РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Бургас, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20242100500393 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на
ответника В.А.С., с Булстат: ******, гражданин на *****, подадена чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв. Панайот Велков,
против решение № 511 от 09.12.2023 г. по гр. д. № 267/2023 г. на Районен съд – Несебър,
в частта, с която въззивникът -ответник е осъден да заплати на ищеца ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на сграда, представляваща комплекс „Шато Сий Уинд“, с адрес: гр. Свети
Влас, м. „Юрта под пътя“, представлявано от управителя М. А. сумата в общ размер на
4414.96 евро, представляваща сбор от такси за поддръжка за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г.,
дължими за самостоятелен обект с идентификатор № 11538.3.97.1.123, представляващ
Апартамент № А605, с административен адрес: гр. Свети Влас, местност „Юрта под - пътя“,
в.к. „Шато Сий Уинд“, ет. 5, ап. А605, както следва: сумата от 913.44 евро, представляваща
такса поддръжка за 2020г., приета с решение на етажната собственост от 17.06.2016г.,
сумата от 913.44 евро, представляваща такса поддръжка за 2021г., приета с решение на
етажната собственост от 15.06.2020г., сумата от 913.44 евро, представляваща такса
поддръжка за 2022г., претендирана частично до отпадане основанието за спиране
изпълнението на решението на общото събрание на етажната собственост от 18.03.2022г., и
сумата от 1674.64 евро, представляваща такса поддръжка за 2023г., приета с решение на
1
етажната собственост от 25.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 31.03.2023г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 1422.92 лева, дължима за ремонтни дейности, съгласно решение на
общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022г., сумата в размер на 278.78 евро,
представляваща лихва върху главницата за 2020г. в размер на 913,44 евро, дължима за
периода от 09.04.2020г. до 30.03.2023г., сумата в размер на 207.82 евро, представляваща
лихва върху главницата за 2021г. в размер на 913,44 евро, дължима за периода от
01.01.2021г. до 30.03.2023г., сумата в размер на 115.20 евро, представляваща лихва върху
главницата за 2022г. в размер на 913.44 евро, дължима за периода от 01.01.2022г. до
30.03.2023г. , както и направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от
2887.29 лв.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение. Твърди се, че
въпреки, че липсва спор, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в ответната ЕС
не са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск за главницата, доколкото
не е налице валидно и стабилизирано решение на ОС на ЕС, както и, че в първото проведено
ОС на ЕС са участвали лица, за които няма данни да са собственици на самостоятелни
обекти в комплекса. На следващо място се сочи, че сградата е построена в комплекс от
затворен тип съгласно решение по т. 3 от протокол от 17.06.2016г., но няма данни договора
между ответника и инвеститора да е прекратен или ответника да е в неизпълнение по него,
поради което счита, че няма законно основание за свикване на ОС на ЕС. По изложените в
жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение. В съдебно
заседание е постъпила молба от въззивника,чрез назначения му особен представител, в която
заявява, че поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й. Направено е възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ЕС – ищец, чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Лазар Кондев е депозирала писмен
отговор, в който е посочила,че счита жалбата за допустима, но неоснователна. Възразява, че
изложените в нея оплаквания са общи, без конкретика и визират законосъобразността на
взетите решения. Сочи се,че тъй като процесните решения на ОС на ЕС са влезли в сила и
подлежат на изпълнение, наведените срещу тях оплаквания не следва да се обсъждат.
Противопоставя се на твърденията,че процената сграда на ЕС е от затворен тип, като
заявява, че същата не отговаря на изискванията на чл. 2 от ЗУЕС и затова не са налице
сключени договори между собствениците и инвеститора. По подробно изложените в
писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, законосъобразно, надлежно мотивирано и постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон. Моли за присъждане на разноските във въззивното
производство. В съдебно заседание, въззиваемата ЕС, чрез упълномощения си адвокатски
представител поддържа писмения си отговор. Претендира присъждане на разноските за
въззивното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
2
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е образувано по
предявените от ищеца ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, представляваща комплекс
Шато „Сий Уинд“, с адрес: гр. Свети Влас, м. „Юрта под пътя“, обективно съединени
искове за осъждане на ответника В.А.С. като собственик на самостоятелен обект на
собственост /апартамент А605/ в процесната сграда в режим на ЕС да му заплати сумата от
общо 4414.96 евро, представляваща сбор от дължима и незаплатена такса поддръжка за
апартамент А605,начислена за периода от 2020г. до 2023г. вкл., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 31.03.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва в общ размер на 600,37 евро,
от които: сумата от 277,35 евро върху дължима главница за 2020г. в размер на 913,44 евро за
периода от 02.04.2020г. до 30.03.2023г., сумата от 207,82 евро върху дължимата главница за
2021г. в размер на 913,44 евро за периода от 01.01.2021 г. до 30.03.2023г., сумата от 115,20
евро върху дължимата главница за 2022г. в размер на 913,44 евро за периода от 01.01.2022г.
до 30.03.2023г., както и сумата от 1422,92 лева, дължима за ремонтни дейности на
основание решение по т. 1, взето на проведеното на 25.11.2022г. Общо събрание на
Етажната собственост.
В исковата молба се твърди, че по силата на влезли в сила решения на общото
събрание е определен размер на такса за управление и поддръжка за всеки един собственик
на имот в процесната ЕС. Посочено е, че съгласно решение по т. 6,взето от ОС на Етажната
собственост на 17.06.2016г. са определени индивидуалните такси на собственици и
обитатели, конкретизирани в приложение към решение № 6, което е неразделна част от
протокола, въз основа на което за собствения на ответника имо на ответника годишената
такса възлиза в размер на 913.44 евро. Излага се, че на последващо ОС на ЕС на
15.06.2020г. били потвърдени решенията на общото събрание от 17.06.2016г. На следващо
място заявява,че решение на ОС на ЕС от 18.03.2022г. е промен на размера на таксата за
поддръжка, като за имота на ответника е определена годишна такса в размер на 1674.64
евро. Сочи се, че на същата дата е взето решение за извършване на СМР и са приети
разходите и дължимите суми от собствениците,като понастоящем изпълнението на
решението е спряно. Излага се, че на ОС на ЕС, проведено на 25.11.2022 г. е взето решение
за определяне на размера на таксата поддръжка, като за ответника е определена годишена
такса в размер на 1674.64 евро. Сочи се, че на същата дата е взето решение по т.1 за
извършване на СМР , като са определени дължими за това суми, от които за собствения на
ответника имот е определно за заплащане сумата в размер на 1422.92 лева. Твърди се, че
таксите се дължат ежегодно до 01.04 за текущата година 2020г., като след проведеното на
15.06.2020г. ОС на ЕС падежът на задължението за съответната текуща година е променен
до 31.12 на предходната година. Предвид това се твърди,че ответникът не е заплатил
дължимите ежегодни такси поддръжка за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г., възлизащи в общ в
размер на 4414.96 евро, както и сумата в размер на 1422.92 лв. за ремонтни дейности, като с
оглед забавените плащания посочени суми се претендират заедно с мораторна лихва в общ
размер на 600.37 евро.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът, чрез назначения
му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител без да оспорва, че притежава
право на собственост върху самостоятелен обект в процесната ЕС - апартамент № А605, е
оспорил исковете като неоснователни. Възразява, че сградата е от затворен тип,
позовавайки се на решение 3 от Протокол от ОСЕС от 17.06.2016г., като твърди, че
ответникът е сключил с инвеститора индивидуален договор за поддръжка, съгласно
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба, който няма данни да е
прекратен или ответникът да е в неизпълнение по него. Счита, че не е налице законно
основание за свикване на събрание на ЕС, тъй като нейните цели се изпълнявали от
инвеститора на сградата. Оспорен е и реда за свикване и провеждане на ОС на ЕС, както и за
3
вземане на решенията на тях. Твърди, че взетите решения на ОСЕС са незаконосъобразни и
моли да бъдат отменени. Възразява също, че ЕС не е извършила разходи за поддръжка на
сградата, в която попада и апартамента на ответника, както и разходи за СМР, тъй като
поддръжката в сградата се е осъществявала от инвеститора. По подробно изложените в
писмения отговор доводи моли за оттвърляне на предявените искове.
Районният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и
чл. 86 от ЗЗД.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените
искове в претендираните размери за главници и лихви, с изключение на периода от
02.04.2020г. до 08.04.2020г. относно присъдената мораторна лихва от 278.78 евро. Счел е, че
по делото липсват данни взетите решения на проведените на 17.06.2016г., 15.06.2020г. и на
25.11.2022г. ОС на ЕС да са отменени по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което е
направен извода, че те са влезли в сила и подлежат на изпълнение. Приети са за
неоснователни възраженията на ответника, че процесната сграда е от „затворен тип“, поради
което не е било налице основание за свикване на общо събрание, като и твърденията за
наличие на сключен с ответника, респ. и с останалите собственици договор за управление и
поддръжка.
Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е решението в осъдителните му
части, като в отхвърлителната част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.
269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо. По съществото на спора, в рамките на
направените в жалбата оплаквания, настоящата инстанция като съобрази събраните по
делото доказателства и закона, намира следното:
Не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба от 13.12.2012г.
се установява,че ответникът е придобили правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент А 605, с площ от 65.62 кв.м., която ведно с ид.ч. от общите части
на сградата възлиза в размери на 76.12 кв.м.
Установено е, че с решение на ОС на ЕС от 17.06.2016г., взето по т.6 от дневния ред е
определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса в
размер 12 евро/кв.м. с ДДС, платима ежегодно в срок до 01.04 за всяка текуща година /с
изключение на 2016г., която е извън процесния период/. Установено е, че след проведено
впоследствие ОС на ЕС на 15.06.2020г. е взето решение по т. 4 от дневния ред за заплащане
на ежегодна такса поддръжка в размер на 12 евро/кв.м., платима ежегодно до 31.12. на
предходната година, в т.ч. и по отношение на таксата за 2021г., която е платима до
31.12.2020г. Посоченото решение на ОС на ЕС е било предмет на съдебен контрол за
законосъобразност по предявен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Същият е приключил с влязло в
законна сила на 27.05.2021г. съдебно решение от 05.05.2021г., постановено по в.гр.д. №
338/2021г. по описа на БОС , с което въззивният съд, като е приел, че иска по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 вр. с чл. 16, ал. 7 от
ГПК, е обезсилил първоинстанционното решение от 04.09.2020г. по гр.д. 1075/2019г. по
описа на РС- Несебър, в частта, с която решението от 17.06.2016г. по т. 6 от ОС на ЕС е било
отменено и е прекратил производството по предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С оглед
така даденото разрешение на спора, се налага извода, че решението по т. 6 от ОС на ЕС е
влязло в законна сила.
На 18.03.2022г. е проведено последващо общо събрание на етажната собственост, на
4
което било взето решение таксата за собствения на ответника обект да е в размер на 1674.64
евро, като изпълнението на това решение е било спряно. Установява се, че на 25.11.2022г.
било проведено друго общо събрание на етажната собственост, на което е прието решение
по т. 4 от дневния ред за заплащане на ежегодна такса поддръжка и управление в размер на
22 евро за квадратен метър площ, платима ежегодно в срок до 31.12. на предходната година
за такасата, дължима за следващата година. На същото ОС е прието решение по т. 1 от
дневния ред за извършване на СМР, представляващи необходим или неотложен ремонт на
общите части на сградата на етажната собственост на обща стойност 296 441.70 лева, като
цената за ремонтните дейносто е определено за заплащане от всеки един собственик
съобразно притежаваните от него проценти идеални части от собствеността си в сградата.
По делото липсват данни решенията на проведените на 15.06.2020г. и 25.11.2022г. общи
събрания на етажната собственост да са били предмет за обжалване по реда на чл. 40, ал. 1
от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото, както и релевантните въз основа на нея факти и обстоятелства. Въз основа на тях е
направил правилни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата
съдебна инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към тях. В допълнение с оглед наведените в жалбата доводи и при служебна проверка за
спазване на императивните норми на ЗУЕС, настоящата инстанция намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че всички оплаквания на въззивната страна –
ответник, свързани с доводи за незаконосъобразният на решенията на проведените ОС на
ЕС, на които ищецът основава исковете си, са ирелевантни за настоящия предмет на спора.
Посочените решения на ОС на ЕС са влезли в законна сила и всички възражения за тяхната
незаконосъобразност са преклудирани, каквото е трайната и безпротиворечива съдебна
практика по този въпрос, поради което правилно не са обсъждани от първоинстанционния
съд.
Неоснователно е възражението, че сградата е построена в комплекс от затворен тип и,
че е налице сключен между ответника и инвеститора договор за управление и поддръжка. В
тази връзка напълно обосновано с данните по делото районния съд е приел, че липсват
каквито и да доказателства както, че сградата, в която ответника притежава самостоятелен
обект да е част от комплекс от затворен тип, така и за наличие на сключен между ответника
и инвеститора, респ. между инвеститора и останалите собственици писмен договор по чл. 2
от ЗУЕС.
Съобразно нормите на чл. 6, ал. 1, т.10, вр. с чл. 11, т. 5 от ЗУЕС всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата, чийто размер е определен с решение на ОС на ЕС съгласно чл. 51 от
ЗУЕС. В случая горепосочените решения на ОС на ЕС, с които е определен годишния
размер на дължимите от етажните собственици такси за управление и поддръжка са влезли в
законна сила и обвързват етажните собственици. Затова правилен се явява извода на
районния съд, че за притежавания от ответника обект същия дължи съобразно квадратурата
му годишна такса за поддръжка и управление, която възлиза в размер на 913.44 евро за
2020г.,2021г. и 2022г., както и 1674.64 евро за 2023г. или общо сумата от 4414.96 евро за
процесния исков период, както и сумата в размер на 1422.92 лв., дължима за ремонтни
дейности, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022г.
Всяка от така посочените суми е изискуема, с настъпил падеж, тъй като е предвидено
сумите да се внасят авансово в срок до 01.04.2020г. – за годишната такса за 2020г., в срок
до 31.12 на предходната година за всяка годишните такси от 2021г.,2020г. и 2023г. и в срок
5
до 31.01.2023г. – за сумата, дължима за ремонтни дейности, съгласно решение на ОС на ЕС
от 25.11.2022г. При липса на доказателства дължимите суми за годишни такси за
управление и поддръжка и за ремонтни дейности да са платени или погасени по друг начин
исковете за присъждането им се явяват изцяло основателни и правилно районният съд ги е
уважил.
По отношение на претенциите за мораторни лихва за забава, настоящата инстанция
намира, че правилно районният съд е приел, че за съответния исков период ответника дължи
обезщетение за забавено плащане за дължимия от него размер на главницата- за дължими
годишни такси в размер на законната лихва, което след служебно изчисление по чл. 162 от
ГПК се установява, че възлиза в размер на уважените от районния съд размери на исковите
претенции, отчитайки въведения временен мораториум съгласно ЗМДВИПОВНС, който е
съобразен и от районния съд.
Поради основателност на главните претенции, правилно районният съд е присъдил и
претендираното обезщетение за забавено заплащане на главниците, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед пълното съвпадане на изводите на районния съд с тези на настоящата
въззивна инстанция за основателност на предявените искове, обжалваното
първоинстанционно решение в атакуваните му осъдителни части следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, в т.ч.и в частта за разноските.
С оглед изхода на делото, съгласно т. 7 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС в тежест на въззивника- ответник следва да се възложи заплащане на
дължимата за въззивното производство държавна такса /половината от събраната пред
първата инстанция/, възлизаща в общ размер на 219.37лв., платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БОС. Наред с това на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати и направените от въззиваемото дружество-
ищец разноски за въззивното производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК,
възлизащи в общ размер от 2028 лв., от който сумата от 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение и сумата от 1028 лв. за платено възнаграждение на особения представител
на въззивника за настоящото производство. Неоснователно се явява възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК досежно платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 1000 лв. за
настоящата инстанция, тъй като същото е под нормативно установения минимум по чл. 7,
ал. 2 от НМРАВ като се има предвид броят и цената на предявените ообективно
съединените искове и правилото на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 511 от 09.12.2023 г. по гр. д. № 267/2023 г. на Районен
съд – Несебър, в обжалваните му осъдителни части.
ОСЪЖДА В.А.С., с Булстат: ******, гражданин на ***** ДА ЗАПЛАТИ на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“, с адрес:
гр. Свети Влас, м. „Юрта под пътя“, представлявано от управителя М. А. направените във
въззивното производство разноски в общ размер на сумата от 2028 лв.
ОСЪЖДА В.А.С., с Булстат: ******, гражданин на ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БОС дължимите за въззивно обжалване държавни
такси в размер на 219.37лв.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7