№ 409
гр. Бургас , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202562 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на СТ. К. Б. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 58, против Наказателно постановление № 20-0769-001253/
14.04.2020г., издадено от началник група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на
МВР – Бургас, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното постановление, поради несъставомерност
на деянието, тъй като жалбоподателката не знаела, че автомобилът е спрян от движение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН, доколкото постановлението е връчено на 17.05.2021 г., а жалбата е
подадена на 18.05.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.11.2019 г. спрямо лицето Ралица Валентинова Андреева била издадена ЗППАМ
№ 19-0769-002531 (л. 27) на полицейски инспектор при ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, в която било посочено, че се налага временно спиране от движение на МПС л.а.
„Порше Кайен Турбо“ с рег. № В8900ВВ на основание чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП до
1
сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Заповедта не била връчена на
Андреева.
На 16.03.2020 г. жалбоподателката Б. управлявала горепосоченият лек автомобил в гр.
Бургас, като докато се движела по ул. „Георги Сава Раковски“ до дом № 36, била спряна за
проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас. Сред тях бил и св.
Н.А., който след служебна справка установил, че управляваният автомобил се води спрян от
движение от 27.11.2019 г.
За установеното св. А. съставил на водача АУАН № 692149, като Б. получила препис и
не вписала възражения. АНО възприел изложената в акта обстановка и издал обжалваното
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. На практика и страните не спорят по така установените факти.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения, съдът прие
следното:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица
Паязова – Началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е
съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Независимо от това, съдът намира, че поведението на жалбоподателката е субективно
несъставомерно.
Нарушението по чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП ще е осъществено от субективна страна, само
когато деецът е съзнавал или е можел да предположи, че управлява автомобил, който е спрян
от движение. Няма доказателства или обективни факти, от които може да се направи
безспорен извод, че Б. е знаела, че управлявания от нея автомобил е спрян от движение. По
преписката липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е управлявал
превозно средство със знанието, че управлява такова МПС, което е спряно от движение и в
този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.
По делото е приложена ЗППАМ № 19-0769-002531/27.11.2019г. За да породи правното
си действие една принудителна административна мярка следва да бъде сведена до знанието
на адресата й, респективно същият да е информиран за спирането от движение на МПС. В
конкретния случай, няма данни ЗППАМ № 19-0769-002531/27.11.2019г. да е връчена, ако е
обжалвана - какъв е резултата от обжалването. В представената справка за нарушител няма
данни въпросната заповед да е изпратена за връчване, респективно какви са причините все
още същата да не е връчена. Освен това няма данни, че е бил поставен стикер на предното
стъкло на автомобила, удостоверяващ спирането от движение. Това е пропуск на
контролния орган, тъй като съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства "На временно спрените от движение превозни средства се изземва
част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак "Спрян от движение".
Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в
информационната система на контролните органи като спрян от движение, не представлява
факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
2
осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Това е така, доколкото по
аргумент от чл. 7, ал. 1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно - умишлено, а в случая няма никакви доказателства жалбоподателят да е
знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че автомобилът, който е управлявал, е
спрян от движение. Още повече, че жалбоподателката не е собственик на автомобила.
В този смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 2237 от 30.12.2019 г. по
к. адм. н. д. № 2416 / 2019 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение
№ 727 от 21.04.2017 г. по н. д. № 2343 / 2016 г. на Административен съд – Бургас,
Решение № 496 от 14.12.2015 г. по н. д. № 471/2015 г. на Административен съд – Добрич,
Решение от 16.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 295 / 2019 г. на II състав на Административен
съд - Стара Загора, Решение № 1619 от 03.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1884 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Варна и др.
Не може да се приеме, че поради липсата на свидетелство за регистрация Б. е могла да
предположи за спирането от движение, тъй като както бе посочено, законът предвижда
извършването и на други действия от страна на контролните органи, а освен това липсва
общодостъпен способ, по който гражданите да проверяват дали дадено МПС е спряно от
движение (както е например при застраховката „Гражданска отговорност“, което
обстоятелство може да бъде проверено лесно на интернет страницата на Гаранционния
фонд).
При липса на виновно поведение при извършване на описаното деяние, наложеното
административно наказание е незаконосъобразно, респективно незаконосъобразно е и
наказателното постановление, което следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-001253/ 14.04.2020г., издадено от
началник група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР – Бургас, с което на
основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП на СТ. К. Б. с ЕГН: **********, адрес: гр.
Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 58, е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на посочените по делото адреси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3