Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА Д.
при секретар ПЕТЯ П.А,
като разгледа докладваното от мл. с. Д.
въззивно гражданско дело № 1044 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат А.К. – ВАК,
преупълномощена от адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, срещу
Решение № 910 от 24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 14357/2019 г. по
описа на ВРС, XL
състав, с което е прието за установено в отношенята между ищецa А.Д.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, от една страна, и
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, от друга страна, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 5063,05 лева, представляваща корекция по силата на договор
за продажба на електроенергия, за обект на потребление с адрес: ***, клиентски
№ **********, абонатен № **********, за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за която е издадена фактура № 02809012751/31.05.2019 г.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното
решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на
правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между
страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия,
остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката
електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.4 в размер на 27844 кВтч,
на стойност 5063,05 лева. Счита, че в случай че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложим, то тогава сумата се дължи на основание чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А.Д.К.,
чрез адвокат Ц.Д., с пълномощно по делото, депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
проведената корекционна процедура по ПИКЕЕ. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.
В молба вх. № 262560/27.07.2020 г.
въззиваемият А.Д.К. – ищец по обжалваното дело № 14357/2019 г. по описа на ВРС,
XL състав, чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,
прави отказ
от иска за сума в размер на 70 лева, като заявява, че поддържа иска до размера
от 4993,05 лева. Излага подробни съображения в
подкрепа на представения отговор на въззивната жалба, оспорва въззивната жалба.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на въззивника.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат Н.Г., с когото се
осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба. Няма възражения срещу
доклада по делото. Претендира разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемият А.Д.К., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано е по иск, предявен от А.Д.К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, чрез адвокат Ц.Д. - ВАК, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 5063,05 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на
електроенергия, за обект на потребление с адрес: ***, клиентски № **********,
абонатен № **********, за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за която е издадена фактура № 02809012751/31.05.2019 г.
В исковата молба се излага, че в обект на потребление с адрес: ***, клиентски
№ **********, абонатен № **********, се доставя електроенергия по силата на
договор с „Енерго-Про продажби“ АД. През месец май 2019 ищецът узнал от писмо
на ответното дружество, че с фактура № 02809012751/31.05.2019 г. му е начислено
потребление на електроенергия за гореописания обект в размер на 27844 кВтч на
стойност 5063,05 лева за минал период от време, от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., което оспорва. Твърди, че не е
потребявал начисленото с корекцията количество електроенергия, тъй като още
през 1996 г. заедно със съпругата си продали имота по процесния обект, за което
бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба № 32, том XLV, дело 11932/1996 г. от И. С.,***. Излага, че още
през същата година е уведомил „Електроразпределение Варна“ ЕАД, на което
ответното дружество е правоприемник, за промяната, и едва с получаването на
уведомителното писмо за служебно начислената сума през 2019 г. разбрал, че
партидата не е прехвърлена на настоящите собственици на обекта. След като се
свързал с последните, на 18.06.2019 г. те подали молба до „Енерго-Про продажби“
АД партидата да бъде прехвърлена на името на Д.К.П., ЕГН **********, заедно със
задължението по процесната фактура. Партидата била прехвърлена, но без
процесното задължение, като впоследствие ищецът получил от ответното дружество
Покана за доброволно плащане с изх. № 4845/28.08.2019 г. Становището на
ответното дружество било, че процесната сума се дължи от титуляра на партидата
през процесния период, което определя правния интерес на ищеца от предявения
иск. Излагат се подробни съображения, че сумата не е дължима поради
незаконосъобразност на извършените корекционни процедури.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество
чрез адвокат Николай Банков – ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, в
който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се, че е
налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, чл.
200, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 183 ЗЗД., както и че процесната сума не представлява
санкция, а цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия. Дружеството твърди, че между страните в процесния период е било налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия за обекта,
посочен в исковата молба. Заявява, че изпълнява задълженията си по договора добросъвестно
и точно. Сочи, че на 18.05.2018 г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север“ АД в присъствието на двама свидетели, като изтъква, че посоченото
дружество няма вменено нормативно задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване
би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерни въздействия върху
измервателните системи и средствата за
търговско измерване. Излага, че при проверката, при замерване с еталонен
калибриран уред, е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.4. на
електромера има показания в размер на 27844 кВтч., които не са отчетени и
заплатени от абоната. Твърди, че процесният електромер е демонтиран, подменен с
нов такъв и изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел –
Русе, за експертиза, при която е установено, че е осъществявана външна софтуерна
намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на което се установява
преминаване на електроенергия в невизуализираната на дисплея на СТИ тарифа 4 в
размер на 27844 кВтч. Излага, че при липса на данни за неизправност на
електромера извън констатираната софтуерна манипулация, следва да се приеме, че
установеното количество електроенергия е реално доставено и потребено от
абоната и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът е длъжен да
плати неговата цена. В случай че бъде счетено, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим
към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена
между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Настоява за
допускане на съдебно-техническа експертиза по делото. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът А.Д.К.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Ц.Д.. Поддържа
исковата молба. Прави възражение по доклада на делото в частта, в която се
твърди, че страните са били обвързани от договорни отношения за
покупко-продажба на електроенергия през процесния период и за процесния обект,
като сочи, че по делото са представени доказателства в тази насока. Оспорва
доказателствената тежест на констативния протокол № 1004827 от монтажа на
процесния електромер през 2015 г., тъй като същият не е подписан нито от ищеца,
нито от свидетели. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът
„Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат А.К. -
ВАК, преупълномощена от адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“.
Поддържа отговора на исковата молба. Няма възражения по доклада, като по
възражението на адв. Д. уточнява, че при промяна на собствеността абонатът е
длъжен да уведоми дружеството-доставчик в 30-дневен срок, за което ищецът не е
представил доказателства, че е направил, а когато това не е сторено, по договор
той остава задължено лице.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложен към делото Констативен протокол №
1104595 се установява, че на 18.05.2018 г. служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен
№1115031500763481 на обект на потребление с адрес: ***,
клиентски № **********, абонатен № **********, при която, след
замерване с еталонен калибриран уред, са отчетени следните показания: по тарифа
1.8.1 /нощна/ – 2876 кВтч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ – 6929 кВтч; по тарифа
1.8.3 – 0000 кВтч, по тарифа 1.8.4 – 27844 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 508640, и изпратен
за експертиза в БИМ - Русе. Протоколът е подписан от двама свидетели.
Приобщен
към доказателствения материал по делото е и Констативен протокол №
878/16.05.2019 г. на БИМ – Русе, от метрологичната експертиза на електромера, видно
от който при извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са
констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът
съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия,
но не съответства на технически характеристики. Установено е, че вграденият му
часовник избързва с 28 минути пред реалното време. Посочено е, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия на тарифа 4 - 27844,5 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея.
Въз
основа на горния протокол, на 23.05.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисление
на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 27844 кВтч за периода 19.05.2017 г. – 18.05.2018
г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от дата
31.05.2019 г. за сумата от 5063,05 лева с вкл. ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1115031500763481, монтиран на процесния обект, е от одобрен тип – Carat M02, преминал първоначална
метрологична проверка през 2015 г., като срокът на метролочична годност за този
тип електромери е 6 години. Според констатациите в КП № 878/ 16.05.2019 г. на
БИМ – Русе, е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера, която
за този тип електромер се състои от две тарифи Т1 и Т2. Установява се наличие на
преминала енергия по тарифа Т4 – 27844,5 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Вещото лице уточнява, че според двата протокола – от проверкара на
„Електроразпределение Север“ АД и от експертизата на БИМ – Русе, посоченото
количество електроенергия е преминало през електромера, за да бъде отразено в
невизуализирания регистър. Въз основа на заключенията в констативните протоколи
от извършените проверка и експертиза и на данните от софтуерното прочитане на
паметта на СТИ, е извършена корекционна процедура, съгласно която на абоната е
начислено количеството електроенергия, налично в невизуализирания регистър. В
процесната фактура същото количество е остойностено математически точно,
съобразно цените на КЕВР за процесния период. В отговор на въпроси в съдебно
заседание на 30.01.2020 г., вещото лице уточнява, че СТЕ е изготвена въз основа
на предоставените му документи, без изследване на самия електромер. Излага, че
всички съвременни цифрови електромери позволяват чрез оптична глава възможност
за достъп до съдържанието на паметта им без да се осъществява достъп до
вътрешността им, но за тази софтуерна намеса трябва да се притежават нужните
пароли и кодове за достъп. Изяснява, че при този тип електромери няма
възможност да се установи кога е извършена промяната в софтуера.
Съгласно констативен протокол № 1004827, процесният електромер е
монтиран на 16.07.2016 г. на адреса на обекта от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД с нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. В протокола не е отразено
какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри
1.8.3 и 1.8.4. Протоколът не е подписан от свидетели, липсват подписи и на
служителите на „Енерго-Про
мрежи“ АД, които са извършили монтажа.
Към делото е приобщен и Нотариален акт за покупко-продажба № 32, том XLV, дело 11932/1996 г. от И. С.,***, видно от който
ищецът А.Д.К. и съпругата му Е.В.К., ЕГН **********, продават на П.С. П., ЕГН **********,
и Д.К.П., ЕГН **********, свой собствен недвижим имот: апартамент №24, находящ
се на адрес ***
Приложена е и нотариално заверена на
17.07.2019 г. пред О.С.,***, декларация от собственик на недвижим имот от Д.К.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, с която последната удостоверява, че желае да й се
прехвърлят всички задължения по партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********, ведно с фактура № ********** от дата 31.05.2019 г. на стойност 5063,05 лв. по
партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, на нейно име.
Към доказателствата по делото е приета
и кореспонденция на ищеца с ответното дружество и „Електроразпределение Север“
АД - възражение на ищеца срещу начисляването на процесната сума от дата
12.06.2019 г., отговори на „Енерго-Про продажби“ АД. и „Електроразпределение
Север“ АД от 4.07.2019 г, потвърждаващи основанията за корекцията, Покана за
доброволно плащане от „Енерго-Про продажби“ от дата 28.08.2019 г.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищцовото дружество
твърди, че страните са в договорни отношения за продажба на ел. енергия за
процесния обект въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на
ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега
КЕВР).
Съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012 год. „битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. А според т. 41б на
§ 1 от ДР на ЗЕ, „потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1
от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД, с променено
понастоящем наименование „Електроразпределение Север“ АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от
„Е.ОН България Продажби" АД, понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според
ал. 2 потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи" АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди,
включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 2
от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия за битови нужди
може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД
(сега „Енерго-Про Продажби“ АД) съгласие в нотариално заверена форма лицето да
бъде потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН
България Продажби" АД собственикът или титулярът на вещното право е
солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Според ал. 3
потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е
предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД
(„Енерго-Про Продажби“ АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2
или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име.
От анализа на
цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая „потребител” на
доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, ел.
енергия по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е приобретателят на имота. Ответникът
няма качеството на потребител на ел. енергия по отношение на процесния обект по
смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ. Потребител, а съответно и страна (купувач) по
сключения при Общи условия договор за продажба на електрическа енергия, е
собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта,
снабдяван с ел. енергия, а ответникът не е нито собственик, нито носител на
ограничено вещно право на ползване върху имота. Ето защо след като ответникът
не е страна по договора за продажба на ел. енергия за процесния обект, той няма
и задължения за заплащането и́ към в“Енерго-Про Продажби“ АД-Варна.
Предвид липсата на
облигационна връзка между страните по повод на продажбата на ел. енергия за
обект на потребление с аб. № ********** то и исковете, предявени от ищцовото
дружество (обуславящ и обусловен) са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Дори и да се приеме,
че ответникът, макар и да не е собственик или носител на вещно право на
ползване на процесния обект, е страна – купувач
на ел. енергия съгласно ОУ на ДПЕЕ (2007 год.), исковете отново са
неоснователни по следните съображения:
Служебното начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и условията на
обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г.
Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към
момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата
23.10.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017
г., IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на
извършване на проверката на електромера са били част от действащото право.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества
електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия
като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в
невизуализирания регистър 1.8.4 по същество се явява именно разлика между
отчетената и неотчетена електроенергия. За да бъде вменено в отговорност на
ищеца обаче, то трябва да е установено по законосъобразен ред и действително да
е потребено от абоната.
Законовата делегация, регламентираща правото на ответното дружество да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел.енергия, предвидена със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от
17.07. 2012 г.), съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
изисква като задължителна предпоставка за това „наличие на правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия“. Т.е., при липсата на
процедурни правила в ПИКЕЕ, възможността за служебно начисляване на
допълнителни количества електроенергия по партидите на абонатите за минало
време не би могла да бъде осъществена. Разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, определяща
процедурните правила, по които се извършват проверките на СТИ, както е указано
по-горе, е отменена, считано от 14.02.2017 г. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част
от действащото право, това ги прави неприложими.
При
така установената липса на специални правни норми, по които ответното дружество
да търси правата си, остава възможността да го направи, позовавайки се на
общите норми.
Препращането
към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към цитирания от жалбоподателя чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, относно задълженията на купувача, и към чл. 187 ЗЗД, третиращ
задълженията на продавача. Взети в тяхната съвкупност, трите разпоредби
обуславят извода, че договорът за продажба вменява задължения на продавача и
купувача, като купувачът е длъжен да плати цената единствено ако продавачът
действително му предаде вещта. В конкретния казус, ищецът е длъжен да плати за
констатираното в невизуализирания регистър 1.8.4 на електромера количество
електроенергия в размер на 27844 кВтч само ако то действително му е доставено
от ответното дружество и потребено от абоната.
По делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, че количеството
ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.4 е натрупано след като
електромерът е монтиран в процесния обект. Съгласно изслушаното заключение
на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ, при този тип
електромери няма възможност чрез технически метод да се установи кога е
извършена промяната в софтуера и съответно откога е започнало натрупването на
електроенергия в скрития регистър. По делото няма представен констативен
протокол или друг документ от предшестваща проверка, който да удостоверява, че
в даден момент след монтажа на електромера на обекта на ищеца показателите за
регистър 1.8.4 са били нулеви. Липсва и протокол от задължителната първоначална проверка
за годност, проведена през 2015 г., преди монтажа на електромера, в БИМ, която
да сочи нулево количество електроенергия в регистър 1.8.4. В оспорения от
процесуалния представител на ищеца, и представен от ответника доказателство - констативен
протокол № 1004828 за монтажа
през 2015 г. са отразени нулеви показатели за дневна и нощна тарифа на
електромера, но липсват показания по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4. Видно от
констативен протокол № 1104595 за извършената проверка и смяна на СТИ на 18.05.2018
г., показанията в тези регистри е възможно да бъдат измерени от служителите на
оператора на електроразпределителната мрежа и съответно вписани в протокола.
Липсата им в протокола от 2015 г. оставя въпроса какви са били стойностите в
тях по това време неизяснен, а твърдението на жалбоподателя, че натрупаната
електроенергия в неактивирания за
търговски отчет регистър 1.8.4 в размер на 27844
кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от абоната –
недоказано.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът А.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника „Енерго-Про
продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 5063,05 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на
електроенергия, за обект на потребление с адрес: ***, клиентски № **********,
абонатен № **********, за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за която е издадена фактура № 02809012751/31.05.2019 г.
Предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
С оглед направения от ищеца отказ от
иска за сумата от 70 лева, т. е. за размера над 4993,05 лева до 5063,05 лева, първоинстанционното решение в тази част следва да
се обезсили и исковото производство да се прекрати в посочената част.
По разноските:
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски общо за двете инстанции, съразмерно на уважената част от
иска, а именно: в общ размер на 1585,80 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, в
полза на ответника следва да се присъдят разноски за двете инстанции,
съразмерно на частта от иска, за която е заявен отказ. Възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за първата и
за втората инстанция в размер на по 1392 лева за всяка инстанция е основателно.
Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, във всяка
инстанция е приключило в едно съдебно заседание, поради което и заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 1392 лева за всяка инстанция е
прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК и същото следва да
бъде намалено, съответно: до 900 лева, с вкл. ДДС (750 лева без вкл. ДДС, колкото е и възнаграждението на процесуалния
представител на въззиваемия) за производството пред първата инстанция и до 780
лева с вкл. ДДС (650 лева без вкл. ДДС, колкото е и възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемия) за производството пред въззивната
инстанция.
При това положение в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за двете инстанции, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК, в общ размер на 27,07 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 910/24.02.2020 г., постановено по гр. дело №
14357/2019 год. по описа на РС-Варна, XL състав, с което е прието за
установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът А.Д.К., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“
№ 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 5063,05 лева, представляваща корекция по
силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ
се в ***, клиентски № **********, абонатен
№ ********** през
периода 19.05.2017 г. – 18.05.2018 г., но неотчетена и неплатена
електроенергия, която е остойностена във фактура № 02809012751/31.05.2019 г., В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА НАД
4993, 05 лева до първоначално заявената с иска сума от 5063,05 лева (т. е. в
частта за сумата от 70 лева), поради отказ от иска за посочената част и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 14357/2019 г. по описа на РС-Варна и по в. гр. дело № 1044/2020 год. по
описа на ОС-Варна в тази част, на основание чл. 233 ГПК;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 910/24.02.2020 г., постановено по гр. дело №
14357/2019 г. по описа на РС-Варна, В
ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено в отношенията между страните, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът А.Д.К.,
ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 258, „Варна
Тауърс – Г“ сумата от 4993,05 лева, представляваща корекция по силата на
договор за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в ***, клиентски № **********, абонатен №
**********, през
периода 19.05.2017 г. – 18.05.2018 г., но неотчетена и неплатена
електроенергия, която е остойностена във фактура № 02809012751/31.05.2019 г., на обща стойност от 5063,05 лева;
ОТМЕНЯ Решение № 910/24.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 14357/2019 г. по описа на РС-Варна, в частта му за
разноските;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, да заплати на А.Д.К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1585,80 лева – разноски за двете
инстанции, съразмерно на уважената част от иска;
ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН **********, да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от
27,07 лева – разноски за двете инстанции, съразмерно на частта от иска, за
която е заявен отказ от иск и исковото производство в тази част е прекратено.
Решението в частта му, с която е
прекратено производството, е с характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните; в останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.