Р Е Ш Е Н И Е

№…….............

град П., 27.06.2019година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на четвърти юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА

при секретаря……..ДАФИНКА Б.…..……..и в присъствието на прокурора…………………………...…………….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 750 по описа на съда за 2018 година, и за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е искова молба от А.Д.Л. ***, чрез пълномощникът ѝ адв.Е.К. *** против УМБАЛ”***”ЕАД гр.П., представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л. и против д-р А.Д.Й., работещ в същата болница, с която са предявени иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД/спрямо първия ответник/ и с правно основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД/спрямо втория ответник/, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение в размер на 46 389.62лв., от които 1. 40 000лева за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания и причинена инвалидизация от непозволено увреждане-допусната лекарска грешка при хирургично лечение на 21.01.2016г. и 2. 6 389.62лв. за имуществени вреди. Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-21.01.2016г. до окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че през м.юни 2015г. ищцата А.Л. е била диагностицирана с миома от ответника д-р А.Й. по време на профилактични прегледи, организирани от работодателя и „***“ЕООД, чрез фирма по трудова медицина „***“ЕООД. Поради влошаване на състоянието и и силни месечни кръвоизливи, през м.ноември 2015г. ищцата е посетила ответника д-р И. в кабинета му по гинекология в гр.П.. Ищцата твърди, че на 24.11.2015г. и е направено пробно абразио за вземане проба за изследване в УМБАЛ“Д***“ЕАД, в Клиниката по онкогинекология.През м.януари, след критичен кръвоизлив, но в планов порядък, ищцата е приета в УМБАЛ“Д***“ЕАД, в същата клиника, в Отделението по миниинвазивна и роботизирана хирургия, където е извършена операция на 21.01.2016г. от оператор А.Й., асистенти –д-р С., д-р К. и анестезиолог д-р Ц.. Съгласно издадената епикриза, диагнозата е MYOMA UTERI операция: LHT sine adnexes.

В молбата се твърди, че на третия ден след операцията ищцата е изпитвала силни болки и тежест в областта на бъбрека и с тези болки е била изписана от клиниката.Болките с всеки изминал ден се засилвали докато накрая ищцата получила бъбречна криза, което наложило хоспитализирането и на 04.02.2016г. по спешност в Окръжна болница-Г..Съгласно издадената и епикриза от Отделението по нефрология към МБАЛ“***“, на ищцата е била поставена диагноза Хидронефрозис ет хидроуретерис реникс декстра, а от рентгеновите данни е установена „изразена хидронефроза и хидроуретер в дясно на базата на нисък стоп/не се визуализира превезикалната част на уретера/ най-вероятно усложнение свързано с проведената оперативна интервенция. Направено е DR изследване: урография; клинична диагноза: хидронефроза и хидроуретер в дясно. След като е установена непроходимост на уретера и задържането на урина в десния бъбрек и поради критичното състояние на ищцата, по спешност на 05.02.16г. тя е била преместена в УМБАЛ“Д***“ЕАД-П.. Оперирана е по спешност в Клиниката по урология на 06.02.2016г. от д-р Р.К.. Съгласно издадената и епикриза, след инвазивни диагностични и терапевтични процедури, е установено че десния бъбрек е със смутен дренаж и хидронефроза II-III. Операцията се извършва с пълна анестезия като „под ехографски контрол се пунктира десния бъбрек, въвежда се водач и по него се поставя нефростомен катетър.Изтича бистра урина.Промива се и пиелокалексната система на бъбрека.Нефростомният катетър се фиксира на кожата.

Ищцата твърди още, че поради поставения директно в десния бъбрек нефростомен катетър ищцата е била абсолютно зависима от друг човек, който да и помага при ежедневната смяна на торбичката с отделената урина, която е била поставена на гърба. Твърди, че е съществувала реална опасност от замърсяване, което е налагало търсенето на решение и за този проблем. На 22.02.2016г. на ищцата е направена операция в МБАЛ“***“ООД гр.П., която да възстанови прекъснатия уретер, при която е било установено, че уретера е бил изгорен по време на лапароскопската операция на 21.01.2016г. при отстраняване на миомата.Съгласно оперативния протокол от 22.02.16г. „…находката е ятрогенна лезия на десен уретер разположена в близост до пикочния мехур и до чукана на влагалището с наличие на изразени сраствания около парауретералната мастна тъкан.Лезията е най-вероятно термична.Лигатура не се откри. В коремната кухина – сраствания между сигмата и участъка около уретерната лезия.“

Ищцата твърди, че мястото на изгаряне е било изрязано до здрава тъкан и после уретера е бил пришит към пикочния мехур.Поставен е бил и вътрешен стент, който да помага за оттичане на урината до заздравяване на пришитото място.Катетъра е бил махнат на 26.03.2016г. като до махането му, той е причинявал на ищцата денонощно неистови болки.На 31.03.2016г. с операция при пълна упойка е бил премахнат и поставения и стент.В издадената и от отделението по урология при МБАЛ“***“ООД гр.П. епикриза е било вписано, че ищцата е оперирана по повод „ятрогенна лезия на десен уретер, след лапароскопска хистеректомия, с уретероцистонеоанастомоза и уретерален стент в уретера“. Ищцата твърди също, че на 02.04.2016г. е почувствала силна болка в лявото око, което силно/до кръв/ се било зачервило.В продължение на един месец тя е лекувала получения херпес, който според нея е вследствие на силен стрес, прием на твърде големи количества лекарства и цялостно отслабване на имунната система.Лечението също е било свързано с прием на лекарства и ежедневно посещение при очен лекар, тъй като херпеса предизвиква „заливане“ и образуване на ципа, която обхваща първоначално зеницата, а след това „залива“ и ретината. На 06.05.2016г. ищцата отново е получила болка и тежест в областта на бъбрека, които са се увеличавали постепенно и се е наложило на 27.05.2016г. отново по спешност да бъде приета в МБАЛ“***“-Г., с диагноза тежка бъбречна криза. Лекарите са установили пиелонефритис хроника екзарцербата с придружаващи заболявания : отново пълен бъбрек и хидронефроза II и хидроуретер в дясно. От венозната урография с последващ КАТ 50 относно бъбреците: данните за десния са били : „пиелона и уретера на десния бъбрек са силно делатирани; до нивото на най-краниално разположения клипс десния урутер е дилатиран, в каудална посока се стеснява симетрично, конусовидно и „празен“ се проследява до предната част на пикочния мехур“ – отделение Нефрология ИЗ 6424.Кризата е била овладяна с лекарства, като е била насочена за консултация в Урологична клиника.

Ищцата твърди още, че на 07.06.2016г. отново се е наложило да постъпи в болница. В МБАЛ „***“ООД, където след изследване на скенер се е установило, че е получила стеснение на мястото на пришиване на десния уретер към пикочния мехур, което е затруднило отново оттичането на урината от десния бъбрек.Направен е бил опит/оперативно, с пълна упойка/ за разширяване на уретера на мястото на срастване, но опитът е завършил без успех.В оперативния протокол е било вписано: „…не е възможна по нататъшна катетъризация на уретера.Поставя се ПК 20сн“.Придружаващите заболявания, които са били описани в епикризата от 09.06.2016г. са: състояние след лапароскопска операция по повод миома утери, ятрогенна хидронефроза на десен бъбрек.Състоянието след оперативни интервенции по повод миома утери, отстранен десен яйчник и уретеро-цисто анатомоза в дясно, птоза на десен бъбрек, със запазена секреторна смутена екскреторна и силно смутена дренажна функция на същия/разширена пиело-каликсна система 2-ра и 3-та степен и хидроуретер.Такова е било и заключението на комппютърната томография от 09.06.2016г. направено в същата болница.На 16.06.2016г. е бил направен втори опит за разширяване на стеснението на уретера в същата болница, при което е направено отново щателно почистване на гениталната област, но състоянието на А.Л. не се е подобрило, а напротив, което е наложило на 27.06.2016г. тя да постъпи на лечение в ***-С., Клиника по ендоурология. На 28.06.2016г. по оперативен път/със специална упойка/ на ищцата е бил поставен стент, който подлежи на ежегодна смяна до края на живота и.

Ищцата твърди, че стеснението в долната част на уретера е било толкова голямо, че отвеждането на урината е ставало единствено през дупчиците на стента, поради което предвидения за употреба за една година стент се е запушил още на 15-тия ден и на 14.07.2016г. ищцата отново е била със силна бъбречна криза. Твърди, че от този ден качеството на животът и е в пряка зависимост от болкоуспокояващи, които ползва поне 2-3 пъти седмично.След поредната тежка и ужасяваща бъбречна криза на 08-13.09.2016г., ищцата отново постъпва във ***, където отвеждат урината от бъбрека с катетър, без да сменят стента.Поставянето на нов стент се е оказало изключително трудно, тъй като вследствие отстраняването на матка, апендикс и десен яйчник и рязката загуба на тегло, десния бъбрек е с диагноза птоза /плаващ бъбрек/.Ищцата твърди, че при изписването и, лекарите са и казали, че ще живее с обезболяващите и че не може да се направи друго“.

В исковата молба се твърди и това, че поради невъзможността да се живее с постоянни болки и причинения от тях психически срив, ищцата се е решила да се подложи на повторна операция за реконструкция на уретера/реимплантация на уретера/, въпреки незначителните шансове за успех и твърде големия риск.На 10.11.2016г. тя за пореден път е била оперирана, този път в УМБАЛ „*** ЕАДгр.В..Вечерта след операцията раната и се е отворила и тя е била шита „на живо“ в стаята и, в присъствието на останалите лежащо болни, тъй като там не се ползвала реанимация.Поставеният стент, който според ищцата е задължителен при тази интервенция, причинява болки и позиви за уриниране на 15-30 минути и ищцата го носи до 10.01.2017г. На 09.06.2017г. ищцата е била диагностицирана с постоперативна херния, която предстои да се оперира. Всички изброени изследвания и оперативни интервенции и променения здравен статус на ищцата са довели и до издаването на експертно решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ“***“АДгр.Г., с което А.Д.Л. е освидетелствана с 52% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза други и неуточнени хидронефрози.Мотивите на експертното решение са свързани с невъзстановеното здравословно състояние на ищцата по повод хидронефроза с пластика на уретера в дясно 50 %Ч.9 Р.19 Т.4.2, за миграционни смущения с интоксикация на урината-20% Ч.8 Р.9 Т.4.1 общ процент - 52 %.

Въз основа на изложените по-горе факти и обстоятелства, ищцата твърди, че ответникът д-р А.Й., като лекар оператор на извършената ѝ операция на 21.01.2016г., като служител на ответното дружество и съобразно възложената му работа, е допуснал лекарска грешка и с това ѝ е причинил неимуществени вреди-болки и страдания.Изразената хидронефроза и хидроуретер в дясно, на базата на нисък стоп на урината е следствие от проведената небрежно и с професионална немарливост оперативна интервенция, при изпълнение на правно регламентираната лекарска професия.Допуснатата лекарска грешка според ищцата, се изразява в непрофесионално извършена манипулация, в резултат на която се е получило увреждане на десния бъбрек със смутен дренаж, с диагноза установена от извършени диагностични и терапевтични процедури:хидронефроза втора и трета степен; хидроуретер.Ищцата счита, че при погрешна първоначална оперативна интервенция са настъпили и последващите увреждания. Първата оперативна интервенция е предприета като необходима за състоянието на ищцата, като следващите следва да бъдат ценени като относими неимуществени вреди - болки и страдания съпътстващи извършените впоследствие операции в други лечебни заведения, за които е налице връзка и са извършени като необходими за корекция на оперативната интервенция проведена от ответника д-р Й.. Следоперативния период на извършената на 21.01.2016г. операция не е протекъл обичайно, а с усложнения, което е наложило извършените след това медицински дейности до 12.09.2017г. като резултат и за изправяне на допуснатата от ответника лекарска грешка, с което на ищцата са причинени неимуществени и имуществени вреди за продължителен период от време, свързани не само с продължителните болки, а и с емоционални и психични травми, в т.ч. и страх дали ще възстанови здравословното си състояние, усещане за непълноценност и невъзможност да се грижи за себе си и семейството си.Имуществените вреди, представляващи разходи за лечение са в размер на 6 389.62лв., а неимуществените ищцата оценява на 40 000лева.

Ищцата счита, че ответника УМБАЛ“Д***“ЕАД гр.П. се явява субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата, по повод или във връзка, с която са настъпили вредите.Както подготовката, така и самата операция е извършена от лице, работещо по трудов договор с ответната болница.Счита, че в случая лекарската грешка се изразява в нарушаване на професионалното действие, което не е съобразено с методите на медицинската наука и практика, при което фатално е увреден десния уретер и хидронефроза. Счита, че ответникът не е спазил утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии – чл.79 от Закона за здравето; при избор на операция да спази принципа да не се увреди болния-чл.80 от същия закон; да предостави възможно най-добро качество на медицински услуги-§35 от Правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария и да положи необходимата лекарска грижа, за да избегне потенциалните вреди.Счита, че е налице пряка връзка между медицинската дейност и полученото увреждане, което е установено и документирано от последващите лекари и специалисти, при проведените на ищцата медицински процедури и операции в други лечебни заведения.

В исковата молба се изтъква и това, че по отношение на УМБАЛ“Д***“ЕАД гр.П. следва да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД на възложителя на работата, която е безвиновна и с обезпечително-гаранционна функция.В заключение ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди болничното заведение и д-р А.Д.Й. да и заплатят солидарно за претърпените болки и страдания и причинена инвалидизация от непозволено увреждане-допусната лекарска грешка при хирургично лечение на 21.01.2016г. обезщетение в размер на 40 000лева за неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 6389.62лв., ведно с мораторната лихва върху сумите от датата на увреждането до датата на завеждане на делото, както и законната лихва считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени : 1. Епикриза на ищцата А.Д. Л. лекувана в Гинекологична клиника от 24.11.2015г. до 24.11.2015г.; 2.Епикриза на ищцата лекувана в Гинекологична клиника от 21.01.2016г. до 25.01.2016г.; 3.Епикриза на ищцата лекувана в Нефрология при МБАЛ“***“АД-гр.Г. от 04.02.2016г. до 05.02.2016г.; ведно с рентгенови данни от д-р Петкова; 4. Епикриза на ищцата лекувана в Клиника по урология към УМБАЛ”Д***”гр.П. от 05.02.2016г. до 08.02.2016г.; 5.Епикриза на ищцата лекувана в Клиника по урология към МБАЛ“***“ООД гр.П. от 26.02.2016г., ведно с извадка от оперативен протокол от 22.02.2016г.; 6. Епикриза на ищцата лекувана в Клиника по урология към същата болница от 31.03.2016г.; 7.Епикриза на ищцата лекувана в Отделение по нефрология към МБАЛ“***“АД гр.Г. от 27.05.2016г., ведно с компютърно-томографско изследване; 8.Епикриза на ищцата лекувана в Отделение по урология към МБАЛ“***“ООД гр.П. от 09.06.2016, ведно с изследване компютърна томография;9.Епикриза на ищцата лекувана в същото Отделение по урология от 16.06.2016г.; 10.Епикриза на ищцата лекувана в Клиника по ендоурология и ЕКЛ към *** С. от 27.06.2016г. до 29.06.2016г.; 11.Епикриза на ищцата лекувана в същата клиника от 08.09.2016г. до 13.09.2016г.; 12.Лист за преглед на пациент в КДБ-Спешно отделение на *** от 07.09.2016г.; 13. Епикриза на ищцата лекувана в Клиника по урология към МБАЛ“***“ЕАД гр.В. от 10.11.2016г. до 16.11.2016г.; 14.Епикриза на ищцата лекувана в същата клиника от 08.01.2017г. до 10.01.2017г.; 15.Епикриза на ищцата от Болница *** гр.С. за период на престой от 10.09.2017г. до 18.09.2017г.; 16.Експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ“***“АДгр.Г. № 2327/134 от 21.07.2016г.;17.Експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ“***“АДгр.Г. № 2106/127 от 20.07.2017г.; 18. Опис на извършени разходи по време на лечението за закупуване на консумативи и медицински изделия, ведно с приложени касови бонове и фактури.

Направени и уважени са и следните доказателствени искания:1.Разпит на трима свидетели в режим на довеждане, с посочени обстоятелства за установяване; 2.Задължаване на първия ответник да представи, на основание чл.190, ал.1 от ГПК намиращите се у него документи -пълна медицинска документация, свързана с предоперативната и оперативна интервенция на А.Д.Л. и извършените впоследствие лечения, подробно описани в пет пункта в исковата молба; 3.Задължаване на трети неучастващи по делото лица, на основание чл.192 от ГПК да представят намиращите се у тях медицински документи имащи значение за правилното изясняване на обстоятелствата по делото, а именно – Болница *** гр.С., МБАЛ“***“ЕАД гр.В., ***-МБАЛ С., МБАЛ“*** гр.П.“; МБАЛ „***“АДгр.Г.; 5.Назначаване на комплексна СМЕ в състав от трима лекари: акушер-гинеколог; нефролог и уролог, от друг съдебен район-посочени от националните консултанти в съответната медицинска специалност.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от д-р А.Д.Й., чрез пълномощника му адв.Н.Д. ***, в който е взето становище, че обективно съединените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са допустими, но неоснователни. Моли да бъдат отхвърлени изцяло и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът признава факта, че както 21.01.2016г., така и понастоящем е работил и работи по трудово правоотношение при първия ответник, като акушер-гинеколог, с място на работа Клиника по онкогинекология. Не оспорва и факта, че през 2015г. ищцата е била диагностицирана с диагноза „миома“, като са и били направени и съответните изследвания за потвърждаване на диагнозата, както и факта че на 21.01.2016г. ѝ е извършена описаната в исковата молба планова операция.Признава се и състава на екипа извършил операцията, както и отразеното в оперативния протокол.Ответникът оспорва твърдението, че ищцата е с намалена работоспособност от 52% съгласно решение на ТЕЛК, вследствие на допусната лекарска грешка при оперативно лечение в ответната болница, както и че при извършване на операцията на 21.01.2016г. е допуснал лекарска грешка и с това е причинил на ищцата неимуществени вреди-болки и страдания.Становището е, че при оперативната интервенция на посочената дата, както и при всяка друга оперативна интервенция засягаща целостта на човешкото тяло, медицинската теория и медицинската практика допускат и описват вероятна възможност от настъпване на усложнения, които могат да бъдат различни по вид, интензивност и сложност във всеки отделен случай.

Ответникът д-р Й. признава, че в случая са настъпили усложнения при пациентката, но оспорва, че е допусната лекарска грешка. Счита, че твърдението на ищцата е невярно и необосновано, не почива на обективни данни и на действителните фактически обстоятелства, а е плод на субективна интерпретация на фактите.Оспорва твърдението за наличие на виновно противоправно поведение, при извършване на операцията. Счита, че няма основание за ангажиране на отговорността му за деликт за вреди в резултат на извършени на ищцата отделни оперативни интервенции в различни лечебни заведения и от различни лекарски екипи. Като цяло счита, че не са налице фактическите обстоятелства и правните основания по см. на чл.45 вр. чл.52 и чл.86 от ЗЗД за ангажиране на деликтна отговорност за обезщетяване на претендираните от ищцата вреди.

Ответникът д-р А.Й. оспорва твърдението на ищцата, че на третия ден след операцията е изпитвала силни болки и тежест в областта на бъбрека.Противопоставя следните насрещни твърдения: Съгласно издадената и епикриза, следоперативния период при ищцата е протекъл гладко, корем мек, палпаторно неболезнен, оперативна рана-спокойна. Изписна е в добро общо състояние и без субективни оплаквания-болки, в добро общо състояние и с адекватна диуреза/т.е урината е в нормално количество/.Ищцата е изписана на 25.01.2016г. след надлежно извършена визитация и преценка на състоянието и от Началник клиника и Началник отделение.Съгласно епикризата изд. от МБАЛ“***“АД гр.Г., Клиника Нефрология, за лечение 04-05.02.2016г., ищцата е била приета в добро общо състояние, като няма констатации за болки.Поставена и е окончателна диагноза нефролитиазис кризис декстра, като пациента е бил изписан с подобрение, в добро общо състояние, афебрилен, със стабилна хемодинамика.Ответникът оспорва и твърдението, че ищцата е била преведена по спешност от МБАЛ“***“АД гр.Г. в УМБАЛ“Д***“ЕАД гр.П., Клиника по Урология. Твърди, въз основа на издадените от двете лечебни заведения епикризи, че за лечението си през периода 05-08.02.2016г., ищцата постъпва/а не е преведена/ в клиниката в добро общо състояние, като няма данни за оплаквания за болки, афебрилна.Статуса и при изписването от Клиниката по Урология е : с подобрение, в добро общо състояние, нефростома функционира добре, отделя бистра урина.Същото се твърди и за постъпването на 21.02.2016г. за планова операция в МБАЛ“***“ООД гр.П. – приета без съществени оплаквания и изписана в добро общо състояние, афебрилна, със стабилна хемодинамика.Ответникът оспорва изцяло и счита за невярно твърдението на ищцата, че при операцията на 21.01.2016г. уретера на ищцата е изгорен при отстраняване на миомата, тъй като то не кореспондира с обективните данни и писмените доказателства по случая и подобни констатации няма в оперативния протокол за проведената последваща операция на 22.02.2016г., на който ищцата основава твърдението си.Що се отнася до т.нар. термична лезия, ответникът счита, че тя е възможно следствие при използване на оперативен метод-лапароскопия. Това усложнение, според д-р Й. е описано от медицинската теория и практика като характерно за този тип операции и е изрично отчитано в медицинската статистика – както в националната, така и в тази на СЗО, като е цитирал статистика.

Ответникът счита, че не е налице причинно-следствена връзка между констатираните последващи усложнения при ищцата, установени след проведените оперативни интервенции на същата от 06.02.2016г., от 22.02.2016г., от 31.03.2016г., от 07.06.2016г., от 16.06.2016г., от 28.06.2016г. и от 10.11 и медицинската дейност на д-р Й. при лечението на 21.01.2016г. Поради това и оспорва изцяло твърдението в исковата молба, че поради погрешна първоначална оперативна интервенция са настъпили последващи увреждания от проведени последващи оперативни намеси, за които увреждания отговорност носят ответниците. Проследени са всички оперативни интервенции и лечение на ищцата в други болнични заведения, съобразно представените доказателства, като ответникът счита, че те не подкрепят твърдените в исковата молба за възникнали усложнения.Освен това счита, че професионалната отговорност за всяка извършена оперативна интервенция е на лекарите от съответния екип.В отговора се изтъква и обстоятелството, че д-р А.Й. притежава пълна лекарска правоспособност за извършване на диагностична и оперативна лапароскопия в гинекологията, съгл. Свидетелство за професионална квалификация серия ПК № 174/29.10.2010г. и Свидетелство за професионална квалификация серия ПК № 199/23.10.2009г. на МУ-П., Център „СДО и УБК“.Счита, че не са налице предпоставките за носене на отговорност по чл.45 от ЗЗД, тъй като не е налице виновно противоправно поведение от негова страна, при извършване на операцията на 21.01.2016г.Изпълнил е надлежно задълженията си съобразно всички приложими правила на добрата медицинска практика.Не е налице и пряка причинно-следствена връзка между медицинската дейност на ответника и полученото от ищцата увреждане от извършените и в последствие операции и лечения в посочения в исковата молба период след 21.01.2016г. до 12.09.2017г.Не е налице и виновно извършено деяние.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника УМБАЛ”***”ЕАД гр.П., представляван от изп.директор доцент д-р Ц.Л., в който се излага становище, че исковата претенция по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД е допустима, но неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли изцяло и да му присъди направените по делото разноски. Твърди, че натоварените с извършването на работата лица, в т.ч. и ответникът д-р А.Й. са действали правомерно и не са причинили вреда.В медицинският екип на клиниката са включени висококвалифицирани специалисти, притежаващи необходимия опит. Счита, че липсва каквато и да е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното в исковата молба виновно и противоправно поведение на служител и настъпилите вреди. Твърдението е, че не са налице пропуски, нарушаващи добрата медицинска практика, нито са допуснати грешки, било поради некомпетентност, било от бездействие или небрежност. Посочено е, че при всяка оперативна интервенция, дори и диагностична, съществува риск.Разяснено е в какво се състои направената на ищцата операция на 21.01.2016г. и възможните странични ефекти при извършването и, един от които е увреждане на пикочния мехур. В отговора се твърди, че в редки случаи по време на процедурата по отстраняване на матката, се случва да се нарани пикочния мехур, нервите, които го инервират или уретерите.В резултат се проявяват оплаквания като трудно уриниране или инконтиненция, както е в случая.В случая е бил налице обективен фактор, повишаващ рисковете от интраоперативни усложнения – уголемена матка с множество суберозни и интрамурални възли с размер до 4 см. Освен възражението за неоснователност на иска, като евентуално/ако съда го счете за основателен и доказан/ ответното болнично заведение прави и възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца. Твърди, че пациентката не се е явила в болницата за контролни прегледи, а е имала право и е могла да се яви на два контролни прегледа в рамките на 30 дни след изписването и.Счита, че деянието трябва да е „condition sine qua non“ за вредата, т.е условие, без което вредата не би настъпила.

Към този отговор са приложени: Заверени копия от епикриза от 24.11.2015г.; Резултат от лабораторни изследвания от с.дата; Резултат от хистологично изследване № 24656/25.11.2015г.; Оперативен протокол № 505/24.11.2015г.; ИЗ № 2502/21-25.01.2016г.; ИЗ № 4480/05-08.02.2016г.; застрахователна полица № ***, с клауза професионална отговорност на лица, при упражняване на медицинска професия“, сключена със ЗАД“***“, трудови договори и дипломи за специалист на лекарите, в клиниката, където е извършена операцията, в т.ч. и на д-р Й.. По искане на този ответник са допуснати до разпит и изслушани свидетели -лекари, работещи с д-р Й. в същото Отделение по „МИНИИНВАЗИВНА И РОБОТИЗИРАНА ХИРУРГИЯ“, за установяване на фактите и обстоятелствата по лечението на пациентката с оглед поставената диагноза и извършената и оперативна интервенция. На основание чл.192 от ГПК са изискани от личния лекар на ищцата копия от документите, приложени в медицинското ѝ досие.В задачата на комплексната СМЕ са включени и въпроси формулирани от същия ответник.

По искане на ответника УМБАЛ“Д***“ЕАД гр.П., на основание чл.219, ал.1 от ГПК е конституирано като трето лице-помагач ЗАД „***“АД, гр.С., съгл. общи условия и полица № ***, с клауза професионална отговорност на лица, при упражняване на медицинска професия“, със срок на действие 01.10.2014г.-30.09.2016г. На основание чл.219, ал.3 вр. с чл.133 от ГПК едновременно с искането за привличане, с нарочна искова молба е предявен и приет за съвместно разглеждане с главните искове и обратен иск против застрахователното дружество.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с 45 и чл.52 ЗЗД, спрямо първия ответник и чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД – спрямо втори за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата обезщетение на имуществени вреди в размер на 40 000лева и неимуществени вреди в размер на 6 389.62лв., за претърпените болки и страдания и причинена инвалидизация от непозволено увреждане-допусната лекарска грешка при хирургично лечение на 21.01.2016г., ведно с мораторната лихва върху сумите от датата на увреждането – 21.01.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл.45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, като във всички хипотези на непозволено увреждане, включително на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В нормата на чл. 79, ал.1 от Закона за здравето е предвидено, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагането на основни принципи, между които са своевременност, достатъчност и качество на тази помощ /чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ

/. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинската помощ - своевременност, достатъчност и качество.

Безспорно е между страните, че както на 21.01.2016г., така и понастоящем д-р А.Й. е работил и работи по трудово правоотношение при УМБАЛ“Д***“ЕАД гр.П., като акушер-гинеколог, с място на работа Клиника по онкогинекология. Безспорно е, че през 2015г. ищцата е била диагностицирана с диагноза „миома“, като са и били направени и съответните изследвания за потвърждаване на диагнозата, както и факта, че на 21.01.2016г. ѝ е извършена описаната в исковата молба планова операция от екип в посочения в исковата молба състав, с оператор д-р Й.. Няма спор, че д-р А.Й. притежава пълна лекарска правоспособност за извършване на диагностична и оперативна лапароскопия в гинекологията, съгл. Свидетелство за професионална квалификация серия ПК № 174/29.10.2010г. и Свидетелство за професионална квалификация серия ПК № 199/23.10.2009г. на МУ-П., Център „СДО и УБК“.

Безспорно е, че след извършената от д-р Й. операция, на 04.02.2016г. е била хоспитализирана в Окръжна болница-Г., с оплаквания за силни болки и тежест в областта на бъбрека. Съгласно издадената ѝ епикриза от Отделението по нефрология към МБАЛ“***“, била ѝ е поставена диагноза Хидронефрозис ет хидроуретерис реникс декстра, а от рентгеновите данни се е установило „изразена хидронефроза и хидроуретер в дясно на базата на нисък стоп/не се визуализира превезикалната част на уретера/ най-вероятно усложнение свързано с проведената оперативна интервенция. След диагностицирането ѝ е била насочена и е постъпила на следващия ден-05.02.16г. в УМБАЛ“Д***“ЕАД-П.. Оперирана е била в Клиниката по урология на 06.02.2016г. Съгласно издадената и епикриза, десния бъбрек е бил със смутен дренаж и хидронефроза II-III. Поставен е бил нефростомен катетър, фиксиран на кожата на гърба. На 22.02.2016г. на ищцата е направена операция за реимплантация на уретера в МБАЛ“***“ООД гр.П., с цел възстановяване на функцията му. Съгласно оперативния протокол от 22.02.16г. „…находката е ятрогенна лезия на десен уретер разположена в близост до пикочния мехур и до чукана на влагалището с наличие на изразени сраствания около парауретералната мастна тъкан.Лезията е най-вероятно термична.“ Поставен е бил и вътрешен стент, за по-добро оттичане на урината, който е бил премахнат оперативно на 31.03.2016г. В издадената и от отделението по урология при МБАЛ“***“ООД гр.П. епикриза е било вписано, че ищцата е оперирана по повод „ятрогенна лезия на десен уретер, след лапароскопска хистеректомия, с уретероцистонеоанастомоза и уретерален стент в уретера“.

Безспорно е, че на 27.05.2016г. ищцата отново е била приета в МБАЛ“***“-Г., с диагноза тежка бъбречна криза. Лекарите са установили пиелонефритис хроника екзарцербата с придружаващи заболявания : отново пълен бъбрек и хидронефроза II и хидроуретер в дясно. Кризата е била овладяна с лекарства, като е била насочена за консултация в Урологична клиника.На 07.06.2016г. отново е постъпила в болница - в МБАЛ „***“ООД, където след изследване на скенер се е установило, че е получила стеснение на десния уретер, което е затруднило отново оттичането на урината от десния бъбрек. Направен е бил опит, двукратно за разширяване на уретера/оперативно/, но без успех.В оперативния протокол е било вписано: „…не е възможна по нататъшна катетъризация на уретера.Поставя се ПК 20сн“.Придружаващите заболявания, които са били описани в епикризата от 09.06.2016г. са: състояние след лапароскопска операция по повод миома утери, ятрогенна хидронефроза на десен бъбрек.Състоянието след оперативни интервенции по повод миома утери, отстранен десен яйчник и уретероцистоанатомоза в дясно, птоза на десен бъбрек, със запазена секреторна смутена екскреторна и силно смутена дренажна функция на същия/разширена пиело-каликсна система 2-ра и 3-та степен и хидроуретер.

Безспорно е, че на 27.06.2016г. ищцата Л. е постъпила на лечение в ***-С., Клиника по ендоурология, където на следващия ден и е бил поставен стент. След получена бъбречна криза на 08-13.09.2016г., тя отново е постъпила във *** и е бил поставен отново катетър, без да сменят стента. На 10.11.2016г. тя за пореден път е била оперирана – този път в УМБАЛ „*** ЕАДгр.В., където е претърпяла нова операция за реконструкция на уретера/реимплантация на уретера/.На 09.06.2017г. ищцата е била диагностицирана и с постоперативна херния. Вследствие променения ѝ здравен статус, тя е била освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК -общи заболявания към МБАЛ“***“АДгр.Г., с 52% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза други и неуточнени хидронефрози.

Спорно е при направената от д-р Й. и екипа му операция на ищцата допуснал ли е непозволено увреждане на същата чрез действия и/или бездействия, от които тя е получила лезия на уретера, а впоследствие и хидронефроза и хидроуретер вдясно, довели до описаните в исковата молба неимуществени вреди/болки и страдания/ и множество манипулации и операции за възстановяване на здравето ѝ. Налице ли е причинно-следствена връзка между предприетите действия/бездействия по диагностициране, лечение и наблюдение на пациентката, възложени на д-р Й. от ответната болница, и получените от ищцата усложнения в хода на лечението и след това, довели до болки и страдания.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че вредите на ищцата, за които се претендира обезщетение произтичат от следното: При операцията извършена от д-р Й. не са съобразени методите на медицинската наука и практика, като фатално е увреден десния уретер и е причена хидронефроза. Не са спазени утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии – чл.79 от Закона за здравето; при избор на операция да спази принципа да не се увреди болния-чл.80 от същия закон; да предостави възможно най-добро качество на медицински услуги-§35 от Правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария и да положи необходимата лекарска грижа, за да избегне потенциалните вреди.

За установяване на твърденията са събрани множество писмени/цялата медицинска документация/ и гласни доказателства, назначена е и комплексна съдебно-медицинска експертиза.

От показанията на свидетелка П.П., дентален лекар и приятелка на ищцата от 20 години, се установява, че ищцата А.Л. е била в прекрасна кондиция и физическо състояние преди операцията на 21.01.2016г. Била е изключително деен и енергичен човек. Свидетелката установява, че 8 февруари 2016 година ищцата ѝ се е обадила по телефона, като се оплакала, че урината ѝ „тече от гърба“. При посещението в дома ѝ свидетелката е установила, че А. е със стома. Тя ѝ разказала как се е стигнало до стопирането и споделила, че не знае какво трябва да се прави по-нататък. Свидетелката установява, че след като е получила болки, ищцата е търсила д-р Й. няколко пъти по телефона.Имала е желание да се върне на контролен преглед при него, но той не ѝ е вдигал телефона. Свидетелката се е консултирала с д-р Ц. в болница „***“, и от него е разбрала, че на А.Л. трябва да се направи реконструкция на уретера. Той я е приел в отделението и е направил нужната реконструкция на уретера. Свидетелката твърди, че д-р Ц. ѝ е казал „в прав текст“, че е срязан уретера и парнат пикочния мехур на ищцата. Обяснил е на съпруга на Л., че лапароскопските операции колкото и да са удачни, толкова са и опасни, защото температурата, която развиват троакарите, които се използват, води до коагулиране на самите тъкани и е опасно ако стане някакво разместване, защото тогава се увреждат съседни тъкани, както е станало и при нея. След известно време, ищцата ѝ споделила, че отново не се чувства добре и че има болки. Преживяла е още един престой в същата болница, по повод висока температура, когато са й направили и дилатация на уретера, като са опитвали да й слагат стенд на самия уретер. Опита се е оказал неуспешен, което я е накарало да стигне до лечение във *** С.. Свидетелката твърди, че след слагането на стенда, са започнаха някакви неописуеми мъки. След изписването на ищцата и връщането в дома ѝ, свидетелката е започнала през два дена да ходи да ѝ слага обезболяващи инжекции – „Спазмалгон“, „Амирал“ и др., след консултация по телефона с лекарите във ***. Свидетелката твърди, че болките са били много продължителни и силни – в бъбрека и целия кръст. Даже веднъж А. е поискала помощта ѝ за да си сложи край на живота.По-нататък лечението ѝ е продължи с ходене отново в С., слагани са ѝ стендове, които са се запушвали и това е наложило да се стигне до оперативна интервенция, за да може наново да се направи реконструкция на уретера, което е станало в болница „***“ - град В., при професор Х.. Свидетелката твърди, че без операцията е имало опасност ищцата да загуби бъбрека си. След тази операция вечерта е направила кръвоизлив, наложило се е почти без упойка да се прави нов шев на оперативната рана, по спешност. Ищцата периодично я е информирала по телефона за случващото се, чували са се по няколко пъти на ден. Известно време след операцията във В., тя е получила херния на корема, което е наложило и друга операция - в болница „***“ в град С..

От показанията на св.И.И. - директор на SOS Детско селище – Т., където работи с ищцата А.Л. от 1999 година, се установява, че след заболяването ѝ през 2016 година, тя се е променила. Работоспособност и психично ѝ състояние са се променили, станала е по-изнервена. Разбрал е, че става дума за онкологично лечение, като след първата интервенция, са мислели, че всичко е наред, но тя се е чувствала зле, изпитвала силна болка. След това е разбрал, че е посетила болницата в град Г., където лекарят, който я е прегледал, е казал, че има проблем в следствие на тази операция, която е била за отстраняване на миома и това, че се дължи на увреждане на уретера. След това тя е отсъствала почти през цялата 2016 година. Ходила е пак в същата болница в П., след това във *** С., след това във В., пак във ***. От нея знае, че вследствие на първата операция започват проблемите ѝ с бъбреците, с коремната стена, което е наложило да ѝ се правят още операции.

От показанията на св. Ю.Г.- сестра на ищцата, се установява че преди операцията на миома и последвалите усложнения, сестра ѝ е била много деен човек, с активен личен и професионален живот.Твърди, че причината, за да избере лапароскопска операция е била, че при възстановяването се случва много по-бързо. След като се е прибрала от болницата се е оплакала, че започва много силно да я боли. Съпругът ѝ е предложил да се върнат до болницата, но тя е казала, че това сигурно е нормално и е отказала първоначално да отиде където ѝ да е. След ден-два болките ѝ са продължили и тя е потърсила най-напред д-р А., тъй като е мислела, че може би проблема идва от яйчника, който ѝ е останал.При преглед ѝ е била направена ехографска снимка, където се е установило, че болката ѝ е от уретера, тъй като имало увреждане на уретера. По това време е търсила и д-р Й., но той се намирал в чужбина и не е можел да ѝ съдейства. При повторното и постъпване в ответната болница, лекарите са установили, че бъбрекът вече се е възпалил и урината не се оттича добре, поради което са предприели поставянето на стома, за да се подобри оттичането на урината. След като са махнали стомата, процесът на възпаление е започнал пак –бъбрекът се е пълнел с урина. След изчистване на бъбрека, са предприели поставянето на стенд, но с това не се е решил проблема. Пак са започнали силни болки, затруднено уриниране и всичко е започнало отначало.

От показанията на св.Ч.Ц. - началник „Клиника по онкогинекология“ в УМБАЛ „***“ град П., се установява, че в клиниката се правят по 800-900 операции на година. Свидетелят пояснява, че преценката по какъв начин ще бъде извършена хистеректомията, с какъв тип достъп, зависи на първо място от лекуващия лекар. Критерия, по който лекарите се водят е големината на матката. Пояснява също, че ендоскопска хирургия е по-щадяща за пациента, възстановяването е много по-бързо и де факто тази методика е създадена, за да може пациента по-бързо да се върне на работното си място. Вида на използвания оперативен метод се определя от лекуващия лекар и оперативния екип, според конкретната клинична ситуация. Пациентката се уведомява предварително за различните варианти. Счита, че в случая е бил избран най-подходящия метод. Ако матката е уголемена колкото тримесечна бременност, както е в случая, има 2 варианта - отворен метод и лапароскопски метод. Това е границата- колкото тримесечна бременност, когато лекарите приемат, че една матка би могла да се оперира лапароскопски. Свидетелят твърди, че д-р Й. притежава съответния клиничен опит и професионална квалификация за прилагане на този оперативен метод. Твърди, че в отделението, в което д-р Й. работи за около година се правят около сто такива хистеректомии и че тази операция е рутинна и се извършва от екип от трима оператори и двама асистенти. При такава операция понякога има възли, които са на неподходящи места и затрудняват технически оператора. Затова се описва находката „in situ“, влизайки в корема. Има процент на усложнения, който е нормален за всички операции, за всички методи, има статистика за такъв вид операции и процента на урологичните усложнения, което включва увреждане на пикочен мехур, увреждане на уретер - 1,3%. Има и други усложнения, които биха могли да настъпят, например засягане на съдове, засягане на черва. Твърди, че в клиника, в която работят с д-р Й. не се случва често и че откакто е началник на клиниката, не е бил информиран при тяхна пациентка да е имало такива усложнения.

От показанията на св. Д.С. –лекар в същата клиника, член на екипа извършил операцията на ищцата, се установява че тя няма спомен за самата операция, като съобразно оперативния протокол, това е била една стандартно описана и протекла операция, рутинна операция. Пояснила е, че при лапороскопската операцията може да възникнат различни групи усложнения. Може от поставянето на оперативните троакари да се получат хематоми, с поставянето на всеки от троакарите може да се причини лезия на черво, на големи съдове. При операцията може да се причини тра*** на органите или от самата коагулация, от самия инструмент. Твърди, че тези операции в отделението ги правят рутинно и всеки път позицията е една и съща, като лекарите се стремят да се придържаме към нормата и стандарта и ако има отклонения това би се дължало на анатомични особености на пациента, но в отделението, в което работи, получаването на усложнения не е често срещано. Позовава се на статистика, според която процент и половина до два процента е възможно да има усложнение – лезия на уретера, което може да се случи и по време на коремна операция.Според д-р С., тази операция е била подходящата за ищцата. Този вид операция е по-щадящия и най-вероятно след обсъждане и изявено желание на пациента и получено от него информирано съгласие, след като са били обяснени двата варианта на операцията, пациента е предпочел единия.Свидетелката установява, че в клиниката през последните години са направени около 800-900 операции на година, като 100 от тях над са лапароскопски. Подробно е обяснила как протича една лапароскопска операция.Обяснила е, че при рязането с монополярен ток, от него се получава разсеяна искра, коагулация и има риск от увреждане, защото винаги може да прескочи такъв ток. Затова се извършва лапароскопски оглед на разрезната повърхност, коагулиране, лаважиране. Оглеждат се уретерите винаги двустранно. При увреждане на базата на коагулация, няма как да се види една късна некроза. Такава некроза може да настъпи горе-долу след десетина дни. Ако се получи такова усложнение се прави първо консултация с уролог, за да се установи до какво ниво и до каква степен е засегнат уретера – пристенно или е цялата стена. Ако е пристенно може да се направи чрез цистоскопия протезиране на уретера и периферната некроза да се преодолее с протеза тип „Дабъл джей“. Ако не става, в смисъл, че некрозата обхваща цялата обиколка на уретера и запушва, тогава другият изход е нефростома. След което се изчаква 30-40 дни, да се демаркира зоната на некрозата и вече се преценява евентуално за реимплантация. Д-р С. е обяснила и как се процедира с контролните прегледи –първият е за сваляне на конците на седмия, до десетия ден от операцията, като ако има оплаквания, може и по-рано. Вторият контролен преглед се прави един месец след операцията. По отношение на колегата си д-р Й., свидетелката е заявила, че той има опит повече от 10 години, че е отлично теоретично и практически подготвен. Не знае за допускани от него лекарски грешки. Твърди, че това е единствената лапароскопска операция, при която се е получило усложнение. По повод въпрос на ищцата, свидетелката заявява, че ако увредата на уретера е била установена по време на операцията, а не десет дни след това, е щяло интраоперативно да се извика уролог и да се направи реимплантация, но това не изключва появата на късна некроза, ако има засегнато място от самия инструмент. А острата хидронефроза се проявява веднага със силна болка, още в реанимацията. Дори при поставен катетър, според свидетелката, острата хидронефроза се проявява веднага, тъй като катетърът дренира само пикочния мехур, а лезията е над пикочния мехур и засяга от уретера нагоре към бъбрека. Това води до разпъване на бъбречната капсула и ако е имало остра хидронефроза, тя е щяла да се прояви със силна болка, въпреки приложените след операцията на пациента болкоуспокояващи.

От писмените доказателства и от заключението на ВЛ от комплексната СМЕ се установява, че лекарите със специалност съответно доц. д-р С.С., д.м. – Акушерство и гинекология, доц.д-р В.Д., д.м. – Нефрология и д-р С.Р. – Урология, са отговорили на поставените от ищцата и двамата ответници въпроси. Установили са, след запознаване със събраните по делото писмени доказателства - медицинската документация, създадена при лечението на ищцата в различни болнични заведения, следното: Диагнозата на ищцата „Миома на матката“ е поставена през м.юни 2015г. при профилактични прегледи. Потвърдена е от д-р А.Й., който на 24.11.2015г. извършва пробно абразио в Клиниката по онкогинекология при УМБАЛ“***“ЕАД гр.П.. На 21.01.2016г. в същата клиника, д-р Й., като оператор, заедно с екипа си е отстранил лапароскопски матката на пациентката си, като съгласно издадената и епикриза, ранният постоперативен период е протекъл гладко.Пациентката е изписана в добро общо състояние, без субективни оплаквания, афебрилна. Коремът е бил мек, палпаторно неболезнен, с възстановен пасаж на червата.Оперативните рани са били спокойни. Съгласно медицинската документация, изпратена от МБАЛ“***“АД гр.Г., 15 дни след оперативната интервенция, на 04.02.2016г. на ищцата е била поставена диагноза хидронефроза и хидроуретер вдясно, на базата на нисък стоп/не се визуализира превезикалната част на уретера/.

В заключението е посочено, че това усложнение е настъпило по време на лапароскопската операция на 21.01.2016г. и е било установено и документирано чрез рентгенологично изследване в посочената областна болница и фигурира в епикризата, издадена и от Отделението по нефрология.В заключението е посочено също, че конкретната причина за възникване на хидронефрозата и хидроуретер в дясно е настъпилото усложнение по време на лапароскопската хистеректомия, което усложнение се нарича лезия на уретера. Без да се заявява, че в случая причината за настъпилото усложнение е такава, в заключението е посочено, че понякога анатомично, особено при птоза на бъбрека, уретерът е нагънат и е в интимна близост до основната артерия, доставяща кръв до матката и горната част на вагината. Посочено е, че уретерът се намира в ретроперитониалното пространство, т.е. той е невидим за оператора.И именно при тези обстоятелства е възможно да стане усложнение независещо от приложената техника на оператора и от наличната лапароскопска апаратура.

Видно от заключението симптоматиката, дължаща се на усложнението „лезия на уретера“ се диагностицира по-късно, обикновено след дехоспитализацията на пациента.Мерките предприети от лекарите в Нефрологично отделение на габровската областна болница са правилни. Те са поставили диагнозата и са насочили ищцата към Клиниката по урология при МБАЛ“Д***“ЕАД гр.П..В посочената клиника също са процедирали правилно, като са направили нефростома вдясно, за да не се увреди бъбрекът от хидронефрозата. Тази мярка е временна до извършване на урологична операция – уретеровезиконеоанастомоза, чрез която се възстановяват анатомичните структури на отделителната система, което е извършено в МБАЛ“***“ООД гр.П..Едновременно с това е премахнат апендикса на ищцата, десния яйчник и дясната маточна тръба, както и лимфен възел в малкия таз.

Вещите лица са стигнали до извода, че диагностично-лечебният алгоритъм при оперативната интервенция за отстраняване на матката на ищцата е спазен.Тя е била оперирана по клинична пътека № 145/сега № 162/, като всички необходими изследвания и консултации за извършването и са направени, съобразно изискванията на КП-АГ преглед, ехографско изследване, параклинични изследвания, освен ПКК, хемостазни показатели, банална урина, кръвна група, резус фактор и допълнително биохимия, йонограма, кръвна захар, общ белтък, ЕКГ, направена е консултация с интернист и анестезиолог. Според експертизата предложеният на ищцата лапароскопски метод за отстраняване на матката е най-доброто решение, тъй като метода има редица предимства пред класическата коремна операция.Това са : атра***тичност, по-малка кръвозагуба, по-бързо възстановяване, по-къс болничен престой, по-малко разходи и др. Спазени са утвърдените медицински стандарти.Съставена е необходимата документация, като доказателство за това, ВЛ виждат в факта, че РЗОК е изплатила стойността на КП на МБАЛ“Д***“ЕАД.

В заключението е посочено още, че лезията на уретера по време на лапароскопска хистеректомия е тежко усложнение. Честотата му е от 0.5 до 2% според световните статистики, като няма значителна разлика при класическата и при лапароскопската хистеректомия. Настъпването на усложнението, според ВЛ, зависи до голяма степен от анатомията на пациента. В конкретния случай, при наличието на птоза на бъбрека вдясно е възможно да е увеличена относително дължината на уретера и той да е разположен, с някои от гънките си, в непосредствена близост до маточната артерия, която задължително се прерязва при отстраняване на матката. Това обстоятелство улеснява лезията на уретера.

От обясненията на отделните специалисти при приемане на заключението, се установява още: Вещите лица не оспорват установено от лекарите от МБАЛ „***“ АД – гр. Г. от 05.02.2016г., 14 дни след гинекологичната операция, въз основа на рентгеново изследване, че двата бъбрека на пациентката лежат на нормално място, т.е. няма установена бъбречна птоза. Такова становище се явява в по-късните етапи - при допълнителните изследвания на пациентката в другите болници, в които е лекувана/4-5 месеца след операцията/. Д-р Р. пояснява, че рентгенологичната диагноза може да не съвпада с патоанатомичната, с урологичната или с гинекологичната. Всяко едно изследване е допълващо към изграждането на диагнозата и е въпрос на преценка на експерта, който я чете.А д-р В.Д. разяснява, че десният бъбрек е разположен винаги малко по-долу от левия. Никога не са на едно ниво. Освен това не са „на тиранти“, те се поддържат от съседните органи. Имат дихателни екскурсии. С всяко вдишване, бъбреците имат 2 см. до 3-4 см. нагоре –надолу мобилност. Те са подвижни и това е много субективна преценка на един рентгенолог да каже, че има птоза или не. Като цяло, нефролога счита, че това не е съществен акцент в цялата ситуация, извод направен въз основа на субективна оценка към момента. Може би тя е реална, но не може да се каже, че е птозиран бъбрека трайно, тъй като диагнозата се поставя не само на базата на рентгеновото изследване.

По отношение на посоченото в експертизата, че „уретерът се намира в ретроперитонеалното пространство, т.е. той е невидим за оператора.“, д-р. С. заявява, че „д-р С., при изслушването и като свидетел, не е била прецизна в изказа си, защото уретерът се намира в ретроперитонеалното пространство, а при приложената лапароскопска техника, не се влиза в ретроперитонеалното пространство. По тази причина, ако както казва д-р С. се оглеждаха уретерите, никой нямаше да остави жената с повреден уретер да стои два дни в болницата, да бъде изписана в състоянието, в което е, а още веднага ще се вземат мерки за корекция на това усложнение. В този ред на мисли това, което е казала д-р С. не е точно, не е прецизно.“ Същевременно на въпрос „Има ли възможност в момента да се установи, че има такава лезия, тя веднага ли се проявява?“ д-р С. заявява, че лезията се проявява по-късно, в случая след 15 дена. Според ВЛ не е било възможно да се установи веднага нараняването на уретера, тъй като „не е видимо“. Разяснява в какво се изразява лезията на уретера: „Уретерът е изграден от надлъжни и напречни мускулни влакна, покрити с увотел – тъкан. Когато се оперира е възможно много фина лезия, по-малка от върха на иглата, тя видимо не може да бъде обективирана. С времето е възможно там да се получи от тази лезия, от това леко нараняване на тъканите, оток, инбибиране на тези слоеве с урина или с друго течно съдържимо, което да създаде тези условия. Минималният срок, в който може да се прояви не може да се каже. Определя се от момента, в който това се обективизира с някаква клиника, някакво оплакване или се види с изследване.“ Пояснява още, че ако става въпрос за остра хидронефроза, когато се прояви, е свързана с много силен болков синдром.

По отношение на констатираното от ищцата разминаване в датата на извършената от д-р Й. операция и относно лекарския екип, в някои от приетите документи, ВЛ д-р С. разяснява следното : Не сме имали съмнение, че на 21.01.2016г. е извършена операцията. Оперативният протоколът може да се напише на следващия ден, на по-следващия, в деня на изписването, няма ограничение.Важно е посоченото в „История на заболяването“. Най-добрият критерий за това дали е перфектна една документация е факта, че клиничната пътека е изплатена от РЗОК. В противен случай тази пътека пада, а тя струва 1100 лева и се налага глоба на здравното заведение, където е извършена операцията.

По отношение отговорността на оператора за допуснатата по време на операцията лезия, д-р Д. разяснява : „Всеки казус е различен. В оперативни интервенции, дори за апендиктомия, има допустим процент смъртност. Аз правя най-обикновени бъбречни биопсии за диагностика. Там има процент смъртност. В информираното съгласие, аз съм го написала, пациентът трябва да е информиран, да е съгласен, че поема и този риск.“ По отношение на евентуалното дублирането на лекарските екипи д-р Р. заявява, обобщавайки казаното от колегите си експерти, че не се планира дублиране на специалисти, когато се изготвят плановете за операциите, но може да възникне необходимост инцидентно и член от един екип да се включи в част от друга операция по същото време.

По отношение на последващите манипулации и операции, които са правени в други болници, вещите лица не са установили нарушения на добрата медицинска практика. Д-р С. заявява, че не може да прецени, само въз основа на документите дали е предприето най-правилното лечение от най-подготвените специалисти в съответната област и че къде да се лекува зависи от доверието на пациента към съответния лекар. Д-р Р. заявява, че с усилията на всичките екипи в последствие явилите се усложнения са преодолени и изходът е бил благоприятен, че адекватно са предприети всички последващи грижи за пациента.Същевременно поясняват, по повод въпрос на адв.Н.Д., че усложнения, при последващите оперативни намеси, извършени в другите лечебни заведения, напр. в УМБАЛ „***“ – В., където се твърди, че се е отворила раната и е била шита на живо, а в последствие в „***“ е извършена операция на херния, не са в пряка и единствена причинна връзка с операцията, извършена от доктор Й..

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че главните искове са доказани по основание. Отговорност за вреди възниква, когато правилото да не се вреди е нарушено чрез противоправно действие или бездействие на лекар и наличие на причинна връзка между действието/бездействието и настъпването на вредата. Съдът приема, че са установени фактическите обстоятелства и правните основания по чл.45 и по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на солидарната деликтна отговорност на лекуващия лекар д-р А.Й. и УМБАЛ“Д***“ЕАД за обезщетяване на претендираните от ищцата вреди.От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установяват както елементите на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител на увреждането, така и елементите на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД по отношение на ответната болница и тя следва да понесе солидарна отговорност за вредите на ищцата.Преди всичко установи се противоправно поведение на лекуващия лекар д-р А.Й., който при извършване на гинекологична операция на ищцата е увредил десния ѝ уретера, което е предизвикало сериозни здравословни проблеми на същата, съпътствани с продължителни болки и страдания.

Ответникът оспорва твърдението, че при извършване на операцията на 21.01.2016г. е допуснал лекарска грешка и с това е причинил на ищцата неимуществени вреди-болки и страдания. Становището му е, че при оперативната интервенция на посочената дата, както и при всяка друга оперативна интервенция засягаща целостта на човешкото тяло, медицинската теория и медицинската практика допускат и описват вероятна възможност от настъпване на усложнения, които могат да бъдат различни по вид, интензивност и сложност във всеки отделен случай. В обсъдените по-горе заключение на комплексната СМЕ експертиза, в т.ч. и разясненията в съдебно заседание дадени от експертите, както и в свидетелските показания, които кореспондират с тях, се сочи като единствена причина за увреждането на уретера /лезията на уретера/ на ищцата, от която впоследствие са настъпили усложненията хидронефроза и хидроуретер, поведението (действия/бездействия) на оператора д-р Й. по време на извършената от него и екипа му операция за отстраняване на матката на ищцата. Ищцата е била със здрави уретер, респ. бъбрек при постъпване в клиниката. Ето защо, съдът приема, че адекватните очаквания на пациентката са били да получи обещаното и лапароскопско лечение на миома, но не и за сметка на увреждане на други органи и/или системи. В случая, не става дума за безпочвени оплаквания, а за интензивни по характер болки и страдания, които се дължат на оказаната в ответното лечебно заведение медицинска помощ. Едва ли е адекватно при конкретните обстоятелства да се очаква от една рутинна операция да последват множество други за излекуване на причинено при първата операция увреждане. Постъпвайки на лечение в едно стабилно общо състояние, ищцата е получила увреждане, което година и половина по-късно е довело до освидетелстването и с 52% намалена трудоспособност.

Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.Не може да се счете като оневиняващ факт, обстоятелството, че отстраняването на матката е рутинна процедура, но в конкретния случай се е стигнало до усложнение, което може да се случи на всеки специалист при 1-2% от оперираните болни.Не е установено точно при коя от манипулациите по време на операцията е причинена термичната лезия, но липсата на данни за това обстоятелство, не може да е в ущърб на пострадалата и да обоснове извод за недоказаност, след като е безспорно установено, че именно при извършената от доктор Й. оперативна интервенция е предизвикано усложнението и че последващите действия в другите лечебни заведения са в резултат от нея. Усложнението и следващите негативни последици не се дължат на поведение на пациента, а и такива твърдения няма.Наведения от лечебното заведение в отговора на исковата молба довод за съпричиняване е напълно голословен.

В случая противоправното поведение на доктор Й. по време на извършване на интервенцията се изразява в следното: не е направил необходимото да провери дали при ищцата е налице проблемна анатомична особеност, която да съобрази /могъл е да назначи допълнителни изследвания/, извършил е интервенцията под недостатъчен визуален контрол, не е уведомил ищцата за всички възможни усложнения и последици от интервенцията, в т.ч. и настъпилото, който пропуск е съществен, защото човек може да взема адекватно решение и даде информирано съгласие, само когато е добре информиран. Изводът на съда за противоправно поведението не се повлиява от обстоятелството, че част от така изброените действия, не са били задължителни. Съобразно принципа на адекватните очаквания - при наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към доктор, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на установените права, тъй като те са създадени в защита най-висшата ценност каквато са здравето и живота на пациента, ще следва извод за осъществено противоправно поведение на лекуващия лекар.

Причинените на ищцата вреди от интервенцията на 21.01.2016г. са довели до продължителни болки и страдания. Независимо че през цялата 2016г непрекъснато е лекувана в различни болници, състоянието на отделителната и система от преди операцията, не е възстановено. Видно от свидетелските показания на нейните близки, ищцата е била деен и енергичен човек, а претърпяната тра*** е променила изцяло живота и.Обстоятелството, че съществува статистика, която сочи нисък процент на възникване на такова усложнение при лапароскопска операция, не променя извода, че в случая е причинено увреждане на здравето на пациентката и тя е „влязла“ в статистиката.

Съдът приема, че в случая не се касае до случайно събитие, което да изключва отговорността на оператора. Всичко, от избора на оперативен метод до прецизното му прилагане, без да се вреди, е във възможностите на лекаря. Д-р Й., съгласно събраните доказателства е изявен специалист в своята област с подходяща квалификация и дълъг опит в извършването на такива лапароскопски операции. Операцията на ищцата е била рутинна, като избраният метод се явява подходящ, съобразно индивидуалните особености на пациентката. Ако определена нейна анатомична особеност, която да затруднява оператора, е била налице, то тя е била видима или установима и операторът е могъл и е бил длъжен да я съобрази. Ако е била увеличена дължината на уретера и той е бил разположен, с някои от гънките си, в непосредствена близост до маточната артерия, която се прерязва при отстраняване на матката, както се сочи в СМЕ, то това обстоятелство е следвало да бъде съблюдавано. Не може да се приеме за оправдан риск, ако д-р Й. е работел с режещ инструмент в зона, която е невидима за него, като оператор. Съдебната практика приема, че отговорност за причинените вреди не възниква, когато обстоятелството, обусловило увреждането и причинната връзка между него и увреждането, са непредвидими и не е могло да бъдат избегнати. Вредоносният резултат в настоящия казус не е бил непредвидим, тъй като е било ясно, че с инструментите, с които се извършва лапароскопската операция следва да се борави прецизно, за да не се увреди тъкан от друг орган, който не се премахва, с оглед на високата температура, която развива използвания прибор с монополярен ток.

Няма основание също така да се приеме, че подписвайки декларацията за информирано съгласие за операцията на миома/на л. 127/, пациентката е поела върху себе си риска да бъде увреден друг неин орган – в сл. десния уретер. Първо защото, няма данни въобще да е била предупредена за такава възможна последица от операцията и второ дори да се е съгласила на съответната интервенция, това не освобождава лекаря от отговорност при деликт. Ответникът д-р Й. признава, че т.нар. термична лезия, е възможно следствие при използване на оперативен метод-лапароскопия, но не твърди да е предупредил ищцата за това възможно усложнение. Ищцата е приела, видно от декларацията, да и бъдат извършени всички предвидени в клиничната пътека диагностични и лечебни процедури.Нещо повече – упълномощила е лекуващия я лекар д-р Й. да извърши всички процедури, необходими за подобряване на здравето и препоръчителни от професионална гледна точка. Ако въпреки правилно избрания метод, спазен алгоритъм на процедурата и висок професионализъм, се допусне недостатъчно прецизно боравене, при което се увреди здравето на пациента, то този професионален риск следва да се поеме от лекаря, който го е предизвикал, а не от пациента. Именно за такива случая е предвидена застраховката „Професионална отговорност за вреди“, която е сключена в полза на работещите в болницата лекари и медицински персонал.

Ответникът оспорва също, че ищцата е с намалена работоспособност от 52% съгласно решение на ТЕЛК, вследствие на допусната лекарска грешка при оперативно лечение в ответната болница, и счита, че няма основание за ангажиране на отговорността му за деликт за вреди в резултат на извършени на ищцата отделни оперативни интервенции в различни лечебни заведения и от различни лекарски екипи. Видно обаче от мотивите на експертното решение/на л.346 и 347/, процента неработоспособност е определен заради операция по повод хидронефроза с пластика на уретера в дясно 50 % Ч.9 Р.19 Т.4.2, за микционни смущения с инконтиненция на урината-20% Ч.8 Р.9 Т.4.1 общ процент - 52 %, а не за другите усложнения, като херпес на окото или постоперативна херния, за които ответникът възразява, че не са в пряка причинна връзка с действията му.

Не е оборено предположението за вина. При деликт вината се предполага до доказване на противното и в доказателствена тежест на ответника е да обори тази законова презумпция. Такова доказване в случая ответникът д-р Й. не е провел. Не се сочат изключващи отговорността му обстоятелства. Ето защо следва да се приеме, че настъпилото усложняване е в резултат на виновно поведение на ответника, който при извършване на рутинна операция на миома, е допуснал "лекарска грешка“ и е увредил десния уретер на пациентката. Лечебното заведение, което има правно положение на работодател, респ. възложител на работа на ответника, носи гражданска отговорност за тези вредоносни действия. Отговорността на лечебното заведение е за чуждо виновно поведение. Тя не възниква, ако причината за вредата е случайно събитие или непреодолима сила или ако ищецът не докаже непозволеното увреждане и по-точно неговите обективни елементи - деянието, вредата /изразяваща се в неблагоприятно засягане сферата на увредения/, противоправността на деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/, причинната връзка между деянието и вредата както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или небрежност.

При така изложеното, съдът намира предявените искове срещу ответниците, с правно основание съответно чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД за основателни. Налице е противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка е доказана със заключенията на съдебно-медицинската експертиза. Вината се предполага до доказване на противното, а противоправното деяние и вредата са установени от ищцата. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС - тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и роля на превенция за законност. Предявения иск за солидарно осъждане на ответниците-извършител и възложител следва да бъде уважен като основателен и доказан. Лечебното заведение отговаря безвиновно в положението на солидарен ответник.

С оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД, като съобрази вида, характера, интензитета на търпените от пострадалата неимуществени вреди, продължителността им, съдът намира, че следва бъде определено обезщетение в размер на 15 000 лв., като за разликата до 40 000лева иска се явява необосновано завишен и неоснователен. Ищцата е претърпяло множество болки и страдания, свързани с настъпилото усложнение – термична лезия на десния уретер, причинила след изписване на пациентката от болницата хидронефроза и хидроуретер, лечението на които е довело до извършването на множество хирургични манипулации и операции, които са в пряка причинно-следствена връзка с причинената от д-р Й. лезия. Дългият процес на възстановяване, който е последвал не се дължи на неполагани в достатъчен обем грижи и лечение в съответните болници, а поради естеството на получената от ищцата тра***тично увреждане. Малките пропуски във воденето на медицинската документация, които са от технически характер, както се установява и от извършената от РЗОК проверка – протокол от 22.05.2019г. на л.774 от делото, не са се отразили на здравето на ищцата.Неоснователно е и възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД на лечебното заведение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца, поради това че тя не се е явила в болницата за контролни прегледи. При настъпилото усложнение тя е потърсила помощ в най-близкото до нея лечебно заведение в гр.Г., а по късно се е обърнала за помощ, към първия ответник, но в Отделението по урология.Недоказан и поради това-неоснователен се явява иска за имуществени вреди в размер на 6 389.62лв. Ищцата е представила изработен от нея списък/опис на л.37/ на претендираните имуществени вреди, произтичащи от разходи за лечение, медицински услуги и консумативи, транспортни и други разноски, за които е представила и писмени доказателства. Не са събрани обаче доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че тези разходи са били необходими и са направени за отстраняване на последиците от непозволеното увреждане. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

Тъй като разглеждането на обратния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск, съдът следва да се произнесе и по регресното притезание на една от страните срещу подпомагащата страна по отношение на обезщетението за неимуществени вреди. Досежно обезщетението за имуществени вреди не се дължи произнасяне, тъй като обратния иск е евентуален. С обратния иск е поискано в полза на болницата, в случай на уважаване на иска срещу нея, да бъдат присъдени в тежест на застрахователя – ответник по обратния иск, всички суми за главница, законна лихва и разноски "до размера на уважената претенция". Между ответника УМБАЛ“Д***“ЕАД гр.П. и конституирано, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на този ответник, ЗАД „***“АД гр.С., е сключена застраховка, съгл. общи условия и полица № ***, с клауза професионална отговорност на лица, при упражняване на медицинска професия“, със срок на действие 01.10.2014г.-30.09.2016г. Застрахователното събитие е настъпило в този период, поради което обратния иск се явява основателен до размера, в който се уважава главния иск и следва да бъде уважен, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 2 от КЗ, като застрахователят бъде осъден да му заплати сумата по обезщетението със законната лихва върху него, след като ответникът ги заплати на ищцата. Размера на обезщетението не надхвърля лимита на сключената застраховка, съгласно прил. към застрахователния договор/на л.98 и 99/. В останалата част обратният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят, общо, направените от ищцата разноски в размер на 1311.36лв., съразмерно на уважената част от исковете ѝ и направените за защитата по тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., за възнаграждения за ВЛ 200лв. и за ДТ 1855.59лв., съобразно списъка на разноските на л.776 от делото или по 655.68лв. всяка от страните.Същевременно съразмерно на отхвърлена част от исковете д-р Й. има право на разноски в размер на 1556.29лв., а след компенсация с разноските, които дължи на ищцата - на 900.61лв., а УМБАЛ“***“ЕАД има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 1535.99лв., а след компенсация с разноските, които дължи на ищцата – на 880.31лв.

Съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК, третото лице помагач нито дължи, нито му се дължат разноски, както от страната, на която помага, така и от насрещната страна. Когато обаче помагачът е и ответник по обратен иск, той дължи на ищеца по този иск разноски, съразмерно с уважената част от иска и има право на разноски съразмерно с отхвърлената част. В случая, по компенсация страните по това процесуалното правоотношение не си дължат разноски.

Водим от горното, съдът

Р е ш и:

осъжда УМБАЛ”***”ЕАД, с ЕИК ***, и адрес на управление гр.П., ул.“***“ № ***, представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л., на основание чл.49 вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и д-р А.Д.Й., работещ в същата болница, Клиника по онкогинекология, със служебен адрес, с ЕГН **********, на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД да заплатят солидарно, на А.Д.Л. ***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 15 000лева за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от непозволено увреждане-допусната лекарска грешка при хирургично лечение на 21.01.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането-21.01.2016г. до окончателното ѝ изплащане, като за разликата до 40 000лв. отхвърля иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Л. ***, ЕГН **********, против УМБАЛ”***”ЕАД, с ЕИК ***, и адрес на управление гр.П., ул.“***“ № 8а, представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л., на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и д-р А.Д.Й., работещ в същата болница, Клиника по онкогинекология, със служебен адрес, с ЕГН **********, на основание чл.45 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение в размер на 6 389.62лева за имуществени вреди от претърпени болки и страдания от непозволено увреждане-допусната лекарска грешка при хирургично лечение на 21.01.2016г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЗАД“***“АД гр.С., район ***, пл.“***“ № 5, с ЕИК ***, представлявано от изп.директори Р.Я. и К.Р. да заплати на УМБАЛ”***”ЕАД, с ЕИК ***, и адрес на управление гр.П., ул.“***“ № ***, представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л., на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 2 от КЗ, въз основа на полица № ***, с клауза професионална отговорност на лица, при упражняване на медицинска професия“, със срок на действие 01.10.2014г.-30.09.2016г. сумата 15 000лева-обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от непозволено увреждане-допусната лекарска грешка при хирургично лечение на 21.01.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането-21.01.2016г. до окончателното ѝ изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че сумата бъде платена от УМБАЛ”***”ЕАД, на А.Д.Л., като за разликата до 40 000лв. отхвърля иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А.Д.Л. ***, ЕГН ********** да заплати, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на УМБАЛ”***”ЕАД, с ЕИК ***, и адрес на управление гр.П., ул.“***“ № ***, представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л., сумата 880.31лв. за направени по делото разноски

ОСЪЖДА А.Д.Л. ***, ЕГН ********** да заплати, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на д-р А.Д.Й., с ЕГН **********, със служебен адрес УМБАЛ”***”ЕАД, Клиника по онкогинекология, сумата 900.61лв. за направени по делото разноски както.

Решението по главните искове е постановено при участието ЗАД”***”АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”***” № 5, ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Р.Я. и К.Р. като трето лице-помагач на страната на ответника УМБАЛ ”***” ЕАД, с ЕИК ***.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	269
Дата:	27 юни 2019 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия:	Татяна Георгиева Бетова

Дело:	20184400100750
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	22 октомври 2018 г.

Решение по дело №750/2018 на Окръжен съд - Плевен

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А