№ 297
гр. Шумен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500487 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №653 от 01.09.2022г. по гр.д.№2109/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил молбата на ответника Н. Л. Т., за тълкуване на Решение №164/14.03.2022г. по
гр.д.№2109/2021г. на ШРС.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва
решението на районния съд, и моли съда да го отмени по подробно изложени съображения.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна С. Г. Ж. и А. С. П., чрез процесуалния
си представител адв.Милко М., е депозирала отговор на жалбата, в който сочи, че решението
е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, по изложени съображения.
Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и
административни разходи по делото - 50 лева.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с молба по чл.251 ГПК от Н. Л. Т. за тълкуване
на Решение №164/14.03.2022г. по гр.д.№2109/2021г. на ШРС. В молбата се излага, че
постановеното решение по делото било неясно, двусмислено и вътрешно противоречиво.
1
Сочи се, че съдът е постановил: "Да се опразни помещение на офис №4…и да се предаде
държането на ключовете от същия офис на ищците…", след като по време на съдебното
дирене било установено, че имота е опразнен. Налице била неяснота как да се изпълни
неизпълнимо решение.
Районния съд е разгледал молбата и е приел, че в диспозитива на решението, чието
тълкуване се иска, ясно била отразена волята на съда, и тя не се нуждаела от тълкуване.
На първо место е необходимо да бъде отбелязано, че нуждата от тълкуване на едно
съдебно решение по смисъла на чл. 251 ГПК възниква в случаите, когато е налице неяснота
или двусмислие при изразяване волята на съда в него, които неяснота или двусмислие биха
могли да породят спорове по изпълнението му, т.е. при прилагане на неговите правни
последици /да се зачете силата му на пресъдено нещо, да се проведе принудително
изпълнение на решението, да се приложат конститутивните му правни последици/. На
тълкуване подлежи само неясното съдебно решение, като под решение се има предвид
диспозитивът на същото, когато той е неясен и поражда съмнение. Критериите са неясност,
противоречие и двусмисленост, а не нерешени въпроси. При тълкуването следва да не се
създават нови права и да не се присъжда нещо повече от това, което е било обект на
мотивите на решението. Следователно обсегът на тълкуването обхваща само изясняване на
направените констатации и изложените в решението мотиви. В настоящия случай не сме
изправени пред хипотеза на неясен, съдържащ противоречие или двусмислие диспозитив.
От една страна съдът е констатирал липсата на надлежно изпълнение на задължението на
наемателя да върне наетата вещ, съобразно чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, и в съответствие с
установеното е постановил връщането на вещта. Връщането на наетата недвижима вещ не се
изчерпва с изнасяне на мебели, съоръжения и материали от нея, нито с непосещаването й
занапред, като имотът е предаден, когато наемателят осигурява достъп до него във вида, в
който е бил към момента на сключване на наемния договор - напълно опразнен от вещи и
друго имущество на наемателя, и предава на наемодателя ключа на имота. Друго изискване
на закона за допускане на тълкуване на решението е да съществува спор относно неговото
тълкуване, а в процесния случай предвид изразеното от насрещната страна становище в тази
насока, такъв спор липсва. Ето защо молбата за тълкуване на решението следва да се остави
без уважение.
Обжалваното решение е правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 800 лева, съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК, и ангажираните доказателства за направата им, с изключение на
претендираните 50 лева - административни разходи, за които нито се сочи правно основание
за дължимостта им, нито са представени доказателства за направата им.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Решение№653 от 01.09.2022г. по гр.д.№2109/2021г. на Районен
съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА Н. Л. Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Ж. с ЕГН **********
и на А. С. П. с ЕГН **********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
800 лева.
На основание чл.251, ал.5 вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3