№ 740
гр. София, 11.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на единадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Весислава Иванова
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600859 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. гл. ХХII от НПК.
С определение от 01.08.2022 г. по НЧД № 2538/2022 г. по описа на СГС,
НО, 10-ти състав е оставено без уважение искането на лишения от свобода М.
Д. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с определение за
одобряване на споразумение от 28.03.2022 г. по НОХД № 930/2022 г. по описа
на СНС.
Срещу определението е постъпила жалба от осъдения М. Д. Д. чрез
защитника му адв. Д., с която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен
акт и уважаване молбата за условно предсрочно освобождаване. Намира се за
неправилен извода на съда, че не е изпълнена прогресивната система в цялост
и не е настъпило трайно поправяне на лишения от свобода. Поддържа се, че
за да се допусне условно предсрочно освобождаване на осъдено лице, не е
необходимо да са направи и обоснове извод за окончателното му и пълно
поправяне в условията на затвора, а е достатъчно да е започнало трайно и
необратимо поправяне. Счита се, че Д. с поведението си е доказал своето
поправяне и превъзпитаване към спазване на установения правов и обществен
ред.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на оспореното определение, намери следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по искане на осъдения М. Д. Д.,
чрез защитника му адв. Д. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, търпяно въз
основа на определението по НОХД № 930/2022г. по описа на СНС, влязло в
законна сила на 28.03.2022 г.
С посоченото определение е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, с което Д. е осъден на наказание „лишаване от
1
свобода“ за срок от една година и три месеца за извършено престъпление по
чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, на наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година и три месеца за извършено престъпление по чл. 244, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и на една година и три месеца
„лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 НК трите наказания са
групирани и е определено едно общо, най - тежко наказание в размер на една
година и три месеца „лишаване от свобода, при първоначален общ режим. На
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което
осъденият Д. е бил задържан, считано от 14.08.2019г. до 14.04.2020г., вкл.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, осъденият Д.
е постъпил в затвора на 01.04.2022 г. Към датата на постановяване на
атакувания съдебен акт - 01.08.2022 г. е изтърпял фактически една година и
един ден, от работа - двадесет и един дни или общо една година и 22 дни.
Остатъкът за изтърпяване е бил два месеца и осем дни.
При това положение, правилно първостепенният съд е приел, че в
случая безспорно е налице първата предпоставка за прилагане на института
на условното предсрочно освобождаване - осъденият е изтърпял фактически
повече от половината от определеното му наказание „лишаване от свобода“,
което не е за престъпление, представляващо „опасен рецидив“.
Правилен и обоснован е и извода на СГС, че макар формално Д. да е
придобил право по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, отсъства втората предпоставка за
прилагане на института на условното предсрочно освобождаване. Резонно
първостепенният съд е мотивирал нужда от продължаване на
превъзпитателните дейности с осъдения, като се е позовал на доклада на
затворническата администрация и на неизпълнение на изготвения план
поради краткия престой в затвора.
В същото време поведението на лишения от свобода не се отличава с
изискваната в посочения законов текст изключителност и М. Д. Д. не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят условното
му предсрочно освобождаване от останалата част от наказанието.
Решаващият съд е обсъдил изготвените доклади от затворническата
администрация и взел предвид, че рискът от рецидив не е намалял от
първоначално установените средни стойности, възлизащи на 49 точки. По
отношение на риска от вреди, в доклада е отразено, че макар същият да е с
ниски стойности спрямо служителите на затвора и другите лишени от
свобода, поради обусловеността му от избягването на конфкликтни ситуации,
то последното не можело да бъде споделено и касателно риска за обществото
след евентуалното освобождаване на Д., който разглеждан в светлината на
отношението му към правонарушението и въздействието на обичайната
криминална среда, в която се движи лицето, е със средни стойности.
Осъденият Д. не е награждаван и наказван. Работи и изпълнява
отговорно трудовите си задължения.
Според изготвените от затворническата администрация документи са
налице редица дефицитни зони, свързани с правонарушението, умение за
мислене, свързано с разпознаване на проблеми и възможности за тяхното
решаване, в които е необходимо продължаване на корекциония процес.
В тази връзка следва да се отбележи, че правилно е становището на
първостепенния съд, че с оглед на краткия период от четири месеца на
извършвана корекционна работа с осъдения Д. и на установените дефицитни
зони, които видно от изготвените доклади са останали непроменени, същият
2
не е успял да покаже, че превъзпитателния процес е започнал трайно и
необратимо.
Според настоящия състав тези факти са достатъчни, за да се приеме, че
не следва да се прилага институтът на условното предсрочно освобождаване.
Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение
да е показал своето поправяне в затворническата среда, като осъденият трябва
да е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй
като условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип,
че наложените наказания трябва да се търпят напълно, за да се постигнат
целите на наказателната репресия, установени в закона.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че проверяваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. чл. 345 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 01.08.2022 г. по НЧД № 2538/2022
г. по описа на СГС, НО, 10-ти състав, с което е оставено без уважение
искането на лишения от свобода М. Д. Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода“, наложено му по НОХД № 930/2022 г. по описа на СНС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Препис от определението да се изпрати на осъденото лице, неговия
защитник и на Затвора - гр. София
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3