Присъда по дело №249/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 април 2015 г. (в сила от 12 януари 2016 г.)
Съдия: Уляна Куманова Савакова
Дело: 20153100200249
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

Номер                                    06.04.2015 г.                         гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                Наказателно отделение

 

На шести април                              Година две хиляди и петнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА  

                                                ЧЛЕН СЪДИЯ: МАЯ НАНКИНСКА

 

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.П.

                                                                                         Е.М.

                                                                         М.Б.

                          

Секретар: Е.К.

Прокурор: СИЛВИЯН ИВАНОВ

като разгледа докладваното от Председателя  

НОХД № 249 по описа за 2015 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Х.Т., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, безработен,  

ЗА ВИНОВЕН  в това, че

на 02.01.2014 г. в с. Белоградец, Варненска област, умишлено умъртвил Х. Н.М., с ЕГН: **********, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява с една трета, а именно на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК ЗАЧИТА времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 24.03.2014 г.

На основание чл. 60 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 56 от ЗЕЕЗА ПРИСПАДА задържането под стража в Кралство Холандия от общия срок лишаване от свобода, считано от 06.01.2014 г.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Х.Т., с ЕГН: ********** да заплати на пострадалите Н.А.М. и Р.Х.М. сумата в размер на по 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И.Х.Т., с ЕГН: ********** да заплати Държавна такса върху така уважения размер на гражданските искове, в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд - Варна, в размер на 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), както и разноските от 8 000 лв. (осем хиляди лева) в полза на гражданските ищци Н.А.М. и Р.Х.М., представляващо размера на заплатеното право на защита.

ОСЪЖДА И.Х.Т., с ЕГН: **********, да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, в размер на 11 812.70 лв. (единадесет хиляди осемстотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки), разпределени, както следва:

- 6 872.70 лв. - за експертизи по сметка на ОД на МВР Варна;

- 1 440 лв. - за превод на материали по сметка на Главна прокуратура на РБ;

- 3 500 лв. - разходи за командировка (пътни, дневни и застраховка) на наблюдаващия прокурор за получаване на ВД, иззети при задържането на обв. Т. в Кралство Холандия, съгласно Заповед № МС-1305/23.04.2014 г. на Главния прокурор, по сметка на Главна прокуратура на РБ;

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд - Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                            2.

                                                                   

 

                                                                        3.

Съдържание на мотивите

            МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 249/2015 ГОД.НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:

 

          Варненският окръжен прокурор е внесъл обвинителен акт във Варненския окръжен съд срещу подсъдимия:

 

          И.Х.Т., роден на *** ***, постоянен адрес ***, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан /реабилитиран по право/, не работи, ЕГН **********,

 

ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

На 02.01.2014 г. в с. ********, Варненска област, умишлено умъртвил Х. Н.М., като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост

-   престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 НК

 

 

        Съдът е приел разглеждането на делото по чл. 116 ал.1 т.6пр.2 и 3 от НК , каквото е и  обвинението в обстоятелствената част на ОА  и в ДП ,още повече че обвинителния акт се съпровожда и от нарочно постановление на ВОП, с което се прекратяват  определени обвинения и е ясно отразено становището на ВОП относно повдигнатото обвинение – по чл. 116ал. 1 т.6 от НКпр.2 и 3, както това е изписано и в обстоятелствената част на ОА.

   

        В досъдебното производството, след  привличане в качеството на обвиняем по чл.116 от НК, подсъдимият Т. не  се е признал за виновен в убийството на пострадалата Х. М.    е давал подробни обяснения по делото. В отделните протоколи за разпит е заемал позицията ,че вечерта на „изчезването”на Х. е бил с нея в близост до АМ”Хемус”, където изчаквали определени лица от турски произход за да сключат сделка за покупка на злато. При идването на лицата с лек автомобил ВМВ Х5 с истанбулска регистрация излязло лицето „Хасан” и при броенето на парите установил половината от договорената сума . Ядосал се ударил в главата  подс.Т. ,след което започнал да нанася удари и в главата на постр. Х. М. .След като лицето „Хасан” и придружаващите го си заминали подс. установил смъртта на Х. и прибрал трупа в багажника на автомобила си . Впоследствие на другия ден поискал откуп от бащата на Х., а на следващия ден рано сутринта тръгнал през Румъния за Холандия ,като преди това се освободил от трупа на пострадалата.

           В ДП при предявяване на разследването подс.Т.  и защитникът му адв.Д.Д. не са  направили искане за други следствени действия, а след образуване на съдебното производство по общия ред ,са направили последователни искания за разглеждане на делото по реда на Глава 27- първо по чл.371т.1 ,а последващо с писмена молба и  в с.з. са поискали  съдебното производство по делото да се движи по реда на глава 27-чл.371т.2 от НПК .

              В съдебно заседание  при разясняване на процедурите по глава 27 от НПК и в присъствието на упълномощения  си защитник адв. Д.Д. е поискал разглеждането на делото по реда на чл. 371т.2 от НПК като подс.Т.  е признал всички факти по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

 

                Доброволно е заявил,че въпреки процедурата в която се намира желае да даде обяснения пред състава на съда и страните ,но при закрити врати. Тази възможност му е била дадена.

                 В обясненията си пред съда подс. Т. разказва подробно ,че вечерта на 01.01.2014година се е обадил на Х., честитил й новата  година и тя го поканила да отидат да се видят. Така подс. се отзовал в непосредствена близост до празнуващите младежи ,а пострадалата излязла и в продължение на два часа двамата разговаряли ,слушали музика в колата и леките дрехи с които е била облечена са предизвикали у него желание за секс ,на което тя е отговорила с насмешка ,унижавайки мъжкото му достойнството, което е отключило и действията му –ударил е Х. по лицето ,а след нейното излизане от автомобила и е нанесъл удари с автомобилен ключ ,намиращ се под седалката на колата му. Категорично заявява ,че не е имало трето лице „Хасан „ или автомобил БМВ Х5  и признава всички факти в обвинителния акт.

 

      В съдебното заседание пред първата инстанция са били конституирани като граждански ищци и частни обвинители  Н.А.М. и Р.Х.М.-родители на пострадалата с повереници адв. П.Д. и П.Д.. Съдът е приел за съвместно разглеждане предявените граждански искове от тях за причинените им неимуществени вреди в размер на от по 150 000 лева за всеки от тях.

 

По съществото на делото прокурорът поддържа така възведеното обвинение по чл. 116 ал.1т.6 пр.2 и 3 от НК ,като намира обвинението за доказано по безспорен начин и моли съдът да признае подс. Т. за виновен по същото. Предлага с оглед наличието на тежко ,зверско и брутално посегателство върху жертвата съдът да определи наказание доживотен затвор, което да замени с тридесет години лишаване от свобода. Действията на подс. след деянието ,счита за целящи неговото прикриване, като извършени пресметливо и хладнокръвно с цел да се прикрие извършеното и да се заблудят органите по разследването.

 

Поверениците на гражданските ищци и частни обвинители подкрепят изводите на прокурора както относно извършеното така и относно поисканото за налагане наказание .Молят да се уважат гражданските искове в пълния им размер ,а така направеното самопризнание пред съда намират за продиктувано от фалш и пресметливост за да получи по- леко наказание, а не поради съжаление или разкаяние.

 

Защитата на подс.Т. заема становище ,че подс. и постр. за се познавали от детските години. Очевидно е ,че подс. е имал интерес и е харесвал пострадалата, но никога не се е възползувал от техните отношения. Познавали са взаимно личните си отношения с други хора ,а по между им е имало само приятелство ,без да е имало каквито и да било интимни отношения. Приема за безспорно ,че пострадалата е поканила подс. да се видят ,оставила е приятелите си, с които е била и се е качила в автомобила на подс. Т. като е приела поканата му. В продължение на около два часа двамата са разговаряли ,слушали са музика и дори при обажданията по телефона на нейните близки ,майката и приятеля й – тя не е изразила желание да си тръгне ,а е обяснила ,че още малко ще остане с И. да изчака. Защитата посочва ,че за първи път в с.з. подс. Т. сам желае да даде обяснения и същите са логични. Подс. е харесвал красивата Х. ,но не е предприемал каквито и да било действия преди това ,освен да поддържа приятелски отношения с нея. Защитата намира ,че нещо е отключило действията на подс.Т.. Мотива за тях се съдържа в обясненията му – за първи път дадени в съд. заседание. Обяснението е ,че след като два часа са се смели ,разговаряли подс. е поискал секс от постр. ,а тя при проявеното нетърпение от негова страна грубо му се присмяла и казала ,че неговата работа няма да стане .Именно тези думи според защитата са накърнили достойнството на подс. и те са отключили и агресията му.

Относно наказанието защитата моли съдът да не налага алтернативно предвидените наказания доживотен затвор или такъв без замяна ,а да определи наказание лишаване от свобода ,тъй като целите на наказанието по чл. 36 от НК не налагат приложението на най- тежкото наказание, а по отношение на дееца не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства ,които да определят наказание от най- тежкия вид.

В последната си дума подс. предоставя на съда ,като счита ,че е изяснил мотива за извършеното.

 

Съдът от фактическа страна прие за установено следното :  

Подс. И.Т., св. Д.М., св. Х.Т. и пострадалата Х. Н.М. се познавали от ученическите години, тъй като  всички завършили ПГИ „Д-р И. ***. След завършване на средното си образование те запазили приятелските отношения помежду си ,чували се и празнували заедно някои празници . Подс. Т. и постр. Х. М. продължили образованието си във ВСУ „Черноризец Храбър",като и двамата завършили успешно висшето си образование.

 На 08.12.2012 г. постр. Х. М. празнувала студентския празник със свои колеги в дома на подс. Т., а през лятото на 2013 година се събирали да празнуват и в Ловно стопанство „Шерба”със свои приятели.

На 31.12.2013 г. постр.Х. М. се събрала с приятели, за да посрещнат заедно Новата година. Празненството се състояло в заведението на нейния баща в с. ********, Варненска област като - Н.М., бащата на Х., се занимавал със селскостопанско производство, стопанисвал хлебопекарна и заведение в района на бившия стопански двор в с. ********.

На следващия ден вечерта-01.01.2014год. Х. М. и няколко нейни приятели се събрали отново на същото място с намерението да поразтребят и да доизядат храната, останала от празничната вечер.

 Около 20.00 часа в заведението на Н.М. *** се събрали постр.Х. М., свид.А.М. /брат на Х./,свид. Р.Р. /приятелка на А. М./, свид.Д.М. /известен сред приятелите си като А./, свид.Д.М. /брат на Д.- А./, свид.Д.К. /приятел на А. М./,свид. Д.М., свид.Е. А. /приятел на Х. от детските години/, свид.С.Е. /приятелка на А. М. и Р./, свид.Н.Х. и още няколко души. През повечето време постр.Х. М. седяла и си играела с телефона, като  хапнала само малко картофи, излизала навън да пуши.

Подс. И.Т. посрещнал Новата 2014 г. с приятели в с. Сава, Варненска област.

 На 01.01.2014 г. към обяд подс. се прибрал в жилището си в гр. Варна, което обитавал заедно със сестра си свид.Тихомира Т. и понякога при него оставала и приятелката му свид.Д.Т.. Към 20.00 часа подс. Т. напуснал дома си, управлявайки собствения си лек автомобил „Мерцедес" с per. № В-8392-КА. Подс.Т.  се отбил до дома на св. Х.Т., след което двамата се отправили към жилището на св. Д.М. ***, където останали около два часа.

След 22.00 часа подс.Т. и св. Т. си тръгнали с управлявания от подс.Т.  лек автомобил. Подс. Т. спрял автомобила пред дома на св. Т. и  предложил да позвънят на Х. М. и на св. Ж.Б. /приятелка на Х./, за да им честитят Новата година.

В 22.43 часа св. Т. набрал от своя мобилен телефон с номер 0====== телефон с номер 08======, ползван от Х. М.- тримата разговаряли около три минути. Веднага след това св. Т. набрал и телефона на св. Б.- **********. След като приключили разговорите, св. Т. се прибрал в дома си.

 В 23.03 часа св. Т. получил обаждане на мобилния си телефон с посочения по- горе номер от подс. Т.- /който се намирал в района на бензиностанция „Ромпетрол" в гр. Варна и поискал от св. Т. телефонния номер на Х.. След като го получил, подс. се отправил към с. ********.

В 23.35 часа, пътувайки, подс. Т. позвънил на Х. М. и я уведомил, че ще я чака пред портала на офиса на нейния баща. Подс.Т. провел обаждането с мобилен телефон Нокиа 100 с IMEI 358348055253490 с поставена в него СИМ- карта с номер **********.

Малко след това Х. М. съобщила на приятеля си А. /св. Д.М./, че И. е пристигнал, за да вземе някакъв свой приятел от магистралата /с. ******** е в непосредствена близост до АМ „Хемус"/ и че ще излезе да се види с него. На въпроса на св. М. за кой И. става дума, Х. отвърнала: „На Д."/така се казвала приятелката му/. След това Х. напуснала сама празненството /само носейки два телефона в себе си / и се качила в автомобила на подс.Т. , който я очаквал пред заведението.

Минути по- късно подс. Т. спрял автомобила на отбивката непосредствено преди магистралата, в лявата част на пътното платно.

Следващите близо два часа подс. Т. и постр.Х. М. прекарали на това място. В това време Х. М. разговаряла неколкократно с приятеля си А. /св. Д.М./ и с майка си- към телефона на Х. с номер ********** били регистрирани изходящо обаждане към телефона на св. М. в 00.02 часа на 02.01.2014 г., входящо обаждане от нейната майка Р.М. в 00.07 часа, входящи обаждания от св. М. в 00.35 часа, 01.05 часа и в 01.16 часа.

 В разговорите Х. обяснявала на св. М., че продължавали да чакат приятеля на И.. Свидетелят доловил добро настроение в гласа на приятелката си на фона на звучаща в автомобила музика. На негово предложение да отиде да я вземе от аутобана –Х. отказала и заявила ,че ще се прибере след 10-15минути.

В следващите няколко минути между Х. М. и подс. И.Т. възникнало спречкване, отприщило агресията на подс.Т.. В обясненията си за първи път пред съда подс. обяснява ,че му бил даден повод да си мисли ,че би могъл да осъществи полов акт с Х., която харесвал. Обстановката в автомобила му ,разговорите ,музиката и лекото облекло на  Х. ,създали у него убеждението ,че това е възможно и желано и от двамата .При това положение той поискал да правят секс ,но Х. се изсмяла и му казала ,че неговата работа няма да стане. Именно тези думи според подс. го засегнали и накърнили мъжкото му достойнство и той я ударил с юмрук в дясната страна на лицето.  Х. излязла от автомобила, а той я последвал ,след което  започнал да нанася ожесточено удари по главата на Х., използвайки твърд тъп предмет с подчертан ръб, с дължина на ръба около пет сантиметра /взет изпод седалката на амтомобила. С няколко удара /шест до девет според изготвената по делото съдебно­медицинска експертиза/ подс. Т. сломил съпротивата на Х. и я умъртвил.

В 01.42 часа на 02.01.2014 г. операторът регистрирал изключването на телефона на Х. М..

След като умъртвил жертвата, подс. Т. поставил трупа в багажника на автомобила си и потеглил по магистралата в посока гр. Варна. В района на Летище Варна подс. спрял, за да обмисли действията си. Първоначално решил да остави автомобила си и да продължи с такси, дори позвънил в централата на „Триумф такси". След това, се отказал и продължил с автомобила си към града. След като пристигнал в гр. Варна, подс. Т. паркирал автомобила си в подземния паркинг на МОЛ „Двете кули".

На 02.01.2014 г. в 07.56 часа подс. Т. позвънил на св. И.Ж.-двамата са братовчеди и поддържат добри отношения помежду си. Подс. обяснил, че собственият му автомобил се е повредил и че го бил оставил на ремонт. Помолил св. Ж. да му предостави своя автомобил за няколко дни. Към 08.13 часа подс. Т. и св. Ж. се срещнали на бензиностанция „Петрол" до МОЛ „Двете кули", където свидетелят предал на подс.Т.  своя автомобил- „Мицубиши Галант" с per. № В6852РМ.

Към 09.40 часа подс. Т. позвънил на св. С.А. и поискал да се срещне с него в с. Ветрино. Под предлог, че търгува с торове, подс. поискал от свидетеля телефонния номер на Н.М.- бащата на Х.. Св. А. му го предоставил.

В 11.39 часа, намирайки се в района на гр. Девня, подс. Т. изпратил съобщение от мобилен телефон с номер ********** на мобилния телефон на св. Н.М. с номер **********. Съобщението било изписано на латиница и гласяло: „Дъщеря ти е отвлечена не викай полиция ако искаш да я видиш жива 300 000 до 15.30 неска и без номера". В 15.24 часа от района на м. Карчанлака край Аврен подс. Т. изпратил второ съобщение на св. Н.М.: „Хвани влака в 15.50". В 16.34 часа от района на с. Нова Шипка подс. изпратил третото, последно съобщение на св. М.: „Хвърли през прозореца отдясно до колоните". След това подс. Т. се прибрал в дома си в гр. Варна.

Същия ден привечер подс. Т. бил потърсен от полицейски служители-по това време в ОД МВР- Варна, вече имало подаден сигнал от св. Н.М. за изчезването на дъщеря му. Около 20.00 часа свидетелите Х.Х. и М.А. се срещнали с обвиняемия на паркинга пред заведение „Макдрайв" в гр. Варна. В разговора с полицейските служители подс. Т. отрекъл да се е срещал с Х. М. предната вечер, държал се спокойно, не бил притеснен или уплашен.

На 03.01.2014 г. сутринта подс. Т. приготвил личен багаж и с автомобила на св. Ж. се отправил към МОЛ „Двете кули". Подс. паркирал л. а. „Мицубиши" в подземния паркинг на търговския център, прехвърлил багажа си в своя автомобил и се отправил към границата с Румъния и с  намерението да напусне страната. В 07.30 часа подс. Т. заредил автомобила си на бензиностанция „Виница", разположена на пътя в посока с. Езерово- зареждането било осъществено от св. Й.Й..

Към 07.50 часа подс.Т.  спрял автомобила си край лозов масив в м. „Трите курни" край гр. Аксаково, извадил трупа на Х. М. и го захвърлил в крайпътни храсти. Действията на обвиняемия били забелязани от работници на „Сънрайз" ООД-свидетелите Г.С., Д.Д. и Е.И.. Първоначално свидетелите останали с впечатление, че забелязаният от тях предмет представлява манекен. Едва на следващия ден свидетелите установили, че в храстите всъщност лежи човешки труп, и подали сигнал в полицията.

Междувременно на 03.01.2014 г. в 09.39 часа подс. Т. напуснал страната през ГКПП „Дунав мост". Непосредствено след преминаването на границата подс.Т.  бил забелязан от св. И.К.. Св. К. пътувал към Кралство Холандия с л. а. „Хонда" с per. № В7149НС с прикачено към него ремарке /платформа/. Свидетелят предложил на подс.Т.  да си поделят разходите по пътуването, като качат автомобила на подс. на платформата и той приел. По описания  начин два дни по- късно подс.Т. пристигнал в Холандия и на около 50 км. след преминаването на границата се разделил със св. К..

 В ранните часове на 06.01.2014 г. подс. Т. бил задържан от холандски полицаи на паркинг в района на магистрала А2 преди Амстердам. На 14.03.2014 година със съдебно решение на съдът в Амстердам, по искане на българската прокуратура по ЗЕЕЗА подс.Т. бил  предаден на българските съдебни власти. По линия на международното правно сътрудничество били извършени и действия от холандските власти по изземване на следи и проби от заподозрян и следи от л.а. ,който също бил предаден на българските власти /том 5 л.2-62/л.63-77/Извършен бил и външен оглед на л.а. и при отворен багажник, като била установена локва засъхнала кръв /около половин литър/ в него /том.5 л.68/.

От  заключението на изготвената при разследването съдебно- медицинска експертиза /том 3 л.55-62/смъртта на Х. М. е причинена от тежка открита черепно- мозъчна травма, изразяваща се в контузии в теменно- слепоочната област на лявото голямо мозъчно полукълбо и в слепоочната област на дясното голямо мозъчно полукълбо, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки в контузените области, както и по лявото малко мозъчно полукълбо, многофрагментно счупване на черепния покрив в лява теменно- слепоочна област, счупване на черепната основа.

 Според експертизата установените по главата на жертвата осем разкъсно- контузни рани са резултат от нанесени със значителна сила шест до девет удара, като за целта е използван твърд, тъп предмет с подчертан остър ръб, с размер на ръба около пет сантиметра. Определящо за тежестта на причинената черепно- мозъчна травма е нараняването в лявата теменна област на главата, което вероятно е резултат от нанасянето на няколко удара на едно и също място. Експертизата установява още кръвонасядане и травматичен оток по дясната скула и буза на жертвата- резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, вкл. удар с юмрук, както счупване на горната фаланга на 1-ви пръст на лявата ръка, кръвонасядания по пръстите, кръвонасядане и ожулване в областта на 1-ва предкиткова кост на лявата ръка, получени вероятно при предпазване /т. нар. защитни наранявания/. По кожата по ръба на аналното отверстие са установени две бледовати синкаво-морави кръвонасядания- резултат от действието на твърд тъп предмет, които би могло да бъдат получени включително при извършването на блудствени действия.

Експертизата сочи, че не би могло  да се определи с точност местоположението на тялото на пострадалата при нанасянето на ударите, тъй като ударите са нанесени в различни анатомични области-обстоятелство, което показва, че при нанасянето на ударите пострадалата и извършителят са променяли динамично положението си един спрямо друг.

Съдът прие от правна страна ,че подс.  И.Х.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 НК и го призна за виновен :

За  това, че на 02.01.2014 г. в с. ********, Варненска област, умишлено умъртвил Х. Н.М., като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост.

Извършено е с пряк внезапно възникнал умисъл.

Съдът безусловно прие, че убийството е извършено по начин, особено мъчителен за жертвата, и с особена жестокост. За особената жестокост  на извършителя в случая може да се съди от броя, интензитета и силата на ударите, всички нанесени в жизненоважна част на тялото-главата, оръдието с които е извършено убийството ,както и демонстрираното отсъствие на състрадание към жертвата.Ударите са нанесени със значителна сила в главата и лицето, при обилна кръвоснабденост на мястото на нанасянето им ,някои от тях са насложени върху една и съща област ,и при липса на каквото и да е отношение към последиците от действията му и страданията на пострадалата до нейната смърт.

 Характерът на причинените наранявания, вкл. установените защитни наранявания по лявата ръка на жертвата и вдишването на кръв в горните и долни дихателни пътища, сочат, че смъртта е настъпила по особено мъчителен начин, тъй като пострадалата е осъзнавала ставащото и загубата на живот при силните удари ,които са й нанасяни, съзнавала е безнадеждността на създалото се положение ,които обстоятелства са съзнавани от подс.С оглед силата и интензитета на ударите и мястото на нанасяне избягването на летален изход е било невъзможно.

 В хода на разследването прокурорът е преценил ,че не са събрани категорични доказателства за извършено от подс. Т. престъпление по чл. 142 НК /отвличане/, наказателното производство в тази му част е прекратено с постановление на ВОП от 02.02.2015 г. Поради същата причина с обвинението е било прекратено и  относно наличието на квалифициращите признаци по т. 7 и т. 8- убийството да е било извършено с користна цел или за да бъде прикрито друго престъпление- отвличане.

Подс.  Т. в съдебно заседание се признава за виновен ,като признава и всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт .

 В подробните си обяснения в с.з. изцяло отхвърля първоначалната си версия убийството да е била извършено от друг ,както и че на мястото на престъплението нито е имало ,нито е идвал трети човек .

 В обясненията си посочва мотива за престъплението –че е харесвал Х. ,че е имал очакването след дългогодишното им приятелство и двата часа прекарани заедно –да прави доброволен секс с Х. ,но думите й са засегнали мъжкото му достойнство, и се е почувствал унижен от тях.

В посочената насока съдът обсъди и назначената съдебно психиатрична експертиза на подс. в  ДП /т.4 л. 51 и сл./ и установи следното : Психологическата изследване на подс. не разкрива склонност към агресия, но като афектогенни дразнители за същия са посочени –доверие, лъжа и предателство /л.56/.Съдът обсъжда това в контекста на доводите на защитата на подс. ,че това  ,което се е случило между подс. Т. и постр.Х. М. е свързано с усещането на подс. ,че е задействуван един от тези дразнители-било доверие ,или предателство.

Съдът прави този извод ,без  да приема наличието на афект по смисъла на чл. 118 от НК ,какъвто не е могло да бъде налице при описаните обстоятелства.     

Извършеното от подс. Т. е установено по безспорен начин от събраните изобилни и взаимно свързани доказателства   : При претърсване в дома/т.1л.91-99/ на подс. Т. *** са намерени и иззети дрехите, с които той е бил облечен по време на извършването на престъплението. Заключението на изготвената СМЕ по метода на ДНК-профилиране установява наличието на кръв на жертвата по двата ръкава на ризата и по лявата обувка на подс.

 Кръв от жертвата е намерена и по дрехи в багажа, с който подс. Т. е задържан в Холандия.

В багажника на управлявания от подс.Т.  лек автомобил е открито голямо количество кръв на жертвата.

Сред вещите в автомобила на подсъдимия  са намерени спринцовка за еднократна употреба и ампула с препарата „Омнадрен". Според заключението на изготвена по делото съдебно-психиатрична експертиза /том 4 л.51-57и ДСПЕ/ употребата на този препарат има редица нежелани реакции, вкл. безпокойство, необичайни усещания и повишена агресивност.

Пак в автомобила на подс.е намерен и автомобилен ключ за гуми, с който, според твърденията на подс. Т., е била убита Х.. Експертизите установяват, че по този ключ няма следи от кръв и че с този ключ не биха могли да бъдат причинени нараняванията по главата на жертвата.

Противно на твърденията на подс.Т. в ДП , сред вещите му в автомобила е намерен мобилният телефон, от който са били изпратени съобщенията до св. Н.М.. Това е мобилен апарат „Нокиа 100" с IMEI 358348055253490. Намерени са още СИМ-карта и картодържачГлобул" с еднакви идентификационни номера-89359050100504567323. Според информацията, предоставена от мобилния оператор, тази СИМ- карта е регистрирана с абонатен номер **********- номерът, от който са изпратени съобщенията за откуп, и се води на името на Васил Х. Костадинов-безработен инвалид от гр. Благоевград.

Предоставената от мобилните оператори информация показва още, че мобилен апарат „Нокиа 100" с IMEI 358………….. е активен от м. ноември 2013 г.

На 29.11.2013 год. в 01:21:31 ч. телефонът е активиран със СИМ карта с № 088=======, регистрирана на Найден Я. Митроколев- таксиметров шофьор от гр. Пловдив, който се занимава с покупко- продажба на предплатени карти. СИМ картата е активна до 01:24:46ч. на същата дата. Активирана е на клетки в с. Млада гвардия и с. Ягнило общ. Ветрино. За посочения период има само три изходящи разговора - един към абонат с № ********** (Х. Н.М.) и още два разговора към абонат с № ********** (до м. септември 2013 г. този номер е регистриран на името на Х. Н.М., а след този период- на името на Н. ***).

На 07.12.2013 год. в 00:25:14 ч. телефонът се активира със СИМ карта № ********** собственост на Васил Х. Костадинов от гр. Благоевград. Непосредствено след активацията в 00:25:43 ч. абонатът провежда един изходящ разговор към абонат с № 089====== (стар телефон на Х. Н.М.). Телефонът е активиран на клетка in Fandaklaka-, plot 400004, on the land of Yagnilo village, EKTTE 87206 (Vetrino).

На 02.01.2014год. в 23:34:01ч. телефонът се активира със СИМ карта N ********** (картата от която са изпратени съобщенията за откуп) на клетка place Tepeto, 000239 State property (Vetrino). В 23:35:06ч. на същата клетка абонатът провежда изходящ разговор към № ********** - телефона на Х. Н.М., с продължителност 24 сек.

На 02.01.2014год. в 11:39:43ч. телефонът се активира със същата СИМ карта на клетка M-tel VAR0074 (Devnya), като изпраща 2 последователни CMC-а към № **********, ползван от Н.А.М.. В 15:24:36ч. намирайки се клетка Private Property 38215, Karchanlaka Area, Land of Avren (Avren), изпраща CMC към същия абонат. В 16:31:31ч. телефонът отново се активира на клетка Private Property 019030, Land of Nova Shipka Village (Provadiya) и в 16:34:51ч., намирайки се на същата клетка, изпраща отново CMC към телефона на Н.М..

По повод обясненията  на подс. в качеството на обвиняем  Т. за осъществено през м. декември 2013 г. пътуване до гр. Пловдив с цел закупуване на 5 бр. предплатени карти, при разследването е установено ,че  такова пътуване действително е осъществено, но на 15.11.2014 г., когато телефонът на обвиняемия с № ********** се позиционира на клетки в гр. Пловдив. Проверката на телефоните, с които е кореспондирал тогава показва, че той е водил разговори с четири номера: 089=======- има публикувани обяви за продажба на регистрирани СИМ карти в гр. Пловдив; **********- има регистрирани обяви за секс услуги; 089======- има публикувани обяви за продажба на регистрирани СИМ карти в гр. Пловдив; **********- има регистрирани обяви за секс услуги.

Сред вещите на подс. Т. е намерен и мобилен телефон „Нокиа 8800" с IMEI 356=========. Телефонът е работил с две СИМ карти, регистрирани на името на подс.Т. - ********** и **********. Вторият номер има регистрирани само изходящи обаждания и то към телефони, които имат публикувани обяви в интернет за секс услуги.

Противно на твърденията на Т. в качеството на обвиняем при разследването не са  установени да са участвали други лица в извършването на престъплението, в каквато насока са и обясненията му пред съда.

Описаното поведение  на подс. непосредствено след извършването на престъплението очевидно е провокирано към насочване на разследването в друга посока – и към други хора –„Хасан” ,братовчед му със същото име И. ,бившия приятел на Х. и т.н. . В този смисъл са нелогичните по своя характер съобщения, изпратени до бащата на жертвата, както и намиращите се край трупа на жертвата документи на Н.К.Н., за който е установено ,че е от с. Езерово, студент в МУ Варна,а документите на Ниязиев са откраднати от автомобила му вечерта на 19.12.2013 г., а кражбата е заведена в ПУ Белослав на следващия ден/ Том 1 л.19/ и разписка /т.7л.86/.

Изложените  факти са установени по безспорен и категоричен начин не само от самопризнанието на подс. ,което установява мотива за престъплението, а и от събраните в хода на разследването доказателства- том 1- протоколи за оглед на местопроизшествие/л.19-28/,установяващ мястото на захвърляне на жертвата, оглед в аутопсионна зала - л.46-49, протокол за оглед на мястото на убийството т.1л.52-53,59 и л.62-64/-до 65/, протоколи за оглед на ВД, протоколи за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване; том 2- протоколи за оглед на ВД, протоколи за доброволно предаване, протокол за следствен експеримент, протоколи за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетели; том 3- протоколи за разпит на свидетели, протокол за очна ставка, съдебно- медицински експертизи, ДНК-експертизи на ВД; том 4- съдебно­медицински, ДНК- и морфологични експертизи на ВД, комплексна съдебно психиатрична експертиза, допълнителна СПЕ, одорологично изследване, компютърно-техническа експертиза на ВД; том 5- документи, предоставени от съдебните власти на Кралство Холандия, информация и справки, предоставени от мобилни оператори; том 6- информация и справки, предоставени от мобилни оператори; том 7- свидетелство за съдимост, кореспонденция, справки и др.,както и представените от ВОП писмени доказателства по ЗЕЕЗА и по линия на международното правно сътрудничество и разпорежданията на дежурния съдия по НОХД ,а също и от многобройните веществени доказателства ,върху които са извършени множеството описани експертизи.

 

За да определи наказанието на подс.Т. и при неговата индивидуализация с оглед целите на чл. 36 от НК съдът обсъди следното : 

Подс.И.Х.Т. е роден на *** ***, постоянен адрес ***,  с висше  икономическо образование ,като е подпомагал в работата семейния бизнес на родителите си , неженен, неосъждан /реабилитиран по право/,

Причини за извършване на престъплението- отслабени морално- волеви задръжки.

 

         Съдът установи , от доказателствата ,че е подс. Т. е и лице с много комплекси и двойнствен живот. Същия е имал интимна приятелка ,активно е тренирал  фитнес и е приемал лекарствени средства ,установени като веществени доказателства, които са засилвали и агресивността /л.59 от ДПсихЕ/  му. Отделно от това е безспорно ,че същия е търсил секс и от протитутки ,което означава определен недостиг на такъв ,там където го има и в голяма степен обяснява поведението при извършване на убийството,/ което е по повод очакван от него секс с пострадалата,съпроводен от нейния категоричен отказ / .

          Съдът отчете направеното самопризнание пред него,но установи ,че подс. не е допринесъл за изясняване на фактите,с изключение на мотива , извън специалната процедура на разглеждане на делото, поради което намери, че единствено смекчаващо отговорността обстоятелство е младата му възраст ,и обстоятелството ,че следва да се счита за неосъждан /реабилитиран по право/, които не са  нито многобройни ,нито изключителни обстоятелства.

        Като отегчаващи съдът отчете множеството описани действия по прикриване на извършеното и препятстване на разследването ,включително с искане за откуп ,захвърляне на жертвата и бягството извън страната.             

       За да определи  наказанието на подс.Т.   съдът прецени степента на обществена опасност на деянието –като изключително висока и на дееца сравнително висока, взе предвид факта ,че се касае за инцидентно възникнал пряк умисъл на извършителя воден от ревност и раздразнителност от самостоятелното решение на пострадалата и отказ от секс  с действията си е лишил от живот една млада и в разцвета на силите си свободна жена, при това и близка негова приятелка от детските и студентски години.

             Избрал  е убийството по описания жесток и мъчителен начин поради  несъгласията си с него и поради нежеланието й  да удовлетвори половото му желание.   

      За да определи наказанието съдът отчете грубото незачитане на правата на личността на живот и достойнство   и недобри възможности за вземане на адекватни за отношенията между приятели  решения ,отчете предходната съдимост дотолкова ,че макар и реабилитиран подс. е бил осъждан за друго посегателство  грабеж  и отчитайки горните обстоятелства като отегчаващи съдът определи наказанието при приложението на  чл.54от НК и  му наложи  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява с една трета, а именно на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор.

Съдът обсъди искането на  обвинението и на поверениците на гражданските ищци и частни обвинители за определяне на доживотен затвор и редукцията му до тридесет години лишаване от свобода ,но намери че ,такова наказание би било изключително тежко и неадекватно на целите на наказанието както съгласно чл. 36 от НК ,така и като изключителна мярка с оглед дееца ,а също и при тези доказателства за личността на подс.  не биха се постигнали целите на специалната и генералното превенция ,изискуеми от закона.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете  времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 24.03.2014 г.

На основание чл. 60 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 56 от ЗЕЕЗА съдът приспадна и  задържането под стража в Кралство Холандия от общия срок лишаване от свобода, считано от 06.01.2014 г.

           Съдът прие ,че така определеното наказание ще бъде достатъчно за постигане на целите на генералната и специалната превенция по отношение на подс.Т. .

 

       ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ  ИСКОВЕ :

 Съдът намира ,че същите са основателни ,тъй като в резултат на деянието СА ПОСТРАДАЛИ РОДИТЕЛИТЕ НА  ПОСТРАДАЛАТА Н.А.М. и Р.Х.М..

И двамата родители са преживели тежки болки и страдания ,които продължават и ще продължат и в бъдеще. Същите насилствено са били лишени от красива ,интелигентна и свободолюбива дъщеря на която са й разчитали с познанията си в семейния бизнес и като опора на старини. От  престъплението  и двамата родители   са претърпяли тежки морални вреди. Безспорно е установено , че пострадалата е била любяща  дъщеря ,която е предприела  мерки за образованието си ,била е надеждата на родителите си . Същевременно в семейството е имало  здравата емоционална връзка между пострадалата и родителите й, въпреки свободолюбието и образоваността й.

Поради това и извършеното от подс. - безспорно  им е причинило тежки морални страдания и болки. Тези страдания са в пряка причинна връзка с виновното поведение на подс.Тдоров   , поради което и съдът приема , че иска по чл. 45 ЗЗД е доказан по основание.

        За да определи размера на дължимото обезщетение , съдът съобрази от една страна с вида и характера на причиненото увреждане-най -тежкото, загубата на обичано дете, интелигентно и красиво, и в млада  пълноценна възраст. От друга страна, съдът съобрази и възрастта на подсъдимия и определи размера на дължимото обезщетение съответно като уважи исковете предявени от двамата родители изцяло :      

ОСЪДИ  подсъдимия И.Х.Т.,  да заплати на пострадалите Н.А.М. и Р.Х.М. сумата в размер на по 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), за всеки от тях - представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪДИ И.Х.Т.,  да заплати Държавна такса върху така уважения размер на гражданските искове, в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд - Варна, в размер на 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), както и разноските от 8 000 лв. (осем хиляди лева) в полза на гражданските ищци Н.А.М. и Р.Х.М., представляващо размера на заплатеното право на защита.

ОСЪДИ И.Х.Т., с :  да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, в размер на 11 812.70 лв. (единадесет хиляди осемстотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки), разпределени, както следва:

- 6 872.70 лв. - за експертизи по сметка на ОД на МВР Варна;

- 1 440 лв. - за превод на материали по сметка на Главна прокуратура на РБ;

- 3 500 лв. - разходи за командировка (пътни, дневни и застраховка) на наблюдаващия прокурор за получаване на ВД, иззети при задържането на обв. Т. в Кралство Холандия, съгласно Заповед № МС-1305/23.04.2014 г. на Главния прокурор, по сметка на Главна прокуратура на РБ;

Водим от горното съдът постанови съдебния акт.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                 ЧЛЕН СЪДИЯ: