Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
5.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Валентин Борисов
Нели Маринова
при участието на секретаря Надежда Масова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7759 по
описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 18.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 7901/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 120 състав, поправено с решение от 5.06.2020 г., са
отхвърлени като неоснователни предявените от „А.“ ООД- *** /ЕИК *******/ срещу
ЗАД „ОЗК- З.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ установителни искове по чл.422 ГПК
вр. чл.208, ал.1 вр. чл. 215 КЗ /отм./ „и чл.86 ЗЗД“ за установяване дължимост
на сумата 2 820.89 лв.- „изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка "Отговорност на превозвача по
международен автомобилен превоз на стоки", застрахователна полица №
0310-165-2015-00074, със срок на валидност 10.11.2015 г.- 9.11.2016 г., по щета
№ 030-165-007- 2015 г. по описа на ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й
изплащане. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът „А.“ ООД е осъден да
заплати на ответника ЗАД „ОЗК- З.“ АД сумата 350 лева- разноски за исковото производство,
и сумата 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „А.“ ООД- *** /ищец
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за признаване дължимостта на горе-посочената сума-
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата
страна ЗАД „ОЗК- З.“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца
и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.229 КЗ /отм./.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е
чл.208, ал.1 вр. чл.215 КЗ /отм./.
Нормата
на чл.208 КЗ /отм./ урежда отношенията по имуществено З., при което предмет на застрахователна
закрила е определено имуществено благо. В случая процесният застрахователен
договор има за предмет не притежаваните от ищеца моторни превозни средства,
чрез които дружеството осъществява търговската си дейност като превозвач, нито
превозваните с тях стоки, а има за предмет отговорността на „А.“ ООД за вреди
от неизпълнение на договорното задължение за превоз на стоки, извършвани с
посочените в застрахователна полица №
0310-165-2015-00074 превозни средства.
По
отношение на процесното застрахователно правоотношение не намира приложение и
нормата на чл.215 КЗ /отм./, тъй като предмет на застрахователна закрила не е
превозваният от ищеца товар. Към момента на сключване на застрахователния
договор въобще не е съществувала яснота относно конкретните индивидуализиращи
белези на превозваните вещи, които не са описани като предмет на
застрахователна закрила и не е посочена застрахователната им стойност. Предмет
на застрахователна закрила по процесния застрахователен договор е отговорността
на ищеца- в качеството на превозвач, за вреди от неизпълнение на задълженията
му по договор за международен превоз. Освен това процесният застрахователен
договор поражда действие за периода, посочен в сключения договор за застраховка
на отговорността на превозвача, а именно 10.11.2015 г.- 10.11.2016 г., а не от
предаването на товара за превоз, както е при договора за З. срещу рискове на
превоза- чл.215, ал.2 КЗ /отм./, който има за предмет винаги конкретни вещи с
пазарна цена по местоназначение, които се индивидуализират с предаването им на
превозвача.
Независимо
от изложеното, в случая неточната правна квалификация на иска за
застрахователно обезщетение не води до недопустимост на обжалваното решение,
тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по наведеното от ищеца
фактическо основание.
По
въпроса за характера на застрахователния договор „отговорност на превозвача на
товари по шосе” е налице съдебна практика на ВКС /Решение №
27/ 29.07.2016 г. по т.д.№ 2415/ 2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 118 от
20.07.2017 г. по т.д.№ 2179/ 2016 г. на ВКС,ТК, І ТО, постановени по реда на
чл.290 ГПК/, според която "договорът за застраховка, сключен със
застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на
превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на
трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по
занятие, е вид застраховка "Гражданска отговорност". В Приложение №
1 към КЗ /отм./ „Видове застраховки”, раздел II, б.”А”, т.10.2, застраховката
„гражданска отговорност на превозвача с МПС по суша” изрично е посочена като
подвид на застраховката „гражданска отговорност”. Двата вида застрахователни
договори притежават сходни правни характеристики, като разликата между тях
произтича от обстоятелството, че при застраховка „гражданска отговорност” по
правило се покрива отговорността за вреди от непозволено увреждане, а при
процесния застрахователен договор се покриват вреди от неизпълнение на
задължение по договор за превоз.
Предмет
на този вид застрахователен договор е рискът от възникване на отговорност на
превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за
вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Същият покрива риска
от увеличаване пасива на имуществото на застрахования превозвач, поради
възникването на задължение за плащане на обезщетение.
Когато
обект на З.то са стоки, за превоза на които се прилагат правилата на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/,
отговорността на застрахователя по застраховка "Отговорност на
превозвача" е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията.
Предмет
на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на отговорност на
превозвача за вредите от неизпълнение на негово задължение по договор за
международен автомобил превоз, евентуално възникването на пасив в имуществото му,
за който съществува риск да се увеличи в резултат на възникнала за него
отговорност от неизпълнение на задължение по договор за международен
автомобилен превоз. Поради това и за отношенията между страните по
застрахователния договор се прилагат правилата на чл.223- чл.229 КЗ /отм./.
За
процесното застрахователно правоотношение нормата на чл.215 КЗ /отм./ е
неприложима, тъй като предмет на поетата от ответника застрахователна закрила
не е превозваният от ищеца товар. При сключване на застрахователния договор изобщо
не е било ясно, че ще се превозват процесните автомобили, които не са и описани
като предмет на застрахователна закрила в застрахователната полица, в която не
е посочена тяхната застрахователната стойност. Предмет на застрахователна
закрила по процесния застрахователен договор е отговорността на ищеца- в
качеството на превозвач, за вреди от неизпълнение на задълженията му по договор
за международен превоз, а не определени приети за превоз вещи.
За
да възникне в полза на ищеца вземане за застрахователно обезщетение по
застраховка „отговорност на превозвача на товари по шосе”, която е подвид на
застраховката „гражданска отговорност“, е необходимо застрахованият превозвач
да е заплатил обезщетение на третото увредено лице /насрещната страна по
договора за превоз/. Този извод се основава на предвиденото в нормата на чл.229 КЗ /отм./, според която застрахователят дължи обезщетение на застрахования,
когато последният е удовлетворил увреденото лице.
С
изплащане на обезщетение от застрахования превозвач възниква и вредата в
неговото имущество, която подлежи на възмездяване от застрахователя. В случая
от страна на ищеца са направени фактически твърдения, че е изплатил обезщетение
за обезвреда на товародателя, като е провел и съответно доказване в тази
насока.
По
преценка на настоящия въззивен съд фактическият състав на чл.229 КЗ /отм./ е
осъществен, поради което и в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение, произтичащо от процесния договор за застраховка
„отговорност на превозвача на товари по шосе”, представляващ подвид на договора
за застраховка „гражданска отговорност”.
Установява
се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, че между страните е
възникнало валидно договорно правоотношение по договор за застраховка-
застрахователна полица № 0310-165-2015-00074, с предмет на З. отговорността на
застрахования ищец- в качеството му на превозвач на стоки по шосе, за липса или
повреда на стоката, съобразно глава IV от ЧМР Конвенцията и Общите условия на
застрахователя, със срок на застрахователно покритие от 16.00 ч. на 10.11.2015
г. до 16.00 ч. на 10.11.2016 г., през чието време на действие- на 10.11.2015 г.
в 17.45 ч., е настъпило пътно- транспортно произшествие, при което бил увреден превозван
от ищеца товар, а именно лек автомобил „Сеат Леон FR“-
с рама VSSZZZ5FZGR053794, за което застрахованият
заплатил на товародателя разходи за отстраняване на вредите в размер на 1 442.30
евро- с левова равностойност 2 820.89 лв., и предявил претенция към
застрахователя- ответник /преписка по щета № 030-165-007-2015 г./, по която последният
отказал да извърши застрахователно плащане.
Не
е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че в
срока на действие на застрахователното право-отношение между ищеца и третото
лице „Е.Т.Г.“ СРЛ- Румъния е възникнало правоотношение по договор за
международен автомобилен превоз на стоки, по което ищецът е поел задължението
да извърши превоз на стоки- два леки автомобила „Сеат Леон“, от Румъния до
Германия с автовлекач „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ *******и ремарке с рег.№ *******.
Наличието на правоотношение по договор за международен автомобилен превоз се
потвърждава от приложената международна товарителница /CMR/ от
10.11.2015 г, в която се сочи, че „Е.Т.Г.“ СРЛ- Румъния възложило извършването
на превоз на посочените два автомобила, като е удостоверено, че товарът бил
предаден за превоз на ищеца. Товарителницата има доказателствено значение
относно факта на сключен между посочените дружества договор за международен
автомобилен превоз на стоки, като не е спорно, че товарът /стоката/ е предаден
от товародателя на превозвача, за което е съставен и протокол от 10.11.2015 г.,
според който двата автомобила, т.е. стоките по процесния договор за
международен автомобилен превоз, са приети за превоз от ищеца и натоварени на
влекач „Мерцедес Спринтер“ с peг.№ *******, с ремарке „Beschantrailers D2C” с peг.№ *******, визирани в
застрахователния договор от 10.11.2015 г.
Поради
това и отговорността на ищеца- в качеството на превозвач, за вредите от
неизпълнение на задължението по сключения с „Е.Т.Г.“ СРЛ- Румъния договор за
международен автомобилен превоз попада в обхвата на поетата от ответника
застрахователна закрила.
Представени
са по делото доказателства, според които на 10.11.2015 г. в 17.45 ч. било реализирано
пътно- транспортно произшествие, при което специалният автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с peг.№ *******, с полуремарке „Beschantrailers D2C” с peг.№ *******, преминал
под мост, като вследствие на разликата във височините бил увреден лек автомобил
„Сеат Леон FR“ с рама VSSZZZ5FZGR053794, а именно едната от превозваните с
автовлекача стоки /лек автомобил/. Увреждането- според заключението на авто-
техническата експертиза, е настъпило „при съприкосновение на детайли от горната
част на купето на лекия автомобил и грапав предмет- мост“. Поради така
настъпилия инцидент ищецът в качеството на превозвач не е изпълнил възложения
от неговия съконтрахент международен превоз на стоки в указания в заявката-
договор срок- 12.11.2015 г., като не е спорно, че увредената вещ- лек автомобил
е била отремонтирана в автосервиз в Румъния, за което ищецът /превозвач/
заплатил разходи в размер на 1 442.30 евро- с левова равностойност 2 820.89
лв., която именно сума е предмет на заявената от ищеца към ответника претенция
за изплащането на застрахователно обезщетение по процесния застрахователен
договор.
Предвид
посоченото неизпълнение на задължението за превоз, на основание чл.17 от
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/
за ищеца- превозвач е възникнала договорна отговорност към неговия съконтрахент,
която се съизмерява с разходите за отремонтиране на увредената при превоза вещ.
Възникналата
за ищеца отговорност на основание чл.17 от Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/, породена от неизпълнението /неточното
изпълнение/ на задължението по договора за превоз, е факт, който представлява
застрахователно събитие, тъй като води до увреждането на „Е.Т.Г.“ СРЛ, спрямо
когото ищецът е поел задължението да превози стоките от Румъния до Германия.
Пасивът в имуществото на застрахования превозвач /ищец/ е увеличен в резултат
на възникналото задължение за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на
неизпълнение /неточно изпълнение/ на задължението му по договора за
международен превоз. Неизпълнението на договорното задължение, което е
основание за пораждането на отговорност за ищеца- в качеството на превозвач по
договор за международен автомобилен превоз на стоки, е осъществено на 10.11.2015
г., когато поради пътното произшествие настъпва и невъзможността да се изпълни
превозът. Поради това и възникналата за ищеца договорна отговорност- в
качеството му на неизправен превозвач, попада в обхвата на процесния
застрахователен договор, който е с период на действие от 16.00 ч. на 10.11.2015
г. до 16.00 ч. на 10.11.2016 г.
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстнационното производство авто- техническа
експертиза, възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, към
датата на застрахователното събитие- 10.11.2015 г., увреденото МПС е било на 11
дни от датата на първоначална регистрация, като стойността на уврежданията,
определена на база пазарни цени в Република Румъния към датата на
застрахователното събитие, възлиза на 1 442.30 евро- с левова равностойност 2
820.89 лв. За тази сума процесният автомобил е бил отремонтиран в Република
Румъния. Щетата е настъпила при съприкосновение на детайли от горната част на
автомобил „Сеат Лион“ в твърд и грапав предмет- мост. Причината за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на товарния автомобил, който е
предприел преминаване под мост, чиято височина е била по- малка от габаритната
част на товарната композиция, като за избягване на настъпилото увреждане на
товара е следвало водачът да се увери дали товарната композиция /специализиран
за превоз на автомобили превоз- ремарке „Бешантрейлърс Д2Ц“/ не е с по- голяма
габаритна височина от височината на моста.
Според
изпратеното на 13.04.2016 г. до ищеца писмо- отказът на застрахователя- ответник
да извърши застрахователно плащане е обоснован с невъзможността „въз основа на
представената до момента документация да се определи виновността на
застрахованото лице“. Визирайки нормата на чл.17, т.2 от Конвенцията CMR, ответникът
се е позовал на освобождаване на превозвача от отговорност, поради
обстоятелството, че повредата „се дължи на обстоятелства, които превозвачът не
е могъл да избегне, и на последици, които не е могъл да преодолее“.
Неуведомяването
на авариен комисар за събитието и липсата на съставен за него авариен протокол са
въведени като основания за отказа с подадения от застрахователя- ответник
писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. Липсата на авариен протокол, обаче,
в конкретния случай не сочи на извършването на действия от страна на
застрахования, насочени към укриване причините за събитието и на
обстоятелствата, свързани с размера на вредите.
Относно липсата на съставен от авариен комисар авариен протокол за
процесното събитие следва да се отбележи, че не може да се приеме в случая, че
е възникнало право на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ /отм./ да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, поради
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, а именно поради
непредставяне на посоченото доказателство за установяване увреждането на превозвания
товар. Независимо, че в случая от ищеца не е представен съставен от трето
независимо лице авариен протокол, удостоверяващ вида и размера на щетата,
събраните доказателства са достатъчни за установяване на твърдяната щета.
Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./, за да възникне правото на застрахователя да откаже
плащането на обезщетение, следва да е налице причинна връзка между
неизпълнението на задължението /предвидено в закон или в застрахователния
договор, и то да е значително с оглед интереса на застрахователя/, и
настъпилото застрахователно събитие, съответно да се препятства доказването на
обстоятелствата, при които то е настъпило /Решение № 105/ 11.07.2017 г.
по т.д.№ 1325/16 г. на ВКС, І ТО; Решение № 49/ 29.07.2013 г. по т.д. № 840/ 2012
г. на ВКС, І ТО; Решение № 32/ 11.08.2014 г. по т.д.№ 1262/ 2013 г. на ВКС, ІІ ТО;
Решение № 124/ 04.08.2015 г. по т.д.№ 440/ 2014 г. на ВКС, І ТО; Решение №
167/07.02.2017 г. по т.д.№ 1655/ 2015 г. на ВКС, ІІ ТО/.
В конкретния случай покритият застрахователен риск е увреждане на
товар по време на превоз,
като уговореният в ОУ на застрахователното дружество начин за доказване на
заявената пред застрахователя претенция, вкл. чрез представянето на авариен
протокол за установяване вида и размера на щетата, не е основание
неизпълнението на задължението на застрахования да представи на застрахователя
изискуемите според ОУ документи да погаси на това основание правото му на
застрахователно обезщетение /в този смисъл Решение № 47 от 25.06.2020 г. по
т.д.№ 872/ 2019 г. на ВКС, ТК, І ТО/. Отказът на
застрахователя да изплати обезщетение при наличието на посоченото неизпълнение,
каквато клауза е включена в ОУ, подлежи на преценка от решаващия съд съгласно
разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./.
Дори
да се приеме, че предписаното поведение по осигуряване съставянето на авариен
протокол е изискуемо с оглед на добросъвестността, то обстоятелството, че не е
осъществено не може да се приравни на неизпълнение на договорно задължение,
значително за интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, т.2 КЗ /отм./,
да се презюмира причинна връзка между неизпълнението
и затрудняването на доказването на събитието и съответно да обуслови
основателен отказ за изплащането на застрахователно обезщетение. По същите
съображения е неоснователно и възражението на застрахователя, че поведението на
застрахования представлява неправомерно поведение, от което той цели да извлече
ползи за себе си.
Предвид
невъзможността възстановяването на стоката- лек автомобил, да бъде извършено на
местопроизшествието /с оглед посоченото по- горе увреждане/, налага се извод,
че превозвачът е предприел разумни действия, предназначени за ограничаване
размера на вредите по смисъла на чл.225 вр. чл.207, ал.4 КЗ /отм./. Разходите
за тези действия стоят в причинна връзка с поведението на ищеца и представляват
вреда, за която той дължи обезщетение. Не се установява по делото фактическа и
правна обстановка, обосноваваща извод за освобождаване на превозвача от
отговорност да заплати обезщетение за увреждането на товара по време на
превоза, тъй като произшествието е настъпило в резултат на грешка на превозвача
/неправилна преценка на възможността процесната товарна композиция да премине
под мост/, а не на обстоятелства, които не е могъл да избегне, и на последици,
които не е могъл да преодолее- по смисъла на чл.17, пар.2 от Конвенцията CMR,
на която ответното дружество се позовава.
Поради
това и претендираните по делото разходи са предмет както на отговорността на
превозвача, така и на отговорността на застрахователя му по процесната
застраховка /срещу гражданска отговорност/.
Основателността
на предявения по делото иск по чл.229 КЗ /отм./ е предпоставена от изплащането
на обезщетение от ищеца- превозвач на неговия съконтрахент, който понася
вредите от неизпълнението на задължението по договора за международен
автомобилен превоз. В случая задължението за плащане ремонта на увредения
автомобил- в размер на 1442.30 евро, е погасено от ищеца, като по този начин съкотрахентът
му по договора за превоз е бил удовлетворен по смисъла на чл.229 КЗ /отм./,
поради което и фактическият състав на чл.229 КЗ /отм./ е реализиран, съответно
предявеният от „А.“ ООД иск се явява основателен.
Релевантна
стойност за определяне размера на обезщетението е стойността на стоката по
мястото на нейното предаване за превоз, т.е. в Румъния- чл.23 от Конвенцията CMR.
Поради това и относно стойността на дължимото обезщетение следва да бъде взет
предвид определеният в експертното заключение размер на разходите, необходими за
отстраняване на вредите в Румъния, възлизащи на сумата 1 442.30 евро- с левова
равно-стойност 2 820.89 лв.
При
тези съображения, поради несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции
изводи по съществото на спора обжалваното решение, което е неправилно следва да
бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за признаване
дължимостта на сумата 2 820.89 лв.- застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от 14.11.2017 г. /дата на подаването на заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното й изплащане.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи да заплати на
ищеца сумата 883.88 лв.- разноски за първо-инстанционното производство /56.42
лв.- държ. такса, 427.46 лв.- за платено адв. възнаграждение, 400 лв.-
възнаграждения на вещи лица /2 х 200 лв.//, и сумата 385.15 лв.- разноски за
заповедното производство /56.42 лв.- държ. такса, и 328.73 лв.- за платено адв.
възнаграждение/. Посочените разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца,
предвид направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК, са редуцирани до минималните предвидени в Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл.7, ал.2, т.2 и чл.7,
ал.7, размери.
На
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на
въззивника сумата 483.88 лв.- разноски за въззивното производство /56.42 лв.-
държ. такса, и 427.46 лв.- за платено адв. възнаграждение/. Посочените разноски
за адвокатско възнаграждение на въззивника, предвид направеното от насрещната
страна възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, са редуцирани до
минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- чл.7, ал.2, т.2, размер.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 18.12.2018
г., постановено по гр.д.№ 7901/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 120
състав, поправено с решение от 5.06.2020 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от „А.“ ООД- *** /ЕИК *******/ срещу ЗАД „ОЗК- З.“ АД- гр. София
/ЕИК *******/ установителен иск по
чл.422 ГПК вр. чл.229 КЗ /отм./, че ЗАД „ОЗК- З.“ АД- гр. София /ЕИК *******/
дължи на „А.“ ООД- *** /ЕИК *******/
сумата 2 820.89 лв. /две хиляди
осемстотин и двадесет лева и 89 ст./- застрахователно обезщетение, дължимо по
сключен на 10.11.2015 г. договор за застраховка "Отговорност на превозвача
по международен автомобилен превоз на стоки"- застрахователна полица №
0310-165-2015-00074, по щета № 030-165-007-2015 г., за настъпило на 10.11.2015
г. застрахователно събитие- увреждане на товар при осъществяването на
международен превоз с влекач „Мерцедес Спринтер 412Д“ с рег.№ *******по
релацията гр. Питещи- Румъния- гр. Санкт Аугустин- Германия, ведно със
законната лихва от 14.11.2017 г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 80709/ 2017 г. на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД-
гр. София /ЕИК *******/ да заплати
на „А.“ ООД- *** /ЕИК *******/ сумата 883.88
лв. /осемстотин осемдесет и три лева и 88 ст./- разноски за първоинстанционното производство, и сумата 385.15 лв. /триста осемдесет и пет лева и 15 ст./- разноски за заповедното производство
/гр.д.№ 80709/ 2017 г. на СРС, 120 състав/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД-
гр. София /ЕИК *******/ да заплати
на „А.“ ООД- *** /ЕИК *******/ сумата 483.88
лв. /четиристотин осемдесет и три лева и 88 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.