризови клетки“ го прави възможно заинтересован при даване
на показанията/ се наблюдавали увреждания с предположение да е станало от
неправомерно пръскане от съседите, поради което отишъл и ги видял и
установил, че ставало въпрос за няколко масива. Посочва, че растенията били
почнали да изсъхват, да покафеняват върховете им и листата им, поради
което започнали да ги наблюдават често, да следят процеса им на развитие.
Посочва, че в тази връзка уведомил колегите му от ответника, но те не приели
несериозно повдигнатите въпроси, поради което минали през нотариус и
подписали протокол. Посочва, че се разбрали на жътвата да имало
представител на ответника, но те така и не пратили представител на
изпратените им съобщения. Посочва, че засегнатите площи били
правоъгълни и много лесно били замерени от комбайна и тъй като границата
на добива била рязка, то било ясно, че в засегнатите площи се е случило
нещо. Посочва, че проблемите в полетата ги установили на някаква дата на
месец юли, може би и да е било юни, по време на второто пръскане. Посочва,
че с управителя на „КМК“ ООД, тоест св. К.П., бил в колегиални отношения,
познавали се от 20 години и му споделил за този проблем със засегнатите
площи, като св. П. му казал, че в такива случаи страните се споразумяват, а
нямал спомен да му е казвал да иска сформиране на комисия и за
застраховката му за щети, което противостои на посоченото от св. К.П. в
разпита му, който ясно и без съмнение посочи, че е уведомил в разговора св.
Д. за уведомяването на общинската служба и сформиране на комисия за
констатиране на проблемите и за наличието на застраховка за това.
По делото е разпитана св. В.К., работеща за „Д.“ ЕООД, поради което
нейните показания по посочените по-горе причини за свързаност между
фирмите и лицата, също бяха преценени съобразно разпоредбата на чл. 172
ГПК. Св. К. е подготвяла счетоводната документация и се подготвила
протоколите от жътвата, като данните са и били подадени от комбайна и така
са ги засичали.
По делото е разпитан и св. Л.К., работещ като аргоном при ответника,
поради което неговите показания също се прецениха съобразно чл. 172 ГПК.
Посочва, че той лично е правил поръчката за пръскане към „КМК“ ООД и на
17.07.2020 г. било пръскано с хеликоптер с препарат Листего 40 с доза 125 мл
на дка с прилепител Деш по 100 мл на дка, за което имали разрешително от
9
БАБХ и уведомително писмо до кмета на селото. Посочва, че от това
пръскане не е имало претенции от други производители. Посочва, че за тези
претенции на ищеца разбрал през месец септември в края, а преди това като
обследвал техните площи не бил забелязал нищо в площите на ищеца.
Посочва, че от сорт „Камео“ при отглеждане са вадили добив до 1000 кг/дка,
като според него било нереално някой да извади по-голям добив. Посочва, че
не е знаел ищецът „Байо ърт“ ЕООД да гледа непоносим към използвания от
тях хербицид ориз, което разбрал по-късно през месец септември. Посочва, че
при пряко попадане на препарата върху полетата на ответника, отглеждани по
конвенционалната технология, ще загинат растенията, а ако попадне малка
част ще се забави развитието на растенията, което ще намали добива, но
зависи какво количество препарат попадне. Свидетелят е чувал за други
случаи на проблеми при пръскането и засягане на други площи.
От показанията на св. В.Ц., агроном и консултираща ищеца като неин
клиент, се установява, че установила при оглед на насажденията на ищеца, че
част от растенията били ниски, изкривени, с редуцирана листна маса,
пожълтели и с редуцирани класове, не били загинали окончателно, но с
редуциран добив, като масивите граничели с тези на ответника и
предполагала, че при пръскането вероятно е попаднало от препарата където
не трябва при малко по силен вятър, като присъствала и на жътвата. От
документацията, представена от „КМК“ ООД и показанията на двамата
свидетели от „КМК“ ООД, се установява, че вятърът е бил малък, точно
нужния от 2 метра, за да позволи нормално пръскане, без засягане на други
имоти, при оставяне на нужната обезопасителна ивица към другите масиви.
Св. К.П. и св. Н.А. посочват, че до 5 метра вятър се осъществява нормално
пръскане с летяща техника. Св. В.Ц. също посочва, че св. А.Д. и споделил за
проблема около месеци юни или юли, но не си спомня точния месец. Тук
също е налице съвпадение с посоченото от другите свидетели, че началото на
забелязването на изсъхването на класовете се установява преди края на месец
юли. Св. Ц. посочва, че констатираният добив по протоколите е нормален
добив, но винаги може да е по-голям, което зависело от много причини като
хранене, торене, пръскане и други.
От показанията на св. В.Г. не се установяват конкретни спорни между
страните факти, които да допринесат за различно установяване на фактите.
10
Същият е бил механизатор при ответника и не знае за конкретни проблеми
при пръскането и щети при ищеца.
От всичко изложено е видно, че няма преки доказателства въпросното
установено пожълтяване и забавяне на вегетацията на засегнати площи в
оризовите насаждения да е от пръскането на 17.07.2020 г. Съдът намира, че не
се установява с нужната доказателствена стойност и чрез косвени
доказателства причинната връзка между пръскането и вредата. Голяма част от
свидетелите посочват, че проблемите са възникнали юни или юли месец, а
пръскането е осъществено на 17.07.2020 г. Съответно от свидетелските
показания на свидетелите със специалност агрономия, Л.К. и В.Ц., както и
вещото лице П.-П., също агроном, е видно, че пораженията върху растенията
не се появяват веднага след пръскането с препарата, а е нужно известно време
след това, поне минимум 10 дни, което означава, че проблеми от въпросното
пръскане на 17.07.2020 г. е възможно да се появи едва в самия край на месец
юли или вероятно в началото на месец август 2020 г., в зависимост от
попадналото количество хербицид. Никой от свидетелите не посочва обаче
такава дата за констатиране на щетите, а същите били констатирани по-рано,
което изключва причинната връзка между пръскането на 17.07.2020 г. и
пожълтяването преди това, чрез събраните косвени доказателства. Ищецът
домогва изцяло чрез доказване на вредите да докаже причинната връзка
между тях и деянието, като с косвени доказателства, боравещи с вероятности
и без никаква конкретика, домогва да придаде стойност на пръскането на
17.07.2020 г. като причина за вредите. Наличието на вреда в никакъв случай
не води на извод, че тя е причинена от определено деяние. Следва да се
докаже и че тази вреда е в причинна връзка с въпросното деяние, за да се
репарира същата по реда на непозволеното увреждане. За установяване на
причинната връзка между твърдяното деяние и вредите по никакъв начин не
спомагат изслушаните заключения на СИАТЕ и свидетелските показания,
защото дават хипотетични възможности и вероятности, общи положения, но
не и нещо конкретно във връзка с процесните вреди и деяние /при липсата на
писмени доказателства и преки свидетелски показания за причинната връзка,
няма как вещото лице да бъде конкретно при изготвяне на заключението 2
години по-късно относно причинната връзка/.
От заключението на СИАТЕ е видно, че оризът може да се отглежда на
11
едно и също място дълги години, но това води до повишаване на разходите и
значително намаляване на добивите – през третата година спада наполовина, а
на четвъртата се получава много малко ориз и повече плевелни семена и
може да се компрометира добива с от 40% до 75%. За справяне с намаляване
на разпространението на дивия ориз сред култивирания се използват
хербициди със системно действие, като един от тях е Листего 40, който бил
използван от ответника. Въпросният хербицид се прилага при технология
clearfield, като целта му е спиране на растежа на плевелите /в това число
дивия ориз/, некротизиране и загиване на растенията. При попадане на
препарат Листего 40 върху сортове ориз, отглеждани при конвенционалната
технология, използвана от ищеца през 2020 г. за сорта „Луна“, се забавя
растежа на отглежданата култура, растението изостава, вече е податлив на
патогени и много от растенията стават стерилни и добивът им е много нисък.
От това е видно, че при попадане в полетата с ориз на ищеца от въпросния
препарат Листего 40, с който са пръскани по въздух чрез хеликоптер полетата
с ориз на ответника, евентуално засегнати площи ще доведат до спиране или
забавяне на растежа на растенията и съответно по-нисък добив от тях.
От допълнителното заключение на СИАТЕ е видно, че парцелът с номер
17960-67-2-1 с площ от 11,59 ха през 2017, 2018 и 2019 години е бил засят с
ориз от „Евротранс“ ЕООД, тоест през 2020 г. при обработката от ищеца е
бил отглеждан ориз за поредна минимум четвърта година, а парцелът с номер
17960-80-1-1 с площ 10,9 ха през 2017, 2018 и 2019 години е бил засят със
зърнено-житни култури, тоест не с ориз, като през 2020 г. при обработката от
ищеца е бил отглеждан ориз за първа година от последните четири
последователни години, тоест земята е била отпочинала /виж и показанията
на св. В.Ц./. От показанията на свидетелите и от изслушването на вещото
лице П.-П. е видно, че се е очаквало парцелът номер 17960-80-1-1 със засят
ориз за първа година след отпочинала почва да даде максимален добив, а
съответно парцелът номер 17960-67-2-1 със засят ориз за поне четвърта
поредна година да даде по-малък добив от чисто агротехническа гледна
точка.
По делото са представени от ищеца и приети като писмени
доказателства съставени частни свидетелски документи - протоколи /л.29-32
от делото на СтРС/, които не са съставени по съответен изискван от закона
12
ред, поради което са непротивопоставими на ответника. Тези протоколи са
подписани от лица пряко или косвено свързани с ищцовото дружество като
негови работници, консултанти и други свързани лица, всички тези
протоколи са съставени на дата 25.10.2020 г. Въпреки това ще се посочи
статистически анализ на данните от тях. В протокола на л.29 е записано, че
средният добив от незасегнати и неувредени площи е 884 кг/дка. Установи се,
че в различните полета се гледа ориз за първа и за поредна поне четвърта
година, като добивите от тях са значително различни, поради което средният
добив от всички клетки не би спомогнал за изясняване на конкретни спорни
между страните факти. В протокол на л.30 е посочено, че от масив номер
17960-67-2-1 с площ от 115,9 дка е имало общ добив от 88508 кг /като е
налице и поправка в документа/, а от това е видно, че на декар е налице
среден добив от 763,66 кг. От същия протокол е видно, че от масив с номер
17960-80-1-1 с площ от 109 дка е имало общ добив от 117993 кг, а от това е
видно, че на декар е налице среден добив от 1 082,50 кг. Разликата се дължи
на факта, че в масив номер 17960-67-2-1 с площ от 115,9 дка ориз се гледа за
минимум поредна четвърта година, а в масив с номер 17960-80-1-1 с площ от
109 дка се е гледал ориз за първа година, след минимум 3 поредни години на
отпочиване на почвата чрез отглеждане на зърнени култури, което дава
значително по-голям добив. Тези средни добиви напълно съответстват и дори
са по-големи от посочените от агрономите добиви от ориз сорт „Камео“,
което поставя под известно съмнение наличието на вреда у ищеца. В
протокола пак от 25.10.2020 г. на л.31 е посочено, че имало засегнати площи
от около 50 дка от пръскане през месец юли 2020 г. и те нямало да дадат
реколта. Тези данни от протокола са оборени от самите свидетели, които в
същия ден при жъненето са посочили, че е имало реколта във въпросните
засегнати площи. Това поставя съмнение в годността на въпросните
протоколи да установят конкретни факти с нужната доказателствена
стойност, независимо да са потвърдени от свидетелите.
Също така е видно, че от страна на ищеца не са сформирани комисии
незабавно при откриване на съмнения във връзка с вегетацията на растенията,
не са сигнализирани никои държавни и местни органи, ангажирани с това по
реда на ЗОСИ и независимо от функцията на производството по ЗОСИ дали е
за административно-наказателно или обезщетително. Всъщност няма каквито
и да било доказателства в периода от месец юли 2020 г. и насетне до жътвата
13
и съставените едностранното от ищеца документи, озаглавени протоколи, за
наличието на щети по растенията, да се установи връзката на тези щети с
пръскането с препарат от ответника на 17.07.2020 г. Собственикът на „КМК“
ООД е уведомил лично г-н А.Д. за сформиране на комисия непосредствено
при установяване на увреждането върху растенията и такива не са били
сформирани. Дори г-н А.Д. въобще не е сигнализирал никой, не е уведомил
ответника за това, а едва в края на месец септември преди изкласяване на
ориза е предявил претенция, което в известна степен компрометира
изложената от него и съответно от ищеца „Байо Ърт“ ЕООД теза за
вредоносното деяние. Принципно, освен посочения начин от св. К.П. чрез
сформиране на съответни комисии по ЗОСИ и подзаконови нормативни
актове, при такива случаи е налице и специално производство по ГПК, по чл.
207, за събиране на трудно събираеми доказателства, тъй като при подобни
случаи доказателствата за деянието и причинната връзка са трудно
установими при забавяне с оглед на тяхното изчезване като обективни факти
от действителността. Както се посочи по-горе фактът на наличие на щета не
води на извод за наличието на причинна връзка между въпросната щета и
конкретно предизвикало щетата деяние. В случая тази причинна връзка по
никакъв начин не може да се установи от обстоятелството, че някога някъде
се е случвало пръскане и в съседни масиви, защото то е възможно, но друг е
въпросът дали се е осъществило реално, съответно установило по съответния
ред.
И в случая дори да се приеме, че е налице вреда за ищеца, то по
никакъв начин не се установи тази вреда да е в пряка причинна връзка с
пръскането на засетите с ориз площи на ответника на 17.07.2020 г., нито чрез
пряко и главно доказване, нито чрез косвено доказване. Всички съставени
протоколи, било то и пред нотариус, в края на месец септември 2020 г. и през
октомври 2020 г., по никакъв начин не могат да установят наличието на
причинната връзка между вредата и деянието. Те само маркират претенциите
на страните една към друга.
С оглед на всички изложено съдът намира, че по делото не се установи
причинната връзка между увреждането и твърдяното от ищеца вредоносно
деяние, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника по
реда на чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД и съответно предявеният иск се явява
14
неоснователен и ще се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят на ответното
дружество разноските по делото. Такива се установяват за
представителството от адвокат, за което се дължи възнаграждение съгласно
уговореното и платеното по договора за правна защита и съдействие №
0229553/08.11.2021 г. в размер на 1100 лв. и сумата от 870 лв. за
възнаграждение за вещите лица по приетото заключение на СИАТЕ. Съдът
намира, че сумата от 60 лв. депозит за свидетели не следва да се присъжда
като разноски на ответника, тъй като на двамата свидетели не е изплащано
възнаграждение. Съответно тъй като ответникът не е внесъл депозита от 50
лв. за вещите лица, от въпросния внесен депозит от 60 лв. ще се изплати
пълното възнаграждение на вещите лица и съответно сумата от 50 лв. ще се
включи към платения депозит за експертизи от ответника в размер на 820 лв.
и ще му се присъди сумата от 870 лв. Съответно разликата от 10 лв. е налична
по набирателната сметка на съда и подлежи на връщане на ответника при
поискване.
Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение от ответника от 1100 лв., тъй като с оглед
материалния интерес по делото този размер съответства на предвиденото в
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, според който при материален интерес от 18000 лв.
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1070 лв. /830 лв. плюс
240 лв. за 3% за горницата над 10000 лв./.
Затова на ответника ще се присъдят разноските в общ размер на 1970
лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „Байо
Ърт“ ЕООД, вписано в ТР при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Калояновско шосе” № 1, срещу П.Г.Т., действащ в
качеството си на ЕТ „Радомир – ПТ – Пеньо Тодоров“, вписано в ТР при АВп
15
с ЕИК *********, с адрес на управление с. Б., община Раднево, осъдителен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 18000 лв.
(осемнадесет хиляди лева), представляваща частична претенция от обща сума
от 27231,40 лв., за претърпяна вреда от пропуснати добиви от отглеждан ориз
сорт „Камео“ в засегнати площи от пръскане с препарат Листего 40 на
17.07.2020 г. чрез хеликоптер, осъществено от „КМК“ ООД, по поръчка на ЕТ
„Радомир – ПТ – Пеньо Тодоров“, чрез засягане на площ от 22 дка в парцел
номер 17960-67-2-1 с обща площ от 115,9 дка и засягане на площ от 28 дка в
парцел номер 17960-80-1-1 с обща площ от 109 дка.
ОСЪЖДА „Байо Ърт“ ЕООД, вписано в ТР при АВп с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Калояновско шосе” № 1, да
заплати на П.Г.Т., действащ в качеството си на ЕТ „Радомир – ПТ – Пеньо
Тодоров“, вписано в ТР при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление с.
Б., община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1970 лв. (хиляда
деветстотин и седемдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
16