№ 365
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря П. Б. П.ов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202978 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Елекс Груп-Холдинг ” ЕООД, представлявано от управителя Б.Т.Б. , против
Наказателно постановление № 03-013239 / 24.03.2021г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Елекс Груп-Холдинг ” ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
С жалбата се навеждат твърдения, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като актът е бил съставен един
месец след твърдяното от актосъставителя установяване на нарушението, че е бил
съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието само на един свидетел, за
който няма данни да е присъствал при установяване на нарушението или при негово
извършване , с което се твърди, че е ограничило правото на защита на
санкционираното лице.На следващо място са изложени съображения, че при издаване
на наказателното постановление наказващият орган не е изпълнил задължението си по
чл.52 ал.4 от ЗАНН, че неправилно е била възприета фактическата обстановка, че не са
били взети предвид депозираните възражения и представения още при проверката
договор за обучение, поради което и неправилно е било прието, че отношенията между
1
работника и дружеството са трудово-правни и др.Твърди се още, че наложената с
постановлението „имуществена санкция“ е в завишен размер , което е несправедливо и
несъразмерно тежко. Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението, а в условията на алтернативност - намаляване на размера на
наложената санкция. Направено е и искане за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Ф. анализира събраните по делото
доказателства и отново излага становище, че при издаване на акта и постановлението
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че между работника и
дружеството е имало сключен договор за обучение, каквото се е извършвало в
момента на проверката, както и че отношенията между тях не са били трудово –
правни, респективно че не е налице нарушение на КТ.Поради това и пледира
постановлението да бъде отменено изцяло, а в условията на алтернативност- да бъде
намален размера на наложената санкция.Прави и искане да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Ю.к. О. на свой ред излага мотивирано становище за това,
че отношенията между дружеството и работника са притежавали характеристики на
трудови такива, както и че е било направено неправилно тълкуване на разпоредбата на
чл.235 от КТ.Поради това тя счита, че нарушението безспорно е извършено и доказано,
и пледира постановлението да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение . Прави и възражение за прекомерност на поисканото
адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2021г. , около обяд , служители на Дирекция “Областна инспекция по
труда”-Варна , един от които св.П. Б. , по повод постъпила жалба, извършили
проверка на територията на печатница, стопанисвана от „Елекс Груп-Холдинг ”
ЕООД, намираща се в гр.Варна, бул.“Република“ № 1.Дружеството било с основна
дейност „ производство на други изделия от хартия и картон“, като за влизане на
територията на печатницата имало пропускателен режим. Служителите на Д „ИТ“-
Варна се легитимирали и били допуснати в обекта.При влизането си св.Б. видял , че
пред производствен цех един мъж управлява мотокар, който не бил натоварен. Това
бил М. Л., който насочил проверяващите на къде да вървят. В това време към тях се
приближил св.Г.М., който работел като началник-склад и видял тяхното идване.
2
Служителите на Д „ИТ“-Варна дали на всеки установен на територията на
дружеството да попълни декларация, след което ги събрали. М. Л. посочил в своята
декларация, че работи в „Елекс Груп-Холдинг ” ЕООД от 16.02.2021г. в обект „
печатница“ като мотокарист, с работно време от 08,30ч. до 17.00ч., със сключен трудов
договор и получен екземпляр и уведомление , с почивни дни събота и неделя и с
почивки в работния ден. Той вписал, че е подписал договор за 10 дневно обучение,
като се уговорил за възнаграждение в размер на 780лв. месечно, както и че притежава
документ за управление на кар, издаден от Великобритания. На проверяващите били
представени поисканите от тях на място документи, като била оставена призовка, в
която било описано какво още следва да бъде представено на документалната
проверка.
Сред представените на контролните органи документи бил Договор за обучение и
повишаване на квалификацията от 15.02.2021г. , сключен между „Елекс Груп-Холдинг
” ЕООД и М. Л.. Според него Л. се задължил да присъства на определените за
обучение 20 дни за длъжността „ склад –експедиция“ в дейност „ търговия“, в обект
„Централен склад“.През време на обучението дружеството, което било възложител,
следвало да запознае изпълнителя с фирмените стандарти, технологични процедури и
вътрешно-фирмени документи, определящи фирмените изисквания за
длъжността.След успешно завършване на обучението и усвояване на изискващата се
квалификация, възложителят сключва с изпълнителя трудов договор.През време на
обучението възложителят осигурява всички социални придобивки, ползвани от други
служители.В договорът било изрично посочено, че през времето на обучението
възложителят не заплаща трудово възнаграждение на изпълнителя и времето не се
зачита за трудов стаж.Договорът можело да се прекрати от страните и преди изтичане
на срока на обучението с устно изявление , едностранно, ако оценката на работата не
ги удовлетворява. Св.Б. извършил проверка в ТД на НАП и установил, че между
„Елекс Груп-Холдинг ” ЕООД и М.Л. няма сключен трудов договор. Всички
констатации от проверката били описани в Протокол № ПР 2105990 / 16.03.2021г., с
който били дадени и съответните предписания.
На 16.03.2021г. св.Б. съставил срещу „Елекс Груп-Холдинг ” ЕООД акт за
установяване на административно нарушение, за това че в обекта на дружеството е бил
установен М. Л. да престира труд в полза на работодателя, изпълнявайки трудови
функции на „ мотокарист “ с определено работно време от 08.00ч. до 17.00ч., с
работно място „ печатница“ и с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер
на 780лв без да е налице сключен в писмена форма трудов договор между лицето и
работодателя. Било посочено, че с лицето е сключен договор за обучение и повишаване
на квалификацията, за който било необходимо да бъде сключен писмен трудов договор
между страните. Било прието, че нарушението е извършено на 16.02.2021г. в обект „
производствена база / печатница/“. То било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1
3
вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.При предявяването на акта възражения не били
направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в
които описаните в акта констатации били оспорени. Във възражението били наведени
доводи за това, че договорът за обучение е бил сключен по реда на чл.235 от КТ и че с
Л. не са били уговорени работно време и възнаграждение. Той се бил явил по
публикувана в „Jobs.bg“ обява за работа в дружеството , като преди сключване на
договора за обучение е бил уведомен за параметрите на един бъдещ трудов договор,
който би могъл да бъде сключен при успешно завършване на обучението. Било
оспорено и твърдението в акта, че Л. е престирал труд в полза на дружеството , тъй
като към момента на проверката той се е намирал не в печатницата, а на площадката
пред склада за експедиция, където е следвало да бъде проведено обучението му.Във
възражението било посочено, че в дружеството са наети на работа множество
работници и служители и че в работата им не са били констатирани нарушения и не са
били санкционирани. В заключение било формулирано искане производството по акта
да бъде прекратено с мотивирана резолюция.Като доказателства към възражението
отново бил приложен договора за обучение и копие от обявата за работа в „Jobs.bg“.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
013239/ 24.03.2021г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ и наложил „Елекс Груп-Холдинг ” ЕООД наказание “Имуществена
санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан П. Б. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че при проверката в обекта Л. е бил установен
пред портала да управлява мотокар, на който не е имало поставено нищо, че сам си е
попълнил декларацията и че представител на дружеството е съдействал при
извършване на проверката.Св.Б. не можа да си спомни дали договорът за обучение му
е бил представен в момента на проверката в обекта или в последствие, но потвърди, че
такъв е бил представен. Свидетелят посочи още, че няма практика да се съставят
актове за установяване на нарушения в момента на проверката по работни места, тъй
като трябва проверяващите да съберат необходимата документация и да се изясни
случая за конкретното нарушение.По искане на процесуалния представител на
въззивната страна съдът допусна до разпит св. Г.М. , който е присъствал на проверката
и работи като „началник склад“ към дружеството, чиито показания също
кредитира.Свидетелят посочи, че с Л. е бил подписан договор за обучение, въз основа
на който той е бил допуснат в обекта на 16.02.2021г. Първоначално обучението му е
започнало с това как се приема стока, която с оглед спецификата на работа на
4
печатницата е усложнена и разнообразна. Доколкото едно от изискванията за
длъжността „ работник в склад“ било да има правоспособност да управлява мотокар,
около обяд св.М. сочи, че накарал Л. да се качи и да кара служебен мотокар, за да види
дали действително може да го управлява. Свидетелят заяви, че на мотокара в този
момент не е имало стока за пренасяне и че на Л. не било възложено нищо друго освен
да управлява превозното средство.Той не е бил с работно облекло, като свидетелят
сочи че е наблюдавал действията му, включително и спирането му от служителите на
Д „ИТ“-Варна.Св.М. поясни още, че много малка част от лицата, които сключват
договор за обучение, го завършват, като се е случвало да се откажат още при
първоначалните обяснения относно изискванията и начина на приемане на стоката.
Доколкото М. Л. не бе установен и намерен, същият не бе разпитан в качеството
на свидетел.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и въз основа на писмените
доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок , от надлежна страна и
като такава е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-013239 / 24.03.2021г. е издадено от
компетентен орган- от изпълняващият длъжността Директор на Дирекция "Областна
инспекция по труда" гр.Варна , съгласно Заповед № З-0011/12.01.2010г. на
Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда”. То е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на ЗАНН и в него , както и в акта, се
съдържат всички изискуеми реквизити. Съдът намира за неоснователни възраженията
за това, че при съставяне на акта са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.Обстоятелството, че той е бил съставен не в момента на
проверката, а в последствие по никакъв начин не е нарушило право на защита на
санкционираното лице.Житейски логично е да е необходимо технологично време за
събиране, проверка и анализ на събраните при проверката доказателства , от които
контролните органи да направят извод дали е допуснато или не нарушение на
трудовото законодателство.Поради това съдът намира за неоснователни възраженията
в тази насока.Като такива съдът преценява и възраженията за това, че в акта е вписан
само един свидетел.Това е служител на Д „ИТ“-Варна, който заедно със св.Б. е
5
извършил проверката в обекта на дружеството и присъствал при установяване на
нарушението.От друга страна съдебната практика е константна за това, че с вписването
само на един свидетел в акта по никакъв начин не се нарушава правото на защита на
нарушителя.Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
издаване на постановлението.В него се съдържат всички изискуеми по смисъла на
чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити.Депозираните срещу акта възражения са били
разгледани и с мотивирано становище приети за неоснователни, като в
постановлението са били изложени съображения защо случаят не е маловажен по
смисъла на чл. 415 „в“ от КТ и чл.28 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
са от категорията на съществените и които да са довели до ограничаване правото на
защита на нарушителя, което е реализирано в цялост с депозирането на жалба до
въззивната инстанция.
Спорният елемент в настоящия казус е дали отношенията между „Елекс Груп-
Холдинг ” ЕООД и М. Л. , въпреки сключеният договор за обучение и повишаване на
квалификацията, са били трудово-правни, респективно дали е следвало между
страните да бъде подписан трудов договор.Съобразно законовите изисквания трудов
договор се сключва в писмена форма между работник / служител и работодател преди
постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и
задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно място на работа,
наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на
изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност
на работния ден или седмица. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че с М. Л. на 15.02.2021г. е бил сключен Договор за обучение и
повишаване на квалификацията.В него е посочено, че изпълнителят се задължава да
присъства редовно на определението за обучение 20 дни за длъжността „ склад-
експедиция“, в дейност „ търговия“, в обект „ централен склад“ на дружеството. С
депозираните срещу акта възражения пък е било представено копие от публикуваната в
„Jobs.bg“ обява за работа.В нея е посочено, че дружеството търси складов работник, за
работа в склад на производство на самозалепващи етикети, за разпределяне и
подготовка на определените материали за производство, експедиция на готовата
продукция по клиенти, като задължително изискване е правоспособност за мотокар и
шофьорска книжка. В договора, подписан между страните е посочено , че се сключва
на основание чл.235 от КТ. Тази норма предвижда възможност да се сключи договор за
повишаване на квалификацията или за преквалификация между работодател и лице,
което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. В случая
от доказателствата по делото се установява, че М.Л. е следвало да премине обучение за
съответната длъжност, за която е кандидатствал.От показанията на св.М., които съдът
6
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, се изяснява в пълнота
начина по който се наемат на работа лица и обучението, което следва да преминат,
както и обстоятелството, че голям процент от кандидатите за работа се отказват още
преди да е започнало същинското обучение.Отново от показанията на този свидетел се
установява, че доколкото именно той е бил началник-склад, то той е следвало да
проведе и обучението на М.Л., каквото е започнал да извършва преди пристигането на
проверяващите.Макар по делото да не е представена изрична заповед в тази насока,
отново от показанията на св.М. се установява, че без да е сключен договор за обучение,
то кандидата не би могъл да бъде допуснат на територията на склада, както и че
въпреки наличието на договор, той е бил този , който го е посрещнал сутринта на
портала на обекта и го е въвел в него.Св.М. сочи, а и това е видно от представената
обява за работа, че едно от изискванията за длъжността е наличието на
правоспособност да се управлява мотокар. Очевидно М.Л. е представил документ за
такава правоспособност, като св.М. е искал на практика да се убеди, че обучаващият се
реално може да управлява мотокар. Именно в този момент в обекта са пристигнали
проверяващите, които видно от показанията на св.Б. е, че са възприели единствено и
само управление на мотокар от лице, което не се сочи да е било с работно облекло,
каквото има въведено от дружеството, и което не е пренасяло нищо с превозното
средство. В декларацията М.Л. действително е посочил, че работи от 16.02.2021г. като
мотокарист в печатницата, че има сключен трудов договор и почивни дни. Той и
изрично е вписал, че е подписал договор за обучение , като се е уговорил за месечно
възнаграждение от 780лв. Тези обстоятелства обаче съдът счита, че не са достатъчни
да се приеме, че отношенията между работника и дружеството са били трудово-правни
към момента на извършване на проверката. Доколкото М.Л. е имал намерение да
работи за дружеството, то житейски логично е било да бъде информиран за работното
време, размера на бъдещото трудово възнаграждение и всички останали условия, които
след като прецени дали са изгодни за него, да прецени дали желае да бъде обучаван и
евентуално при успешно завършване на обучението, да бъде ангажиран за работа от
този работодател.В този смисъл съдът намира за основателни възраженията на адв.Ф.
относно причините, поради което работника е посочил определени обстоятелства в
декларацията си. От друга страна, в КТ изрично е посочено, че договорът по чл.235 от
КТ е договор за квалификация с лице, което не работи , като нормата на чл.237 от КТ
предвижда задължение след завършване на обучението въз основа на договора ,
трудовите отношения между страните да се уредят с трудов договор или със съответно
изменение на трудовия договор.От анализа на тези норми може да се направи извод, че
за работодателя е въведено задължение за сключване на трудов договор с лицето, което
не работи едва когато обучението, респективно повишаването на квалификацията е
приключило успешно . В този смисъл следва да се приеме, че докато това обучение не
е приключило, то отношенията между страните не са трудово-правни.Това се
7
потвърждава и от описаните в приложения по преписката договор условия между
страните, сред които са описани с какви точно действия , процедури и документи
следва да бъде започнат обучаващият се, на който пък не се заплаща трудово
възнаграждение и времето не му се зачита за трудов стаж.Този договор по своята
същност е различен от договора със срок на изпитване по смисъла на чл.70 и сл. от
КТ.Там законодателят е предвидил възможност когато работата изисква да се провери
годността на работника да я изпълнява, окончателното приемане на работата да може
да се предшества от договор със срок на изпитване до 6 месеца, като такъв договор
може да се сключи и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за
него.При този договор страните имат всички права и задължения, както при
окончателен трудов договор.В случая обективните характеристики на този договор със
срок на изпитване не са налице, защото М.Л. първо е следвало да бъде обучен да
изпълнява задълженията на складов работник и едва след успешно приключване на
обучението, с него да бъде сключен трудов договор, до което не се е стигнало поради
неявяването му за довършване на обучението, което е видно от показанията на св.М..В
този смисъл съдът намира, че възприетите от св. Б. действия по управление на празен
мотокар и отразените в декларацията обстоятелства не са достатъчни да се приеме, че
на 16.02.2021г. М.Л. е престирал труд в полза на „Елекс Груп Холдинг“ ЕООД , за
което е следвало да има сключен трудов договор, доколкото между страните е имало
сключен на основание чл.235 от КТ договор. Поради това и съдът намира че в хода на
съдебното производство не се установи по безспорен начин, че зад този договор стои
прикрито трудово правоотношение. В административно-наказателното производство
тежестта на доказване на обвинението е за административно-наказващия орган.
Безспорно е, че в преценката си дали да издаде наказателно постановление той се
основава на констатациите в акта и в рамките на производството по налагане на
административни наказания ги приема за верни до доказване на противното. Това не е
така обаче в съдебното производство, тъй като те нямат обвързваща доказателствена
сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. Наказателното
постановление и акта не са доказателствени средства и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не
могат да имат предварително определена сила. Поради това и като взе предвид
гласните и писмени доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира че в настоящия случай от страна на административно-наказващият орган не
бяха представени безспорни и категорични доказателства за това, че от страна на
„Елекс Груп Холдинг“ ЕООД е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61
ал.1 от КТ, тъй като се установи че М.Л. е управлявал мотокар в изпълнение на
сключен договор по чл.235 от КТ. С оглед на това и съдът намира,че неправилно
наказващият орган е приложил материалния закон, като е наложил на „ Елекс Груп
Холдинг“ ЕООД наказание за нарушение , което не е доказано да е осъществено от
8
обективна страна, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Съобразно изхода на делото и като взе предвид направените искания, съдът
намира, че на основание чл. 63 „д“ от ЗАНН, на „ Елекс груп холдинг“ ЕООД следва да
се присъдят направените по делото разноски, които видно от представените
доказателства те са в размер на 1 320лв., от които адвокатско възнаграждение в размер
на 1 100лв. и 220лв. ДДС. Тази сума надвишава размера на възнаграждението за
процесуално представителство, визиран в Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, която с оглед размера на наложената „Имуществена
санкция“ от 5 000лв. е 800лв. Поради това и като взе предвид, че от другата страна в
процеса е направено възражение за прекомерност на направените разноски, съдът
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността
на разглеждането му в три съдебни заседания, намира че на „ Елекс груп холдинг “
ЕООД следва да се присъдят направени по делото разноски в размер на 1 000лв .
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013239 / 24.03.2021г. на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Елекс
Груп-Холдинг ” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Елекс Груп-
Холдинг ” ЕООД, БУЛСТАТ *********, сумата от 1 000лв. представляващи направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че решението е изготвено пред Административен съд-Варна по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9