РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. К., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500172 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
N 5505/13.05.2025 г., п.кл. 12.05.2025г. по входящия регистър на РС – К., подадена от
Община К., гр.К., чрез представител по пълномощие, срещу решение N 206/25.04.2025
г. по гр.д. N 1686/2024 г. по описа на РС – К..
Решението на РС – К., с което предявените от „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
К. осъдителни искове срещу Община К., гр.К. са уважени изцяло за сумата 23 531.46
лв. с ДДС - главница по фактура с N ********** от дата 19.10.2023 г., представляваща
вземане за продажна цена за доставка на инертни материали - филц 671.56 тона,
съответно е начислен и превоз на доставка инертни материали на 3 км.- 2014.68
тон/км. съгласно протокол от 19.10.2023г г. и за сумата 3 495.71лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 19.10.2023 г. до 14.11.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба на
15.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 5 171.09 лв. разноски по
делото, се обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което предявените
искове да се отхвърлят и на въззивника да се присъдят разноски за двете съдебни
инстанции. В жалбата се излагат оплаквания, че неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че между Община К. и „С.С.“ ЕООД е сключен неформален
договор за търговска продажба на описаните във фактура N **********/19.10.2023 г.
1
стоки, за което кредитирал изцяло свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели на ищеца, без в тази връзка да са представени доказателства за спазването
на представените по делото формални правила за поемане на задължения и плащане
на такива, както и на доказателства за заявка за извършване на разход и на приемо-
предавателен протокол за приемане на стоките, подписани от упълномощено за това
лице, задължителни за извършването на предварителен контрол преди поемане на
задължение, което водело до основателни съмнения, че такъв договор действително е
сключен и Община К. е задължена по него. Моли въззивният съд да вземе предвид, че
макар договорът за търговска продажба да представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици към които са насочени насрещните волеизявления на страните,
както и че предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената
цена не се включват в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените
договорни задължения при доставка на стока, е необходимо да има приемо-
предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването и приемането
на стоката, оглед на правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализация по съгласие
на страните или чрез предаване на престацията, представляваща родово определени
вещи, като това изискване е заложено и в СФУК, за да бъде признато поемането на
задължение. Не се оспорва факта на осчетоводяване на процесната фактура така както
е установено от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, но се оспорва,
че това представлява безспорно доказателство за признание на ответника, че е
сключен процесния неформален договор и в тази връзка жалбоподателят сочи съдебна
практика според която счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена
сила на официални свидетелстващи документи относно съдържанието им, което следва
да се преценява според чл. 182 от ГПК, с оглед на всички други обстоятелства по
делото. В съдебно заседание въззивникът не се представлява и поддържа въззивната
жалба с писмено становище чрез представител по пълномощие.
Въззиваемият „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. К. в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК, чрез представител по пълномощие, е подал отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва, моли обжалваното решение да се потвърди и претендира разноски по
делото за въззивна инстанция. В съдебно заседание въззиваемият не се представлява и
поддържа отговора на въззивната жалба с писмено становище чрез представител по
пълномощие.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
2
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
ищеца „С.С.“ ЕООД против Община К. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл.318 от ТЗ, вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за парични вземания
в размер на сумата 23 531.46 лв. с ДДС главница, представляваща неплатена цена на
доставка на инертни материали филц 671.56 тона, с начислен превоз на доставка
инертни материали на 3 км. – 2 014.68 тон/км. съгласно протокол от 19.10.2023г г., за
която е съставена фактура с N ********** от дата 19.10.2023 г. и за сумата 3 495.71лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.10.2023 г. до
14.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 15.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за
разноски по делото. Ищецът основава исковете на твърдения, че на 19.10.2023г.
извършил в полза на ответника доставка, продажба на материали по протокол от
19.10.2023г. за помощно игрище на стадион „А.А.“ гр.К. и е издало фактура N
**********/19.10.2023 г. за сумата 23 531.46 лв. с ДДС, като за доставката е подписан
протокол от 19.10.2023г. от представител на ответника и от управител на ищеца, които
след проверка на място установили, че е доставен филц 671.56 тона, съответно е
начислен и превоз на доставка инертни материали на 3 км. – 2 014.68 тон/км. и
подлежи на заплащане въз основа на този протокол сумата от 23 531.46 лв. с ДДС.
Фактурираната сума следвало да се заплати изцяло, по банков път, в деня на издаване
на фактурата, което ответникът не сторил, поради което дължал и обезщетение за
забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 3 495.71 лв. за периода от 19.10.2023г. до
деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба - 14.11.2024г., както и
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й
заплащане и разноските по делото.
Ответникът Община К. с отговор на исковата молба оспорва иска, отрича
съществуването на договор между страните, позовава се на липсата на доказателства
за възлагане на доставка на описаната във фактурата стока и продажбата на материали.
Отрича представените фактура и протокол, които оспорва по съдържание, да са
подписани от лице с представителна власт, което да е упълномощено да поръчва и
приема доставка на материали за сметка на ответника, независимо от това дали
подписът му принадлежи или не, защото при ответника е налице формална процедура,
която следва да бъде спазвана. Процесната фактурата му е представена две години
след издаването й, без приложен протокол за приемане на стоката и поради липсата на
потвърждение за получаването на стоката от лицето, което е подписало фактурата, не е
осчетоводена в Община К., която незабавно, след узнаването на същата, се
противопоставила съгласно чл.301 от ТЗ, при което между страните не са породени
годни облигационни отношения и предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Относно акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва ответникът сочи, че не
3
може да се установи кога е възникнало задължението на община К. да заплати
посочените във фактурата материали, кой е началният момент на забавата за
съответната доставка, кое главно плащане не е било извършено, за да се начисляват
лихви за него, поради което счита, че и тази искова претенция следва да бъде
отхвърлена, като му се присъдят разноски по делото.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства - фактура N
**********/19.10.2023 г., съдържаща посочените в чл.6 от ЗСч реквизити и протокол
за приемане на извършена услуга, двустранно подписани между страните по делото
чрез техни представители и конкретно за Община К. фактурата е подписана чрез кмет
Х.А., а протоколът чрез Н.В.-началник отдел „ИКС“ при Община К., се установява
материализиран в посочените документи договор за доставка на 671.56 тона филц с ед.
цена 28 лв., обща цена без ДДС 18 803.68 лв. и превоз на инертни материали на 3 км. –
2 014.68 тон/км. с ед. цена 0.40 лв., обща цена 805.87 лв. без ДДС, обща сума по
фактурата и протокола 23 531.46 лв. с ДДС, както и предаване на описаната в тях
стока на ответника, получена без забележки. Фактурата е надлежно осчетоводена от
страните съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, установяващо неплащане от
ответника на ищеца на процесната главница, при изчислено обезщетение върху
главницата в размер на законната лихва от 3 495.71 лв. за периода от 19.10.2023г. до
14.11.2024г..Установено е още от заключението, че при Община К. са утвърдени
правила като част от системата за финансово управление на Община К.: Процедура за
предварителен контрол при поемане на финансово задължение за извършване на
разход в Общинска администрация-К. и Процедура за предварителен контрол при
поемане на финансови задължения и извършване на разходи от второстепенните
разпоредители с бюджета в Община К., както и Правила за функциониране на
Системата за финансово управление и контрол на община К. и за процесната фактура в
счетоводството й са налични заявка от 13.10.2023г. за поемане на задължение в размер
на 24 000 лв. за доставка на филц за помощно игрище на стадион „А.А.“ и последващо
фактурата искане от 02.11.2023г. на стойност 19 609.55 лв. и ДДС в размер на 3 921.91
лв., съгласно което разходът може да бъде извършен, като към искането са приложени
процесната фактура и протокол от 19.10.2023г. Доставката се установява и от
показанията на свидетелите Х.А. И./бивш кмет на ответника/ и Н.Н.В., че същите
съответно са подписали процесните фактура и протокол, по които материалите са
доставени за подпомагане на изграждането на помощното игрище на стадион „А.А.“
за нуждите на футболния клуб на гр.К..
Изводът въз основа на тези доказателства е, че страните са сключили договор за
продажба на стоки, установен пряко от подписаната помежду им фактура от
19.10.2023г., в параметрите, посочени в нея, без да е изпълнено задължението за
плащане от купувача на цената на доставката, изпълнението на която от продавача се
4
установява пряко от подписания с купувача Община К. протокол за приемане на
извършена услуга, който удостоверява доставката по вид, количество и стойност, наред
с което и приемането й от получателя по фактурата и установяване на фактическа
власт на същия спрямо доставеното. Неоснователно е възражението на ответника, че
процесната фактура е подписана от лице без представителна власт, като в показанията
си св.Х.А., бивш кмет на Община К. и представляващ общината към датата на
подписване на фактурата, установява, че същата е подписана от него.
Между страните не е уговорен срок за плащане на доставката, при което по арг.
от чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената на стоката при предаване на
същата или при предаване на документите, които му дават право да я получи. В случая
е налице както приемане на доставката на 19.10.2023г., така и предаване на
документите за получаване на същата на 19.10.2023г., ведно с фактура за плащане на
19.10.2023г. и осчетоводяване на същата от платеца, поради което последният е в
забава от датата на получаване на доставката и фактурата за нея, при липса на
възражения да не е получена на посочената в нея дата, поради което освен цената на
фактурираната доставка, включваща в обхвата си инертни материали и превоза им,
получателят им дължи и обезщетение за забава да плати стойността им за периода от
19.10.2023г. до 14.11.2024г. - деня, предхождащ датата на предявяването на исковете, в
претендирания размер от 3 495.71 лв. съгласно неоспореното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза.
Задължение на продавача по търговската продажба е да предаде на купувача
стоката, а задължение на купувача е да заплати цената. Основанието за плащане е
самата доставка и цената се дължи, защото е предадена стоката по нея. Договорът за
търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради
което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача
относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо
обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са
оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, която отговаря на
изискванията на чл.6 от ЗСч, съставлява доказателство за сключването на договора.
Безспорно процесната фактура може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, и доколкото
същата е осчетоводена и при ответника, което представлява извънсъдебно признание
за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което
фактурата е била съставена. В тази връзка оспорването на сключения между страните
договор за търговска продажба е неоснователно, защото процесната фактура съдържа
необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на което е
издадена - страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху
вещите, обект на продажбата. С установеното в подписания протокол за извършена
услуга предаване на процесната стока, ведно с разход за извършения превоз на същата
5
до място на доставка, е изпълнено и изискването на чл.24 от ЗЗД за
индивидуализиране на доставените инертни материали като родово определени вещи.
Що се касае до правилата за функциониране на Система за финансово
управление и контрол в Община К., то същите нямат отношение към трети лица,
защото се отнасят за вътрешноорганизационни процеси, във връзка с контрола,
отчетността и документооборота в общината. Правилата не са известни на третите
лица, които договарят с общината и за тях са без правна стойност.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а решението на
Районен съд – К. е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, в т.ч. и в частта за
разноски, с оглед крайния изход на спора, при който в тежест на въззивника са и
направените от въззиваемия и претендирани от него разноски за адвокатско
възнаграждение за тази инстанция в размер на 4 200 лв. с ДДС.
При тези мотиви, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 206/25.04.2025 г. по гр.д. N 1686/2024 г. по описа
на РС – К..
ОСЪЖДА Община К., ЕИК *********, гр.К., бул.Б. N 41 да заплати на „С.С.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., бул.Х.Б.N **, вх.*,
ет.*, ап.*, представляванo от управителя Л.Б.Ч., сумата 4 200 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6