Решение по дело №233/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20207250700233
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

9                               29.01.2021 г.                 град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище,                    

на двадесет и девети  декември      две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                Председател -  Албена Стефанова

 

Секретар- Янка Ганчева

Прокурор- Николай Казаков

 

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 233 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на И.Т.И., ЕГН-********** *** подадена чрез адвокат С.М. с посочен съдебен адрес: *** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София.

С исковата молба на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение в размер от 300 лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на Наказателно постановление /НП/ №44-0000108/15.05.2018г., на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище  по НАХД № 490 /2018г. пред Районен съд-Търговище, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до нейното окончателно изплащане.

В исковата молба се излага твърдение, че НП № 44-0000108/15.05.2018г., на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище е отменено като незаконосъобразно с  влязло в сила Решение №211/03.08.2018г. по НАХД № 490 /2018г. на Районен съд-Търговище. Претендира се присъждане и на направените по настоящото делото разноски.

Препис от исковата молба е предоставен на ответника по иска,  с възможност за предоставяне на писмен отговор по нея. От Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, представлявана от гл. юрисконсулт И.Н. Д.- Л., с пълномощно по делото с изрични права за признаване на искания на другата страна по чл.34, ал.4 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК е представен  писмен отговор с вх.№2207/02.12.2020г., в който иск се признава за основателен. Признава се  както претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, така  и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. По отношение на направените по настоящото дело разноски, излага се становище за наличие на хипотезата по чл.78, ал.2 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. Представлява се от а.. С.М., които поддържа исковата молба. Изрично излага становище за постановяване на решение при признаване на иска по реда на чл.237 от ГПК. Излага подробни доводи, обосноваващи неприложимост на хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.

 Представителят на Окръжна прокуратура намира, че са налице основанията за приложение на чл.237 от ГПК. Счита доводите на ищеца за неприложение на  чл.78, ал.2 от ГПК за основателни.

  Съдът, след преценка на  делото от фактическа  и правна страна, приема следното:

Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка, при признание на иска и наличие на предпоставките по чл.237, ал.1 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Спазени са изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а друга страна е такова, с което процесуалния представител на  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София разполага с права да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.

С оглед направеното признание на иска от страна на ответника и изрично изразеното волеизявление на ищеца в съдебно заседание за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение въз основа на признание на иска от страна на ответника, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не излага мотиви за това.

При този изход на правния спор на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважена. Съдът намира, че не е налице хипотеза на чл.78, ал.2 от ГПК предвид на това, че ответникът по иска не е предприел действия за удовлетворяване  претенцията на ищеца  след получаване на препис от исковата молба, съдържаща данни за банковата сметка на ищеца в т.ч. и до настоящия момент.Ищецът реално беше представляван от адвокат С.М. като по делото е представен договор за правна защита и съдействие №007100 от 15.03.2020г. в който е вписано договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Договорът е подписан и от двата страни и е доказателство за извършеното плащане- съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОС на ГК ТП на ВКС.    Претендирания от ищеца размер на разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лева съответства на минималния размер, определен в чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения следва на ищеца  да бъдат присъдени разноски по настоящото дело в общ размер на 310 лева, съставляващи 10лв. платена държавна такса и 300 лв. платено възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“  гр.София да заплати на И.Т.И., ЕГН-********** *** обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №44-0000108/15.05.2018г., на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище в размер на 300 лева, представляващи платено възнаграждение за адвокат по  НАХД № 490 /2018г. пред Районен съд-Търговище  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“  гр.София да заплати на И.Т.И., ЕГН-********** *** разноски по настоящото дело в размер на 310 /триста и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.

 

     Препис от решението да се изпрати на страните.

    

                                          Председател: