Решение по дело №2044/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. с чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Караискос 2017“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н. К., чрез адв. Ж. И., насочена против решение № 178 от 25.09.2023г., постановено по АНД № 328/2023г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е изменено наказателно постановление №02-2300053/24.03.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ). С оспореното решение наложеното административно наказание „Имуществена санкция” е намалено от 2000лв. на 1500 лв. В касационната жалба се сочи, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и при липса на мотиви. Иска се неговата отмяна. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК – неправилно решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание касаторът „Караискос 2017“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касация директор на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва касационната жалба изцяло и претендира съдебни разноски по делото.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Христо Колев от Окръжна прокуратура – Бургас, като изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд-Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по жалба на „Караискос 2017“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н. К., против Наказателно постановление № 02-2300053 от 23.03.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на търговеца е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

Районен съд – Несебър е постановил решение № 178 от 25.09.2023г. по АНД № 328 от 2023г., с което е изменил обжалваното НП, като намалил размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ на 1 500 лв. Наред с това, дружеството е осъдено да заплати на ИА „ГИТ“ сумата от 60 лева разноски по делото, с оглед изхода от оспорването.

При постановяване на решението съдът е приел, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление. Съдът е възприел, че събраните и обсъдени доказателства дават основание да се приеме, че от страна на жалбоподателя е извършено посоченото в атакувания акт административно нарушение на разпоредбата на чл.63, ал. 2 от КТ. Видно от приложената справка, вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ е била извършена в НАП няколко часа след извършената проверка. Работникът собственоръчно е попълнил справка, в която е декларирал договорените елементи на трудово правоотношение и в този смисъл съдът намира, че е доказано, че лицето е престирало труд намясто към датата и часа на проверката, без да му е било връчено уведомление от работодателя за регистрация на трудовия му договор в НАП. До колкото по делото няма данни дружеството да е извършило други нарушения, въззвният съд е намалил санкцията до предвидения в закона минимален размер от 1500 лв.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от въззивния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От фактическа страна е установено, че при извършена проверка от служители на Инспекция по труда, на 18.01.2023 г., в 15.20 ч., в обект- магазин „Вива шоп аутлет“, находящ се в КК „Слънчев бряг“, бизнес сграда Корал, стопанисван от жалбоподателя, било констатирано да полага труд лицето Татяна Денчева С., ЕГН **********. Същата била установена да продава дрехи в магазина, приема пари и връща ресто на клиенти, издава фискален бон. В предоставената  справка С. собственоръчно декларирала, че работи от м.11.2022 г. в дружеството- жалбоподател, на длъжност „продавач консултант“, работно време от 11.00 ч. до 17.00 ч., с два почивни дни седмично, половин час почивка през деня и трудово възнаграждение в размер на 355 лв. Лицето е посочило, че има сключен трудов договор. При документалната проверка бил предоставен сключен със С. писмен трудов договор от 17.01.2023 г. Към 15.20 ч. на 18.01.2023 г. на лицето не е било предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. За така установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 02- 2300053/13.02.2023 г. за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда и наказателно постановление №02-2300053/24.03.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас.

Съгласно нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 от същата разпоредба, а именно: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Според разпоредбата на чл. 414, ал, 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение.

В §1, т. 1 от ДР на КТ също е посочено, че „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Не могат да бъдат споделени аргументите, че установената от съда фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Въззивният съд е обсъдил подробно установените факти и обстоятелства, като правилно е заключил, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин от справка, съставена на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, подписана от С., в която е посочено, че същата полага труд в дружеството, с посочено работно време, почивен ден и възнаграждение. Този факт се потвърждава, както от сключения трудов договор между работодателя и С., така и от последвалото му регистриране в НАП.

Съдът не споделя доводите в касационната жалба, че в деня на проверката към 15,20 ч. лицето С. била оставена да пази магазина и ако е извършила продажба по свое решение, това не следвало да ангажира отговорността на работодателя. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че към момента на извършване на проверката е налице трудово правоотношение между касатора и С. и съобразно императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят „Караискос 2017“ ЕООД е следвало да връчи на работника копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП преди да го допусне на работа. С неизпълнението на това задължение е последният е осъществил състава на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което законосъобразно е бил санкциониран.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.

Съдът намира, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, с оглед направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответника, следва му бъдат присъдени разноски в размер на 100. 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Бургас, XIX -ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178 от 25.09.2023г., постановено по АНД № 328/2023г. по описа на Районен съд-Несебър.

ОСЪЖДА „Караискос 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, кв. „Инцараки“ №8-3, представлявано от Н. К., на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” гр. София, сумата от 100.00 лева /сто лева/ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: