№ 567
гр. Русе, 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20214520106843 по описа за 2021 година
Ищеца АН. СТ. К. твърди, че на 14.03.2021г. вървяла по ул. „Т***“ в гр. Русе и в
близост до кръстовището с ул. „Р****“, от дясната страна, в посока Халите, се спънала в
надигнати плочки на тротоара и ударила главата си. Имала силни болки, световъртеж и
гадене. С чужда помощ успяла да стане и да се придвижи до дома си. Поради удара в главата
се наложило да си направи „скенер диагностика“. След падането на дясната буза й се
образувало кръвонасядане с размери 13,5х8,5 см, което обхванало челото, клепача и скулата.
При падането си счупила очилата. Физическото й възстановяване продължило около три
месеца но продължавала да изпитва болки и страдания и към момента на депозиране на
исковата молба (16.12.2021г.) Тротоарът на който ищцата се спънала и паднала не бил
ремонтиран. Налага й се ежедневно да минава по него със страх, че отново може да падне и
да получи по сериозно увреждане. Това я кара да се движи по пътното платно, което също е
рисково. В резултат на падането и удара в главата ищцата претърпяла вреди изразяващи се в
световъртеж и гадене, кръвонасядане в дясната част на главата обхващащо бузата, челото,
клепача и скулата, подутина на дясната вежда и под дясната скула. Продължително време
изпитвала болки и се страхувала от ново падане.
Ищцата счита, че ответникът- Община Русе, като собственик на тротоара, на който се е
случило падането, носи отговорност за неговата поддръжка, поради което А.К. иска
ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2500 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 215 лева изразяващи се в
разходи за възстановяване на счупени очила, разходи за „скенер диагностика“ и разходи за
съдебномедицинско освидетелстване.
1
Община Русе оспорва иска. Навежда доводи за недоказаност на претенцията. Възразява
срещу размера на претенцията за неимуществени вреди, който намира за прекомерен. Прави
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Правна квалификация на правата претендирани от ищеца и на насрещните права и
възражения на ответника:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД- за обезщетяване на вреди от
юридическо лице поради неизпълнение на задължения, които са му вменени по закон.
Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. За да направи правната
квалификация на иска и за разграничаване от претенцията по чл.50 от ЗЗД съдът изхожда от
указанията дадени в т.3 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС. Съгласно
посоченото постановление когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или
чл.49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от
свойствата на самата вещ, отговорността е по чл.50 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че
падането на ищцата и последвалите негативни последици не са свързани с някакви особени
обичайно присъщи свойства на тротоара, по който се е придвижвала, а с факта, че той е бил
увреден и по него е имало надигнати плочки, въпреки съществуващото задължение за
ответника да поддържа тротоара в добро състояние. Следователно претенцията следва да се
квалифицира като такава по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД.
От фактическа страна относно механизмът на настъпване на инцидента съдът намира
за установено следното:
Около средата на месец март 2021 година ищцата излязла от дома, в който живее на ул.
Р**** в гр. Русе заедно със свидетеля К. Т. на пазар, като двамата излезли през изхода към
улица „Т***“. На тротоара имало липсващо дърво, чието място е запълнено с парчета
тротоарни плочки, които на места изпъкват и са по-високи. Внезапно ищцата се спънала и
паднала, в който момент свидетеля Томов бил на не повече от два метра от нея. Ищцата
била много уплашена, главата й опирала в земята, очилата й били счупени. Двамата се
върнали обратно в дома като ищцата казала че й се гади и кръвното й налягане след
измерване се оказало повишено. След това двамата отишли с автомобил до болницата и по
собствена преценка решили първо да направят скенер. Впоследствие ищцата изпитвала
главоболие за неуточнен период. Улицата на която станал инцидента е разбита, като по нея
според св. Томов е трудно да се върви, а ремонт не е извършен и към настоящия момент.
При падането ищцата не успяла да се предпази и ударила главата си в земята. Тези
обстоятелства се установяват от показанията на св. К. Т., които съдът кредитира, тъй като те
кореспондират с другите събрани доказателства и по делото няма доказателства, които да ги
опровергават или поставят под съмнение.
По делото е изслушано заключението на съдебномедицински експерт, от което се
установява, че ищцата е получила кръвонасядания по челото в дясно, по клепачите на дясна
буза, дясна скула и дясно око, както и одрасквания и охлузвания на челото в дясно. Тези
увреждания съответстват на падане от собствен ръст и удар в тротоарни плочки, както се
2
описва в исковата молба. При удари в областта на главата е възможно да има главоболие,
световъртеж и гадене за различен период от време, който е индивидуален и обикновено е
между няколко дни и няколко седмици. В медицинската документация на ищцата вещото
лице открива данни за пристъпно главоболие с повишено артериално налягане около година
преди инцидента. Не може да се направи обоснован извод за причината за падането на
ищцата. Към 23.03.2021г. уврежданията са били в процес на възстановяване, като вещото
лице не намира данни, които да сочат, че при А.К. не е настъпило пълно възстановяване.
Няма данни, че тя е получила сътресение на мозъка, включително не се установява такова и
от направения скенер. Възрастните хора са с по-бавни реакции и е възможно да паднат и да
реагират без да се подпрат.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано,
кореспондира с другите събрани доказателства и по делото няма доказателства, които да го
опровергават или поставят под съмнение.
От правна страна по отношение на отговорността на ответника съдът намира следното:
Ищецът претендира обезщетение за вреди, които са произлезли от неизпълнение на
задълженията на ответника да поддържа тротоарите към общинските пътища. При така
заявените факти и при служебното задължение на съда да даде правна квалификация по
делото съдът намира, че релевантни са следните правни норми от Закона за пътищата, на
който закон ищецата се позовава:
чл. 31 от ЗП- „Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините“
чл.5 от ЗП- „ Пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни
елементи: 1. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) обхват на пътя;
2. пътни съоръжения;
3. пътни принадлежности.
(2) Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него
на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата.“
Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗП: 2- "Земно платно" е част от повърхността в обхвата
на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните
ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя.
Безспорно е между страните, че инцидентът се е случил на тротоар към общински път
по смисъла на чл.3 и чл. 8 от ЗП.
Съдът намира за установено, че падането на ищцата е станало на тротоар, който е в
увредено, разбито състояние с множество неравности и създава опасности за пешеходците,
както и че към днешна дата тротоарът продължава да е в същото състояние. Това състояние
3
на тротоара е резултат от неизпълнение на задължението на Община Русе да поддържа
общинските пътища и тротоарите, поради което същата носи отговорност за настъпилите
вреди.
Размер на вредите:
Ищцата е направила разноски в размер на 100 лева за образна диагностика на главата,
75 лева за подмяна на стъклата на очила и 40 лева за съдебномедицинско освидетелстване,
които суми се явяват имуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент и подлежат на
обезщетяване.
По отношение на неимуществените вреди съдът приема за установено, че ищцата е
претърпяла болки и страдания в резултат на удар на главата в тротоара, при падане от
собствен ръст. Изпитвала е световъртеж, гадене, замайване и уплаха. Възстановяването е
станало за неустановен период, който е не по-дълъг от няколко седмици. Съдът съобразява
възрастта на ищцата като фактор, който обосновава по-голям стрес и уплаха за последиците
от такова падане. При съобразяване на всички изброени обстоятелства съдът счита, че
справедливия размер на обезщетението за така очертаните болки и страдания е две хиляди
лева.
Съдът намира възражението на Община Русе за съпричиняване на вредоносния
резултат от увреденото лице за основателно. Инцидента е станал на тротоара, пред дома на
ищцата, който е разбит и с неравни и изпъкнали плочки много преди инцидента, както и
продължава да е в това състояние и до настоящия момент. Ищцата е знаела за състоянието
на тротоара, поради което същата е следвало да се придвижва с повишено внимание, при
което би избегнала инцидента. За това съдът приема, че поведението на ищцата също е част
от причината за настъпването на инцидента, като делът на съпричиняването е ¼, и
обезщетенията следва да се намалят съответно- това за неимуществени вреди от 2000 лева
на 1500 лева, а това за имуществени вреди от 200 лева на 161,25 лева.
Разноски:
Ищцата предявява искове с общ размер 2715 лева, които се уважават до размера
1661,25 лева а за горницата се отхвърлят. Предвид изхода на делото от направените от
ищцата разноски в размер на 850 лева следва да й се присъдят 520,10 лева. Община Русе
също има разноски за процесуално представителство в размер на 300 лева от които следва
да й се присъдят 116,44 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете. След насрещна
компенсация на задълженията за разноски Община Русе следва да заплати на АН. СТ. К.
разноски в размер на 403,66 лева. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” № 6 да заплати на АН. СТ. К.,
с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Л**“ ** обезщетения за вреди настъпили
в резултат на падане и удар на главата на ул. „Т***“ в гр. Русе в близост до кръстовището с
4
ул. „Р****“ на 14.03.2021г, което е настъпило поради неизпълнение на задължението на
Община Русе да поддържа тротоарите на територията на общината, както следва:
1500 лева обезщетение за претърпените болки и страдания, като отхвърля иска над
уважения размер до предявения размер от 2500 лева.
161,25 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в
разходи за образна диагностика на главата, за подмяна на стъклата на очила и за
съдебномедицинско освидетелстване, като отхвърля иска над уважения размер до
предявения размер от 215 лева;
403,66 лева разноски по делото след насрещна компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5