О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Русе, 11.04.2023 г.
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 96 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
жалба на Д.И.В. срещу заповед № РД-10-94 от 20.01.2023 г. на ректора на
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ с която й е отнета
придобита ОНС „доктор“.
С жалбата е направено
доказателствено искане за допускане на съдебно-сравнителна експертиза като бъде
назначено вещо лице историк или филолог, което след като се запознае с
изготвения дисертационен труд да направи анализ на посочените в сигнала
разработки и публикации за наличие на плагиатство.
Ответникът в писмен отговор
оспорва искането.
Съдът намира искането за
недопустимо.
Съобразно чл. 195, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК вещо
лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на
някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта
на науката, изкуството, занаятите и други.
Следва да се съобрази обаче, че
разпоредбите на Закона за развитие на академичния състав в Република България
са специални спрямо общите процесуални закони АПК и ГПК. Проверката за наличие
на плагиатство се извършва от нарочна комисия от хабилитирани лица в съответната специалност (чл. 30, ал.
8 ЗРАСРБ), която следва да отговаря на съответни критерии, поради което е недопустимо
оценъчната дейност по реда на специалния закон да бъде замествана посредством
допускане на съдебна експертиза с идентични задачи.
Трите аспекта на дейността на
оценителната комисия, които съдът може да проверява, са начинът на формиране на
комисията, начинът на извършване на оценъчната дейност и правилата за
документиране и отчет на дейността на комисията, но не и фактическите
установявания, които са резултат от експертен анализ.
2. Постъпило е искане на
ответника да бъде конституирана като заинтересована страна Министерството на
образованието и науката. Сочи се, че заповедта на ректора на ВТУ е издадена
след извършена проверка от страна на МОН по реда на чл. 30, ал. 5-12 от ЗРАСРБ.
Искането е недопустимо.
Ректорът на висшето училище е
органът, издал оспорения административен акт (чл. 30, ал. 5 ЗРАСРБ) и той е
водещият производството орган. Страна в това производство (в материалното
правоотношение) е само привлеченият адресат на административния акт (арг. чл.
27, ал. 1 АПК). Качество на заинтересована страна в процеса могат да имат: 1/
привлечените служебно граждани и организации; 2/тези субекти, които макар и да
не са участвали в производството, за тях издаденият административен акт да се
явява благоприятен, пораждайки правни последици.
Министерството на образованието и
науката по никакъв начин не е засегнато от действието на административния акт –
благоприятно или неблагоприятно. То не е било привлечено (в качеството му на
организация в производството). Действително производството е започнало по
инициатива на друг държавен орган (чл. 24, ал. 1 АПК, предл. последно, вр. чл.
30, ал. 1 ЗРАСРБ) – но това е бил министърът на образованието и науката (а не
министерството), като и в двата случая този субект/тези субекти нямат качество
на заинтересованата страна по изложените съображения, а на орган по смисъла на
чл. 53, ал. 1 от АПК.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на
съдебно-сравнителна експертиза
2.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за конституиране на
Министерството на образуванието и науката като заинтересована страна в
производството.
Определението по т. 1 не подлежи
на обжалване. Определението по т. 2 може да се обжалва в 7-дневен срок с частна
жалба пред Върховния административен съд.
Определението да се съобщи на
страните и на Министерството на образованието и науката.
СЪДИЯ: