Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 3186
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със съединени, при
условията на евентуалност установителни искове с правна квалификация чл. 694,
ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ищецът „И.“ ООД твърди, че е кредитор на
ответното дружество, което е в производство по несъстоятелност. Твърди, че с
решение № 1816 от 09.11.2015 г., постановено по т. д. №4095/2014г., СГС е
обявена неплатежоспособността на „П.к.“ ООД с начална дата 09.11.2015 г. и е
открито производството по несъстоятелност на дружеството. Твърди, че с
молба вх. № 154838/11.12.2015 г., на основание чл. 685 ТЗ е предявил спрямо длъжника „П.к.“ ООД,
необезпечено парично вземане в размер на 1 212 935 лева без ДДС, за извършени в
периода м. март 2012 г. – м. юни 2014 г. СМР по договор за строителство от
01.03.2012 г. Твърди, че синдикът на дружеството е включил в списъка на
неприети вземания, предявеното от „И.“ ООД вземане. В срока по чл. 690 ТЗ, „И.“
ООД е възразило срещу включването на предявеното вземане в списъка на
неприетите вземания. С определение №2265/21.04.2016 г., по т. д. № 4095/2014
г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, Съдът е оставил без уважение
възражението на „И.“ ООД срещу списъка на неприетите вземания в производството
по несъстоятелност на „П.к.“ ООД. Твърди, че на 04.06.2010 г. между „П.к.“ ООД,
в качеството на възложител и „И.“ ООД, в качеството на изпълнител, е сключен
договор за строителство № СМР/07/10/ДГ за извършване на СМР за обект - жилищна сграда в УПИ XII-2914 и
жилищна сграда в УПИ-2915 от квартал 591, кв. „Дружба- 3“, гр. Русе. На 01.03.2011 г. между страните е подписан
договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД, като в изпълнение на спогодбата ответното
дружество е прехвърлило на „И.“ ООД самостоятелните обекти, уговорени в
договора за спогодба, с което се погасяват задълженията на „П.к.“ ООД ООД /н/
към дружеството ищец. Твърди, че процесните самостоятелни обекти, находящи се в
гореописаните УПИ-та са поделени между двете дружества. Твърди, че в изпълнение
на договора за спогодба на 01.03.2012 г. между страните е сключен нов договор
за строителство, чрез който уреждат отношенията си по повод финансирането на
необходимите за завършването СМР по процесните сгради. Твърди изпълнение на
задълженията си по договора за строителство от 01.03.2012 г., в резултат на
което са извършени значителни по обем СМР в периода м. март 2012 г. – м. юни
2014 г. Твърди, че стойността на извършените СМР възлиза на 2 127 957.78 лева
без ДДС. Твърди, че строително- монтажните работи са извършвани в целите
сгради, предмет на договора за строителство в общите части на сградите и в
самостоятелните обекти собственост, както на дружеството ищец, така и на
дружеството ответник. Твърди, че съгласно уговореното в договора за
строителство „П.к.“ ООД /н/ дължи 57 % от общата стойност на извършените СМР,
която сума се равнява на 1 212 935 лева без ДДС. Твърди неизпълнение на
задължението на ответното дружество да заплати дължимите суми. Отбелязва, че
извършените СМР не са актувани и не са осчетоводени от „И.“ ООД, като парични
вземания спрямо длъжника „П.к.“ ООД /н/. Твърди, че дружеството ответник е
отказвало да подписва предоставените му актове - образец 19 за извършени СМР по
договора за строителство, поради влошени отношения между дружествата. Твърди,
че предвид факта, че е собственик на самостоятелни обекти в сградите и
съответно нуждата от завършване на същите и въвеждането им в експлоатация, „И.“
ООД е продължило изпълнението на договора. Посочва, че актуването и
фактурирането на дължимите от „П.к.“ ООД /н/ суми би довело до възникването на
значителни по размер задължения за заплащане на ДДС без получаването на
насрещна парична престация и би могло да доведе до неплатежоспособността на „И.“
ООД. Счита, че вземането към „П.к.“ ООД /н/ е изискуемо, тъй като „И.“ ООД е
извършило договорените и възложени му СМР. Посочва, че дори вземането на
ищцовото дружество да не е било изискуемо, неговата изискуемост следва да
настъпи по силата на чл. 617, ал. 1 ТЗ. Счита, че длъжникът не може да парира
изискуемостта на вземането на изпълнителя чрез отказа да подпише Акт-образец 19
за извършени СМР, приемо-предавателен протокол или други документи. При
условията на евентуалност поддържа, че извършените СМР са предприети и в
собствен интерес на ищеца по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и ответникът отговаря
спрямо ищцовото дружество за заплащането на процесната сума, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД до размера на обогатяването
си. Евентуално, поддържа, че „И.“ ООД се е обеднило със стойността на
извършените от него СМР, а ответникът се е обогатил за негова сметка без правно
основание. Ето защо иска да бъде постановено решение, с което да се установи
съществуването на предявеното от „И.“ ООД
необезпечено вземане към „П.к.“ ООД /н/, в размер на 1 212 935 лева без
ДДС за извършени от „И.“ ООД в периода
месец март 2012 г. – месец юни 2014 г., строително монтажни работи по договор
за строителство от 01.03.2012 г., евентуално на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
водене на чужда работа без пълномощие, евентуално на основание чл. 59 ЗЗД, с
чиято стойност ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил без правно
основание. В хода на устните състезания моли да бъде уважен главния иск с
договорно основание.
Ответникът „П.к.“ ООД - в несъстоятелност, не подава отговор на исковата
молба. Ответникът
не взема становище по иска и в хода на производството.
Конституираният, на основание чл. 694,
ал. 4 от ТЗ, синдик на „П.к.“ ООД - в несъстоятелност, подава отговор, с който оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Предявеният иск
e процесуално допустим – ищецът е активно легитимиран да предяви
установителната претенция, искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на
вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно основание чл.694 от
Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица - кредитор
и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай главният иск е предявен
от кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен
интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да
се приеме за установено по отношение на участващите в производството по
несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът, като и останалите кредитори, че
притежава вземане на договорно основание в размера на претендираната от него
сума. Относно допустимостта на предявените при условията на
евентуалност установителни искове, настоящият съдебен състав е обвързан от
произнасянето на ВКС, ІІ ТО, с
определение № 68/08.02.2017 г., по ч.т.д. № 2116/2016 г., съгласно което следва
да се приеме, че синдикът се е произнесъл и по трите основания за възникване на
вземането в размер на 1212935 лева, доколкото и трите поддържани основания
кредиторът извежда от наличието на сключен договор за строителство.
В производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в
тежест на ищеца е да установи съществуването на всички обстоятелства, от които
произтича претендираното вземане, включително, че са спазени правилата,
установени в закона относно предявяването на процесните вземания. В случая
страните не спорят относно обстоятелството, че процесното необезпечено вземане
срещу ответника в размер на 1 212 935 лева без ДДС е предявено в сроковете и по
реда, установен в чл. 685, ал. 2 от ГПК.
Спорно между страните е обстоятелството съществува ли такова вземане. За
установяване съществуването на това вземане ищецът ангажира писмени и гласни
доказателства, както и експертни заключения.
От приетите по делото писмени
доказателства, показанията на свидетеля Д.Х.Г., заключението на вещото лице В.П.
по съдебно-счетоводната експертиза и основното и допълнително заключение на
вещото лице Е.Ц. по съдебно-техническата и съдебно-оценителна експретизи, които
неоспорени от страните заключения Съдът приема за компетентно и безпристрастно
дадени, се установява следното:
На 01.03.2011 г. между ищеца и ответника
е сключена спогодба, с която страните
уреждат отношенията си във връзка с договор за строителство № СМР/07/10/ДГ от
04.06.2010 г. Установено е, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на извършени и приети без възражения СМР на
обща стойност от 1733900 лева, което задължение ще бъде хогасено чрез
прехвърляне в собственост на ищеца на 46 самостоятелни обекта- недвижими имоти
на етап „груб строеж“, находящи се в жилищна сграда, която ще се построи в ПИ с
идентификатор 63427.4.2959, гр. Русе, кв. „Дружба- 3“ и 51 самостоятелни
обекта- недвижими имоти на етап „груб строеж“, находящи се в жилищна сграда,
която ще се построи в ПИ с идентификатор 63427.4.2960, гр. Русе, кв. „Дружба-
3“, гр. Русе. Страните постигат съгласие за продължаването на СМР в
гореописаните сгради да бъдат подписани нови отделни договори. В изпълнение на
тази договореност е подписан договор за строителство от 01.03.2012 г., съгласно
който ищецът се е задължил да извърши строителство на двете сгради, включително
и като използва подизпълнители за различните и специфични видове работа, като
ответникът ще финансира 57 % от общата стойност на СМР, а останалите 47 % ще
бъдат поети от ищеца. Стойността на довършителните работи, съгласно приложение
№ 1 към договора е 2166620 лева.
За сградите има подписани актове за
приемане на конструкцията, съответно от 27.06.2011 г. /сграда в УПИ ХІІ-2914/ и
от 18.04.2011 г. /сграда в УПИ ХІІІ-2915/. Вещото лице Ц. е извършило оглед на
място на сградите и е констатирало степента на завършеност на същите в
основното заключение на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е
съпоставило описаните от ищеца в количествено-стойностната сметка, изготвена
през м. май 2015 г. /стр 13 – 22 вкл. от делото/ СМР с представените по делото
писмени доказателсва и констатациите си от огледа на място и е дало детйлно
описание на изпълнените на място СМР по отделните части – архитектурна, ВиК,
електро и ОВ, както и стойността на тези СМР по средни пазарни цени към 31.12.2013
г. на обща стойност от 2095701 лева, съответно по архитектурната част – общо за
двете сгради 1508930 лева; по ВиК част част – общо за двете сгради 176350 лева;
по елекро част – общо за двете сгради 288669 лева и по ОВ част – общо за двете
сгради 121752 лева. Ако извършените СМР по двете сгради се оценят по цените, посочени
в приложението към договора и количествено-стойностната сметка от м.май 2015 г.,
то стойността на извършените СМР възлиза на 2039306 лева.
Синдикът
на ответника не разполага с информация
или документи, от които да е видно да са осчетоводявани фактури или други
документи, издадени от „И.“ ООД за
извършването на СМР или доставки на стоки, описани в количествено-стойностна
сметка от м. май 2015г. От извършената от
вещото лице П. проверка в счетоводството
на ищеца се установява, че няма осчетоводени първични документи
за извършени СМР от ищеца поради липса на
съставен Протокол обр. 19, приет и подписан от ищеца и ответника по делото, който
да определи видовете по обем и стойност извършени и приети СМР, както и да
определи датата на данъчното събитие. Ето защо поради при липсата на стойност
на приетата услуга и датата на данъчното събитие данъчна фактура не е издадена. Осчетоводените
от ищеца разходи във връзка със СМР по
процесиите сгради и доставката на стоки/материали, свързани с тези сгради и
датите на съответните първични счетоводни документи във връзка с така
осчетоводените разходи за периода от 01.03.2012г. до 30.06.2014г. са в размер
на 3 090 176.49 лв. Така
извършените и осчетоводени от ищеца
разходи са обособени и се водят
аналитично в счетоводството на ищеца за обекта с двете сгради.
Г.работи в „И.“ ООД като технически
ръководител, а през периода 2012-2014 г.
е работел в същото дружество като групов технически ръководител. Дружеството е
доста голямо, с много обекти и неговата длъжност била да координира работата
между техническите ръководители на съответните обекти, като връзка между
ръководителите на обекти и ръководството. Свидетелят се занимавал и с организация на снабдяването по обекти на
фирмата, като по-големите обекти имали технически ръководители, които пряко
отговаряли за съответния обект. „И.“ ООД
основно се занимава със строителство и главно жилищно строителство. Свидетелят е участвал
при изграждането на всички обекти, както и на двете сгради в кв. „Дружба“ в гр.
Русе от началото до момента на
изпълняване на голяма част от довършителните работи. През 2011 г. бил изпълнен груб строеж на двете сгради и почнали
да се изпълняват довършителните работи на сградите, като зидарски работи, инсталациите, съответно електро и ВиК част,
отопление и вентилация. Всички довършителни работи, които били извършени през
периода от март 2012 до юли 2014 г. на обекта са изпълнени от „И.“ ООД, като определени
работи и малка част от общо извършените работи „И.“ ООД възлагал и на външни подизпълнители. Свидетелят заявява, че описаните работи в
количествено-стойностната сметка /стр.13-22 вкл. от делото/ са извършени от „И.“ ООД. Грнитогресът бил
изпълнен в двете сгради – общи части, по коридори, стълбищни клетки и външни
балкони. Била изпълнена и ел.
инсталацията, като след завършване на мазилките и довършителните работи,
поставили и осветителни тела по терасите.
При извършване на дейностите е имало представител на ответника и са
правени протоколи, въз основа на които са направени отчетни актове за
извършените СМР. След април-май 2014 г. отношенията между ищцовото дружеството
и ответника се влошили, поради което в края на строителството ответникът
отказвал да подписва каквото и да било, поради което не за всички извършени
работи има съставени протоколи за приемането им.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.,
съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, след като съобрази, че показанията са
логически обосновани и вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал. Следва да се отбележи още, че обстоятелствата, за които свидетелства Г. са
възприети лично и непосредствено от него.
От събраните
по делото доказателства се установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между ищеца и ответника, породено от договор за строителство от 01.03.2012 г., с типичното за договор за
изработка съдържание. По този договор ответникът възложител има задължението да приеме работата, ако тя съответства на
уговореното, като при приемане на работа може да направи възражения /ако има
такива/ във връзка с констатирано
неточно или лошо изпълнение на работата. В случая ответникът не е
ангажирал доказателства, че е изпълнил това свое задължение. Поради
неизпълнение на това задължение не са съставени и актове образец 19, в
съответствие с клаузите на процесния
договор за СМР за начина на отчитане на изпълнените СМР. Същевременно от
представените от ищеца доказателства /експертни заключения и свидетелски
показания/ се установява, че в изпълнение на договора ищецът е изпълнил СМР на
обща стойност 2039306 лева, която
стойност съответства на цените, посочени в приложението към договора и средно пазарните цени
към 2012 г. Съласно постигнатото от страните съгласие ответникът дължи 57 % от
общата стойност на СМР или 1162404.42 лева.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не представи доказателства да е платил на ищеца
дължимото възнаграждение за изпълнените
възложени с договора работи, поради което предявеният иск е основателен и
доказан за сумата от 1162404.42 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 1 212 935 лева.
Предвид уважаването на главния иск, Съдът
не следва да разглежда предявените при условията на евентуалност искове от
ищеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Съда дължимата за уважената част на иска държавна такса в размер на 11624.04 лв., а ищецът дължимата за отхвърлената част
на иска държавна такса в размер на 505.31 лева
Ищецът
не е заявил искане за разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на „П.к.“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, съществуването на вземане на кредитора „И.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, в размер на 1 162 404.42 лева /един милион сто шестдесет и
две хиляди четиристотин и четири лева и 42 ст./, представляващо дължимо от „П.к.“
ООД - в
несъстоятелност възнаграждение без ДДС за извършени от „И.“ ООД
строително-монтажни работи по договор за строителство от 01.03.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 1 212 935 лева.
ОСЪЖДА „П.к.“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати по
сметка на Софийски градски
съд държавна такса за уважената
част на иска в размер на 11624.04 лева /единадесет хиляди шестстотин двадесет
и четири лева и 4 ст./.
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за отхвърлената част на иска в размер на 505.31 лева /петстотин и пет лева и 31 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: