№ 1920
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110149455 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск от А. Г. С., ЕГН ********** срещу Д. П. Д., ЕГН
********** с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД.
Ищцата поддържа, че с ответника са родители на детето Емили Д.а Д.а,
ЕГН **********. Излага твърдения, че многократно отправяла молби до
ответника за издаване на паспорт на детето и предоставяне на декларация –
съгласие за пътуване на детето извън страната, но той отказвал съдействие. От
раздялата им през месец февруари 2023г. водели много разговори, в които
бащата постоянно отлагал във времето издаването на паспорт на детето и
предоставяне на декларация – съгласие за пътуване в чужбина. Последно, на
24.06.2024г. ищцата му отправила поредна молба със съобщения по Вайбър за
паспорт и декларация – съгласие, тъй като планирали почивка с детето на
море в Турция за седмица, но той категорично отказал – „няма как да стане“ с
аргумент „щото така съм решил“. Били направили предварително резервация
чрез туроператор, Емили имала нагласата да пътуват в Турция и да почиват
там на морето и много се разстроила и плакала, след като баща й не се
съгласил да я пусне. Излага подробни съображения за това, че бащата отказва
1
да даде необходимото съгласие за пътуване на детето извън страната, както и
за издаване на международен паспорт на Емили. Моли съда да замести
съгласието на ответника за пътуване на детето извън територията на
Република България, придружавано от своята майка А. Г. С. или с трето лице
/в случай, че майката даде съгласие за това/, като осъществява неограничен
брой пътувания, всяко от които с продължителност до 20 дни в страните на
Балканите: Република Северна Македония, Албания, Република Турция,
Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, в Европейския съюз и
Великобритания, с цел туризъм, за срок от 5 години от влизане на решението в
сила, както и за издаване на международен паспорт на детето. Моли да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал.
4 СК. Претендира разноски.
Ответникът в предоставения от съда едномесечен преклузивен срок по
чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба
като неоснователна. Излага твърдения, че понастоящем с ищцата не са
семейство, а детето живее с майка си. Ищцата препятствала всякакъв контакт
между детето и бащата. Никога не е отказвал да предприемат действия пред
съответната администрация за снабдяване на детето с паспорт. Никога не е
отказвал да даде съгласие за това Емили да пътува с майка си, но не е съгласен
дъщеря им, която е на осем години, да пътува в чужбина с трети неизвестни за
него лица. Споделя всички аргументи в исковата молба за това, че е полезно за
детето да пътува в чужбина с майка си и никога не се е противопоставял на
това. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира
за установено следното от фактическа страна:
Страните са родители на детето Емили Д.а Д.а, ЕГН **********.
Ищцата има други две деца, пълнолетни към настоящия момент.
С оглед изискванията на чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото е
изготвен социален доклад от ДСП – Люлин. Видно от проведеното социално
проучване, детето Емили е родено от съжителстването между А. С. и Д. Д..
Двамата нямат други общи деца. Родителите не съжителстват от около две
години. Като причина за раздялата майката посочва, че бащата е хазартно
зависим и когато разбира това, го изгонва от жилището. Майката твърди, че с
бащата не поддържат никаква връзка, тъй като е подложена на психически
2
тормоз от негова страна, изразяващ се в обидни и груби думи. Когато звъни на
мобилния телефон, го предава на дъщеря си и двамата се разбират кога да
дойде, за да я вземе. Майката споделя, че неколкократно е говорила с бащата
относно издаването на задграничен паспорт на детето и декларация за
напускане на страната от детето, но той отказвал категорично да съдейства.
Майката има ЕР на ТЕЛК 50 % нетрудоспособност, водеща диагноза
„Пилопластика на десен уретър и камъни в бъбреците“. Има направена
оперативна интервенция за отстраняване на образувание на гърдата. Майката
казва, че през лятото е преживяла инфаркт, но към момента се чувства добре.
При проведения разговор с бащата, той изразява съгласие детето да излиза
извън България, но само и единствено, придружавано от майка си. Бащата
споделя, че от месец юни 2024г. до настоящия момент не е имал никакви
контакти с дъщеря си, освен по телефона, когато той я потърси. Смята, че
детето е отчуждено от него, за което вина има майката. Затова поел
инициативата и подал искова молба за определяне на режим на лични
контакти с дъщеря си Емили. Няма претенции за упражняване на
родителските права, но поддържа иска си за режим на лични контакти.
Заявява, че от раздялата му с майката заплаща редовно месечна издръжка в
размер на 250 лева. Проведен е разговор с детето Емили, което изразява
желание да пътува с майка си. Споделя, че родителите й са разделени. С баща
си се вижда рядко, но често се чуват по телефона. Казва, че се чувства добре с
майка си. Изпитва желание да се вижда с баща си. Емили е на 8 години. От
раждането й е отглеждана от двамата родители в семейна среда. След
раздялата на родителите основни грижи за Емили полага майката. Жилището,
в което се отглежда Емили, е четиристайно, съсобственост на майката, бабата
и вуйчото по майчина линия. В дома съжителстват майката, двете й деца и
бабата по майчина линия. Бащата живее със своята майка в гарсониера под
наем. Майката има собствен салон за маникюр и педикюр. Работното й време
е организирано според ангажираността на детето в учебните занятия.
Декларира доходи от минимална работна заплата и пенсия по болест. Бащата
работи в Национална служба охрана и работи на график. Декларира месечно
трудово възнаграждение в размер на около 2500 лева. Семейството не живее
изолирано. Емили общува с разширеното семейство. Емили е във втори клас
на 40 СУ „Луи Пастьор“. С нея работи ресурсен учител и логопед. Майката
споделя, че след направена консултация с психиатър се установява, че детето
3
се справя трудно с адаптацията. Наблюдава се много добре изградена
емоционална връзка и привързаност между майката и детето. Емили е
спокойна и уверена в присъствието на майка си. Детето споделя положителна
нагласа спрямо баща си.
От показанията на св. Кристиян Николаев Свиленов /син на ищцата/ се
установява, че заедно с ищцата и по – малката му сестра щели да пътуват през
юли 2024г. в Турция, гр. Дидим. Ищцата поискала по чата от бащата на детето
да даде разрешение и да изкарат паспорт на Емили. Ответникът казал, че няма
шанс детето да излезе извън България. Не дал причина за това. След като
изгонили ответника от дома, той продължавал да се държи отвратително с
ищцата, като я обиждал, казвал й, че е на дъното, че е „боклук“. Страните са
разделени от две години. От раздялата до настоящия момент отношенията им
са такива, както е посочено. От училище имало занятия, в които искали да
изкарат децата извън България. Имало такива през 2024г. за Сърбия. Майката
тогава не е искала разрешение от ответника за тази екскурзия. В
кореспонденцията между страните като адресат пишело „Д. Д.“.
Кореспонденцията била по месинджър.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Свиленов като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото.
Видно от показанията на св. Ивайло Петьов Петков, страните имат едно
общо дете – Емили. Ответникът се грижи за детето си, когато го вижда и има
възможност.
Съдът кредитира показанията на св. Петков като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно споделените му обстоятелства, тъй като няма
лични впечатления за тях.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина се решава от съда по настоящ адрес на детето. При разногласие
между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
4
За да е допустимо настоящото производство, е необходимо между
родителите на детето да е налице разногласие по спорния въпрос или такова
съгласие да не може да се получи от родителя.
В настоящия случай се установи, че родителите са фактически разделени
от две години, като от раздялата до настоящия момент отношенията между
тях са влошени, не поддържат връзка и комуникацията между тях е
затруднена. Този извод се подкрепя както от показанията на св. Свиленов,
който лично е възприел обидно поведение на бащата спрямо майката,
казвайки й, че е на дъното и че е „боклук“, както и от проведеното социалното
проучване, в хода на което е установена липсата на връзка между страните и
затруднена комуникация между тях. Видно от твърденията на ответника в
отговора на исковата молба, както и от заявеното от него при проведеното
социално проучване, същият заявява съгласие детето да пътува извън
страната, придружавано от своята майка, но не и от трети, неизвестни за него
лица, като счита това за полезно за детето, както и заявява, че никога не е
отказвал да предприемат действия пред съответната администрация за
снабдяване на детето с паспорт, като в хода на производството не са
представени писмени доказателства, подкрепящи заявеното от бащата.
Напротив, отказът на бащата да даде необходимото съгласие за пътуване на
детето извън страната, както и за издаване на международен паспорт, се
установява и от показанията на св. Свиленов, който лично е възприел писмена
кореспонденция между страните, в която ответникът заявил, че няма шанс
детето да излезе извън България, като не посочил причина за това. Поради
отказа на бащата да даде необходимото съгласие за пътуване на детето извън
страната, Емили е била възпрепятствана да пътува заедно със своята майка
извън страната през месец юли 2024г. до Република Турция, гр. Дидим. При
проведения разговор с детето в хода на социалното проучване, Емили изразява
желание да пътува с майка си.
Съдът намира, че в конкретния случай в интерес на детето е да пътува
извън територията на Република България, да придобива впечатления и от
другите държави, като по този начин се разширява неговия мироглед, а
пътуванията ще му се отразят благоприятно на възпитанието и развитието
като цяло. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република
България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
5
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като
според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите - членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от
Договора за Европейски съюз. Съдът не намира основания за ограничаване
правото на детето да напуска страната. Съгласно ТР 1/2016г. на ОСГК на ВКС
от 03.07.2017г., решението на съда следва да е в съответствие с най – добрия
интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с
оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на
пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка
действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на
детето или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти
между двамата. От доказателствената съвкупност се обосновава изводът, че
причината за непредоставяне на необходимото съгласие на бащата за
пътувания на детето в чужбина са влошените отношения между родителите,
т.е. отказът на бащата да даде необходимото съгласие за пътуване на Емили
извън страната е продиктуван единствено от личното му и субективно
негативно отношение към майката. Изложеното безспорно не е в интерес на
детето. Не се установява възможност за поставяне на детето в риск, тъй като
пътуването му е свързано до посещение на държави, в които не са налице
размирици и природни бедствия. От показанията на св. Свиленов се установи,
че през 2024г. от училище имало организирана екскурзия до Сърбия, както
тогава ищцата не е искала разрешение от ответника предвид отказа му детето
да посети Турция през юли 2024г. от изложеното се обосновава заключението,
че Емили не е присъствала на посочената екскурзия, както и че същата има
възможност да пътува извън страната във връзка с организирани от учебното
заведение екскурзии и занятия. Ищцата е обективирала искане за заместващо
съгласие за пътуване на детето за срок от 5 години. Към настоящия момент
Емили е на 8 – годишна възраст. Съдът намира, че исканият срок е разумен и
не се замества изначално съгласието на бащата, тъй като същият е за време от
пет години, който не е прекомерно дълъг и през който период би се осигурило
и гарантирало правото на детето да пътува свободно извън територията на
страната, което безспорно е в негов интерес. Поради изложеното, следва да
бъде дадено исканото разрешение за пътуване на детето извън страната до
6
страните на Балканите: Република Северна Македония, Албания, Република
Турция, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, в Европейския съюз и
Великобритания, с цел туризъм, придружавано от своята майка А. Г. С., ЕГН
********** или упълномощено от майката трето лице от учебното заведение,
което посещава детето, без ограничения на броя и продължителността на
пътуванията, несъвпадащи с определения режим на лични отношения на
бащата с детето, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в
сила, както и за издаване на международен паспорт на детето по реда на
ЗБЛД.
Ищцата е направила искане за допускане на предварително изпълнение
на решението. Съдът намира искането на ищцата в посочената част за
неоснователно, тъй като не се установи по делото да предстои организирано
конкретно пътуване на детето извън страната с образователен, лечебен или
друг характер, поради което съдът намира последното за неоснователно.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. В
настоящия случай предявеният иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от
СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД е изцяло основателен досежно държавите, за които се
иска заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето извън страната,
срок на заместващото съгласие, придружаващо детето лице при пътуванията,
както и цел на пътуванията. Като съобрази изложеното, както и Тълкувателно
решение № 3/2023г. на ВКС, ОСГК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените по делото разноски. Същата обаче не е доказала
реално сторени такива. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 12.08.2024г., уговореното възнаграждение на процесуалния й
представител е, както следва: /а/. 1500 лева общо за всички обективно
съединени искове, съответно, предявени поотделно, както следва: /b/ 800 лева
за дело за родителски права по чл. 127 СК – по гр.д. 38947/2024г., 91 състав;
/с/. 500 лева – по дело за издръжка по 143 СК; /d/ 800 лева за дело по чл. 127,
ал. 2 СК за заместващо съгласие; /е/ такси и разноски: съдебни и
административни такси се покриват отделно от клиента според указанията на
съда. В графа „Плащане се извършва“ в договора е посочено“: /а/ в брой, като
този договор служи и като разписка за платената и получена сума изцяло
сумата по буква /b/ в размер на 800 лева. Видно от представения списък по чл.
7
80 ГПК, ищцата претендира разноски в размер на 600 лева – адвокатски
хонорар. От изложеното се обосновава заключението, че по делото са
представени писмени доказателства за заплатена сума от 800 лева –
адвокатско възнаграждение за дело за родителски права по чл. 127 СК – по
гр.д. 38947/2024г., 91 състав, т.е. за друго дело с различен предмет от
настоящото. Предвид горното, съдът намира искането на ищцата за
присъждане на разноски за неоснователно, а с оглед изхода на делото,
неоснователно е и искането на ответника в тази посока.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата Д. П. Д., ЕГН **********, за издаване на международен паспорт
на детето Емили Д.а Д.а, ЕГН ********** по реда на ЗБЛД, както и за пътувания на детето
Емили Д.а Д.а, ЕГН **********, извън територията на Република България до
страните на Балканите: Република Северна Македония, Албания, Република
Турция, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, в Европейския съюз и
Великобритания, с цел туризъм, придружавано от своята майка А. Г. С., ЕГН
********** или упълномощено от майката трето лице от учебното заведение,
което посещава детето, без ограничения на броя и продължителността на
пътуванията, несъвпадащи с определения режим на лични отношения на
бащата с детето, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в
сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Г. С., ЕГН ********** за
допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а,
ал. 4 СК, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Г. С., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. П. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
8
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9