ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25.07.2014г. гр.Бургас
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и пети юли две хиляди
и единадесета година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател: АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 5436 по описа
за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по жалба от П.И.Д. *** против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД –
гр.Бургас. Отправя искане да бъдат премахнати лихвите, съдебните и други такси,
начислени от ответното дружество след приключването на гр.д. № 10700/ 2012г. по
описа на БРС.
След съвкупна
преценка на доводите на ищеца, на събраните доказателства и на разпоредбите на
закона Бургаският районен съд намира за установено следното:
При извършена
служебна справка с посоченото от ищцата ч.гр.д.
№ 10700/ 2012г. по описа на БРС се установява, че по заявление на „ВиК” ЕАД –
гр.Бургас срещу П.И.Д. е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 7020/ 17.12.2012г. за сумата от 267,33 лв. - неплатени
цени за ползвани ВиК услуги, ведно със законната лихва от 14.12.2012г. и
направените съдебни разноски от 125 лв. Заповедта е влязла в сила на
21.12.2013г., след като с влязло в сила решение по чл.422 от ГПК, постановено по
гр.д.№ 1037/ 2013г. по описа на БРС, е установено съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение. С влезлите в сила съдебни решения длъжникът П.Д. е
осъдена да заплати на „ВиК” ЕАД и съдебни разноски в размер на общо 225 лв. –
125 лв. за първоинстанционното производство и 100 лв. – за въззивното.
При тези факти
съдът приема, че въпросите за дължимостта на лихви върху присъдената главница и
на съдебни разноските в производствата по установяване на вземането са
разрешени с влязло в сила съдебно решение и на основание чл.299 ал.1 от ГПК
пререшаването им е недопустимо. Поради това е налице абсолютна процесуална
пречка за допустимостта на новопредявен иск за отричане съществуването на тези
вземания.
Съдът не е
компетентен да се произнесе по искането на П.Д. да бъдат премахнати от
компютърната база данни на ответното дружество начислените за нейния абонатен
номер лихви и съдебни разноски. Това искане няма за предмет установено от
закона право на ищцата, което подлежи на защита по съдебен ред /чл.2 от ГПК/.
По изложените
съображения предявената жалба /иск/ е недопустима и производството по нея
следва да бъде прекратено.
Мотивиран от
горното, на основание чл.130 от ГПК Бургаският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :