№ 31
гр. София, 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Г. Въззивно гражданско дело №
20211000501289 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение №903704/25.08.2020 г., постановено по гр.д.№39/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, е осъдено
застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, да заплати на Д. И. Б., сумата от 35 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 600 лева – обезвреда за
имуществени вреди, причинени от ПТП, реализирано на 26.10.2018 г., ведно с лихвата
за забава, считано от 26.10.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата до
пълно предявения размер от 70 000 лева искът за неимуществени вреди е отхвърлен
като неоснователен.
Недоволна от решението е останала ищцата. Тя обжалва решението в неговата
отхвърлителна част. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е определил
занижен размер на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди с оглед
конкретно установените травматични увреди, продължителното възстановяване и
нарушеното психично здраве. Поддържа, че обезщетение в размер на 70 000 лева ще
възмезди претърпените от нея неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в
частта, в която искът е отхвърлен за разликата между уважения размер от 35 000 лева
до предявените от 70 000 лева и уважаване на претенцията.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, ответната страна е взела становище по жалбата и
поддържа нейната неоснователност. Моли решението да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция по реда на чл. 266, ал.2 от ГПК е допуснато
изслушването на нова съдебномедицинска експертиза.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната
му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд
1
е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите
на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд гр.София намира
следното:
Пред Окръжен съд Благоевград са предявени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от Д. И. Б., против ЗД „Бул Инс“, с предмет – присъждане
на обезщетение в размер на 70 000 лв., неимуществени вреди и в размер на 1 600 лева,
имуществени вреди, от ПТП, реализирано на 26.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на исковата молба - 28.02.2019 г. до
окончателното изплащане.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД,
на Д. И. Б., са уважени за сумата от 35`000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и
за сумата от 1 600 лева, имуществени вреди, настъпили при ПТП, реализирано на
26.10.2018 г., като необжалвано, е влязло в сила.
Решението в частта, в която исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД е уважена
за периода от 26.10.2018 г. до 28.02.2019 г., като произнесено свръх петитум, подлежи
на обезсилване.
Поради липса на жалба от ответника в осъдителната за него част,
първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които
пораждат вземането при квалификацията по чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно:
На 26.10.2018 г., около 15:40 ч., в гр.Благоевград, лек автомобил „Хонда“, с рег.
№ ******* застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, управляван от Т. Т., се движил по по
ул.Васил Левски, а пешеходката Д. Б. се насочила да пресече ул.Васил Левски по
пешеходна пътека към река Бистрица. Водачът на автомобила, при движението на
същия по бул. "Васил Левски", в посока към бул."Св. Димитър Солунски" и на
кръстовището, образувано с ул. "Петър Зографски", е отнел предимство на
пресичащата Б. по сигнализирана пешеходна пътека М8.2 от дясно на ляво, в резултат
на което я е блъснал. Вещото лице сочи, че когато лекия автомобил се е намирал на
около 12.40 метра спрямо мястото на удара и водачът е управлявал автомобила с около
31.1 км./ч., пешеходката със спокоен ход е предприела пресичане по пешеходната
пътека тип „Зебра“ по улица „Васил Левски“. Водачът Т. е реагирал на пресичането на
пешеходката, като е предприел намаляване на скоростта, със служебно спиране.
Експертът е приел, че на около 4.62 метра, преди мястото на удара, спирачките
блокират, а лекия автомобил е започнал да намалява скоростта си на движение. Когато
скоростта на автомобила е достигнала до около 17.9 км./ч. с обхват от дясната
половина на около 500 мм наляво от преден десен габарит, той е ударил пешеходката.
От произшествието е пострадала ищцата Д. Б.. Получила е следните
травматични увреди, установени и от приетата по делото съдебномедицинска
експертиза: счупване на външния кондил на лявата подбедрица, кръвоизлив в лявата
коленна става. Проведено е оперативно лечение с наместване и фиксиране на костните
фрагменти. Установено е било счупване на едно ребро в дясната половина на гърба и
хематом в областта на главата. Счупването на външния кондил на лявата подбедрица й
е причинило трайно затруднение на движенията на крайника за около 5-6 месеца, като
след посочения срок основната функция на крайника - ходенето може да се възстанови,
но е възможно пострадалата да продължи да изпитва болка при по - продължително
стоене и ходене. Счупването на едно ребро й е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Счупването само на едно ребро не води до
продължително нарушение на движенията на снагата, тъй като останалите здрави
съседни ребра го придържат, като шина. По тази причина при счупване само на едно
ребро обикновено не се налага провеждане на друго лечение освен обезболяване.
2
Счупванията на тръбести и плоски кости винаги са свързани с получаване на болка с
голям интензитет, както и нарушения на функциите. Болката може да е с различна
продължителност, според вида, разположението и респективно натовареността на
счупената кост. Натъртването на меки тъкани и хематом в областта на главата й е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Хематома на
меките тъкани оздравява напълно за около 3 седмици, без последствия за здравето за в
бъдеще.
За търпените от ищцата неимуществени вреди пред първата инстанция са
събрани и гласни доказателства.
Допуснатата от САС медицинска експертиза установява, че на 02.03.2021
г.ищцата е оперирана – извършена била частична остеоктомия и абразия на увредения
участък на бедрената кост, изваждане на металните винтове от голямопищялната кост.
След операцията ищцата е претърпяла болки с висок интензитет за около 7-8 дни, с
умерен интензитет около 1-2 месеца, след което интензитетът на болките е намалял.
Вещото лице сочи, че е налице връзка между процесното ПТП от 26.10.2018 г. и
операцията от 02.03.2021 г., както и проведените курсове физиотерапия през месеците
април 2021 г. и май 2021 г. При направения преглед на ищцата на 10.10.2022 г.,
вещото лице е констатирало, че тя не се е възстановила напълно, накуцва, налице е
белег на лявото коляно около 9 см., съответно лявото бедро е с 4 см. по-слабо, а лявата
подбедрица с 2 см. е по-слаба. Налице е изместване навън на лявата подбедрица
спрямо оста на левия долен крайник с 10 градуса. Експерта сочи, че движенията на
лявото коляно са възстановени, но болезнени при крайно свито и крайно разгънато
положение. Налице са и данни за започнала артрозна болест в лявото коляно. Не
предстоят нови операции на ищцата.
Този състав на САС намира възраженията на жалбоподателката за занижен
размер на обезщетение за неимуществени вреди от произшествието, за неоснователно.
Установено е, че ищцата е претърпяла две оперативни интервенции за поставяне и
изваждане на метални винтове. Лечението и двата пъти е продължило първоначално в
болнично заведение за 5-6 дни, а след това в домашно-амбулаторни условия. От
направения преглед от вещото лице-медик в настоящето производство е установено, че
Б. има белег по лявото коляно, останал след оперативните интервенции, движенията на
лявото коляно са възстановени, но болезнени при крайно свито и крайно разгънато
положение. Липсват данни за нужда от последващи операции и очаквано бъдещо
влошаване на здравословното състояние.
Меродавно за съда за установяване на справедливия размер на обезщетение на
претърпените неимуществени вреди от ищцата, който в пълен размер ще възмездят
болките и страданията, в случая са възрастта на пострадалата в момента на ПТП – 46
години; лечебният и възстановителен процес; преживяната остра стресова реакция и
настъпилата промяна от преживяното стресогенно събитие, с което е нарушен
досегашния стил на живот, последващата оперативна интервенция през 2021 г. Всичко
това според въззивната инстанция променило в негативен аспект живота на ищцата за
определен период от време. Не на последно място съдът съобрази при преценка
размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени вреди извода на
вещото лице медик за възстановяване и липсата на данни за последващи оперативни
интервенции, както и икономическата конюнктура към момента на произшествието, и
практиката на съдилищата в подобни случаи. Настоящият съдебен състав намира, че
справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от Б.
неимуществени вреди е сумата от 35 000, така както са определени и от първата
инстанция, ведно с лихвата за забава от 28.02.2019 г. до окончателното плащане ( в
какъвто смисъл е и направеното нея за присъждане на законна лихва и неоспорено от
3
ответната застрахователна компания искане). Преценката на съда на конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, специфични за делото, взети предвид от съда
при определяне размера на обезщетението, са довели до правилен извод относно
дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
Тъй като съвпадат изводите на двете инстанции, решението в обжалваната му
част следва да се потвърди като правилно.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски за въззивната
инстанция в размер на 1 920 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 903704/25.08.2020 г., постановено по гр.д. №
39/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта, в която е
присъдена законна лихва върху сумите от 35 000 лева и от 1 600 лева, считано
от 28.10.2018 г. до 28.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №903704/25.08.2020 г., постановено по гр.д.
№39/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. И. Б., с ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.“***“, №*, вх.*, да
заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата от 1 920
(хиляда деветстотин и двадесет) лева, адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4