№ 41
гр. Свиленград, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Й.ка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. ДА.илова
като разгледа докладваното от Й.ка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20245620100273 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността във връзка
с чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството, при условията на обективно и субективно
съединяване с инцидентен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124
от ГПК. Предявен е насрещен инцидентен положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 124 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Й. К., А. Й. Д., Е. И. П., Д. А. П.,
И. А. П., П. А. П., с която се предявява иск за делба. Ищците твърдят, че заедно с
ответниците Р. Г. П., Й. М. Й., Г. М. Й., Я. М. Г., Л. М. Й. са съсобственици по силата на
наследствено правоприемство като наследници на общите наследодатели Й. А. П., починал
на 18.07.2004 г. и Н.Д. П. починала на 15.01.2008 г. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36110.501.349, находящ се в с. ************, , както и на СГРАДИ разположени в този
имот: Сграда с идентификатор 36110.501.349.1 със застроена площ от 54 квадратни метра,
брой етажи - 1 един с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, Сграда с
идентификатор 36110.501.349.2 със застроена площ от 26 квадратни метра, брой етажи - 1
един с предназначение: селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 36110.501.349.3
със застроена площ от 32 квадратни метра, брой етажи - 1 един с предназначение: друг вид
сграда за обитаване.Тъй като не могли да се поделят извънсъдебно, искат от съда да
постанови решение, с което да допусне до делба имота и сградите в него при следните квоти
20/80 ид.части за Р. Й. К., 20/80 ид.части за А. Й. Д., 5/80 ид. части за Е. И. П., 5/80 ид. части
за Д. А. П., 5/80 ид. части за И. А. П., 5/80 ид. части за П. А. П., 4/80 ид. части за Р. Г. П.,
4/80 ид. части за Й. М. Й., 4/80 ид. части за Г. М. Й., 4/80 ид. части за Л. М. Й. и 4/80 ид.
части за Я. М. Г..
1
Ищците твърдят, че ответникът съделител – Л. М. Й. се снабдил с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 164, том. II, рег. № 2878,
дело № 326/2023 г. по описа на нотариус М. М., рег. № 420 на НК, вписан в Служба по
вписванията – гр. Свиленград с дв. вх. № 1737, вх. рег. № 1747 от 23.05.2022 г., акт № 54,
том.7, дело № 784 е признат за собственик по давност на целия недвижим имот. Ищците
оспорват установените с този нотариален акт права на ответника върху имота, като твърдят,
че Л. Й. не е владял постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно процесния имот в
предвидения по чл. 79 от ЗС десетгодишен срок. Поради което искат от съда на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено по отношение на Л. Й., че ищците са
собственици на основание наследство на 60/80 от процесния недвижим имот и намиращите
се в него сгради. Искат от съда да отмени на основание чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 164, том. II, рег. №
2878, дело № 326/2023 г. по описа на нотариус М. М., рег. № 420 на НК, вписан в Служба по
вписванията – гр. Свиленград с дв. вх. № 1737, вх. рег. № 1747 от 23.05.2022 г., акт № 54,
том.7, дело № 784. Правят доказателствени искания. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които оспорват
предявения иск за делба, както и предявеният положителен установителен иск. Ответниците
Р. П., Й. Й., Г. Й. и Я. Г. не оспорват признатото право на собственост върху процесния имот
въз основа на давностно владение на ответникът Л. М., за което е съставен Нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 164, том. II, рег. №
2878, дело № 326/2023 г. по описа на нотариус М. М., рег. № 420 на НК, вписан в Служба по
вписванията – гр. Свиленград с дв. вх. № 1737, вх. рег. № 1747 от 23.05.2022 г., акт № 54,
том.7, дело № 784. Твърдят, че процесния имот винаги е бил във владение на ответника Л.
Й.. Твърдят, че делба на процесния недвижим имот е недопустима, тъй като имотът не е
съсобствен на страните, а е собственост изцяло на Л. М.. Молят исковете да бъдат
отхвърлени. Правят доказателствени искания. Претендират разноски.
Ответникът Л. Й. също оспорва предявения иск за делба, както и предявеният
положителен установителен иск. Твърди, че е признат за собственик на процесния имот въз
основа на давностно владение, за което е съставен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение № 164, том. II, рег. № 2878, дело №
326/2023 г. по описа на нотариус М. М., рег. № 420 на НК, вписан в Служба по вписванията –
гр. Свиленград с дв. вх. № 1737, вх. рег. № 1747 от 23.05.2022 г., акт № 54, том.7, дело №
784. Твърдят, че процесния имот винаги е бил в негово владение. Твърди, че делба на
процесния недвижим имот е недопустима, тъй като имотът не е съсобствен на страните, а е
собственост изцяло на Л. М.. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави доказателствени
искания. Претендират разноски.
В срока по чл. 211 от ГПК ответникът Л. Й. предявява насрещен иск, с който иска на
основание чл. 124 от ГПК по отношение на Р. Й. К., А. Й. Д., Е. И. П., Д. А. П., И. А. П., П.
А. П. да бъде признато, че ответникът е собственик на недвижимия имот по силата на
давностно владение, което право на собственост е обективирано в Нотариален акт за
2
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 164, том. II, рег. № 2878,
дело № 326/2023 г. по описа на нотариус М. М., рег. № 420 на НК, вписан в Служба по
вписванията – гр. Свиленград с дв. вх. № 1737, вх. рег. № 1747 от 23.05.2022 г., акт № 54,
том.7, дело № 784. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците по насрещния иск,
с който оспорват иска. Оспорват фактическите твърдения в молбата по насрещния иск и
молят същия да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна стрА. следното:
Не се спори между страните, че всички са наследници на общите им наследодатели
Й. А. П., починал на 18.07.2004 г. и Н.Д. П., починала на 15.01.2008 г. Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 021 от 13.03.2024, в което са
посочени всички наследници, след смъртта си наследодателите са оставили четири колена
наследници: на дъщерите им А. Й. Д. и Р. Й. К. и на синовете им АтА.с Й. П. и М. Й. П..
Ищците Е. И. П., Д. А. П., И. А. П., П. А. П. са наследници на АтА.с Й. П. – син на общите
наследодатели, а ответниците Р. Г. П., Й. М. Й., Г. М. Й., Я. М. Г., Л. М. Й. са наследници на
М. Й. П., също син на общите наследодатели.
Видно от представените по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по чл. 19 от Семейния кодекс и по давностно владение № 95, то1, дело № 223/1993
г. на Районен съд – Свиленград, то наследодателите са собственици на преоцените имоти,
които съгласно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36110.501.349, находящ се в с.
************, , както и на СГРАДИ разположени в този имот: Сграда с идентификатор
36110.501.349.1 със застроена площ от 54 квадратни метра, брой етажи - 1 един с
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, Сграда с идентификатор 36110.501.349.2
със застроена площ от 26 квадратни метра, брой етажи - 1 един с предназначение:
селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 36110.501.349.3 със застроена площ от 32
квадратни метра, брой етажи - 1 един с предназначение: друг вид сграда за обитаване,
описани съгласно представените и приети по делото скици на поземлен имот от 25.03.2024 г.
и 20.10.2023 г.
Спорен между страните по делото е въпросът дали Л. М. Й. е стА.л собственик на
процесните имоти въз основа на давностно владение, продължило след смъртта на втората
наследодателка Н.Д. П., починала на 15.01.2008 г. до настоящия момент.
Ответникът и ищец по насрещния иск – Л. М. Й. се снабдил с нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 164, том. II, рег. № 2878, дело №
362/2023 г. по описа на нотариус М. М., рег. № 420 на НК, вписан в Служба по вписванията –
гр. Свиленград с дв. Вх. № 1337, вх. рег. № 1747 от 22.05.2022 г., акт № 54, том.7, дело №
784 е признат за собственик по давност на целия недвижим имот. Прието е като
доказателство нотариалното дело № 326 от 2023 г. по описа на нотариус М. М.. От него се
установява, че обстоятелствената проверка е извършена чрез свидетелите Е. М. (същата и
адвокат по настоящото дело на ответната стрА. и насрещния ищец Л. Й.) и Г. М. Г.ев и Д.А.
Г..
В намиращото се в нотариалното дело удостоверение за данъчна оценка на
3
процесните имоти с изх. № ********** от 19.05.2023 г. като собственици на процесните
имоти фигурират всички наследници на наследодателите Й. А. П., починал на 18.07.2004 г.
и Н.Д. П., починала на 15.01.2008 г.
Видно от представената в нотариалното дело молба – декларация от молителя по
обстоятелствената проверка и ответник, съответно ищец по насрещния иск Л. М. Й., то
кметът на гр. Свиленград е изразил особено мнение, в което е посочено, че процесните
имоти, предмет на обстоятелствената проверка са декларирани в Общината от друго лице с
декларация с вх. № ********** от 28.11.2022 г.
По делото е приета като доказателство и неоспорена от страните декларация по чл.14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот с вх. № ********** от 28.11.2022 г., с
която процесните имоти са декларирани пред Община Свиленград от ищцата Р. Й. К. като
съсобствени между всички страни по делото при посочени квоти на собственост, като
основание за съсобствеността са посочени нотариален акт № 95, то1, дело № 223/1993 г. на
Районен съд – Свиленград, с който наследодателите са стА.ли собственици на преоцените
имоти и наследствено правоприемство.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпити на свидетели.
Свидетелят И. К.С. – сина на ищцата Р. К. и племенник на другите ищци. Сочи, че с
майка си и баща си са живеели в село Пъстрогор. Докато баба му и дядо му – Н. и Й. са
били живи са живеели сами в процесния имот. Свидетелят И., заедно с майка си и баща си,
докато са били живи баба му и дядо му са ходели всяка събота и неделя в имота, за да ги
виждат. След смъртта на дядото Й., бабата Н. остА.ла да живее сама в къщата, а свидетелят,
заедно с майка си, продължили да ходят, за да я виждат. Сочи, че друг не е ходил при нея.
Сочи, че вуйчо му М., баща на ответника Л. не е живял в къщата, намираща се в имота,
защото баба му и дядо му не приемали съпругата на М. – Р., тъй като тя била от друг
етнически род, различен от техния. Сочи, че след смъртта на баба му Н. и дядо му Й. никой
не е живял в къщата. Сочи, че през 2012, 2013 година, ходили с майка му да нагледат имота
и установили, че в него намерили трети лица от Разград, които им казали, че ползват имота
под наем и плащат наем на Л.. Свидетелят и майка му изгонили тези лица, които като си
тръгнали изпочупили всичко. Сочи, че след този случай ходели с майка си през една, две
години да наглеждат имота. Сочи, че Л. никога не е живял там, че са братовчеди с него и
като такива поддържат връзка, и е щял да знае, ако Л. живее там. Сочи, че Л. не е развалял
постройки в имота. Сградите били паднали от самосебе си, тъй като били стари. Сочи, че
имотът е бил ограден през 2012 г. Сочи, че сега имота е в лошо състояние, всичко е паднало.
Сочи, че знае, че този имот е наследствен на майка му и всички наследници са плащали
данъци. Сочи, че майка му научила, че Л. е взел имота като отишла да плаща данъците.
Сочи, че вуйчо му М. е живял със съпругата си Р. в с.Чернодъб, където е живял и Л., а в
момента живеят в гр. ************. Сочи, че децата на М. са учели в Капитан Андреево.
Свидетелят В.Г.К. без родство със страните, израснал в село Капитан Андреево,
където се намират процесните имоти. Сочи, че познава родителите на ищцата Р. - баба Н.
(или баба Л. както й казвали) и дядо Й. (дядо Д.), които често са идвали в къщата му, най-
4
вече баба Л.. Познава ищцата Р. от деца, с която са били съученици. Познава процесните
имоти, знае и сочи къде се намират. Сочи, че къщата е необитаема сега. Сочи, че от едната
стрА. къщата е до имота на Наско, с прякор „Попито“, отпред друга къща. Други граници
няма, защото имота граничил със стопански двор и с терен на стадиона. Сочи, че къщата е
необитаема към момента. Сочи, че майка му и баба Н. са били приятелки, помагали са си.
Сочи, че всички деца на наследодателите са живели с тях, докато пораснат, а след това всеки
от тях си е хвА.л пътя нанякъде. Сочи, че знае, че наследодателите са имали проблем с М.,
тъй като не харесвали жена му и той се принудил да отиде да живее в с. Чернодъб. Сочи, че
синът на наследодателите – М. има деца ответниците Й. и Г., които живеят в с. Капитан
Андреево, но не живеят в процесния имот, а си имат други къщи. Сочи, че не познава
ответника Л., не го е виждал. Сочи, че ако човек дойде да живее в село Капитан Андреево се
научава и ако Л. е живял в имота, няма как да не забележи, защото минава доста често от
долния край, откъм „Попито“. Сочи, че баба Н. е живяла сама в имота след смъртта на
съпруга си през 2004 година до нейната смърт през 2008 г. Сочи, че след смъртта на дядо Й.,
баба Н. е остА.ла сама и е виждал, че при нея са идвали дъщерите й – ищците Р. и А.. Не е
виждал М. да идва. Виждал е Р. и А. на спирката на селото, в къщата и по улицата откъм
„Попито“, където се минава. През годините често е виждал Р., засичал я е на спирката на
селото. Сочи, че не е чувал дядо Д. да е оставил имота на внук си Л. или на сина си М..
Сочи, че живее на около половин километър от процесния имот. Сочи, че в годините след
2008 година къщата се разрушала, че няма нищо вътре и не е пригодна за живеене. Сочи, че
покрива на къщата не е сменян, тъй като това щяло да се и чуе в селото, ако някой направи
нещо такова. Сочи, че през 2010 и 2011 г. е живял в София, а през 2012 година се е върнал.
Сочи, че Наско „Попито“ е карал с кола деца от с. Чернодъб до училището. Сочи, че
училището на село Капитан Андреево за затворено от много години. Не знае в кое училище
са учили децата на М.. Сочи, че след като дядо Д. е починал, баба Н. се е разболяла и ищцата
Р. е идвала да я гледа, не е виждал М. да я гледа.
Свидетелят Н.Х.Щ. –без родство със страните. Познава дядо Й. и баба Н., тъй като и
тя живее цял живот в Капитан Андреево, ходила е с децата им на училище. Сочи, че синът
им М. винаги е живял със семейството си при дядо Й.. Свидетелката сочи, че е преподавала
английски език в училището в село Капитан Андреево на Г. – син на М. и брат на ответника
Л.. Сочи, че ищците Р. и А. са живели при дядо Й., баба Н. докато се омъжат. Сочи, че в
къщата в село Капитан Андреево се е самоубило едно от децата на М.. Сочи, че Л. е живял с
жена в къщата в село Капитан Андреево в процесната къща.Сочи, че през този период тя е
работила 10 години в аптеката в село Капитан Андреево. Сочи, че в края на дните на дядо Й.
и баба Н. им е поставяла инжекции, тъй като по професия е медицинска сестра. Сочи, че М.
е бил човекът, който я е взимал, водил, връщал я е и й е плащал. Сочи, че дядо Й. и баба Н.
винаги са казвали, че къщата оставала на Л.. Сочи, че Л. и братята му разваляли къщата.
Сочи, че не е виждала Р. в селото. Свидетелката сочи, че е близка приятелка с адвокат Е. М.,
познава майка Д.А. Г. й баща й Г. М. Г.ев също. Сочи, че е тяхна съседка. Познава и
свидетеля В.К., за който сочи, че бил 6-7 или 8 години в София.
5
Свидетелят М.В.К. – без родство със страните. Познава дядо Й. и баба Н. от село.
Сочи, че в къщата са живели дядо Й. и баба Н., като посочва, че е живял и най-малкият им
син Л.. Сочи, че не знае бащата на Л. да е живял в къщата. Сочи, че не знае присъстващите в
съдебната зала, без да посочва имената им да са идвали в къщата. Сочи, че Л. имал жена,
сега май не живеел с нея, детето му било болничко, но не е сигурна, тъй като не помни
преди колко години го е виждала. Сочи, че Л. и жена му са живели в село Капитан Андреево,
но за малко. После свидетелка сочи, че имала нива до процесния имот и е виждала в нея
най-малкия син на баба Н. (без да посочва имената му) и нея. Сочи, че братята на Л. – Г. и
М. също живеят в Капитан Андреево в къща в центъра. Сочи, че когато минавала покрай
процесната къща – „онова малкото“ седи там, чукало, слагало врати, но не знае дали става за
живеене. Сочи, че докато дядо Й. и баба Н. били болни – за тях се грижело „онова малкото“,
но не му знае името. Сочи, че дядо Й. оставил къщата на най-малкия. Сочи, че живее в
центъра на селото и вижда спирката. Сочи, че най-малкия, този, за който сочи да се е мотаел
е син на дядо Й., не знае и името му, може и да бърка.
Свидетелят А.Д.А. – без родство със страните. Свидетелят сочи, че познава Познава
дядо Й. и баба Н. и техните деца, знае, че дядо Й. има къща в село Капитан Андреево. Сочи,
че къщата стои, сградите са паднали, дворът е заграден. Сочи, че вижда сина на М. в къщата.
Сочи, че виждал ищците на Й.ден да идват на гости. Сочи, че е виждал само М. да води дядо
Й. и баба Н. по доктори. Сочи, че децата на М. и ответницата Р. са завършили основно
образование в село Капитан Андреево. Сочи, че е виждал квартирант една година в къщата,
който плащал наем на М. или на сина му, М. е поел квартирантите. Сочи, че Л. имал ключ от
къщата и тъй като живеел на 20 метра от процесния имот го виждал да се мярка там
постоянно. Сочи, че и М. е живял в къщата постоянно, докато е починал, и е правил ремонти
на къщата. Сочи, че периода, през който постоянно е живял М. в къщата е около година и
половина, след това е отишъл в гр. Свиленград. За Л. сочи, че просто дошъл в къщата,
каквото има набързо поправи нещо и си тръгва. Сочи, че Л. е гледал животни там. Сочи, че
постройките в къщата не са развалени, а са паднали преди 3-4 години. Преди два –три
месеца са сложили ограда на къщата, преди това сочи, че не е имало нищо, дворът е бил
разграден. Сочи, че преди 12 години Л. и жена му е живял в къщата година-две, след това са
дошли в Свиленград.
Свидетелят П.Н.А. – без родство със страните. Сочи, че от 2014 г. е дошла да живее в
село Капитан Андреево с В.Г.К.. Сочи, че има наблюдения за процесния имот. Първо е
работила в „Бюрото по труда“ в град Свиленград, после е започнала работа като секретар в
Кметството на с. Капитан Андреево и знае кой живее и кой не в селото. Раздавала е призовки
на хората. Сочи, че има наблюдения върху имота от 2017 г. и от тогава имота пада, нито
тогава, нито сега може да се живее в имота. Не познава Л., ако е живял в селото е следвало
да го знае. Знае, че братята му живеят в селото. Познава ищцата Р. като съученичка на мъжа
й В.. Знае, че това е родния дом на Р., че е наследствен нейн имот. Сочи, че след смъртта на
родителите й, Р. се е интересувала от имота и на два-три месеца е идвала да го види.
Събраните по делото гласни доказателства са противоречиви по между си. Настоящия
6
съдебен състав цени свидетелските показания на двете групи свидетели с оглед на всички
други данни по делото, при отчитане на възможната им необективност, включително и при
съпоставка с писмените доказателства, както и от преките си впечатления от проведените
пред съда разпити на свидетелите.
В случая, свидетеля на ищците И. К.С. – сина на ищцата Р. К. е от кръга на лицата,
които са близки родственици и заинтересовани от изхода на делото в полза на стрА.та, която
ги е посочила за свидетел. Следва да се има в предвид, че свидетелските показания на
роднините на страните сами по себе си не са негодни доказателства и че не следва да се
взимат в предвид при А.лиза на доказателствата. При преценка на свидетелските показания
в съвкупност, съдът следва обаче да съобрази разпоредбата на чл.172 от ГПК, която
предвижда свидетелските показания на роднините на страните, както и други лица, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните да се преценят от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има в предвид възможната тяхна заинтересованост.
Съдът не цени показанията на Н.Щ., доколкото намира същите за противоречиви,
както и в някаква степен заинтересовани, доколкото същата заяви, че е близка приятелка със
свидетелят по обстоятелствената проверка – Е. М..
Съдът не цени показанията на свидетелката М.В.К., тъй като намира същите за
противоречиви и неясни.
Съдът цени показанията на свидетелите В.Г.К. и П.Н.А. като от тях се установява, че
след смъртта на наследодателите си, ищците са продължили да се интересуват от
наследените от тях имоти.
Съдът цени и показанията на свидетеля А.Д.А., от които не може да се направи извод
Л. М. Й. да е установил фактическата власт върху процесните имоти за себе си, след смъртта
на наследодателите, и да е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на
давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Напротив, от гласните доказателства, както и от събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвпкупност, се установява, че ищците са собственици на
процените имоти по силата на наследствено правоприемство и същите не са се
дезинтересирали от тях, след смъртта на наследодателите им. По тези съображения, съда
следва да уважи инцидентния установителен иск на ищците с правна квалификация чл. 124
от ГПК.
Този извод на съда не се опровергава и от представеното удостоверение за завършено
основно образование от Л. от училището в село Капитан Андреево, доколкото то се отнася
за периода, преди процесния – след смъртта на наследодателката баба Н. през 2008 г.
Ищецът по насрещният иск при разпредЕ.та му доказателствена тежест не успя да
докаже да е установил фактическата власт върху процесните имоти за себе си, след смъртта
на наследодателите, и да е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на
давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 11 от 2012 г. на
7
ВКС, ОСГК Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179,
ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти.
За уважаване на насрещния иска трябва да се установи по категоричен начин
комулативното наличие на два елемента: владение и изтичане на определен от закона срок.
Това е така, тъй като на основание чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Т.е. за да се
признае за установено придобИ.ето на имот въз основа на придобивна давност, като
оригинерно основание за придобИ.е право на собственост, трябва да се докаже фактическото
упражняване съдържанието на правото на собственост след изтичане на определен в закона
период от време. Когато обаче съсобствеността произтича от наследяване, сам по себе си
фактът на ползването не е достатъчен, за да се приеме, че ползвателите осъществяват
владение върху целия имот. В такъв случай – когато съсобствеността произтича от
наследяване, в отношенията между съсобствениците, презумпцията на чл.69 от ЗС не може
да се приложи на общо основание.
Когато основанието, от което произтича съсобствеността е наследяване, за да се
превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да
стане негов собственик, сънаследникът следва да отблъсне владението на остА.лите
съсобственици. Тоест, държателят следва да е довел до знанието на съсобствениците
намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот. В този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, а те
са задължителни за съдилищата, на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Съгласно разясненията в
тълкувателното решение, съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чужди
идеални части може чрез едностранни действия да превърне държането им във владение, но
ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част /както е в случая/, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо остА.лите съсобственици и намерението да владее техните идеални части за себе си,
и че те не са му се противопоставили. В конкретния случая, позоваващият се на придобивна
давност ответник не доказа намерение за своене, което да е доведено до знанието на
сънаследниците – ищци и липса на противопоставяне от тяхна стрА..
При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и
от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на остА.лите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
8
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на остА.лите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престА.л да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като
тези действия са доведени до знанието на остА.лите съсобственици. Завладяването частите
на остА.лите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на остА.лите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на остА.лите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо остА.лите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
По тези съображения, съда следва да отхвърли насрещния инцидентен положителен
установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК.
При така направения извод, следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК,
оспореният констативен нотариален акт за собственост. Отменяването на нотариалния акт
следва да се постанови от съда дори без да е направено изрично искане, тъй като то се явява
изрично разпоредена от Закона последица от уважаването на иска за защита на засегнатото с
издаването му материално право /Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. дело
№ 150/85 г. на ОСГК/.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице съсобственост върху процесния имот
между ищците и ответниците. Ето защо следва да бъде допуснато извършването на делба на
процесните имоти между посочените лица и при следните дялове: за ищцците: Р. Й. К. –
20/80 идеални части, за А. Й. Д. – 20/80 идеални части, за Е. И. П. – 5/80 идеални части, за Д.
А. П. - 5/80 идеални части, за И. А. П. - 5/80 идеални части, за П. А. П. - 5/80 идеални части,
за ответниците: за Р. Г. П. – 4/80 идеални части, за Й. М. Й. - 4/80 идеални части, за Г. М. Й. -
4/80 идеални части, за Я. М. Г. - 4/80 идеални части, за Л. М. Й. - 4/80 идеални части.
9
По разноските:
При този изход на спора по уважения установителен иск на разноски на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищеците имат право на своевременно поисканите разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса. Съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато стрА.та е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От
представения към исковата молба четити броя договори за правна защита се установява, че
уговореното възнаграждение в общ размер на 3300 лева е платимо в брой по първия
договор. Ето защо и доколкото друго не е уговорено, съдът намира, че платеното
възнаграждение от 3300 лева се дължи поравно за двата иска – този за делба и този по
установителния иск. На ищците следва да бъдат присъдени разноските по иска по чл. 124 в
размер на 1750 лева, съобразно представените договори, както и платената държавна такса в
размер на 50.00 лева.
На ответника не се следват разноски по насрещния иск по чл. 124 от ГПК, доколкото
той е отхвърлен.
ОстА.лите разноски на съделителите са сторени във връзка с упражненото право на
делба и остават за тях така, както са ги сторили.
В производството по приетите за разглеждане делото установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, страните молят съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на другата стрА., че е собственик на имоти с идентификатори
36110.501.349, 36110.501.349.1, 36110.501.349.2 и 36110.501.349.3 и по КККР на гр.
Любимец. Процесните четири имота са с данъчна оценка, съответно 2745.70 лева, 635.10
лева. 106.10 лева, 130.50 лева (л. 20 ).
Съдът служебно констатира, че при образуване на делото не е внесена пълната държавна
такса от ищците по положителния установителен иск в размер на общо 200 лева, съобразно
чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се дължат от съдилищата по ГПК вр. с чл. 71, ал.
2 от ГПК, от които са внесени само 50 лева по този иск,
Съдът служебно констатира, че при образуване на делото не е внесена пълната
държавна такса от ищеца по насрещния пустановителен иск в размер на общо 200 лева
съобразно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се дължат от съдилищата по ГПК вр. с
чл. 71, ал. 2 от ГПК., от които са внесени само 50 лева по този иск
Ето защо следва да осъди ищците да заплатят в полза на Районен съд - Свиленград
сумата от 150 лева държавна такса, дължима при образуване на делото.
Ето защо следва да осъди ищеца по насрещния иск да заплати в полза на Районен съд
- Свиленград сумата от 150 лева държавна такса, дължима при образуване на делото.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. М. Й., ЕГН **********, че
ищците Р. Й. К., ЕГН **********, А. Й. Д. ЕГН**********, Е. И. П. ЕГН************, Д.
А. П., ЕГН **********, И. А. П. ЕГН **********, П. А. П. ЕГН ********** са собственици
на основание наследствено правоприемство на 60/80 идеални части от правото на
собственост върху следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36110.501.349, находящ се в с. Капитан Андреево, община Свиленград, област Хасково, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД № 18-
106/13.12.2016 г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: с. ************, с площ от
1129 кв.метра с трайно предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма, с номер по предходен
план: няма, при съседи: 36110.25.35, 36110.25.440,36110.501.9060, 36110.501.350 и
36110.501.348, ведно с построените в него СГРАДИ: Сграда с идентификатор
36110.501.349.1 със застроена площ от 54 квадратни метра, брой етажи - 1 един с
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, Сграда с идентификатор 36110.501.349.2
със застроена площ от 26 квадратни метра, брой етажи - 1 един с предназначение:
селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 36110.501.349.3 със застроена площ от 32
квадратни метра, брой етажи - 1 един с предназначение: друг вид сграда за обитаване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от Л. М. Й., ЕГН ********** насрещен иск,
с който иска на основание чл. 124 от ГПК да бъде признато по отношение на Р. за Й. К., ЕГН
**********, А. Й. Д. ЕГН**********, Е. И. П. ЕГН************, Д. А. П., ЕГН
**********, И. А. П. ЕГН **********, П. А. П. ЕГН **********, че Л. М. Й., ЕГН
********** е собственик по силата на давностно владение на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36110.501.349, находящ се в с. Капитан Андреево,
община Свиленград, област Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД № 18-106/13.12.2016 г. на ИД на АГКК с адрес на поземления
имот: с. ************, с площ от 1129 кв.метра с трайно предназначение на територията:
УрбанизирА., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор
няма, с номер по предходен план: няма, при съседи: 36110.25.35,
36110.25.440,36110.501.9060, 36110.501.350 и 36110.501.348, ведно с построените в него
СГРАДИ: Сграда с идентификатор 36110.501.349.1 със застроена площ от 54 квадратни
метра, брой етажи - 1 един с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, Сграда с
идентификатор 36110.501.349.2 със застроена площ от 26 квадратни метра, брой етажи - 1
един с предназначение: селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 36110.501.349.3
със застроена площ от 32 квадратни метра, брой етажи - 1 един с предназначение: друг вид
сграда за обитаване.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение № 164, том. II, рег. № 2878, дело №
11
326/2023 г. по описа на нотариус М. М., рег. № 420 на НК, вписан в Служба по вписванията –
гр. Свиленград с дв. вх. № 1737, вх. рег. № 1747 от 23.05.2022 г., акт № 54, том.7, дело №
784, с който Л. М. Й., ЕГН ********** е признат за собственик на процесните недвижимите
имоти по силата на давностно владение.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Р. Й. К., ЕГН **********, А. Й. Д.
ЕГН **********, Е. И. П. ЕГН **********, Д. А. П., ЕГН **********, И. А. П. ЕГН
**********, П. А. П. ЕГН **********, Р. Г. П., ЕГН **********, Й. М. Й. ЕГН **********,
Г. М. Й. ЕГН **********, Я. М. Г. ЕГН **********, Л. М. Й., ЕГН **********, на правото
на собственост върху следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36110.501.349, находящ се в с. Капитан Андреево, община Свиленград, област Хасково, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД № 18-
106/13.12.2016 г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: с. ************, с площ от
1129 кв.метра с трайно предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма, с номер по предходен
план: няма, при съседи: 36110.25.35, 36110.25.440,36110.501.9060, 36110.501.350 и
36110.501.348, ведно с построените в него СГРАДИ: Сграда с идентификатор
36110.501.349.1 със застроена площ от 54 квадратни метра, брой етажи - 1 един с
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, Сграда с идентификатор 36110.501.349.2
със застроена площ от 26 квадратни метра, брой етажи - 1 един с предназначение:
селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 36110.501.349.3 със застроена площ от 32
квадратни метра, брой етажи - 1 един с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при
следните ДЯЛОВЕ: За Р. Й. К. ЕГН ********** – 20/80 идеални части, за А. Й. Д. Д. ЕГН
********** – 20/80 идеални части, за Е. И. П. ЕГН ********** – 5/80 идеални части, за Д. А.
П. - 5/80 идеални части, за И. А. П. ЕГН **********- 5/80 идеални части, за П. А. П. ЕГН
********** - 5/80 идеални части, за Р. Г. П. ЕГН ********** – 4/80 идеални части, за Й. М.
Й. ЕГН **********- 4/80 идеални части, за Г. М. Й. ЕГН ********** - 4/80 идеални части, за
Я. М. Г. ЕГН **********- 4/80 идеални части, за Л. М. Й. ЕГН **********- 4/80 идеални
части.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Р. Й. К., ЕГН **********, А. Й. Д. ЕГН
**********, Е. И. П. ЕГН **********, Д. А. П., ЕГН **********, И. А. П. ЕГН **********,
П. А. П. ЕГН ********** да заплатят по сметка на Районен съд – Свиленград сумата от 150
лева, представляваща държавна такса дължима при образуване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Л. М. Й., ЕГН ********** да да заплати по
сметка на Районен съд – Свиленград сумата от 150 лева, представляваща държавна такса
дължима при образуване на делото.
ОСЪЖДА Л. М. Й., ЕГН ********** да заплати на Е. И. П. ЕГН **********, Д. А.
П., ЕГН **********, И. А. П. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150,00
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, да заплати на Р. Й.
К., ЕГН **********, А. Й. Д. ЕГН **********, Е. И. П. ЕГН **********, Д. А. П., ЕГН
**********, И. А. П. ЕГН **********, П. А. П. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1
12
ГПК сумата 50,00 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса, да заплати
на А. Й. Д. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500,00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, да заплати на Р. Й. К.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500,00 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, да заплати на П. А. П. ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500,00 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13