Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 15.05.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Г.
Ваня И.
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно
гражданско дело № 145 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 77 от 16.06.2018г., постановено по
гражданско дело № 283/2016г. по описа на РС- гр. П., делбеният
имот на стойност 39 605 лв., представляващ къща с дюкян и дворно място, находящи се в гр. П., ул. „А. С.” № 8, съставляващо парцел
V-1007, квартал 90, с обща площ от 265 кв.м., партида № 1137/1963г., описан по
Удостоверение от Градски народен съвет, отдел „Финанси” на община П. от 1963г.,
идентичен с имот с партиден № 7316Н3746, находящ се в
гр. П., ул. „А. С.” № 8, планоснимачен номер 1270 от
1984 кв. 91, УПИ парцел 5 одобрен през 1984г., представляващ жилище на ет. 1 с
площ от 86 кв.м., жилище ет. 1 от 32.10 кв.м., търговски обект ет. 1 – 42 км.,
второстепенна постройка ет. 1 от 45 кв.м., и земя с площ от 262 кв.м., на
основание чл. 353 от ГПК е поставен в дял на съделителката
Р.Ц., а същата е осъдена да заплати на всеки от останалите трима съделители по 6600,83 лв. за уравняване на дяловете им в
съсобствеността.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от съделителката Р.Ц.. Жалбоподателката
счита, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че стойността на процесния имот е
39605лв. Изтъква, че тази стойност е била посочена в заключението по
допуснатата съдебно- техническа експертиза, което е било своевременно оспорено.
Счита, че вещото лице е използвало неподходящ метод за оценка на делбените сгради. Излага аналогични съображения и по
отношение на допълнителната СТЕ, заключението по която също било оспорено.
Подчертава, че процесните сгради били в лошо
състояние, но вещото лице не посочило необходимите СМР и тяхната стойност за
привеждането на сградите в използваем вид. Моли съда да отмени обжалваното
решение в частта, касаеща уравнението на дяловете,
както и определената дължавна такса, дължима от нея.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещните страни, с който жалбата
се оспорва и се изразява несъгласие с изложените в нея доводи, като се позовава
на приетите по делото експертни заключения. Съделителите Г.Ц., В.Ц. и И.Ц. молят
съда да остави въззивната жалба на Р.Ц. без уважение.
Претендират разноски.
Заедно с отговора на въззивната жалба на Р.Ц., тези съделители
са подали и насрещна въззивна жалба. Настояват,
същата да бъде уважена, при условие, че се уважи въззивната
жалба на Р.Ц.. Описват хронологията на отношенията помежду им и подчертават, че
изразеното от тях становище е било за изнасяне на процесния
имот на публична продан. Впоследствие, с представените писмени бележки, Г.Ц., В.Ц.
и И.Ц. изразили съгласие за възлагане на имота в дял на Р.Ц.. Изразяват
съмнение в добросъвестността на Р.Ц.. Молят съда, ако уважи жалбата на
последната, уважи и подадената от тях насрещна въззивна
жалба, с която изразяват несъгласие за възлагане на имота, а вместо това
претендират, същият да бъде изнесен на публична продан. Претендират разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от Р.Ц., с който жалбата се оспорва. Въззиваемата провежда разграничение между възлагането на делбена вещ и разпределянето й в дял на съделител
като различни способи за прекратяване на съсобственост. Изтъква, че измежду
всички страни в производството само тя е претендирала за поставяне на имота в
неин дял. Подчертава, че само тя се е грижила за него през годините и го е
поддържала. Позовава се на заключението по СТЕ, съгласно което процесният имот е неподеляем.
Оспорва съмненията на останалите съделители в нейната
добросъвестност. Моли съда да остави без уважение насрещната въззивна жалба. Претендира разноски.
Подадена е и частна
жалба от Р.Ц. срещу Определение № 756/09.11.2018г., постановено по гр.д. №
283/2016г. по описа на РС- П., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното решение в
частта му за разноските. Счита, че претендираното от
нея адвокатско възнаграждение в размер на 2960 лв. не е прекомерно и следва да
бъде присъдено в цялост. Изтъква, че делото е с висока фактическа и правна
сложност, както и че по него са проведени множество съдебни заседания и се е
налагало изготвяне на документи, което обуславя заплащане на адвокатски хонорар
в такъв размер. Намира, че не са налице основания за намаляване на подлежащия
на присъждане размер на това възнаграждение. Оспорва направените от насрещните
страни разноски. Моли съда да отмени обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал.
1 от ГПК е подаден отговор от насрещните страни, които оспорват частната жалба
и молят съда да я остави без уважение. Същите изтъкват, че в хода на съдебното
производство били направени възражения за прекомерност на адвокатския хонорар,
които били съобразени от първоинстанционния съд.
Считат, че фактическата и правна сложност на делото не обосновава адвокатски
хонорар в претендирания от жалбоподателката
размер. Сочат, че ПРС е намалил присъденото адвокатско възнаграждение не само
на жалбоподателката, но и на останалите страни в
производството, поради което считат, че за фактическата и правна сложност на
делото е релевантна не преценката на процесуалния представител на жалбоподателката, а преценката на съда. Намират за доказани
претендираните от тях разноски. Молят съда да остави
частната жалба без уважение.
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и и
по чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 274 , ал. 1, т. 2
от ГПК, и е образувано по подадените от всички страни в делбеното
производство въззивни жалби, както и по подадената от
Р.Ц. частна жалба.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд съделителката Р.Ц., редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. А., който поддържа подадените от неговата доверителка
въззивна и частна жалби, както и отговора на
насрещната въззивна жалба, която оспорва като неоснователна.
Моли съда да уважи въззивната жалба на доверителката
му по изложените в нея съображения. Счита за неоснователна насрещната въззивна
жалба, като изразява становище, че в частта за извършване на делбата решението
е правилно. Изразява становище, че правилно съдът бил разпределил в дял на Р.Ц.
имота, тъй като тя единствена през последните години го е обитавала, поддържала
и е изявила желание пред районния съд да го получи, на което насрещните страни
не се били противопоставили, нито са предявили претенции за поставяне на имота
в техен дял. Намира, че използваният метод на извършване на делба е правилен.
Също така моли съда да уважи частната жалба. Представя списък по чл. 80 от ГПК
с приложени към него доказателства за извършени разходи - фактура и фискален
бон. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответниците.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд съделителите Г.Ц., В.Ц. и И.Ц., редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител,
адв. А.И., е постъпила молба, с която се изразява
становище за потвърждаване на обжалваното решение, а в случай на уважаване на въззивната жалба се настоява изнасянето му на публична
продан.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да
се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция
не са събирани доказателства, а доказателствените
искания на страните са били оставени без уважение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
1.
По въззивната жалба на Р.Ц.
Неоснователно жалбоподателката Р.Ц.
твърди, че приетата от първоинстанционния
съд стойност на процесния имот в размер на 39605лв. е
неправилна и незаконосъобразна поради използването на неподходящ метод за
оценка от страна на вещото лице по СТЕ.
По този въпрос
настоящият съдебен състав констатира, че, наистина (точно както е изложено в
жалбата) първоначалното заключение на в.л. Нейкова, с което стойността на делбения имот от 41440 лв. е била определена по метода на
пазарните аналози, е било оспорено. Именно във връзка с оспорването е била
допусната допълнителна експертиза със задачи, поставени от адв.
А. в открито съдебно заседание на 05.04.2018г. Тяхната формулировка, отразена в
протокола от това заседание, изисква използване на няколко метода за оценка и
съпоставка между получените от тях резултати, като броят и видът на методите е
предоставен на преценката на вещото лице. Изразено е становище, че един от
методите следва да бъде методът на възстановителната стойност.
Именно този метод е
използван в допълнителното заключение на в.л. Нейкова. Така, в резултат от използване
на 60% тежест на метода на пазарните аналози и 40% тежест на метода на
амортизираната възстановителна стойност, вещото лице е определило актуална
стойност на имота в размер на 39605 лв. Поради това и доколкото същата тази
стойност е използвана от първоинстанционния съд при
постановяване на съдебен акт по съществото на спора, настоящият съдебен състав
намира за неоснователни доводите от въззивната жалба,
касаещи допълнителното заключение на в.л. Нейкова. Не може да се приеме, че
приложеният в това заключение метод е „неподходящ“, тъй като това е именно
желаният от жалбоподателката метод, посочен при
формулиране на задачите към допълнителната СТЕ. Освен това, самият процесуален
представител на жалбоподателката е настоявал да не се
използва само един метод, а да се извърши съпоставка между няколко такива по
преценка на вещото лице (л. 219 – гръб) от първоинстанционното
дело. В пълно съответствие с тези изисквания е изготвено заключението по
допълнителната СТЕ, като крайната цена от 39605 лв. е формирана въз основа на
сравнение и съвместното прилагане на резултатите от два метода, един от които е
изрично посоченият от жалбоподателката. Поради това
възраженията срещу неговото използване и срещу начина на осредняване на
стойностите, довел до формиране на горната стойност, са неоснователни.
В действителност,
оплакванията на жалбоподателката се основават на
несъобразяване на първоинстанционния съд с
претенциите й за формиране на стойността на делбения
имот с отчитане на необходимите СМР за неговото възстановяване и подобряване.
По този въпрос
настоящият съдебен състав е изразил становището си в определението от
15.03.2019г., като е изтъкнал, че предмет на делбеното
производство са само вещи, които реално
съществуват към момента на извършване на делбата и във вида, в който се намират към същия
този момент. Или казано по друг начин, вещите - предмет на
делба, се делят в състоянието, в което се намират към момента на постановяване
на решението във втора фаза на делбенто производство.
(В сходен смисъл е съдебната практика, обективирана
напр. в Решение
№ 473 от 9.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 285/2010 г., II г. о., ГК.) Именно към този момент и в
съответствие с актуалното им състояние, се изготвя тяхната оценка. Така е
постъпила и в.л. Нейкова, която в открито съдебно заседание пред ПРС изрично е
заявила, че е съобразила състоянието към момента на огледа (л. 218 – гръб от първоинстанционното дело). Поради това няма основание да се
приеме, че оценката на делбения имот страда от твърдяните от жалбоподателката
недостатъци.
От друга
страна, според настоящия съдебен състав, ирелевантна
за оценката на делбения имот е стойността на СМР,
които евентуално биха били необходими за неговото запазване, подобряване или привеждането
му в вид, желан от някого от съделителите. Поради
това съдът намира за неоснователни изложените във въззивната
жалба доводи срещу правилността на заключенията по СТЕ, както и срещу
възприемането им от страна на първоинстнационния съд.
Стойността на делбения имот е определена правилно, а
сумите за уравняване на дяловете на съделителите са изчислени
коректно в съответствие с нея.
С оглед
гореизложеното, въззивната жалба на Р.Ц. е
неоснователна.
2.
По насрещната въззивна
жалба на Г.Ц., В.Ц. и И.Ц.
Жалбоподателите Г.Ц., В.Ц.
и И.Ц. са заявили, че желаят насрещната им жалба да бъде разгледана само в
случай, че съдът уважи жалбата на Р.Ц..
По- горе беше формиран
извод за неоснователност на тази жалба.
Независимо от това,
настоящият съдебен състав намира, че насрещната жалба следва да бъде разгледана
по същество, тъй като поставеното от жалбоподателите условие не е
регламентирано като валидно такова от процесуалния закон, а и същият не поставя
нейното разглеждане в зависимост от произволно формулирани от жалбоподателите
условия – напр. с оглед изхода на делото по основната въззивна
жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 263, ал. 4 от ГПК, единствените хипотези, в
които насрещната
въззивна жалба не се разглежда, се изчерпват с
оттегляне или връщане на основната въззивна жалба. В случая въззивната
жалба на Р.Ц. не е нито оттеглена, нито върната, поради което няма основание за
неразглеждане на насрещната въззивна жалба на Г.Ц., В.Ц.
и И.Ц., а същата следва да бъде разгледана по същество.
При това съдът намира
същата за основателна, поради следните съображения.
Видно от неоспорената
част от основното заключение на в.л. Нейкова, процесният
имот е неподеляем.
Съгласно молбата на
процесуалния представител на Г.Ц., В.Ц. и И.Ц., получена на 07.02.2018г. (л.
194 от първоинстанционното дело), единственото
изложено от тях становище по начина на извършване на делбата се състои в това, имотът
да бъде изнесен на публична продан.
До приключване на
устните състезания насрещната страна не е изразила категорично становище по
способа за извършване на делбата.
С оглед гореизложеното,
единственият възможен начин за извършване на делбата се е свеждал до изнасяне
на имота на публична продан.
Неоснователно първоинстанционният съд е взел предвид съвпадащите
изявления на страните, изложени в писмените им защити, за разпределяне на имота
в дял на Р.Ц., поради следните съображения:
-
Съгласно т. 11 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, „събирането на
доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с
което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора.
Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания,
твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. … След тази фаза на
процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да
ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса.“ В същия смисъл са и Решение № 226 от
25.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2568/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 844 от
19.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4592/2013 г., IV г. о., ГК и Определение №
334 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2180/2015 г., I т. о., ТК. Общият
принцип, изводим от тези актове, е, че разпоредбата на
чл. 149, ал. 3 от ГПК дава възможност на страните да доразвият подробно в
писмени защити само доводите и исканията си, които вече са изложили до
приключване на устните състезания, но не и да навеждат нови такива. В подкрепа
на това тълкуване е фактът, че стадият на устните състезания е задължителен, а
представянето на писмени защити е само факултативна възможност (арг. от чл. 149, ал. 1, 2 и 3 от ГПК). Освен това, устните
състезания се провеждат в открито съдебно заседание именно с цел, всяка една от
страните да изложи както своите фактически и правни доводи, така и да изрази
становище по фактическите и правни доводи на насрещната страна. Последното би
било изключено в хипотезата на представяне на писмени защити, тъй като законът
нито е предвидил задължение за съда да връчва преписи от същите, нито
възможност да се продължава срока за постановяване на съдебен акт, с оглед
тяхната размяна и изразяване на становища на насрещните страни по тях.
С оглед гореизложеното, направеното за първи път с
писмените защити искане за разпределяне на имота в дял на съделителката
Р.Ц. е било несвоевременно и – поради това – недействително. Като такова, то не
е следвало да се обсъжда от първоинстанционния съд,
нито да се постановява решение в съответствие с него, независимо от
единодушното становище на страните в процеса. Ако те действително са се
споразумели по този въпрос впоследствие, не е имало пречка да поискат отмяна на
определението за приключване на устните състезания, след което делото да се
върне във фазата на събиране на доказателства и да приключи със съдебна
спогодба. Също така възможен вариант би бил постигане на извънсъдебна спогодба
при желани от страните условия, вкл. в хипотезата на чл. 249 от ГПК.
-
Дори да се приеме, че
искането е било процесуално валидно, то е неоснователно, тъй като в случая не е
налице една от задължителните предпоставки за извършване на делбата по реда на
чл. 353 от ГПК, а именно – от допуснатите до делба имоти
да е възможно обособяване на достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял от делбената
маса. Необходимостта от
удовлетворяване на това изискване се застъпва трайно и последователно в
съдебната практика - напр. т. 13 от Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум
на ВС, Решение № 111 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2494/2014 г., II г.
о., ГК и др. В случая, от решението по допускане на делбата и от т. 1 по
основното заключение на в.л. Нейкова (неоспорено от страните) се установява, процесният имот е само един и е неподеляем.
Поради това е дефинитивно невъзможно, от него да се обособят реални дялове за
всекиго от съделителите, а това изключва възможността
за извършване на делбата чрез разпределение по чл. 353 от ГПК. Същевременно, не
се твърди и не се доказва, да е налице хипотеза, в която имуществото на общия
наследодател е включвало и други имоти, чиято подялба се извършва в различни
производства. В такава хипотеза би било възможно, по реда на чл. 353 от ГПК
един от съделителите да получи единствения имот,
който е предмет на настоящото делбено производство,
стига наследодателят да е притежавал и други недвижими имоти, съсобствеността
върху които вече е прекратена, независимо от способа за това (напр.
извънсъдебна спогодба или в рамките на предходно делбено
производство), като всички съделители, с изключение
на един, вече са получили реален дял. Както се посочи по- горе, обаче, такава хипотеза не се твърди и
не се доказва, а и процесният делбен
имот е неподеляем. Поради това не са налице условията на закона за извършване на делбата чрез разпределение по
реда на чл. 353 от ГПК.
За пълнота на изложението, съдът споделя принципните
съображения, изложени в отговора на насрещната въззивна
жалба, относно разграничението между възлагането по чл. 349 от ГПК и
разпределянето по чл. 353 от ГПК като различни способи за извършване на
делбата. В контекста на настоящото дело, обаче, тези съображения имат значение
само от терминологична гледна точка, без да са релевантни за изхода на спора по
същество, тъй като никоя от страните не е формулирала надлежно и своевременно
искане за възлагане по чл. 349, ал. 1 или 2 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 348 от ГПК – имотът е неподеляем
и не може да бъде поставен в един от дяловете, поради което той следва да бъде
изнесен на публична продан.
Тъй като този извод не съответства на волята, изразена
в първоинстанционното решение, то следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което делбеият
имот се изнася на публична продан.
3.
По
частната жалба на Р.Ц.
Частната жалба е насочена срещу
определение № 756/09.11.2018г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 248 от ГПК за изменение на
постановеното първоинстанционно решение в частта за
разноските и – по- точно – за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателката в пълния заплатен
от нея размер от 2960лв., както и за редуциране на присъдените в полза на
насрещните страни разноски от 877,05лв. поради липса на доказателства за
тяхното реално извършване.
Настоящият съдебен състав намира, че не
са били налице основания за присъждане на разноски в полза или в тежест на
която и да е от страните в производството, нито за намаляване на претендираните адвокатски възнаграждения, поради следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК,
в делбените производства страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се
определят по чл. 78 от ГПК.
От друга страна, трайната съдебна
практика (напр. Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, Определение №
152 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК, Определение
№ 131 от 13.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2471/2018 г., I г. о., ГК и др.)
приема, че разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на
съсобствеността, вкл. за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и
други. Същевременно, когато не се оспорват правата на съделителите
или способа за извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. И
обратно: отговорността за разноските се определя съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК само ако е разрешен спор относно съществуването на съсобствеността,
относно правата/квотите на съделителите или относно
способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените
искове в делбеното производство, а също и в
производството по въззивно или касационно обжалване.
В случая страните не са оспорвали
наличието на съсобственост помежду им, нито квотите в нея. Нямало е спор
относно обема и състава на делбената маса. Не е бил
повдигнат и спор относно способа за извършване на делбата, доколкото искане за
разпределяне на едниствения делбен
имот по реда на чл. 353 от ГПК в дял на съделителката
Р.Ц. е било направено едва след приключване на устните състезания (поради което
е било недопустимо), а и насрещните страни не са се възпротивили срещу този
способ за прекратяване на съсобствеността. Не са били предявявани и претенции
по сметки, нито са присъединявани никакви други искове в делбеното
производство. Поради това неоснователни са били исканията на страните в първоинстанционното производство за възлагане на
разноските, респ. част от тях, в полза или в тежест на съответната страна. Съответно,
липсва основание за уважаване на претенцията на жалбоподателката
да й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение – както в пълния претендиран от нея размер, така и в редуцирания размер от
1405лв., по който се е произнесъл първоинстанционният
съд.
Освен това, за пълнота на изложението, съдът
отбелязва, че в производството пред ПРС никоя от страните не е направила
възражение за прекомерност на заплатеното от съответната насрещна страна
адвокатско възнаграждение. Поради това не е имало и основание за неприсъждането
на тези възнаграждения в пълен размер (ако хипотетично се допусне, че такива е
следвало да се присъждат).
Независимо от горното, настоящата
съдебна инстанция не следва да преизчислява изцяло разноските в съответствие с
така изложените съображения, доколкото така би се влошило положението на
обжалващата страна, а и първоинстанционното
определение не ги обхваща изцяло.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че частната жалба следва да
бъде оставена без уважение.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и наличие на искане в този смисъл, в
полза на Г.Ц., В.Ц. и И.Ц. следва да се присъдят сторените от тях разноски във въззивното производство. Такива се дължат на
общо основание по реда на чл. 78
от ГПК, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на
постановен от предходната инстанция съдебен акт. По делото се установява заплащане на разноски в размер на 2400
лв. – адвокатско възнаграждение. От насрещната страна е направено възражение за
прекомерност на последното. Съдът намира, че, с оглед стойността на защитавания
интерес на Г.Ц., В.Ц. и И.Ц., минималният размер на заплатеното от тях
адвокатско възнаграждение би бил 1124,08лв. съгласно чл. 7, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от НМРАВ. От друга страна, обаче, всяка страна има
право да избере такъв адвокат, за когото счита, че по най- добър начин би
защитил интересите й, като не може да се очаква, предпочетеният адвокат
задължително да оценява труда си по минималните цени от Наредбата. Възможно и
нормално е, с оглед предоставяното качество на услугата, адвокатът да изисква по- високо
възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен
състав, с оглед актуалния стандарт на живот в страната и определените минимални
възнаграждения, такава граница е 50% над размера, определен с цитираната по-
горе Наредба, доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ.
уникална квалификация на адвоката. Поради това и с оглед обстоятелството, че по
делото е осъществявана и защита срещу частна жалба, възнаграждението следва да
бъде намалено до размер от 1700лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ № 77 от 16.06.2018г.,
постановено по гражданско дело № 283/2016г. по описа на П.ския
районен съд, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
-
на основание чл. 353 от ГПК в дял на съделителката Р.В.Ц. е бил поставен
единственият неподеляем делбен
имот на стойност 39 605 лв., представляващ къща с дюкян и дворно място, находящи се в гр. П., ул. „А. С.” № 8, съставляващо парцел
V-1007, квартал 90, с обща площ от 265 кв.м., партида № 1137/1963г., описан по
Удостоверение от Градски народен съвет, отдел „Финанси” на община П. от 1963г.,
идентичен с имот с партиден № 7316Н3746, находящ се в
гр. П., ул. „А. С.” № 8, планоснимачен номер 1270 от
1984 кв. 91, УПИ парцел 5 одобрен през 1984г., представляващ жилище на ет. 1 с
площ от 86 кв.м., жилище ет. 1 от 32.10 кв.м., търговски обект ет. 1 – 42 км.,
второстепенна постройка ет. 1 от 45 кв.м., и земя с площ от 262 кв.м.,;
-
съделителката Р.В.Ц. е била осъдена да заплати на всеки от съделителите
Г.И.Ц., В.Г.Ц. и И.Г.Ц. по 6600,83 лв. за уравняване на дяловете им в съсобствеността,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот на стойност 39 605 лв., представляващ къща с дюкян и дворно място, находящи се в гр. П., ул. „А. С.” № 8, съставляващо парцел
V-1007, квартал 90, с обща площ от 265 кв.м., партида № 1137/1963г., описан по
Удостоверение от Градски народен съвет, отдел „Финанси” на община П. от 1963г.,
идентичен с имот с партиден № 7316Н3746, находящ се в
гр. П., ул. „А. С.” № 8, планоснимачен номер 1270 от
1984 кв. 91, УПИ парцел 5 одобрен през 1984г., представляващ жилище на ет. 1 с
площ от 86 кв.м., жилище ет. 1 от 32.10 кв.м., търговски обект ет. 1 – 42 км.,
второстепенна постройка ет. 1 от 45 кв.м., и земя с площ от 262 кв.м., като,
след извършване на проданта, получената парична сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността.
ОСЪЖДА Р.В.Ц. с ЕГН ********** да
заплати на Г.И.Ц. с ЕГН *********, В.Г.Ц. с ЕГН ********** и И.Г.Ц. с ЕГН **********,
разноски във въззивното производство в размер на 1700
лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.