№ 970
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110128853 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
366032/14.11.2024 г./ на „****“ ЕАД срещу Н. Ж. С. и П. А. Д., с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се
признае за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно – всеки ответник по 1/2,
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абон. № 302835, а именно
всеки ответник дължи на ищеца следните суми: 1 405.47 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от
13.02.2024 г. до изплащане на вземането; 300.98 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 24.01.2024 г.; 12.17 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от
13.02.2024 г. до окончателното плащане; 3.04 лв. – мораторна лихва за периода от 15.02.2021
г. до 24.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8448/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия
за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот
през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период
топлинна енергия за имот с абон. № 302835, като ответниците не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
„*****“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в
1
забава. Твърди, че съгласно чл. 36 вр. чл. 22 от общите условия цената за извършване на
услугата дялово разпределение се дължи от потребителите на ищцовото дружество, което е
сключило договор с фирмата за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. А. Д. е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно
отношение с ищеца. Оспорва реалното потребление на топлинна енергия. Счита за
неприложима методиката към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването
поради противоречието й със ЗЕ /чл. 155, ал. 2 и ал. 3 и чл. 38б, ал. 1, т. 3/ и с правото на ЕС
/чл. 101 и чл. 107 ДФЕС и чл. 9 и чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 25.10.2012 г./. Оспорва годността и изправността на топломера в абонатната
станция, поради което счита, че неговите измервания не са достоверни. Възразява, че е
нарушено и изискването на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването относно
присъствието при отчитането на оторизиран представител на собствениците. Оспорва
размера на приспаданите технологични разходи в абонатната станция. Оспорва стойността
на топлинната енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация.
Възразява, че счетоводството на ищеца е водено нередовно. Изтъква, че не са издавани и не
са му изпращани фактури на негово име, а дори и да бяха, те не отразяват реално потребена
топлинна енергия и издаването им би представлявало нелоялна търговска практика, защото
се касае за непоискана доставка. Поради неоснователност на главното вземане и поради
неиздаване на фактури оспорва иска за лихва за забава като неоснователен. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. Ж. С. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за
нищожност и недопустимост на заповедта за изпълнение. Оспорва наличието на договорно
отношение с ищеца. Възразява срещу прилагането на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че живее на
друг адрес и няма достъп до процесния имот. Изтъква, че не е приела общите условия на
ищеца. Релевира възражение за неравноправност на клаузи от общите условия на ищцовото
дружество, както и за противоречие със ЗЗП. Възразява, че е налице непоискана доставка.
Оспорва приложимата цена на топлинната енергия, която намира за едностранно определена
от ищеца, защото тя не е изразявала съгласие да закупува топлинна енергия на пределната
цена, определена от КЕВР. Изтъква, че ищецът не е представил първични счетоводни
документи, а извлечението от сметка няма доказателствена сила. Счита, че дяловото
разпределение е извършено неправилно и че топломерът е бил неизправен. Излага, че
сумите са завишени и не отговарят на реалното потребление. Сочи, че отчислените
технологични загуби в абонатната станция за сметка на ищеца са силно занижени. Твърди,
че в имота няма радиатори, а е ползвана само топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Оспорва дължимостта на суми за топлинна енергия за сградна инсталация.
Оспорва иска за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия при твърдения, че
начисляването на мораторни лихва върху прогнозни сметки е нищожно. Оспорва
2
претенцията за дялово разпределение, като счита, че сумата е дължима към трето лице.
Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „*****“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете, като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8448/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадени в срок
възражения срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Възраженията на ответницата С. за нищожност на заповедта по чл. 410 ГПК са
неоснователни. В случая тя е издадена от надлежен орган, действал в надлежен състав, в
рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от съдията и
волята на съда е напълно разбираема, поради което тя представлява валиден съдебен акт.
Относно възражението за липса на разпореждане, обективиращо преценката на съда за
наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, следва да се посочи, че
особеност на заповедното производство е различното наименование на актовете, с които
съдът се произнася по същество на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
зависимост от това дали заявлението се уважава или се отхвърля и тяхното задължително
съдържание. Разпоредбата на чл. 411 ГПК задължава съда при уважаване на заявлението да
издаде заповед за изпълнение, като именно в нея се обективира правораздавателната му
воля, а от разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК е видно, че разпореждане се постановява,
единствено когато заявлението подлежи на отхвърляне изцяло или отчасти. Ето защо
липсата на отделно разпореждане, в което съдът да констатира наличието на предпоставките
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не води до нищожност на заповедта.
На следващо място, заповедта е издадена изцяло в съответствие с подаденото редовно
заявление, обективиращо твърденията на заявителя за притежаваните от него вземания,
поради което тя не е и недопустима.
Основателността на исковите претенции с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия; реално доставена такава през процесния период, размерът на
която да възлиза на претендираната сума; вземането да е станало изискуемо. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на
ищеца.
3
По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия
предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза
на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се
касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на
топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.
1 ЗЕ/. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт
на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие, а развитите от ответницата С. доводи за неприложимост на
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ поради противоречие с разпоредби от Конституцията и от
ЗЗП и с норми от общностното право са неоснователни.
В случая от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти /л. 17 – 18/ се установява, че на 02.12.1991 г. ответниците са придобили
правото на собственост върху имот, чиято идентичност с процесния имот е видна от
Удостоверение с изх. № 7000-746/28.05.2012 г., издадено от Столична община – Район
„****“ /л. 19/. При липса на други данни съдът приема, че те са придобили имота в
съсобственост при равни квоти. Изяснява се от Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 27, том І, рег. № 2232, дело № 24/2022 г. на нотариус **** /л. 15 – 16/, че
ответниците са продали имота на 21.03.2022 г. Следователно те са били негови собственици
при равни квоти през процесния период. В качеството си на съсобственици ответниците са
материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията, произтичащи от доставката
на топлинна енергия в имота им през исковия период, съразмерно на правата си в
съсобствеността. Предвид обстоятелството, че цената на доставената топлинна енергия в
случая се претендира на договорно основание, обстоятелството дали ответницата С.
фактически е живяла в имота и дали е имала достъп до него е неотносимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
По възражението на ответницата С. срещу установения начин на приемане на ищцовите
общи условия следва да се посочи, че наличието на общ законодателен принцип не изключва
възможността законодателят в определени хипотези да уреди отклонения от този режим. В
този случай изключенията ще се регулират от специалната норма, а не от общата. В случая
отклонението от общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ относно начина на приемане на общите
условия и обвързващия им характер за страните по договора е уредено с нормативен акт от
същия вид – закон, какъвто представлява ЗЕ. Следователно прилагат се специалните правила
на чл. 150 ЗЕ, а не общият режим по ЗЗД и ТЗ. Чл. 150, ал. 2 ЗЕ предвижда, че
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
4
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая с Определение
№ 45026/05.11.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет
за окончателен без възражения на страните, им е съобщено, че на съда е служебно известно
публикуването на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„****“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в
един централен и в един местен всекидневник. Следователно те са влезли в сила и
представляват част от съдържанието на договорното правоотношение между страните по
настоящото дело. В случая не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответниците
да са упражнили правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ на възражение срещу приложимите общи
условия.
По възражението на ответницата С., че се касае за доставка на непоискани услуги в
нарушение на чл. 62 ЗЗП и приложимите във връзка с него директиви на ЕС, следва да се
посочи, че според задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС: „За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона
за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите“.
Следователно през исковия период между страните по делото е било налице валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и общите
условия на „****“ ЕАД от 2016 г. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абон. № 302835. Имотът е топлофициран и се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната
мрежа, което не е спорно по делото, а и се установява от заключението на съдебно-
техническата експертиза.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и
остойностяване на доставената топлинна енергия на ответниците през процесния период, са
представени от ищеца фактури и съобщения към фактури /л. 122 – 166/, протоколи за
метрологични проверки на топломера, свидетелства за проверки и разрешение и документ за
въвеждане на абонатната станция в експлоатация /л. 110 – 121/, представени са писмени
доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия,
сред които са и изравнителните сметки /л. 176 – 178/, както и е прието заключението на
съдебно-техническата експертиза.
Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза /ведно с
разясненията на вещото лице Т. при изслушването му в открито заседание/ като обективно,
компетентно и обосновано. Заключението е изготвено въз основа на всички относими
документи, които вещото лице е интерпретирало с прилагане на специалните му знания от
областта на топлотехниката, за да отговори на поставените му задачи. От него се изяснява,
5
че за периода топлинната енергия, постъпила в абонатната станция, е измервана с един общ
топломер, който е отчитан по електронен път, като редовно са отчислявани за сметка на
ищеца технологичните разходи на абонатната станция и по този начин е формирана
топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерите в
абонатната станция през исковия период са били изправни, тъй като са преминали проверки,
които макар и понякога да са извършвани след законовия срок, всички те са приключили със
заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е
извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово
разпределение „*****“ ЕООД. През процесния период в имота е имало 1 бр. радиатор с
индивидуален разпределител на разходите за отопление с дистанционно отчитане.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през периода е начислявана служебно
за 2 бр. лица поради липсата на узаконен водомер за топла вода, като не е начислявано
допълнително количество топла вода. Поради дистанционното отчитане на индивидуалния
разпределител на разходите за отопление и поради липсата на водомер за процесния период
няма главни отчети. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички
абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а
изчисленията са правилно извършени. Дяловото разпределение е извършвано в съответствие
с нормативните разпоредби. Проверката относно изчисленията за сградна инсталация
вещото лице е извършило съобразно инсталираната /а не проектната/ мощност, чието
прилагане води до по-малък процент сградна инсталация и оскъпява отоплението на имота,
но в случая разликата е малка, защото в имота има само един радиатор. Начислените цени за
топлинна енергия отговарят на определените цени от КЕВР.
Изводите на вещото лице Т. намират опора и в представените от ищеца и от „*****“
ЕООД писмени доказателства, които са били съобразени от него. Извършвайки съвкупна
преценка на тези доказателства, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответниците, че не се установява реално потребено количество топлинна енергия, че то е
неправилно измерено /поради допуснати нарушения при отчитането на доставената в
абонатната станция топлинна енергия, поради негодност на общия топломер в абонатната
станция и поради занижаване на приспаднатите технологични разходи в абонатната
станция/, както и че в имота не се ползва топлинна енергия за отопление.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването /oбн. в ДВ, бр. 25/20.03.2020 г./. Възражението на
ответника Д. за неприложимост на наредбата е неоснователно. Касае се за подзаконов
нормативен акт, а съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В случая наредбата през
исковия период /а и към момента/ представлява действащ подзаконов нормативен акт, като
същевременно съдът в рамките на настоящото производство не констатира нейно
противоречие нито със ЗЕ, нито с разпоредби от правото на ЕС.
6
В конкретния случай дяловото разпределение е извършвано от „*****“ ЕООД, като
обстоятелството дали е бил налице към исковия период валиден договор с това дружество за
извършване на тази услуга не може да обоснове неоснователност на претенцията на
ищцовото дружество за цената на доставената топлинна енергия при наличие на
доказателства за реално доставена такава. Неоснователни са възраженията на ответницата С.
срещу извършеното дялово разпределение, доколкото вещото лице Т. посочва в
заключението си, че то е извършвано съобразно нормативно установените правила. В
съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „*****” ЕООД. При
това положение с изравнителната сметка взаимоотношенията между страните се уреждат
справедливо, като на заплащане от клиента подлежи реално изразходваната от него енергия
за целия отчетен период, изчислена на база реален разход.
Във връзка с възраженията за недължимост на цената на начислената топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да бъдат съобразени мотивите към ТР №
2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в които е прието, че:
„….Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се
извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост, и
чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права… Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата. Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени
преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП… Поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от
отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се
ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен
7
с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл. 153, ал.
2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между
двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на
пар. 1 ДР ЗЗП“.
В обобщение следва да се посочи, че от заключението на съдебно-техническата
експертиза и от писмените доказателства, представени от ищеца и от третото лице –
помагач, се установява действителното доставяне на топлинна енергия от „****“ ЕАД на
ответниците през процесния период. Този извод не се влияе нито от наличието или не на
издадени фактури от ищеца, нито от това на чие име са издадени фактурите, нито от
обстоятелството дали счетоводството му е водено редовно, защото основание на вземането е
реално извършената в изпълнение на договора доставка на топлинна енергия, а не нейното
счетоводно отразяване.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период,
както и действителното доставяне на такава, то исковете за нейната цена се явяват доказани
по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в жилището
на ответниците е от значение единствено за доказването на размера на исковете, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето им предвид
разпоредбата на чл. 162 ГПК. Ето защо възраженията срещу правилността и
целесъобразността на нормативно установената формула за определяне на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, са ирелевантни.
На ищеца се дължи цената на реално доставената от него топлинна енергия през
исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. При определяне размера на дължимата цена съдът възприема напълно
посочената в заключението на съдебно-техническата експертиза сума от 2 877.03 лв.,
определянето на която е извършено по утвърдените от КЕВР цени. Следователно всеки
ответник дължи на ищеца цена за доставената топлинна енергия в размер на по 1 438.52 лв.,
която надвишава претендираната с исковата молба цена. Ответниците не твърдят плащане на
тези свои задължения.
По възражението на ответниците за погасяване по давност на вземанията срещу тях
за цената на потребената в имота им топлинна енергия съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
8
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
В случая въпреки изрично указаната му с доклада доказателствена тежест ищецът не
доказва наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давността.
Ето защо с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2024 г.,
погасени по давност са вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 13.02.2021 г., т.е. тези за периода от м. 05.2020 г. до м.
11.2020 г. включително.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода,
за който не е изтекла погасителната давност – от м. 12.2020 г. до м. 03.2022 г., съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК /съобразявайки и отговора на вещото лице Т. относно по-
дългия период от м. 10.2020 г. до м. 03.2022 г./ и приема, че възлиза на сумата от 2 100 лв.
Всеки ответник дължи по 1/2 от нея, т.е. дължи по 1 050 лв.
Предвид изложеното исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ следва да бъдат частично уважени срещу всеки ответник – за сумата от по 1 050 лв. за
периода от м. 12.2020 г. до м. 03.2022 г., като върху тази сума те дължат и законната лихва,
считано от 13.02.2024 г. до окончателното плащане, респ. исковете подлежат на отхвърляне
за разликата над посочения размер до пълния предявен размер, както и за периода от м.
05.2020 г. до м. 11.2020 г., който е обхванат от погасителната давност.
Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главни задължения и
забава в плащането им. В случая е установено наличието на главни дългове на всеки
ответник в размер на по 1 050 лв. за периода от м. 12.2020 г. до м. 03.2022 г. По отношение
на забавата в плащането им съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок, поради което възражението на ответницата
С., че се претендира мораторна лихва върху прогнозни стойности, е неоснователно, а
възражението на ответника Д., че не са издавани фактури, е ирелевантно, след като в
договора е предвиден срок за плащане. В случая ответниците са изпаднали в забава предвид
липсата на извършено плащане в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2021 г. за
9
главницата за периода от м. 12.2020 г. до м. 04.2021 г. и 15.09.2022 г. за главницата за периода
от м. 05.2021 г. до м. 03.2022 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от
31.07.2021 г. и от 31.07.2022 г. Размера на дължимата от всеки ответник мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от по 205.55 лв.
Следователно исковете за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия са частично основателни – за сумата от по 205.55 лв., а за разликата над нея до
пълния предявен срещу всеки ответник размер подлежат на отхвърляне.
Що се отнася до исковете за цената на услугата дялово разпределение, при
определяне на тяхната правна квалификация, съдът съобрази, че предмет на делото е
спорното материално субективно право – претендираното или отричаното от ищеца право,
индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на иска се
определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата
молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска,
като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация не е обвързваща за съда.
Съдът счита, че в случая от изложените фактически твърдения и заявения петитум по тези
искове следва, че цената на услугата дялово разпределение /независимо от словесно
дадената от ищеца правна квалификация суброгация/ се претендира на основание клаузи от
общите условия, поради което исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, защото се
претендира реално изпълнение по договор. Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи
условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл. 61 и сл. НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се
изяснява, че през исковия период дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в
която се намира процесният имот, е извършвано от „*****“ ЕООД. Наличието или липсата
на действащ договор с изпълнителя е ирелевантно, тъй като за ответниците при всички
случаи е възникнало задължението за заплащане на стойността на извършената по
отношение на техния имот услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по
силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия. Неоснователно е възражението на ответницата С.,
че тази клауза и клаузата на чл. 36 от общите условия се неравноправни, защото те не
представляват уговорки във вреда на потребителя, за когото е без особено значение дали ще
дължи таксата на ищеца или на изпълнителя на услугата. Поради това съдът намира
исковете за цената на услугата дялово разпределение за доказани по основание. Ответниците
не оспорват размера на задълженията си за тази такса, поради което и при липса на
доказателства, които да сочат на друг размер, съдът приема, че дължимата от всеки ответник
стойност е тази, която е посочена в исковата молба, като върху нея се дължи и законната
лихва, считано от 13.02.2024 г.
Що се отнася до исковете за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва
да се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за
заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратени до
ответниците покани за заплащането й. От това следва извод, че те не са изпаднали в забава
10
по отношение на тази главница, респ. исковете срещу тях за мораторна лихва върху
стойността на услугата дялово разпределение са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за исковото
производство в общ размер на 383.96 лв., както следва: 50.96 лв. – държавна такса; 259 лв. –
депозит за експертиза; 74 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното
производство в общ размер на 87.96 лв., както следва: 50.96 лв. – държавна такса; 37 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Всеки от ответниците следва да заплати на ищеца по 1/2 от
разноските.
Независимо от частичното отхвърляне на исковете на ответника Д. не се дължат
разноски, защото не е доказал извършването на такива.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на
процесуалния представител на ответницата С. се дължат адвокатски възнаграждения за
заповедното и за исковото производства за оказаната й безплатна адвокатска помощ.
Доколкото съдът не е обвързан от минималните размери по НМРАВ, в който смисъл е
актуалната съдебна практика /включително тази на СЕС/, и съобразявайки липсата на
фактическа и правна сложност на делото и положените от адвоката усилия по него, съдът
счита, че на него се дължат съобразно отхвърлената част от исковете срещу ответницата С.
адвокатски хонорари за заповедното производство в размер 13 лв. и за исковото
производство в размер на 104 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че П. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, и Н. Ж. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ****, дължат на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
разделно – всеки ответник по 1/2, задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр.
****, с абон. № 302835, като всеки ответник дължи на ищеца следните суми: 1 050 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно
със законната лихва от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането; 205.55 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г.; 12.17 лв. – стойност на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната
лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8448/2024 г. по описа на
СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично като погасени по давност исковете
срещу ответниците за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 1 050
лв. до пълния предявен размер от 1 405.47 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г.;
частично исковете срещу ответниците за мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия – за разликата над 205.55 лв. до пълния предявен размер от 300.98 лв.;
11
изцяло исковете за мораторна лихва в размер на 3.04 лв. за периода от 15.02.2021 г. до
24.01.2024 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, и Н. Ж. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплатят на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК всеки от
тях сумата от по 191.98 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от по 43.98 лв. –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да
заплати на адв. Д. Ц. С. от ВрАК, със служебен адрес: гр. *****, офис 3, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 104 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Н. Ж. С. в исковото
производство, и сумата от 13 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на Н. Ж. С. в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „*****“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12