Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 023
гр. Русе, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 21 август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 378 описа за 2020 г., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. ГПК.
П.П.К., чрез адв. К. обжалва решението
на Русенския районен съд, постановено по
гр. д. № 7439/2018 г., в частта, с която
е уважен предявеният против него иск за причинена щета от липса в качеството му
на отчетник и е осъден да заплати разноски по делото. Развива оплаквания за неправилност
на решението в осъдителната част. Моли въззивният съд да го отмени и вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли иска.
Ответникът по жалбата
“Е. С.” АД оспорва жалбата, като счита, че
решението в обжалваната част е правилно. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжният съд, след
като прецени оплакванията в жалбата и провери събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, като
жалбоподателят е заемал длъжността „ш. на с. а. с
маса 12 и повече тона“ в отдел „Експлоатация мрежи и СТИ,
Регионален обслужващ център Русе/Разград към ищцовото
дружество. По силата на длъжностната му характеристика той имал задължение да
управлява и обслужва товарен автомобил, автокран, автобургия,
автовишка, автостълба,
багер и други, като носел отговорност за опазване на повереното му имущество –
съоръжения, измервателни уреди и апаратура, материали, инструменти, специални
ключове и техника, МПС и други. Съгласно същата длъжностна характеристика той
бил длъжен да познава и прилага вътрешните работни инструкции. Зачислените му
служебни автомобили били както следва: 1. Автомобил с рег. № В **** РХ, модел: ГАЗ 3307, вид: автовишка
– 14 м.; 2. Автомобил с рег. № В **** РХ, модел: ГАЗ
66, вид: борилна машина; 3. Автомобил с рег. № В ****
РХ, модел: ГАЗ 66, вид: автоработилница;
4. Автомобил с рег.№ В **** ЕК, модел: Беларус – МТ3 821,
вид: трактор-багер; 5. Автомобил без регистрационен номер, модел: Багер Дигер, вид: мини багер; 6. Автомобил с рег. № В **** НА,
модел: Рено Мастер, вид: автовишка – 12м.; 7. Автомобил с рег. № В **** РХ,
модел: МАЗ 53371, вид: автокран – 12 м. и 8.
Автомобил с рег. № В ****РХ, модел: ГАЗ 53А, вид: бордови камион. Били му били зачислени и карти за
зареждане на гориво, обхващащи периода м. май 2016 г. - м. юли 2017 г. Картите
били индивидуални за всеки автомобил. По делото са представени попълнените от
ответника пътни книжки на тези автомобили, договорите с бензиностанциите, от
където може да се зарежда гориво, информацията за действително извършената
работа с автомобилите за процесния период м. 05.2016 г. - м. 05.2017 г.,
съдържаща се в GPS системата на дружеството и
извлечения от бензиностанциите за зареждане на гориво и плащането му със
съответните карти от ответника.
Тези факти се установяват по безпротиворечив
начин от целия събран по делото доказателствен материал – свидетелски показания
и експертизи, включая и от признанието на факти от
ответника.
Видно от релевирания
одитен доклад от 2017 г.,
възложен от работодателя, констатациите били, че
предполагаемото отнето количество гориво за периода 01.03.2017 г. до 31.05.2017
г. от автомобилите, зачислени на ответника, е 1 819.6 литра или 600 литра
на месец, а на годишна база 7 200.00 лева, на приблизителна стойност
14 000.00 лева. При извършения анализ на отчетените моточасове
по пътни книжки Дирекция Вътрешен одит /ДВО/
установила, че за периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2017 г. ищецът е отчел общо
638 моточаса за 8 броя МПС, като разпределени по
работни дни, отчетените моточасове са средно 10.6 моточаса дневно. Имало случаи, в които са отчитани по 18-19
моточаса дневно, което е трудно постижимо. ДВО счели, че е възможно да са отчитани неотработени в
действителност моточасове, въпреки, че същите са били
одобрени от прекия ръководител на служителя. ДВО
изискала снимков материал от „Лукойл България” ЕООД за зареждане на гориво на
МПС № В **** НА за 03.07.2017 г. На снимките се виждало, че ответникът зарежда
горивото в туби, в автомобил, който не е служебен, а именно Д. Л. с рег.№ Р ****
РМ, прикривайки действията си с отворени врати. След
това на касата той заплатил заредения бензин с картата на служебен автомобил с
рег. № В **** НА. В одитния доклад е
отразено, че на 11.07.2017 г. в присъствието на одитния екип,
ответникът признал в писмен вид злоупотреба, изразяваща се в присвояване на
гориво в размер на приблизително 540 литра месечно /около 1 000.00 лева/
за период от една година.
Въз основа на посочения одитен
доклад трудовото правоотношение с ответника било прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 във вр.с чл.190, ал.1, т.7 във вр.с чл.187, т.10 от КТ – дисциплинарно уволнение.
Заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“ му била връчена на 01.09.2017 г.
и не е спорно, че не е атакувана по съдебен ред.
От представената инструкция за ползване на служебен
автомобил на ищцовото дружество е видно, че в чл.11 е
предвидено зареждането на автомобилите да се осъществява само на
бензиностанции, с които ищецът има сключен договор, посредством издадените за
тази цел карти, индивидуални за всеки автомобил. Служителите са длъжни да
използват картата единствено за зареждане на резервоара на автомобила, за който
същата е издадена. Изключение от това правило е допустимо при зареждане на
мотокари, храсторези и агрегати, със специално предназначени за тази цел туба и
карта. В чл.23 от тази инструкция е предвидено за отчитане на изминатите
километри и изразходваното гориво да се използва генерираният от GPS системата пътен лист, в който се съдържат данни за
изминати километри, дестинация и време на движение/престой. Прекият ръководител
одобрява пътните листи в края на всеки месец, като ежедневно проследява
маршрутите на автомобилите в групата, за която отговарят. В чл.25 от
инструкцията е предвидено за автомобили, които са оборудвани с GPS устройство, но имат монтирани допълнителни агрегати,
чиято работа се отчита в моточасове, водачът да попълва
допълнителна пътна книжка само за работата на допълнителния агрегат. В този
случай изминатите от автомобила километри се отчитат чрез генерирания от GPS система пътен лист, а работата на допълнителния агрегат
– чрез пътна книжка.
Съгласно
заключението на комплексната автотехническа и
икономическа експертиза разликата между отчетените часове от ответника и реално
отработените часове, по данни от GPS системата са
както следва по вид на автомобила: В **** РХ –
надписани 35.66; В **** РХ – надписани 131.40; В ****РХ - 77.64 – надписани; В ****РХ
– надписани 32.31; без рег. № - надписани 66.60; В **** НА – надписани 134.69 и
В **** РХ – надписани 235.27. Разликата между разхода
за гориво, изчислен на база отчетената работа от Пл. К., съдържаща се в пътните
книжки на зачислените му автомобили и общия разход гориво на автомобилите,
съгласно информацията за действително извършената работа с тях за процесния
период от м.05.2016 г. до м.05.2017 г., съдържаща се в GPS
системата на ищцовото дружество, възлиза в размер на
1 729.24 литра за бензин и 2 247.27 литра за дизелово гориво. Общата
стойност на неизразходваното количество гориво 1 729.24 литра бензин и
2 247.27 литра дизел по средна цена на различните горива, установена от
приложените по делото фактури за закупено гориво, без ДДС и след приспадане на
отстъпка в размер на 4% е в общ размер на
7 241.81 лева – 3 207.69 лева за бензин и 4 034.12 лева за
дизел.
Съгласно
заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно-икономическа
експертиза общото количество на закупеното гориво през периода м.05.2016 г. -
м.07.2017 г. със зачислените транскарти на ответника,
без в GPS системата да е отразено присъствие на
съответния автомобил на бензиностанцията, е в размер на 2 172.18 литра, от
които 140.02 литра дизел и 2 032.16 литра бензин А95Н.
Общата стойност на това гориво възлиза в размер на 3 468.10 лева без ДДС.
Лихвата за забава върху главницата от 7 241.81 лева за периода 25.08.2017г. до 22.02.2018г. е в размер
на 366.12 лева. Лихвата за забава върху главницата от 3 468.10 лева за
периода 25.08.2017 г. до 22.02.2018 г. е в размер на 175.33 лева. Лихвата за
забава върху главницата от 10 709.91 лева за периода 25.08.2017 г. до
22.02.2018 г. е 541.44 лева.
В
събраните гласни доказателства се изнасят данни относно организацията на
работа в отдел Експлоатация мрежи и СТИ,
Регионален обслужващ център Русе/Разград към ищцовото
дружество, където са работели заедно с ответника. Автовишката с
рег. № **** НА имала бензинов спомагателен двигател, а МПС било с основен
дизелов двигател. Спомагателния двигател бил около 5 литров и
имало случаи, когато горивото в него свършвало по време на работа. В този
случай в кабината на превозното средство имало туба с бензин, която винаги била
пълна и от нея зареждали спомагателния двигател. Това се отнасяло само за
едната вишка, тъй като втората била с основен и
спомагателен двигатели на бензин и в този случай вземали бензин от резервоара
на основния двигател на превозното средство. Служебните автомобили не се
управлявали само от ответника, въпреки че били зачислени на него и той
отговарял за тях, а и от други служители, тъй като през деня те ходели на
различни места и за него не било възможно да присъства на всичките тези места
на работа. Било им забранено от работодателя да зареждат гориво в туби, но не
спазвали тези указания, защото това било необходимо да се използва в работния
процес. Свободната служебна автомобилна техника, която не се използвала, се
намирала в базата и ключовете им били налични там, а в случай на необходимост
всеки можел да я вземе от служителите, които имали право да я управляват. Ответникът
отговарял за горивото на тези автомобили. Спомагателните двигатели на вишките нямали километражи и уреди, които да отчитат моточасовете им на работа. Мини багерът имал малък бензинов
резервоар от около 5 литра. Когато го ползвали той не можел да се придвижи до
мястото на собствен ход и се теглел от автовишка.
Когато горивото в минибагера свършело по
време на работа точели гориво от резервоара на автовишката,
като отделно в последната имало и туба с бензин и от там също ползвали гориво.
Тубите в камионите се зараждали само от К., тъй като той отговарял за горивото
и само той имал карти за плащане на зареждането им.
При така
установените факти, окръжният съд приема, че на ответника е възложено, като трудово задължение, да изпълнява
отчетнически функции (по събиране, съхранение,
разходване и отчитане на парични и материални ценности). Това му придава качеството
"отчетник" по смисъла на чл.207
от КТ и той следва да носи отчетническа отговорност. В тежест на работодателя е
да установи липсата на парични и материални ценности, което по категоричен
начин се установи от съвкупната преценка на целия доказателствен материал по
делото. Причинната връзка между липсата и действията и бездействията на
ответника се презюмира от закона и не
подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на
ответника, комуто са възложени функции да полага грижа по–голяма от
обикновената за опазване имуществото на работодателя. В тежест на отчетника е да
обори законовата презумпция за виновност, като докаже, че липсата не се дължи
на негови действия или бездействия, а това не се установи от него в процеса. Въззивният съд намира, че той не е оборил законовата
презумпция за виновност за установените липси на гориво. Злоупотребата при
зареждането на горивата е установена с изготвения одитен
доклад, съставен от служители при ищцовото дружество, потвърждава се и от приетите експертизи,
като разликите са само в количеството на констатираните липси. От първото комплексно
заключение е видно, че при съпоставяне на отчетените моточасове
по пътни книжки на МПС с времето на работа и маршрута на превозното
средство от GPS системата е налице разминаване
на отчетените от ответника с действително отработените моточасове.
Общата стойност на неизразходваното количество гориво 1 729.24 литра
бензин и 2 247.27 литра дизел по средна цена на различните горива, установена
от приложените по делото фактури за закупено гориво, без ДДС и след приспадане
на отстъпка в размер на 4% е в общ размер на
7 241.81 лева – 3 207.69 лева за бензин и 4 034.12 лева за
дизел. Съгласно допълнителната експертиза количеството бензин и дизел, закупено
със зачислените транскарти на П.К. без в GPS системата да е отразено присъствие на съответния
автомобил на бензиностанцията е на обща стойност 3 468.10 лева без ДДС. Следователно
общият размер на липсата е 10 709.91 лева, която сума се дължи от
жалбоподателя и искът е доказан по основание и до този размер, но предвид
принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя (забраната за
reformatio in peius), следва да се приеме, че
се дължи до размера, до който е осъден от районния съд.
Изводите на първоинстанционния съд
са обосновани и законосъобразни и решението в обжалваната част се явява правилно.
В тежест на
жалбоподателя е юрисконсултското възнаграждение на въззиваемия.
Мотивиран така, въззивният
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е осъден
П.П.К. да заплати на “Е. С.”
АД сумата от 10 209.91 лева - имуществена
вреда при и по повод изпълнение на трудовите му задължения за периода м. май
2016 г. до м. юли 2017 г. и 516.17 лева - лихва за забава върху главницата за
периода 25.08.2017 г. до 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумите от 1 860.91 лева - направени по делото разноски по компенсация и
300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П.П.К.
да заплати на “Е. С.” АД със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ”В. В.”
№ ***, В. Т., кула – Е, ЕИК *********,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Н.Й. Н., К.Т.
и Р. Л., сумата от 300 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: