Р Е Ш Е Н И Е № 260071
гр. Враца, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Лилия Горчева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. дело № 502 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 134/14.07.2020 г., постановено
по гр. дело № 82/2020 г., Районен съд – Козлодуй, втори
състав, е уважил предявените от К.А.П., ЕГН: **********, с
адрес ***, представлявана от кмета Т. А. Т., обективно кумулативно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението ѝ
със Заповед № РД-727/4.12.2019г. на кмета на Община Хайредин за незаконно и
неговата отмяна и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „***
- ДСП“ в Община Хайредин, с месторабота: с. ***,
общ. Хайредин, обл. Враца.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв. Х.П. – пълномощник на ответника Община Хайредин, в която се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото. Навеждат се
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за съществен порок на
решението на ТЕЛК липсата на извод за невъзможност на жалбоподателката да
изпълнява конкретната длъжност, както и липсата на посочване каква друга работа
може да извършва през периода на инвалидизация. Посочва се, че процесният
случай касае невъзможност въззивницата да полага труд на съответна позиция
поради здравни противопоказания, без да е довела до трайна неработоспособност,
в която хипотеза в експертното решение на ТЕЛК не е необходимо да се описват
изрично противопоказания. Твърди се, че в решението на ТЕЛК е отбелязано, че
към 14.03.2018 г. лицето не работи, като когато лицето не заема или е подало
невярна информация, че не заема длъжност по трудово правоотношение, е
невъзможно ТЕЛК да дава мнение, че длъжността е неподходяща за здравословното
му състояние. Изтъква се, че работодателят Община Хайредин е
отправил надлежно запитване до ТЕЛК за възможността на жалбоподателката да
работи на длъжността си, на което е получен отрицателен отговор и е посочена
необходимостта от трудоустрояване. Излагат се съображения, че не се касае за
непълнота на решението на ТЕЛК, нито за негово допълване с писмо от 28.11.2019
г., а за изрично пояснение на председателя на ТЕЛК, дадено в изпълнение на
правомощието му да контролира пълното и точно попълване на експертното решение.
Твърди се, че не е необходимо ново решение на ТЕЛК при условие, че намалената
работоспособност е установена за 3 години, а въззивницата не е подала
информация, че работи при издаването на експертното решение. Сочи се, че ТЕЛК
няма задължение да определя друга подходяща позиция за заемане от
нетрудоспособното лице. Изтъква се, че дори и да са налице пороци на процесното
решение, те не са съществени и не опорочават процедурата по прекратяване на
трудовото правоотношение.
На следващо място се навеждат доводи, че липсата на
свободна подходяща длъжност по предписаното трудоустрояване, която да бъде
предложена за заемане, е надлежно установена, както и че работодателят е спазил
реда по чл. 315 КТ за определяне на работните места, подходящи за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, като всички определени
работни места са били заети от други трудоустроени лица. Цитира се практика на
ВКС в подкрепа на твърдението, че работодателят няма задължение да организира
своята дейност по начин, че да съответства на нуждите от трудоустрояване извън
задълженията му по чл. 315 КТ, като ако обективно не разполага със свободни
такива длъжности, следва да прекрати трудовото правоотношение с
работника/служителя.
Иска
се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна К.А.П..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Тъй
като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното
задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е
необходимо да се очертаят всички материални предпоставки, които трябва да бъдат
налице при законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.
1, т. 9 КТ – при невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на
трудово-експертната лекарска комисия, в случай че при работодателя няма друга
работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя или той не
е съгласен да я заеме.
Законността
на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно
основание се обуславя от проявлението на следните юридически факти: 1./
компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната заповед; 2./
невъзможност на ищеца трайно да
изпълнява възложената му по трудовия
договор работа поради заболяване, което е довело до трайно намалена
работоспособност или по здравни противопоказания 3./ при работодателя да няма
друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа,
която той да е съгласен да приеме.
По
делото не се спори, а и се установява от Трудов договор № 3577/15.01.2004 г. и
от Допълнително споразумение № 186/15.04.2004 г. към него, че между страните в
настоящото съдебно производство е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е полагала труд при Община Хайредин
на длъжността „*** - ДСП“, с място на работа – с. ***.
От Заповед № РД-727/04.12.2019 г., издадена от кмета
на Община Хайредин, се установява, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено чрез упражняване на потестативното право на работодателя, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, считано от 05.12.2019 г., като в
уволнителния акт са изложени следните причини за прекратяване на трудовия
договор – невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа, поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност.
Съдът
намира, че компетентен орган е издал процесната заповед за уволнение – а именно кметът на Община Хайредин,
представляващ същата.
Предметното
съдържание на уреденото в чл. 325, т. 9 КТ безвиновно уволнително основание се
състои в невъзможността на работника или служителя да изпълнява работата, която заема по трудово правоотношение,
което може да се дължи на болест или здравни противопоказания. Установяването
на болестта или непоносимостта към работната среда се осъществява от
компетентния орган – ТЕЛК. В решенията на комисията трябва да се посочи не само
болестта, но и невъзможността
работника или служителя да изпълнява
работата, на която е назначен.
Другата предпоставка е липсата на подходяща за промененото здравословно състояние
на работника или служителя свободна щатна длъжност. Заемането на работа от
служителя, който е заболял, е възможно, ако се съгласи, като в противен случай
трудовият договор се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
Спорно
между страните е правнорелевантното обстоятелство дали законността на
процесното уволнение се предпоставя от отправянето от страна на работодателя на
запитване към ТЕЛК относно възможността ищцата да заема длъжността „*** - ДСП“
и получаването на отрицателен отговор от предстедателя на ТЕЛК.
Установено
е, че работодателят е основал своята преценка за невъзможността на уволнения
служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно
намалена работоспособност, на Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕООД Козлодуй № 625/14.03.2018 г., както и на писмо рег. №
907/20.11.2019 г. от Председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД
Козлодуй – д-р Е. Г..
От Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕООД Козлодуй № 625/14.03.2018 г. се установява, че компетентният
здравен орган е определил на ищцата К.П. 73 % трайно намалена работоспособност
със срок 3 години, тъй като същата е претърпяла мозъчен инфаркт. В т. 13.1 от
решението е посочено, че се касае за състояние след повторен ИМИ в БЛСМА с
остатъчна ДЦПХ. Като придружаващи заболявания са описани АХ – 3 ст.;
гастроезофагиална рефлуксна болест; намален слух БКБ; калкулозен хр.
пиелонефрит; многоетажни дискови хернии в цервикален отдел и Л4-билатералис;
пиодермия; болест на Крон – неуточнена. В експертното решение е отразено, че
лицето не работи, като не са определени противопоказни условия на труд, нито е
взето становище относно възможността на
ищцата да изпълнява работа, на
която е назначена.
След
запитване от страна на работодателя, е получено писмо рег. № 907/20.11.2019 г.
от Председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД Козлодуй – д-р Е. Г., с
което е отговорено, че К.А.П. не може да работи на посоченото работно място
като „*** - ДСП“ и следва да бъде трудоустроена.
В процесния случай макар да е документално установено по делото
влошеното здравословно състояние и намалената работоспособност на ищцата преди
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, с предходното Експертно решение на ТЕЛК от 20.04.2015 г. ѝ е определена
трайно намалената работоспособност – 63 % и е посочено, че лицето може да работи на заеманата длъжност, която и
към онзи момент е била „*** - ДСП“. С последващото Експертно решение на ТЕЛК от 14.03.2018 г. на ищцата е определена 73 % трайно намалена работоспособност, като в
решението не е посочено, че тя не е в състояние
да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да
извършва през периода на инвалидизация,
което се дължи на факта, че при преосвидетелстването не е отразено, че лицето
работи. Съгласно чл. 78, ал. 2 от Наредба за медицинската
експертиза при лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК се
произнася и по работоспособността му за работното място и при необходимост го
трудоустроява, а когато условията на труд не обуславят неблагоприятно развитие
на заболяването, се посочва, че лицето е в
състояние да работи. В случая настоящият
съдебен състав намира, че е налице непълнота на Експертното
решение от 14.03.2018
г., която обаче не може да бъде преодоляна чрез запитване
от страна на работодателя и становище на Председателя
на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД Козлодуй. Писмото на Председателя на ТЕЛК до кмета на Община Хайредин от 20.11.2019 г. е ирелевантно за наличието на основание за
прекратяване на трудовото правоотношение в конкретната хипотеза, тъй като
еднолично лекар-член на ТЕЛК, няма правомощия да изследва въпросите, свързани с наличието на здравни противопоказания за
изпълнение на възложената работа и тяхното отражение с оглед конкретното
здравословно състояние на служителя, който я изпълнява. Законодателят е
предоставил такива правомощия на колективен медицински орган какъвто е ТЕЛК.
В тази връзка неоснователно е възражението, наведено
във въззивната жалба, че писмото представлява изрично пояснение на председателя
на ТЕЛК, дадено в изпълнение на правомощието му да контролира пълното и точно
попълване на експертното решение и че не е необходимо ново решение на ТЕЛК при
условие, че намалената работоспособност е установена за 3 години. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето експертизата на вида и
степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и
професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Според чл. 61, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба за
медицинската експертиза експертизата на трайно
намалената работоспособност включва определяне на противопоказаните условия на
труд и трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от
трудоустрояване. Действително в чл. 39, ал. 1, т. 4 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено правомощие на
Председателя на ТЕЛК да контролира
пълното и точно попълване на експертното решение, но това правомощие касае
контрол към момента на издаване на експертното решение, не и последващ такъв,
като не е предвидено председателят да може да допълва вече издадени експертни
решения.
Основанието за прекратяване
на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ не е доказано, когато невъзможността на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
неработоспособност или по здравни противопоказания, не е установена чрез
заключение на териториалната експертна лекарска комисия, която е
специализираният медицински орган, установяващ невъзможността – че работникът
или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по
трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е противопоказна за
здравето на лицето и тези въпроси не може да бъдат поставяни на последваща
преценка /в този смисъл Решение № 266 по гр. д. №
814/2009 г., ВКС, III г. о., Решение № 275 по
гр. д. № 3049/2013 г., ВКС, IV г. о., Решение № 65 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2018 г., III г. о.,
ГК/.
Това са медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният
здравен орган – ТЕЛК. В заключението на териториалната експертна лекарска
комисия трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност, или
съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че това
състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява
точно определена работа по трудовото правоотношение.
Следва
да се посочи и че при констатираната от работодателя непълнота на процесното експертно
решение и при позоваване от негова страна на обстоятелството, че ищцата не е
посочила при освидетелстването си, че работи по трудово правоотношение, същият
е могъл като заинтересовано лице /осигурител/ съобразно разпоредбата на чл.
112, ал. 1, т. 3 от Закон за здравето да обжалва издаденото решение в 14-дневен
срок от получаването му пред НЕЛК.
Не
може да се сподели и наведеният във въззивната жалба довод, че процесният
случай касае невъзможност въззивницата да полага труд на съответна позиция
поради здравни противопоказания, без да е довела до трайна неработоспособност,
в която хипотеза в експертното решение на ТЕЛК не е необходимо да се описват
изрично противопоказания. Втората хипотеза
за прекратяване на трудовото правоотношение, визирана в текста на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, е поради „здравни противопоказания“. Съгласно константната практика
на ВКС по чл. 290 ГПК тя е налице в случаите, при които работникът или
служителят боледува от болест, която не
е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на
невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. Не може да се приеме, че в процесния случай при
уволнението работодателят се е позовал на „здравни противопоказания“, тъй като на
първо място от приложените по делото доказателства се установява, че ищцата боледува от
болест, която е довела до нейната трайна неработоспособност. На следващо място видно от Заповед №
РД-727/04.12.2019 г., издадена от кмета на Община Хайредин, като причина за
прекратяване на трудовия договор е отразена именно невъзможност на служителя да
изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност. Следва да се отбележи още и че и в двете хипотези на чл. 325,
ал. 1, т. 9 КТ става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в
професионалната компетентност на ТЕЛК. И
при наличието на здравни противопоказания единствено в компетентността на ТЕЛК е
със заключението по експертното решение да се посочи болестта и наличието на съответните
здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд,
характерни за заеманата от работника или служителя длъжност.
В заключение, в Експертното решение на ТЕЛК от
14.03.2018 г. не е отразено, че ищцата не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност,
нито е посочено каква друга работа може да извършва през периода на
инвалидизация. Затова, при липса на предписание на компетентния орган към
датата на издаване на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на
посоченото основание е незаконосъобразно. Това е достатъчно да се приеме, че
работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати
трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
За
пълнота на изложението следва да се посочи и че работодателят не установи и
втория юридически факт, включен в хипотезата на правната норма, уредена в чл.
325, т. 9 КТ, а именно че при него няма друга работа, подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя и той не е съгласен да я заеме.
На ответника принадлежи процесуалното задължение за доказване на този факт, в какъвто
смисъл е и константната съдебна практика – напр. Решение № 123 от 10.02.2000 г.
на ВКС по гр. д. № 770/99 г., III г. о. ГК; Решение № 278 от 01.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1002/2009 г., III г. о., ГК.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 315, ал. 1 КТ работодателят с повече от 50
работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за
трудоустрояване от 4 до 10 % от общия брой на работниците и служителите в
зависимост от икономическата дейност.
От Заповед № РД-42/16.01.2019 г., издадена от кмета на
Община Хайредин, се установява, че при общината са определени 4 длъжности за
трудоустроени, при общ брой работници и служители – 108. Ответникът е
представил списък на работните места в Община Хайредин, подходящи за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност за 2019 г. От списъка се
изяснява, че всички четири работни места за трудоустрояване на лица с намалена
работоспособност са заети, но от него е видно и че едно от тези четири работни
места е за длъжност „***“ и е заето именно от ищцата К.П.. Настоящият съдебен
състав намира, че работодателят е изпълнил и задълженията си по чл. 315 от КТ за
осигуряване на работни места, подходящи за трудоустрояване, от 4 до 10 процента
от общия брой на работниците и служителите, когато личният състав е над
петдесет човека. Неоснователно обаче е
възражението във въззивната жалба, че всички определени работни места в
общината са били заети от други трудоустроени лица, тъй като едно от четирите
такива места е било заемано от ищцата.
Работодателят не е установил, че
при него няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на ищцата, която тя да не е съгласна да приеме. Подобно установяване не може да се
обоснове само с неговата преценка. На първо място е необходимо да е налице предписание за
трудоустрояване на работника от компетентния орган – ТЕЛК, което в случая
липсва, тъй като не може да се приеме за такова изложеното в становището на
Председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД Козлодуй – д-р Е. Г.. Изрично чл. 3,
ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване разпорежда, че при спор между
предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно
подходящата работа за трудоустрояване, въпросът се решава от здравния орган,
издал предписанието за трудоустрояване. Възможността да възникне такъв спор
обаче се предпоставя от предлагане от страна на работодателя на подлежащия на
трудоустрояване работник да заеме някое от свободните места по списъка по чл.
315 КТ, каквото в случая не се и твърди да е осъществено, и от избор от страна
на работника. В случая не е установено здравният орган да е извършвал такава
преценка по отношение на ищцата, поради което не
може да се приеме за несъмнено установено, че при работодателят няма друга
работа, подходяща за здравното състояние на ищцата и тя да не е съгласна да я заеме. /в този смисъл и Решение
№ 252 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 566/2019 г., IV г. о., ГК/.
Поради
тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че прекратяването
на процесното трудово правоотношение е извършено без да са възникнали материалните
предпоставки, включени в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, поради което е
незаконно и следва да бъде отменено.
Тъй като уволнението е незаконно, както и с оглед на
обстоятелството, че ищцата е полагала труд при ответника към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочен трудов договор, налице са
всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволнената служителка следва да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Тъй като крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение на Районен съд
– Козлодуй следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата К.А.П..
Такива са претендирани от адвоката на ищцата, като същата е посочила, че
упражнява защита при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК обаче следва по делото да бъде
представен договор за правна помощ, сключен между въззиваемата страна и упълномощения от нея адвокат за въззивното производство,
от който да е видно, че адвокатската помощ е безплатна, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Такъв в настоящия
случай липсва, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 134/14.07.2020 г., постановено по гр. дело № 82/2020 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.