Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С., 28.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в
заседание при закрити врати на
четиринадесети март две хиляди и четиринадесета
година
в състав:
СЪДИЯ : АНЖЕЛИНА Х.
при секретаря В.Х., като
разгледа докладваното от съдията търговско дело N55 по
описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителите Р.Р.Б., П.Х. А.Д.Р. и Ф.Л. М.Ф., граждани на
Кралство И. твърдят,
че ответникът
„В.-Б.”
ЕООД е
неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми
парични задължения за неустойки по т.ІІІ от договори за продажба на недвижими
имоти, обективирани в нотариални актове /нот.акт №***, том ІІІ, рег.№4620, дело №482/2009г.; нот.акт №148, том
ІІІ, рег.№4619, дело №481/2009г. и
нот.акт №150, том ІІІ, рег.№4621, дело №483/2009г./ в общ размер от
169 684 евро /за Р.Б.- сумата 41 271 евро; за П. Р.- 41 283 евро
и за Ф. Фериа- сумите 41 847 евро и 41 283 евро/. Твърдят, че ответникът като продавач по
процесните договори е в неизпълнение на задълженията си за завършване на
строителството и въвеждане на сградата в експлоатация, както и на задължението по т.ІІІ от нотариалните
актове за заличаване на учредените ипотеки върху закупените от молителите
недвижими имоти, поради което дължи договореното обезщетение в размер на
платената част от цената, както и още 10%
от цялата продажна цена.
С оглед изложеното, молителите претендираа да
бъде постановено решение по реда на чл.630, ал.1 от ТЗ за обявяване на
ответното дружество в неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост и
откриване на производство по несъстоятелност.
Присъединеният
кредитор „Б.П.Б.” АД твърди, че ответното дружество дължи по договор за
инвестиционен кредит №401/2007 от 05.04.2007г. и анекси към него към
26.04.2012г. сумата 7 863 086.41 евро; по договор за инвестиционен кредит №007/2008
от 07.01.2008г. и анекси към него към 26.04.2012г. сумата
2 113 789.03 евро и по договор за оборотен кредит №008/2008 от
07.01.2008г. и анексите към него към 26.04.2012г. сумата 544 065.14 евро.
След м.април 2012г. дружеството спира плащанията по договорите поради изпадане
в трайно състояние на неплатежоспособност.
Претендира постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ, както и
присъждане на разноските по делото.
Ответникът „В.-Б.”
ЕООД оспорва молбата. Оспорва наличието
на процесните задължения към молителите физически лица, като твърди, че не е
налице нито една от хипотезите на т.ІІІ от процесните договори за присъждане на
неустойки. Оспорва да е в състояние на
неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
14.12.2009г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №149, том ІІІ,
рег.№4620, дело №482/2009г., като купувачът Р.Р.Б.
купува от ответното дружество описания недвижим имот за сумата 37 726.66 евро без ДДС, като
90% са платени преди подписването на договора, а остатъкът от 4 527 евро с
ДДС се дължи от купувача при сбъдване на условията по т.V от договора.
На
14.12.2009г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №148, том ІІІ,
рег.№4619, дело №481/2009г., като купувачът П.Х. А.Д.Р.
купува от ответното дружество описания недвижим имот за сумата 34 403.33 евро без ДДС, като 90% са
платени преди подписването на договора, а остатъкът от 4 128 евро с ДДС се дължи
от купувача при сбъдване на условията по т.V от договора.
На 14.12.2009г.
е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №**,
том ІІІ, рег.№4621, дело №483/2009г., като купувачът Ф.Л. М.Ф. купува от ответното дружество
описаните недвижими имоти: първия за сумата
34 873.33 евро без ДДС, като 90% са платени преди подписването на
договора, а остатъкът от 4 185 евро с ДДС се дължи от купувача при сбъдване на
условията по т.V от договора, а втория за сумата 34 403.33 евро, като 90%
са платени преди подписването на договора, а остатъкът от 4 128 евро с ДДС
се дължи от купувача при сбъдване на условията по т.V от договора.
В т.ІІІ
и в трите описани по-горе нотариални актове е договорено, че продавачът дължи
на купувача платеното по договорите, ведно с неустойка от 10% от продажната
цена, ако купувачът бъде съдебно отстранен или някое от заявените в т.ІІІ
обстоятелства се окаже невярно. Заявените обстоятелства са: продавачът е
единствен титуляр на правото на собственост върху описания недвижим имот;
правото на собственост или други вещни права не са отчуждавани до момента на
сключване на договора; продавачът не е упълномощавал трето лице за продажбата
им; имотите не са ипотекирани с изключение на ипотеки, учредени в полза на „Б.П.Б.”
АД по описаните нотариални актове, които ипотеки продавачът се задължава да
бъдат заличени в срок от 7 месеца от сключване на договора; няма наложени
възбрани или други вещни тежести; неприключили съдебни спорове, учредени в
полза на трети лица ограничени вещни права или договори за наем и заем за
послужване, няма реституционни искове, обезпечителни и изпълнителни
производства.
Няма
спор, че ипотеките върху закупените от молителите недвижими имоти, учредени в
полза на „Б.П.Б.” АД и декларирани в
т.ІІІ на договорите, не са заличени.
Между „Б.П.Б.” АД-
кредитодател и ответното дружество- кредитополучател са сключени: договор за
инвестиционен кредит №401/2007 от 05.04.2007г. и анекси към него; договор за
инвестиционен кредит №007/2008 от 07.01.2008г. и анекси към него; договор
за оборотен кредит №008/2008 от 07.01.2008г. и анекси към него.
Към договор
инвестиционен кредит №401/2007 от 05.04.2007г. е подписан анекс
№15/28.03.2012г., с който страните приемат, че към 28.03.2012г.
кредитополучателят е в просрочие на задълженията си в общ размер на 4 170 140.04 евро /просрочена
главница, просрочени лихви, наказателни лихви и просрочени такси/. За част от
задълженията /просрочени към м.12.2011г./ се определя нов падеж- 20.04.2012г.
Видно от приложената справка за дължими сума по договора към 26.04.2012г.,
общият размер на задълженията е
7 863 086.41 евро, от която сума редовната главница е
3 360 472.02 евро, а просрочените задължения- 4 502 614.20
евро.
Към
договор за инвестиционен кредит №007/2008 от 07.01.2008г. е сключен анекс
№14/28.03.2012г., с който страните приемат, че към 28.03.2012г.
кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към банката в размер на
1 214 439.18 евро /просрочена главница, просрочени лихви и
наказателни лихви/. За част от задълженията, просрочени към м.декември 2011г.,
е договорен нов падеж – 15.04.2012г. Видно от представената справка към
26.04.2012г. общият размер на задълженията е 2 113 789.03 евро, от
която сума 780 857.03 евро е редовна главница, а останалата част от
1 332 932.00 евро са просрочени задължения.
Към договор
инвестиционен кредит №008/2008 от 07.01.2008г. е подписан анекс
№10/28.10.2011г., с който страните се
договарят срокът за ползване и
издължаване на кредита да се удължи до 30.11.2011г. От представената справка е
видно, че към 26.04.2012г. по този договор кредитополучателят дължи сумата
544 065.14 евро /главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и
такси/.
От представените ГФО
и заключенията на ССЕ се установява, че вземанията на молителите не са осчетоводени
от ответното дружество. Вземанията на „Б.П.Б.” АД по описаните по-горе договори
за кредит са осчетоводени правилно при сключването като дългосрочни, а тези за
лихви и такси- като краткосрочни. Би следвало преди настъпването на падежа да
бъдат осчетоводени изцяло като краткосрочни, което не е направено към
31.12.2011г. и 31.12.2012г
Изчислени са
показателите за ликвидност и автономност, като ликвидността е показател за
способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите, а
автономността – за финансовото състояние на фирмата, т.е. способността й да
посреща дълготрайните си задължения.
КОЛ е отношение
между КМА и краткосрочните задължения
/до 1год./ и показва способността на дружеството да погасява текущите си задължения
с всички краткотрайни активи /материални запаси, вземания, финансови активи и
парични средства/. При норматив на общата ликвидност 1.000, на база балансите за периода 2007-2012г.
всички коефициенти на обща ликвидност са
над оптималните стойности, като през
2010г.-2012г. има тенденция към намаление на стойностите.
Коефициентът на
бърза ликвидност /КБЛ/, като съотношение между КМА без материалните запаси от
една страна и краткотрайните задължения от друга, за изследвания период също е над оптималните
стойности.
Коефициентът на
автономност като количествена характеристика на степента на финансова
независимост на дружеството от кредиторите, при норматив 0.33 за целия
изследван период е много под оптималните стойности, като към 31.12.2010г. е
0.028, към 31.12.2011г.- 0.003, а към 31.12.2012г.-0.00004. Налице е
декапитализация на дружеството, като стойността на собствения капитал е
отрицателно число.
Коефициентът на
задллъжнялост показва висока степен на задлъжнялост, като е налице трайна
тенденция на влошаване на показателите. Към 31.12.2012г. коефициентът на
задлъжнялост е вече 23 355 при референтна
стойност до 3.00.
С оглед констатациите на вещото лице, че към
31.12.2011г. задълженията на ответника по договорите за кредит с „Б.П.Б.” АД
/по договор за кредит №401/2007г. и анекс №15 главницата в размер на
6 782 500 евро е със срок за погасяване 28.04.20012г.; по договор за инвестиционен кредит
№007/2008г. и анекс №14 главницата в размер на 1 822 000 евро е със
срок за погасяване 15.04.2012г. и по договор за оборотен кредит №008/2008г.
главницата в размер на 455 000 евро
е със срок за погасяване 30.11.2012г./ би следвало да се осчетоводят
като краткосрочни, а не като дългосрочни, както и с оглед установеното
неправилно осчетоводяване на част от предоставената от ответника финансова
помощ като текущи активи /краткосрочни вземания/, а не като дългосрочни
финансови активи /към 31.12.2011г. текущите активи следва да се намалят с
4 293 хил.лв./, е изготвен алтернативен вариант на коефициентите на
ликвидност, автономност и задлъжнялост. Съдът изцяло кредитира алтернативния
вариант, като отразяващ действителното
финансово-икономическо състояние на дружеството. Към 31.12.2011г. КОЛ е 0.79, КБЛ е 0.017, а
КНЛ и КАЛ- 0.0013. Към 31.12.2012г. не е изчислен алтернативен вариант, но
видно от допълнителното заключение на експертизата /21.11.2013г./ всички
показатели към 31.12.2012г. се влошават.
Ответното дружество
има ДМА на стойност 27 402 470 лева, видно от приетата съдебно-оценителна
експертиза.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
Между молителите
физически лица от една страна и ответното дружество от друга са възникнали
валидни облигационни отношения въз основа на сключените договори за продажба
на недвижими имоти. Налице са едностранни търговски сделки, тъй като ответното
дружество продава недвижими имоти по занятие, т.е. това е част от търговската
му дейност. Между страните няма спор, че
ответникът- продавач е в неизпълнение на поетото в т.ІІІ от описаните по-горе
нотариални актове задължение за заличаване в 7-месечен срок на учредените върху
продадените недвижими имоти ипотеки в полза на „Б.П.Б.” АД. Спорно е дали е
договорена неустойка за обезщетяване на вредите от това неизпълнение.
Съдът намира претенциите на купувачите с основание
чл.92 ЗЗД за неоснователни. Видно от клаузата на т.ІІІ от договорите за
продажба продавачът носи отговорност за
плащане на неустойка само в два слчуая- при евикция и при деклариране на неверни
обстоятелства. Нито се твърди от молителите, нито се доказва да са декларирани
неверни обстоятелства, като продавачът изрично е обявил,че върху имотите има
вписани ипотеки в полза на „Б.П.Б.” АД. Не е договорена неустоечна клауза при
неизпълнение на поетото задължение за заличаване на ипотеките в определения
срок. Поемането на задължение не може да се квалифицира като деклариране на
невярно обстоятелство.
Предвид изложеното и
независимо от установяването на неизпълнението на договорните задължения на
ответника като продавач, претенциите за плащане на неустойка по т.ІІІ от
договорите за продажба на недвижими имоти, са неоснователни. Молителите Р.Р.Б., П.Х.
А.Д.Р. и Ф.Л. М.Ф. нямат качеството кредитори по търговска сделка по отношение
на ответника, поради което нямат и активната материално-правна легитимация да
претендират установяване неплатежоспособността и откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството.
Активно
легетимирано лице по чл.625 ТЗ е присъединеният кредитор „Б.П.Б.” АД, който има
валидно възникнали и изискуеми вземания срещу ответника, поризтичащи от
договори за банков кредит, които са абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.2 вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. По безспорен начин се установява, че към 28.03.2012г., когато са подписани
последните анекси към трите договора за кредит, ответникът - кредитополучател дължи на банката: по договор инвестиционен
кредит №401/2007 от 05.04.2007г. просрочени
главници, лихви и такси в общ
размер на 4 170 140.04 евро, по договор за инвестиционен кредит №007/2008 от
07.01.2008г. просрочени главници, лихви
и такси в общ размер на
1 214 439.18 евро и по договор за инвестиционен кредит №008/2008 от 07.01.2008г.
сумата 544 065.14 евро /главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва
и такси/.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в
полза на присъединения кредитор срещу ответника съществуват изискуеми парични
задължения по търговска сделка в размерите, посочени в молбата, т.е. молителят е
активно легитимиран по молбата по чл.625 от ТЗ.
Преценявайки
доказателствата по делото, съдът намира, че се установява състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията
на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под
„спиране на плащанията” по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност. В настоящия случай, ответникът е спрял плащанията на
изискуеми парични вземания по търговска сделка с молителя, поради което на
основание чл.608 ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност
по отношение на длъжника.
В тежест
на ответника е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да
стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да
погасява задълженията си.
От
представените ГФО и заключението на СИЕ се установява влошено финансово и
икономическо състояние на молителя към
31.12.2011г. При анализа на финансовото и икономическото
състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови
показатели.
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като отношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните
или текущи задължения на предприятието.
На
следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което от своя
страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието.
Съдът приема, че
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. КОЛ дава възможност да се
оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА. КОЛ към 31.12.2011г. и към 31.12.2012г. е
много под 1 /единица/, т.е. краткосрочните задължения са с по-голям
размер от КА. Помощните коефициенти за ликвидност през целия
изследван период са под нормативите.
Коефициентът на финансова автономност за целия изследван период 2007-2012г. сочи, че молителят не е в
състояние да посрещне и дългосрочните си задължения. Дружеството е напълно декапитализирано.
Предвид
осъществяването на състава на чл.630, ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По
аргумент на чл.608, ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на
понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е
датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично
вземане по търговска сделка. Ето защо за
начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 15.04.2012г., когато е налице както изискуемо
парично задължение от посочените по-горе / по договор за инвестиционен кредит
№007/2008г. и анекс №14 главницата в размер на 1 822 000 евро е със
срок за погасяване 15.04.2012г./ , така и
спиране на плащанията поради
невъзможност на длъжника да ги поеме, т.е. поради трайно
влошено финансово-икономическо състояние.
С
оглед изхода на делото на присъединения кредитор следва да се присъдят и
направените по делото разноски.
Водим
от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА по молба на присъединения кредитор „Б.П.Б.” АД НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „В.-Б.” ЕООД, ЕИК *********, гр.С. и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 15.04.2012г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „В.-Б.” ЕООД, ЕИК *********, гр.С..
НАЗНАЧАВА
за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „В.-Б.” ЕООД, ЕИК *********, гр.С. Р.П.Т.,***,
офис №*, като определя месечно възнаграждение
в размер на 1 000.00 лева.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „В.-Б.”
ЕООД, ЕИК *********, гр.С. за 27.06.2014г. от 15.30 часа в Съдебна
палата, гр. С., бул. „В.” №*,
СГС.
ОСЪЖДА „В.-Б.”
ЕООД, ЕИК *********, гр.С. да плати на „Б.П.Б.”
АД сумата 25 150 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл.625 ТЗ на Р.Р.Б., П.Х. А.Д.Р.
и Ф.Л. М.Ф., граждани на Кралство И., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: