№ 372
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110213027 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-016512/11.08.2021 г., издадено от началник група към отдел „ПП”
при СДВР, на ХР. КЛ. М., с ЕГН **********,
за това, че на 29.06.2020 г., в 15:27 часа, в гр. София, по ул. Околовръстен път, с
посока на движение от кв. Горубляне към бул. Кл. Охридски, управлява л.а. **** с рег.№
*********, регистриран на ******** М.а, и срещу „Хюндай“, при ограничение на скоростта
за населено място до 50 км/ч, се движи с наказуема скорост 104 км/ч (измерена 107 км/ч,
приспаднат толеранс от 3% в полза на водача), като нарушението е установено с техническо
средство – система за видеоконтрол TFR1-M с № 653, в клип № 15610 към преписка
ПК9/65/20 г., записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и рег. № на МПС, попълнена
декларация от водача и собственика и показан снимков материал, с което нарушил чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от ХР. КЛ. М., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се оспорва компетентността на АНО и се изразява
недоволство, че на водача не бил показан видеоклип, а само снимков материал, с което се
затруднявало правото на защита. Твърди се също, че в долната дясна част на АУАН и извън
полето му било налице дописване, осъществено след полагане на подписите върху акта.
Имало видима поправка в датата на издаване на АУАН, което пречило за проверка на
спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В с. з. се допълва, че описаното в АУАН и
1
НП не отговаряло на действителната обстановка - не било установено точното
местоположение на техническото средство и било невъзможно жалбоподателят да се е
намирал срещу „Хюндай“. Твърди се също, че на посоченото място ограничението на
скоростта било до 80 км/ч.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН . Аргументите на въззивната инстанция са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН (в редакцията към датата на
твърдяното нарушение – 29.06.2020 г.), не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, като тези срокове важат за всякакви нарушения на ЗДвП. При това
едногодишният срок има единствено субсидиарно действие, в случай, че са били налице
обективни трудности по откриване на нарушителя в рамките на основния тримесечен срок.
В тази връзка следва да се посочи, че собственикът на процесния автомобил (*******) е бил
известен от момента на заснемането му с техническо средство (заснемащо и рег. № на
автомобила) на 29.06.2020 г., което е давало възможност на актосъставителя в тримесечния
срок да предприеме действия по призоваване на собственика и попълване на декларация от
същия по чл. 188 от ЗДвП. Видно от материалите по преписката, налице е призовка,
адресирана до ******* от адреса й в гр. София за явяване в СДВР-ОПП, но без каквато и да
е индикация кога е връчена, дали е връчена и, по-същественото, кога е трябвало да се яви
лицето в СДВР-ОПП. Видно от попълнената от М.а декларация по чл. 188 от ЗДвП, същата е
от дата 07.06.2021 г., като липсват данни актосъставителят да е положил усилия по
призоваване на същата отпреди тази дата. Самият жалбоподателя Х.М. (съпруг на
собственика) е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП от същата дата – 07.06.2021 г.,
което е почти една година след датата на твърдяното нарушение.
Горните неоспорени факти дават основание за единствения възможен извод, че
актосъставителят е пристъпил към задълженията си по установяване и призоваване на
нарушителя след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и не са били
налице обективни трудности по намирането му, което да оправдае приложението на
субсидиарния едногодишен срок. В тази връзка АУАН е издаден в нарушение на
преклузивния тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което влече със себе си
незаконосъобразност на издаденото впоследствие и атакувано в настоящото производство
НП.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосоченото съществено процесуално нарушение, допуснато при издаване на
АУАН е достатъчно основание за отмяна на НП, обезсмислящо обсъждането на правилното
приложение на материалния закон. С оглед изчерпателността на своя акт, съдът следва да
добави и допълнителни аргументи, свързани с недоказаност на авторството на деянието.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
2
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Актосъставителят в случая е
изпълнил задълженията си, като е предоставил възможност както на собственика (*******),
така и на конкретния водач (Х.М.) да попълнят посочената декларация по чл. 188 от ЗДвП.
И двамата обаче сочат данни за управление на процесния л.а. **** с рег.№ ********* от
дата 29.08.2021 г. в 15.30 часа. Тази дата е два месеца след датата на твърдяното нарушение
– 29.06.2021 г. Съдът не може, а и няма право, да гадае дали двамата декларатори са имали
предвид именно 29.08.2021 г. или друга. Тяхното волеизявление в случая е недвусмислено и
кореспондира дори с датата и часа на управление на автомобила, посочени в призовката,
предвидена за *******. Съдът намира за крайно несериозна докладната записка от
актосъставителя Б. от 19.07.2021 г. (съставена след датата на съставяне на АУАН и
непредявена на жалбоподателя), в която същият уточнява, че е допусната техническа грешка
в декларациите и вместо действителния месец на нарушението 06, бил изписан месец 08.
Подобна подмяна на волеизявлението на автор на документ (какъвто е декларацията по чл.
188 от ЗДвП) посредством волеизявление на трето лице, е недопустима.
С оглед горното липсват доказателства кое лице е управлявало л.а. **** с рег.№
********* на дата 29.06.2021 г. в 15.30 часа, което води извода за недоказаност на
авторството на вмененото административно нарушение.
В рамките на съдебното производство страните не са поискали присъждане на
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-016512/11.08.2021 г., издадено от началник група към
отдел „ПП” при СДВР, на ХР. КЛ. М..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3