Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 131

15.06.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                              2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №262 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.С., бул***, подадена чрез пълномощник – адв.В. П., срещу Решение №260006/11.01.2021 г., постановено по АНД №960 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че в мотивите си районният съд неправилно приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и основание за отмяна на НП. Счита се за неправилен изведеният от съда извод, че като от административно-наказващият орган в НП е упоменато съображението за липса на заплатена такса, се стигало до противоречие в текстовото описание и правната квалификация на нарушението, тъй като това било друго нарушение, от случаите, визирани в чл.14, ал.3 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Твърди се, че в обжалваното Наказателно постановление било описано, че водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ при проверката валидно разрешение за движение на извънгабаритно превозно средство. Обстоятелството, че административно-наказващият орган е цитирал част от разпоредбата на закона „разрешително или квитанция за платена пътна такса“ не било въвеждане на нови факти и обстоятелства и не водело до вменяване на допълнителни задължения, които не са установени и констатирани с АУАН. Счита се, че не е налице противоречие в текстовото описание и правната квалификация на нарушението. Неправилен бил изводът на съда, че не е уточнено какъв точно документ не притежавал жалбоподателят – разрешително или квитанция, тъй като по същество нарушителят не притежавал нито едното, нито другото.

На следващо място се твърди, че в случая не се касаело дори за различни хипотези. В АУАН и в НП бил посочен размера на претоварването – при допустими 19 т. в конкретния случай наличното претоварване било 28,940 т., и било пределно ясно, че претоварването е с повече от 30 % от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II от Наредба №11/2001 г. на МРРБ, и не можело да става въпрос за хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата. Тук било налице хипотезата на чл.14, ал.1 от Наредбата, а изложените от съда съображения, че следва да се прецизира констатираното нарушение с оглед описаните факти и обстоятелства около извършването му, се счита за неправилно.Твърди се, че в обстоятелствената част на място и в систематична поредност били отразени и подзаконовите норми, релевантни в случая, визирани в Наредбата, и НП било изчерпателно, точно и ясно, не било нарушено никакво право на защита.

Претендира се отмяна на решението на районния съд, с което Наказателното постановление е отменено.

Ответникът, В.Д.Д., в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Сочи, че в случая изобщо не следвало да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй като управляваното от него ППС попадало в първата хипотеза на чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г., на които се разрешавало да се движат след заплащане само на дължимата такса, тъй като имало обща маса до 45 тона и претоварването на ос било без значение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира обжалваното решение на РС – Хасково за неправилно, а касационната жалба за основателна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №6957/15.09.2020 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С., с което на В.Д.Д. ***, за нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закон за пътищата (ЗП), във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и на основание чл.53, ал.1 от ЗП, е наложена глоба в размер на 2500 лв.

Съдът е възприел и описал фактическа обстановка, според която на 24.08.2020 г. в 15.20 ч. на път I-5, км.286 на 2 км. след гр.Хасково в посока гр.Хасково – гр.Димитровград, служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ са спрели за проверка МПС с 4 оси, с две управляеми оси, марка Мерцедес, модел Арокс, с рег.№***, управлявано от В.Д.Д. и при направено в процеса на проверка измерване е констатирано, че разстоянието между осите е 1.42 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 28.940 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При проверката водачът не представил на длъжностните лица валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001 г., респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, за което нарушение на водачът бил съставен АУАН.

Съдът подробно е разгледал относимата нормативна уредба, включително легалните дефиниции на понятията „извънгабаритни ППС“, „тежки ППС“ и „специално ползване на пътищата“. Въз основа на това е приел, че при съставянето на АУАН и издаването въз основа на него на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което от своя страна е основание за отмяна на НП. Развил е съображения, че извършеното и констатирано от контролните органи нарушение не е съвсем точно описано в АУАН и НП. В АУАН било описано с думи едно нарушение и едни обстоятелства, при които е извършено, а именно управлението на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя – АПИ. В последствие обаче, в текстовото описание на нарушението и неговия диспозитив наказващият орган посочил, че движението на процесното ППС се е извършвало „без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), което на практика довело до въвеждане на нови факти и обстоятелства и вменяването на допълнителни задължения, които не били установени и констатирани с АУАН. Съдът е изложил мотиви, че предвид правната квалификация на нарушението, дадена в АУАН и НП, а именно чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, то за да се движи процесното извънгабаритно и/или тежко ППС е необходимо разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ, а въвеждайки липсата на заплатена такса, в НП се стига до противоречие в текстовото описание и правната квалификация на нарушението, тъй като това се явява от случаите, визирани в чл.14, ал.3 от Наредба №11/2001 г., каквато правна квалификация на нарушението няма в НП. Съдът е приел, че при това положение, с оглед описанието и дадената правна квалификация, е невъзможно да се прецени дали и какво точно нарушение е извършил жалбоподателят и НП следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция счита проверяваното Решението за неправилно, като приема, че при правилно установена фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до неправили изводи за отмяна на Наказателното постановление.

Наложената от наказващия орган санкция на В.Д.Д. се основава на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, изброени в т.1 до т.6. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената в чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение.

Срещу В.Д.Д. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №0007662 от 24.08.2020 г., за това, че на конкретна дата и място, на път I-5, км.206, управлява индивидуализирано ППС с 4 оси, с две управляеми оси, като водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – тежко ППС по чл.3 на Наредбата, а необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатира надвишаване нормите на Наредбата, както следва: При разстояние между осите 1,42 м. на двойната задвижваща ос (3-та, 4-та на МПС), измерената сума от натоварването на ос на двойно задвижващата ос е 28,940 т., при максимално допустимо натоварване на тройната ос 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредбата.

В АУАН е посочено, че с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата има следното съдържание: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства …, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.

Според чл.14, ал.3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина – до 22 м. Използваният съюз „или“ сочи, че хипотезите са предвидени в условията на алтернативност, което опровергава твърдението на ответника по касационната жалба, че след като управляваното от него ППС имало обща маса до 45 тона, то попадало в първата хипотеза на чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. и било сред МПС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, а претоварването на ос било без значение.

В чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че разрешителното за движение на извънгабаритните ППС … при условията на чл.8, ал.2, 3 и 4 се издава по образец (приложение №3).

Цитираната дотук нормативна уредба води на извода, че има два режима, при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията по чл.14, ал.3 от Наредбата.

В конкретния случай при измерена сума от натоварването на ос на двойно задвижващата ос на ППС от 28,940 т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредбата, безспорно управляваното ППС се явява тежко съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата. Същото не попада в обхвата на чл.14, ал.3 от Наредбата, тъй като измереното натоварване на ос превишава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос.

В издаденото въз основа на АУАН №0007662 от 24.08.2020 г. Наказателно постановление, фактическата страна на нарушението е описана по идентичен начин, като разликата е, че в НП административно наказващият орган е посочил, че „за така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно“ респективно тежко ППС.  

Допълнително посоченото в скоби „или квитанция за платени пътни такси“ в случая настоящата инстанция не приема за разминаване между фактическото описание  на нарушението в АУАН и в НП, което да представлява съществено процесуално нарушение. Привнасянето на този текст в НП може да се приеме за непрецизност, но нарушението не е достатъчно съществено, тъй като в случая по никакъв начин не е препятствана възможността на адресата на акта да разбере какво точно административно нарушение му е вменено да е извършил. При конкретно посочени претоварване и гранична стойност, както в АУАН, така и в НП, е ясно установимо, че измереното натоварване на ос превишава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос, и в този случай водачът следва да осъществява движението с това ППС с разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), както е посочено в АУАН и в НП. Текстът „или квитанция за платени пътни такси“ е част от съдържанието на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г., но от фактическото описание на нарушението не може да се изведе заключение, че на водача е вменено да е извършвал движението без такава квитанция, нито задължение за заплащане на пътни такси в случая. С вписването му в НП само по себе си на водача не се вменяват  допълнителни задължения, неустановени с АУАН и изводът на въззивния съд в тази насока е неправилен. (По сходен случай АС – Хасково е постановил решение по АНД(К) №295/2020 г. по описа на съда)

При изложеното фактическо описание на административното нарушение, движението на процесното извънгабаритно/тежко ППС може да бъде квалифицирано единствено като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, както е приел административно наказващият орган, т.е. не е допуснато и несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Изводите на въззивния съд в тази насока също не могат да бъдат споделени.

Като е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност на Наказателното постановление на формално основание, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната на решението му.

От друга страна, въззивният съд е изложил алтернативно съображенията си, че вмененото на водача нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП е осъществено от наказаното лице, като наложеното му наказание коректно е определено по чл.53, ал.1, вр.чл.26, ал.2 от ЗП, но в завишен размер, тъй като липсват доказателства за описаните в НП обстоятелства, възприети от наказващия орган като утежняващи вината му обстоятелства.

Настоящата инстанция намира, че доколкото делото е напълно изяснено от фактическа страна, то е доказано умишленото извършване на административното нарушение от В.Д.Д.. Наложеното на същия административно наказание глоба е в границите на предвиденото за това нарушение наказание, но размерът му е определен при неспазване разпоредбата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Вписаните в НП мотиви – степента на надвишаване нормите на Наредба №11 от 03.07.2001 г. и неизпълнението на условията на чл.37, ал.3 от Наредбата след акта и продължаване на движението в нарушение на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, буква А от ЗП, се явяват бланкетни и неконкретизирани, а също и недоказани по делото. Оттам недоказан е превесът на отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства, а наложената на водача глоба в размер на 2500 лв. следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер от 1000 лв.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъде присъдено своевременно поисканото и действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 250 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г., за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от ответника по касационната жалба. 

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №260006/11.01.2021 г., постановено по НАХД №690 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година, вместо което:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №6957 от 15.09.2020 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С., като намалява размера на наложеното с него административно наказание глоба от 2500 (две хиляди и петстотин) лева на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., бул***, разноски по делото в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Решението е окончателно.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.           

                  

 

          2.